ислямско въспитание и култура

Единственото, чрез което човек може да се избави от наказанието, което го очаква в отвъдното, или пък да спечели благоволението на Аллах, е извършването на добри дела. Разбира се, добрите дела е обширно понятие, което бих характеризирал така: "Всяко начинание, извършено заради Аллах с цел приближаване към Него." Всевишният Аллах казва в Свещения Коран: "И подготвяйте се от напред, и се боите от Аллах, и знайте, че ще Го срещнете! И благовествай вярващите!" Скъпи читатели, наистина човек е създаден на този свят, за да работи. После ще бъде изправен в Сетния ден и ще бъде питан за делата си, така че той не е създаден напразно и няма да бъде оставен без отплата. И който е правил добро, ще го намери при Аллах съхранено. А тъжният, който творил зло, ще бъде от губещите. Затова вгледайте се във вашите дела и си направете равносметка преди да е настъпил смъртният ви час. Защото смъртта е краят за извършване на дела и начало на наказанието или наградата. Смъртта е близка д...

Пред висшите цели има две големи препятствия. Едното е устата, за която няма насищане, а другото са сексуалните желания. Те са най-големите опасности, които ще отведат хората в джехеннема. (Тирмизи, Бирр 62; Ибн Мадже. Зюхд 29) Тъкмо тези истини трябва да схване вярващият, да се отдаде на завидните цели на религията, да си постави за цел не най-хубавите домове на този свят, а най-красивите дворци в отвъдното. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е заповядал: "Когато искате дженнет от Аллах, искайте Фирдеус" . (Бухари, Джихад 4) Той е казал, че Фирдеус е най-високата степен на дженнета и ни наставлява да гледаме не към ниските места, а към най-хубавите места в дженнета. Щом е така какво трябва да правим? Вярващият, който желае завидните цели, трябва първо добре да научи религията си, а затова трябва да: - знае цената на времето, да не прахосва времето си напразно. - извади думичката "трудно" от речника си. - проявява голямо желание да се черпи от научни...

Два са изворите, от които мюсюлманите черпят животворните разпоредби и наставления – Свещения Коран и Сунната на Мухаммед, Салляллаху алейхи ве селлем. Докато мюсюлманите се основават на тях, те ще бъдат гарантирани срещу заблуда и отклонения. От тези два източника блика светлина, която е насочена не само към определена част от света, а към целия човешки род, и не само към хората, а и към джиновете. Изобилието от тази светлина обгръща и преобразява всеки, който с убеждение се насочи към нея. В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява: „О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!“ (8: 24) Школата на Мухаммед, Салляллаху алейхи ве селлем, е предоставила блестящи принципи и неповторими правила във всяко отношение. Това е така, защото тя е школата на пророка, Салляллаху алейхи уе селлем, който е пример за хората и за джиновете – изпратен като милост за светов...

В арабския и думата “kiraat’, и думата “tilavet” означават четене, но “tilavet"' означава по-скоро четене на текст, докато „Kiraat” е както четене на текст, така и разчитане на неписани истини и човешки прояви. В такъв случай човек откъде ще започне да чете? Какво ще разбираме ние под заповедта „чети”? „Чети!” е първата заповед на Свещения Коран! Една категорична заповед! Великият Творец иска от Своя славен пророк и чрез него от всички нас да четем. Но какво да четем? По този въпрос няма конкретна заповед. Мракът на невежеството бе разпръснат от слънцето на откровението, изгряло в пещерата Хира в планината Нур. Пред мюсюлманите се откриха хоризонти за четене. Някакво обяснение за това какво има предвид заповедта, която ни повелява да четем, може да се открие в първата сура на Свещения Коран. Всевишният Аллах повелява: „Чети (о, Мухаммед) в името на твоя Господар, Който сътвори, сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господар е Най-щедрия, Онзи, Които научи чрез калема, научи...

Обрязването (Хитан на арабски и сюннет на турски език) означава премахване на кожата от предната част на мъжкия полов орган. Това е един от отличителните белези, от символите на исляма. В Свещения Коран, който е основният източник и пътеводителят на мюсюлманите, няма някаква постановка относно обрязването. Но в хадисите на пророка Мухаммед, салляллаху алейхи ве селлем, се съдържат различни примери и разпоредби, свързани с обрязването. От тях научаваме, че обрязването води своето начало още от времето на Ибрахим алейхис селям, който на стари години бил обрязан по заповед на Всевишния Аллах. Но вероятността да води своето начало от Адем алейхис селям също е голяма. В един хадис Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва следното: "Има четири неща, които са присъщи на всички пратеници на Аллах. Те са: Обрязването (сюннет), парфюмирането, почистването на зъбите и женитбата." Обрязването се е практикувало и от пейгамберите, и от привържениците им. Според основните източници на ...

