ислямско въспитание и култура

Едно от основните качества на пророците е нравствената чистота и безгрешността. Това качество ние наричаме исмет (непорочност). Речниковото значение на думата исмет е налагане на ограничение ; пречка ; покровителстван ; защитен . В преносен смисъл исмет означава предпазване на пророците от страна на Всевишния от всички малки и големи грехове. Тоест Всевишния не позволява на своите раби, които е изпратил като пророци, да встъпват в грях. В Свещения Коран думата исмет се употребява във връзка с различни случаи. Ето и няколко примера. Когато пророка Нух (Ной), мир нему, помолил сина си да се качи в кораба с думите: "Сине мой, качи се с нас." , синът му отвърнал: "Ще се приютя на планината, която ще ме защити от водата." Глаголът йа 'симуни , употребен в арабския текст на Корана, идва от корена на думата а-с-м . От този корен произлиза и думата исмет и означава защитен . Отговаряйки на сина си, пророка Нух, мир нему, използва дума от същия корен - асим : ...

Пророците са непорочни. Те не се поддават на пороци. Те са избраници, сътворени като необикновени и святи хора. Те не са само благословени, а са първи сред благословените. [1] През целия си житейски път непорочността и святостта на пророците никога не е попадала под сянката на греха. Природата на пророците е чиста, духът им е възвишен, волята им е непоклатима, а душите им са кристално чисти. Откровенията, които те получават от Аллах, да е славно името Му, се разкриват в истинската си светлина и се проявяват и усещат с истинската си същност. Пророците са като водните капки, отразяващи слънчевите лъчи. В техните души светлината не може да се пречупи. Да, това е така. Логически погледнато, трябва да е така. Защото пророците са натоварени с мисията да оповестяват на хората посланията на Всевишния. Целта на сътворението им е оповестяването на тези послания. Те първи научават повелите на Аллах и ги предават на хората в автентичния им вид. Ако пророците не притежаваха чисти души, нямаше д...

Всички се обединяват около становището, че пророците са предпазени от малки и големи грехове. Те не са извършвали дори и най-малките грехове. А някои грешки, които се приписват на определени пророци, първо не са грехове. Второ, тези неправилни постъпки предхождат пророческата им мисия. И в двата случая пророкът е непорочен. Освен това тези простъпки, които наричаме зелле (простъпка), са свързани с положението им. Тоест за обикновените хора тези деяния не са простъпки, те се смятат за такива единствено за приближените до Бога. Следователно смятам, че би било напълно погрешно този въпрос относно простъпките на пророците, който е свързан с положението им, да се поставя сред обикновените проблеми. Как е възможно пророците да не са непорочни и да вършат грехове, та дори и ние проучваме хората, които ще назначаваме на някаква служба относно това, дали са доверени или не, в рамките на общоприетите критерии. И особено ако мисията, която ще се възложи, е пророчество... Той трябва да бъде пр...

За да покаже милостта си към пророка Муса (Мойсей), мир нему, Аллах му казва: "И те обгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред Очите Ми." (20: 39). От това коранично знамение става ясно, че когато го настанил в двореца на Фараона, Аллах не е оставил Муса да бъде възпитаван нито от майка му, нито от самия Фараон. Аллах, да е славно името Му, е възпитал лично Муса, за да не попадне чужд образ във въображението му и за да не бъде завладяна душата му от чужди помисли. Ако пророк, който е възпитан под покровителството на Всевишния, не е безгрешен, какъв е тогава? Той още от дете е бил под надзора на Аллах и е възпитан по-най съвършения начин. В свой хадис Пратеника на Аллах казва: "Всички новородени деца биват докосвани от сатаната с изключение на Иса (Иисус), мир нему, и майка му." [1] Сиреч сатаната не е успял да докосне Иса, мир нему, при раждането му. Иса е пророк, който е бил покровителстван от Аллах още от самото си раждане. Следователно как е възможно...

Другата страна на въпроса е дали непорочността се отнася и за онези, които не са пророци? Тоест предпазва ли Аллах от греха и някои избрани личности. Мнението на преобладаващата част от учените-богослови по този въпрос е, че никой не е безгрешен освен пророците. Всеки може да извърши малък или голям грях. Непорочността е качество, присъщо единствено на пророците. Това становище намира потвърждение в следния хадис на Пратеника на Аллах: "Всички хора грешат. Най-благодетелни сред прегрешилите са покайващите се." [1] Тук трябва да се обърне внимание на един важен момент. Да се допуска хипотетично, че някой човек може да прегреши не означава, че той действително е прегрешил. Затова може да кажем, че освен пророците религиозните водачи, които ще бъдат пътеводители и имами на хората, също може да са защитени от Аллах. Това предположение по никакъв начин не е свързано с идеята на шиитите за "безгрешността на имама". Например на въпроса дали имам Раббани е извършил грях, ...

Тората, Евангелието и Псалтира са небесни книги, но съдържанието им е променено. Откриването на истината и насочването на идеите в правилна посока чрез тези писания, в които има и човешко слово, е невъзможно. Следователно неподходящите истории за пророците, разказани в тях, които не подхождат дори на обикновен човек, са резултат от промененото им съдържание. Тоест дори да нямаше друго доказателство, че съдържанието на тези писания е променено, някои неистини в тях щяха да са достатъчен аргумент за това. Всевишния не е дал гаранция, че ще опази тези писания. Ала в Свещения Коран Той казва: "Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим." (15: 9). (Напомнянето е Свещеният Коран). Тук става дума за Божието покровителство и защита. Затова всички ислямски богослови се обединяват около становището, че предписанията на Корана ще останат валидни до завършека на света. Защото той се намира под защита. Оттук става ясно, че основният извор, от който може да се чер...

Преди да преминем към същинската тема искам да обърна внимание на следните няколко положения. 1. Въпросът за грешките (зелле) Първо , ако пророците са имали възможност да изберат най-доброто, но са предпочели само доброто, за тях това може и да е грешка. Но от гледна точка на общочовешките критерии това не може да се смята за грешка. Защото изборът е добър. Разбира се, може да се каже, че след като е имал избор - ние не можем да го кажем - пророкът е трябвало да избере най-доброто, защото е приближен до Всевишния, но никой не може да окачестви подобен избор като грешка. Сега нека да поясним това положение с пример. Представете си човек, който иска да прочете Корана. За колко дни трябва да го прочете? Пред него има две алтернативи: първата - да го прочете за десет дни внимателно, размишлявайки над смисъла му, което ще му даде по-пълна и задълбочена представа за него. Втората е да го прочете за седем дни. Това е израз на любов към Божието слово. И накрая решава да го прочете за десет...