ислямско въспитание и култура

Джабир радияллаху анху, е предал: “Когато попитали  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за премахването на магия посредством друго чародейство, и той казал: “Това са деяния на шейтана!” /Този хадис е сведен от Ахмед 3/294, Абу Дауд 3868. Достоверността на хадиса са потвърдили имам Ибн Муфлих, шейх Мухаммед Ибн Абд ал-Ваххаб и Абд ал-Кадир ал-Арнаут. Ибн ал-Кайим е казал: “Премахването на магия от онзи, комуто е сторена бива два вида. Първият: с аналогична магия, и това е от деянията на шейтана, защото с това, както премахващия магията, така и онзи, върху когото тя е сторена се приближават към шейтана посредством онова, което той обича. Вторият: премахването на магия със заклинания (специални молитви дуа), обръщане към Аллах с молби дуа и т.н. това е позволено.” Виж. “Заад ал-маад” 4/124. Молба дуа към Всевишният Аллах Всевишният Аллах е казал: Кой откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото, и ви сторва наследници на земята? И така, има...

/Проф. Мухаммед Газали/     Междуличностните взаимоотношения са от съществено значение за посоката, по която поемат умът и душата. Последствията от тях са твърде важни за напредъка или упадъка на общността като цяло, за пораждането в нея на спокойствие или безпокойство. Ислямът се отнася с внимание към връзките, които ни сближават с хората и влияят както на нас, така и на самите тях и играят значима роля в живота ни за дълго. Ако тези взаимоотношения се зародят и утвърдят, бидейки искрени и благородни, Аллах ги одобрява и благославя. Ако обаче те са проява на безчестие и низост, тогава Той противопоставя приятелите, както е повелено в Свещения Коран: В този Ден [1] приятелите ще са врагове един на друг освен богобоязливите. “О, раби Мои, Днес няма страх за вас и не ще скърбите! /Сура Украсата ( Аз-Зухруф ): 67-68/ Ислямът е религия, която подтиква към единение и дружелюбие. Сближаването и общението между хората, е изконна част от неговото учение. Ислямът не се основав...

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Пазете се от завистта, защото завистта поглъща добрините така, както огънят поглъща дървата!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд/ Човекът, който ненавижда дарените с благодат и желае те да бъдат лишени от нея и да се превърнат в губещи, е човек, чиято зловеща безпросветност го е въвела в заблуждение относно истината за живота. Той е най-силно привързан към земния живот и благата му, за които яростно воюва, и не ги ли получава, – силно страда. Ето защо, той така гневно преследва онези, които са се сдобили с по-голям дял от него. Ала това е едно дълбоко погрешно разбиране за същината на двата живота. То е дори може би израз на някакво невежество или забрава за другия живот, за това, че човек трябва да бъде подготвен за него, поради което е длъжен да не пропилява времето си, а да изпитва болка, виждайки как бързо годините отминават. Много показателни в това отношение са следните слова на Всевишния Аллах: О, хора! При вас до...

Благо на този свят и в отвъдния…          Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който има тези четири (неща) ще бъде надарен с благо в този и в отвъдния свят: език, споменаващ (възхваляващ Аллах), сърце, благодарно (на Аллах), тяло търпеливо понасящо изпитанията, и праведна жена, която не мисли да го предаде, и не натрапчиво да се  сдобива с (имуществото) парите му.”/Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Аусат” (7/179) и в “ал-Кабир” (11/134), ал-Бейхаки в  “аш-Шаб Баб фи теадид ниам Аллах”(4/104) с думи от Ибн Аббас. В “Маджма’у аз-Заваид” ал-Хайсами е казал: “Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир и в “ал-Аусат”. За разказвачите на хадиса (Риджаль) в “ал-Аусат” е установено наличие на непрекъснатост във връзката и тя е достоверна сахих (4/502)”, а в “ат-Таргиб ве ат-Тархиб” ал-Мунзири е казал:  “Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир” и в “ал-Аусат” с добър джейид иснад.” Шейх ал-Албани е ...

Първото нещо, което изисква възпитанието по отношение на Всемогъщия Аллах, е искреноста в служенето Му и избягване на съдружаването (ширк) и двуличието (нифак). В тази връзка Всевишният Аллах казва: “И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията…”   (ел-Беййине, 93: 5) “…Който копнее за срещата със своя Господар, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господар никого да не съдружава с Него!” (ел-Кехф, 18: 110) Искреността кара вярващия да изпълнява повелите на Всевишния Аллах и да страни от Неговите забрани. Описвайки изпълняването на заповедите от вярващите, Всевишният Аллах казва: “…Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господарю наш! Към Теб е завръщането.” (ел-Бакара, 2: 285) Постоянството в подчинението на Аллах ражда смирение и страхопочитание, особено по време на молитвата намаз. Всевишният Аллах казва: “…Намазът предпазва от покварата и порицаваното….” (ел-Анкебут, 29:  45) “Сполуката е за вярващите, които при изпълняване...

В името на Алла̄х, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Алла̄х, Господаря на световете! Великият учен Х̣уджет-ул-Исля̄м Ебӯ Джаʿфер ел-Верра̄к̣ ет̣-Т̣ах̣а̄вӣ ел-Мис̣рӣ (рах̣имехулла̄х) казва: Това е изложение на вярата на Ехл ес-сунна вел джема̄ʿа, както тя е обяснена от правоведите на тази религия Ебӯ Х̣анӣфе ен-Нуʿма̄н ибн Са̄бит ел-Кӯфӣ, Ебӯ Юсуф Яʿк̣ӯб ибн Ибра̄хӣм ел-Енс̣арӣ и Ебӯ ʿАбдулла̄х Мух̣аммед ибн ел-Х̣асен еш-Шейба̄нӣ (рид̣ва̄нулла̄хи ʿалейхим еджмеʿӣн), и на онова, в което са вярвали относно основите на религията и вярата в Господаря на световете. 1. Ние казваме относно eт-тевх̣ӣд [единството на Алла̄х; единобожието], вярвайки с помощта на Алла̄х: Алла̄х е един, няма Той съдружник. 2. Няма нищо подобно Нему. 3. Нищо не може да го съкруши. 4. Няма друг бог, освен Него. 5. Той е вечен - няма начало и няма край. 6. Никога не ще погине или достигне до краен предел. 7. Нищо не става, освен каквото Той пожелае. 8. Няма въображение, което да може да си го предс...

Предизвикателството на Курана Автор: Д-р Билял Филипс Курана е уникален не само по начина, по който представя даден въпрос, а е уникален в това, че  той самият е едно чудо. Чрез термина „чудо”, имаме предвид проявата на свръхестесвено или необикновено събитие, което не може да бъде имитирано от хората. Документирано е, че Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ е предизвикал арабите да направят литературно произведение от калибъра на Курана, но те не са могли да го направят, въпреки добре известните им красноречие и литературна мощ. Предизвикателството да възпроизведат  Курана било представено на арабите и човечеството в три фази: 1. Целият Куран В Курана, Аллах заповядва на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ да предизвика всички създания да сътворят книга от ранга на Курана: „Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”” /17:88/ 2. Десет сури: След това Аллах...