Мюсюлманин е достойно име на човек, който е посветил живота си на една вяра. То е символ на преданост към Исляма. Въпреки малката разлика между мюсюлманина и вярващия (мюмин), и двамата са от правата вяра. Това е общо название на една мисия, която започвайки от самопречистването, стига до усъвършенстването на света. Свещеният Коран очертава верските граници на мюсюлманина. Осветлява пътя на религиозния живот и поведение. Посочва на мюсюлманина умерения път, който той трябва да следва при всякакви ситуации. Не го оставя без пътеводител към бъдещето, като му предлага назидателни картини от миналото. С ясен и разбираем език му казва решително да следва своя път. Любимият ни Пророк подробно описва какъв трябва да бъде и да не бъде идеалният мюсюлманин. Всяка дума и събитие да пресява през ситото на правдата. При нужда на място да я коригира. Даже мълчанието му означава, че потвърждава всяка изказана дума и извършено действие. При изграждането на идеалния мюсюлманин, той с думи и дела му в...

Ислямът цени изключително високо разума. Това значи, че красивото и необходимото се приемат до такава степен, че от гледна точка на вярата чувството за отговорност се основава преди всичко на две важни условия. Първото от тях е човек да е достигнал зрялост, а второто да е разумен. При липсата на едно от двете условия не може да се говори за човешка отговорност. Но независимо от това, че разумът представлява предпоставка за отговорността, то ако той не се превъзпита чрез откровението (вахии), не може да се гарантира, че притежателят му ще достигне до избавление. В целия свят, в продължение на цялата човешка история мнозина хора, които са били смятани за умни, са извършвали множество престъпления, поради което са били наказвани, тъй като са извършвали действия противоречащи на разума, мъдростта и общочовешките интереси и добродетели. Дори само този факт е достатъчен, за да се види безсилието на разума при предпазването на притежателя му от погрешни стъпки и встъпването му в правия път. ...

Смърт и болест сполетяват този, който яде лихва, защото лихвата е сред онези злини, които носят гибел. Както се казва в хадиса, който яде лихва мъките му ще продължават и в задгробния живот, като му бъде хвърлян камък в устата. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е отправял против такъв дуа като проклятие и за отдалечаване от милосърдието на Аллах Аллах Теаля е имал като Свой дълг да не допусне в дженнета този, който яде лихва. Който яде лихва попада в ада (джехеннема). Сполетяват го там жестоки мъки. Степента на наказание за този, който яде лихва е седемдесет степени като най-ниската степен е равна на наказанието на този, който върши прелюбодеяние с майка си. Злината на този, който яде лихва е най-противната и презряната. Защото наказанието за нея пред Аллах е тридесет и шест пъти по-голямо от наказанието за прелюбодеяние (зина). За теб е достатъчно да отбележим злото на прелюбодеянието и злочестата му участ. Впрочем, Всевишният Аллах е повелил следното: „Не приближавайте до пре...

Мюсюлманин означава отдаден. На кого? На Аллах, разбира се. Името, което всъщност Всевишният Аллах най-много обича не е ли Абдуллах (Раб на Аллах). Колкото и да се стреми човек да избяга от рабството и да казва, че не е раб той не ще се избави от рабството, защото то бива два вида. Ако не е в едното, той е в другото. 1. Раб на Аллах 2. Раб на шейтана Онзи, който не е раб на Всевишния, то става раб на шейтана. Ако човекът няма своя Господар, който да го възпита, като не следва повелите на Аллах, то той непременно ще последва прокълнатия шейтан. Днес ние сме се превърнали в играчки на шейтана. Така ни е вързал, че накъдето ни притегли отиваме, каквото ни каже изпълняваме. Ако отдадем това подчинение на Аллах Теаля ще заслужим Дженнета, но вършейки обратното, ние си заслужаваме Джехеннема. Усещаме ли това? Казваш, че обичаш Аллах, но не можеш да изразиш тази любов. Любящия се покорява на възлюбения, подчинява му се. Не искам да казвам, че не го обичаме. Ако от сърце го обичаме ще следвам...

