ислямско въспитание и култура

Какъв човек ще бъде детето ни? Отговорността за възпитанието на децата се пада върху родителите. Според Исляма родителите носят отговорността да научат децата си на праведни дела в религията и на праведни дела в земния живот. Всевишният Аллах казва в Коран-и Керим: „О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.” (Тахрим, айет 6) Възпитанието на детето започва с избора на съпруга от мъжа. Тя трябва да е добра мюсюлманка, праведна и добродетелна. Пратеникът на Аллах Мухаммед (с.а.с.) ни съветва да се женим за една жена заради нейната вяра. Родителите са първите хора, които детето ще види в живота си и те са първите, които ще го напътят. Пратеникът (с.а.с.) казва: „Всяко дете се ражда с вродена природа и родителите са тези, които го правят евреин, християнин или обожател на огъня.” Затова още с раждането на дете...

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И РАЗПОРЕДБИ В ШЕРИАТА И ФЪКЪХА 1. Мукеллеф – този, който е задължен да изпълнява ибадет. За да бъде мукеллеф даден човек, той трябва да бъде мюсюлманин, разумен и достигнал пълнолетие според шериата. Според шериата един човек е достигнал пълнолетие, ако отговаря на едно от трите условия: 1. Излизане на семенна течност от мъжете или идването на менструален цикъл при жените. 2. Окосмяване на срамните части и под мишниците (на тялото). 3. Навършване на 12 год. за момичетата и 15 год. за момчетата. 2. Основни принципи и разпоредби. а) Фарз – действие, което е абсолютно и категорично задължение, сведено от Аллах (Субханеху уе Теаля) и всеки мукеллеф е длъжен да го изпълнява: Фарз айн (лично задължение)  – задължение, което трябва да се изпълнява лично от всеки човек. Фарз кифайе (колективно задължение) – задължение за всеки мюсюлманин, но ако една част от мюсюлманите го изпълнят, то за останалата част отпада. б) Ваджиб – задължение от Аллах (Субханеху уе Т...

Праведните дела Праведните дела са втората основа след вярата за спасението на хората от загуба в този и отвъдния живот.  Те са плод на вярата и са ясен показател, че тя се е настанила в човешкото сърце. Всъщност, щом в нечие сърце се настани вярата, вършенето на праведни дела започва от само себе си. Веднага щом в сърцето се появи вяра, тя показва своето съществуване във външния свят на човека под формата на праведни дела и това е вярата в истинският ѝ вид. Ако вярата не може да способства за тези естествени действия у човека, то става ясно, че тази вяра не се е настанила в сърцето и в неговите дълбини, а е останала само на думи. Всъщност това е критерий за стойността на вярата у човека. В крайна сметка вярата, която не осъществява дейност в човешката душа и не я приближава до Бога, е много слаба или мъртва. Съответно праведните дела се появяват като външно отражение на вярата и неин естествен плод. В основата на праведните дела стои молитвата чиято важност е много голяма....