От Айша (радиаллаху анха) нашата майка и съпруга на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) се свежда, че попитали Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за най-ценното и възнаградено дело при Аллах Теаля, а той отговорил: „Постоянно извършваното дело, дори да е малко." (Бухари, Муслим, Абу Дауд, Нисаи, Ибни Мадже, Ахмед) Заради постоянното щастие. Добрият мюсюлманин знае, че за да може да запази ценностите, които притежава е необходимо да живее съобразно с тях. Ето защо той живее живот, изпълнен с постоянно и непрекъсващо се рабстно. Истината по този въпрос ясно е изразена в знамението: „И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!" (15:99) Освен това, мюсюлманите се окачествяват като най-добрата общност: „Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече." (3:11...

Детето се ражда в семейството, изживява първите си години в него и там се оформят основните черти на неговия характер, с които ще диктуват целият му живот. След този период детето лека-полека преминава във фаза на необвързаност. Намалява обвързаността му със семейството, започва да разчита и да се доверява на себе си. Това са първите знаци на зрелостта, които се наблюдават у детето. След семейството (дома) детето трябва да бъде поверено на друга възпитателна институция. Тази институция от своя страна е нужно да осигури на детето подходяща среда. В нея детето трябва да развие положително и успешно своята мюсюлманска природа, да развие своята душа, ум и тяло, да посрещне своите нужди, които с всеки изминат ден се увеличават. Главните нужди в случая са духовните и социалните. На преден план тук изпъква голямата роля на джамията в изпълнението на тези важни функции. Накратко, ние ще се опитаме да изложим възпитателната роля на джамията в отделните фази от развитието на детето. Джамията и ...

Шейтанът изкарва наяве една истина Когато Аллах Пресветият и Всевишният заповядал на Шейтана да се поклони на Адем (алейхис селям), той не склонил да спази тази заповед. Затова Всевишният Аллах прогонил Шейтана от Своето царство, проклел го и го заплашил със затварянето му в джехеннема. Но на Шейтана не му било достатъчно да изслуша всички тези думи, ами дръзко започнал да заявява, че ще подмами синовете на Адам (станал причина за изгонването му от царството на Аллах) и ще ги отклони от правилния път: Рече: „За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път. После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и ще откриеш, че повечето са неблагодарни." (Араф, 16-17) С тези свои думи Иблис изтъква една истина, която повечето от хората не могат да разберат. Според нея голяма част от хората не изпълняват задълженията си на признателност към Аллах, а онези, постигнали избавление, ще бъдат тези, които ще изпълнят дълга на признателност към Аллах. Какво е признателност?...

Господарят на Вселената заповядал на своя Пророк „Бъди правдив, както ти е заповядано!" (Худ, 11:112). Кой знае колко тежка, колко трудна работа е да бъдеш правдив. Когато това знамение се вписало в сърцето му и покълнало там, няколко косъма в главата на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) само за един ден побелели. Влюбените в него, които гравирали красивото му лице в своите сърца с онази свежест, която притежаваше розата, не могли да скрият любопитството си, когато разбрали, че този розов лист, който може да се сравни със света е бил разтърсен от силен вятър. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) задоволил любопитството на сподвижниците си като повелил: „Сура Худ и подобни сури ме състариха" (Тирмизи, Терсир 57). И така, да бъдеш правдив не било толкова лесно. Аллах Теаля отправил заповедта си за правдивост не само към Своя Пророк, но и към цялото мюсюлманско общество като наредил: "Тръгнете по правия път, с тези, които са до вас.“ Пожелал всичките Му раби внимат...

„Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: „Мир!" [и отминават].“ (Фуркан: 63) Да бъдеш раб на безкрайно милостивия Аллах означава да достигнеш най-висока степен на познание. Истинските Му раби се стараят да се кичат с Неговия морал и добродетели и да показват разликата в действителния мюсюлманин. Безспорно трябва да има разлика във всяко едно отношение между рабите на Аллах и рабите на шейтана и самолюбието. Ако Исляма не осигурява някакво предимство на човека по отношение на добродетелта и зрелостта, то следва човек да се замисли до каква степен е мюсюлманин. Мюсюлманин означава човек, притежаващ високи морални качества. Тези качества на характера трябва да проличават във всяка една постъпка. Мюсюлманинът е длъжен винаги да служи за пример, да бъде образец за подражание със своето поведение – с начина на сядане и ставане, хранене и пиене, водене на разговор, с походката си, при пазаруването, в семейния живот, нач...

Не противоречете на Аллах, непрестанно споменавайте името на Аллах. Защото най-голямата благодат е споменаването на Аллах. Пожелайте, онова, което е обещано на настойчивите и непреклонните. Защото обещанието на Аллах е най-вярното. Следвайте пътя на вашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Защото той е най-добрият път. Спазвайте неговите наставления, защото те са най-правдиви. Изучавайте книгата на Аллах. Защото Неговата книга съдържа най-ценните слова. Добре вниквайте в религията, защото правилното й разбиране ще просветли сърцата ви. Търсете лек в сиянието на Свещения Коран, защото то лекува болежките в сърцата. Четете Корана като спазвате истинността му, защото най-добрите вести са написани там. Не говорете и слушайте когато се чете Коранът. Да се надяваме, че Аллах ще ви възнагради и ще ви умилостиви. А когато чрез Корана откриете праведния път, бъдете постоянни в наученото и съблюдавайте онова, което сте усвоили. Ученият, който не се ръководи от познанията си, по нищо не се...

Една от постоянно присъстващите теми в медиите, занимаваща общественото мнение, е лошото отношение на хората към животните. Те се експлоатират жестоко, биват малтретирани и изтребвани. Това подтикна защитниците на правата на животните да поставят проблема за обсъждане в обществото. Между другото и явлението "курбан" в исляма стана причина за отрицателни изводи. За правата на животните в съвременния етап, особено в западната правна система, се заговори едва напоследък. Това обаче не става под формата на приемане на закони в съответните страни, а по-скоро като отправяне на различни призиви. Като тези, които ЮНЕСКО разпространи на 15 октомври 1978 г. Прието е, че за разлика от хората, животните не притежават права и могат да бъдат единствено обект, а не субект на правосъдието. Когато обаче се проучат и изследват онези религиозни текстове в ислямската литература, в които става въпрос за животните, ще се види, че противно на утвърдилото се мнение, се признават определени права и...

Създателят на небесата, на земята и на всичко между тях е избрал като най-съвършено създание от всички - човека, но то е такова, когато живее според Неговите заповеди и забрани. Една от Неговите заповеди е всеки човек да се грижи за детето сирак. Според ислямския закон дете непълнолетно и без родител се смята за сирак, както и ако родителите му да са живи, но то е изоставено на произвола на съдбата. Дори да има имот от родителя си, то пак има нужда от помощ - например да се запази имота му и, ако е възможно, да се увеличи, без да се посяга на него. В сура Ниса на Свещения Коран се съдържа айет в който Аллах предупреждава: ”Които поглъщат имотите на сираците несправедливо, те поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци.” Сиракът е едно изпитание, което се храни, пие, говори, ходи, чува и чувства. Също така и един еманет за обществото. То е детето, което на празниците няма на кого да целуне ръка и да се зарадва на подаръка от майка си или баща си, а си спомня как обвиват единстве...

Всяко общество трябва да отделя голямо внимание на възрастните и инвалидите. Както младостта, така и старостта са от Аллах. “Аллах е, Които ви сътвори слаби. После след слабостта ви даде сила. После след силата - слабост и посивяване. Сътворява Той каквото пожелае. Той е Всезнаещия, Всемогъщия.” (ер-Рум, 54) Когато човек остарее, губи предишните си сили, намаляват или изчезват някои функции на организма му. Възрастният човек все едно, че се връща в детството си. Впрочем в един друг айет се повелява: „И на когото дадем дълголетие, преобръщаме неговата природа. Нима не проумяват?” (Йа-Син, 68) Човек се състои от тяло и душа. Тялото остарява, ала душата винаги остава млада. Ето защо никак не е правилно възрастните хора да бъдат подценявани. Те губят част от уменията и способностите си, които са имали на младини. Намаляват силите им, затова пък се увеличава мъдростта и разсъдливостта им. Логическото и правилно мислене при тях е по-развито. Те разсъждават по-мъдро. Когато натрупаните зна...

Човекът е сътворен слаб” (ен-Ниса, 28). Затова винаги може да се разболее. Ето защо той трябва ла се храни, да се облича, да спазва хигиенните правила и да знае цената на своето здраве. Здравето е първостепенен фактор за човешкото щастие. "Има две блага, които хората не ценят достатъчно: здравето и свободното време". (Тирмизи) Цената на всяко нещо се разбира едва когато го изгубим. Затова, докато не се разболее, човек не знае цената на здравето си. Болестите са своеобразно изпитание за човека. Те идват да ни докажат цената на здравето, да ни напомнят за нашия Създател, засилват състрадателността у човека. Въпреки всичките мерки, които е взел, човек пак може да се разболее. При това положение освен че болният трябва да се подложи на лечение и близките му са длъжни да проявят внимание и грижи към него. Лечението на болния Независимо от каква болест се е разболял, човек непременно трябва да се лекува. Според исляма в такъв случай болният трябва да направи две неща: Да подлож...