Понятието за вяра (иман)

Някои хора мислят, че човек става мюсюлманин, когато засвидетелства, че няма друг бог освен Аллах, и че наистина Мухаммед е Негов последен пророк. Но това е далече от пълния смисъл на вярата. Пълният смисъл на вярата в Исляма в никакъв случай не е само едно име или чиста формалност. Вярата в Исляма е състояние на щастие, придобито с добродетелта на полезните дела и градивните разбирания, както и с динамичните и резултатни действия.

Свещеният Коран и хадисите (заветите) на Пророка Мухаммед определят тези необходими мерки и установяват правилата, които изграждат една смислена Вяра. Така истинските вярващи са:

1) тези, които вярват в Аллах, в Неговите ангели и в Неговите послания, както и в Корана, който е низпослан, за да ги допълни; в Неговите Пратеници, последният от които е Мухаммед, в Съдния ден и във всеобхватното знание и абсолютната мъдрост на Всевишния Аллах;

2) тези, които винаги се уповават на Аллах;

3) тези, които раздават в името на Аллах онова, което Той им е дал ­ богатство, живот, здраве, опит и т.н.;

4) тези, които спазват редовно всекидневните си молитви, а също и седмичните и годишните групови молитви;

5) тези, които редовно дават религиозното си подаяние (милостиня и милостиня закат ) на хората или институциите, които трябва да ги получат. Това е най-малко два и половина процента от чистия годишен доход или от общата стойност на фондовете в бизнеса след изчисление на всички разходи и кредити;

6) тези, които повеляват доброто и богобоязливостта, и възбраняват порицанието и злото с всички законни средства, с които разполагат;

7) тези, които се подчиняват на Аллах и на Неговия пратеник Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) и чувстват усилващата се вяра, когато им бъдат четени знаменията на Корана. На тях сърцата им потръпват, когато се споменава името на Аллах;

8) тези, които най-много обичат Аллах и Неговия Пратеник, и своите събратя в името на Аллах;

9) тези, които обичат близките си и далечните съседи, и показват искрена добрина към гостите, особено към странниците;

10) тези, които казват истината и встъпват в благ разговор, или при друга ситуация се въздържат от излишни думи.

Става ясно, че точното понятие за вяра означава дълбоко и конструктивно проникване на Исляма във всички области на живота. Според Исляма истинската вяра има решаващо въздействие върху духовната и материална стойност на човека, върху личното и социалното му поведение, както и върху политическото му поведение и финансовите дела. Ето някои примери за това, как Коранът описва истинските вярващи. В него се съдържат много знамения като цитираните по-долу:

Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават; които отслужват молитвата и от онова, което сме им дали, раздават. Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господ, и опрощение, и щедро препитание.

[Коран, 8:2-4]

А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. Тези Аллах ще помилва. Аллах е всемогъщ, премъдър. Аллах обеща на вярващите мъже и жени Градините, сред които реки текат ­ там ще пребивават вечно, ­ и приятна обител в Градините на Адн. Благоволението на Аллах е още по-голямо. Това е великото спасение.

[Коран, 9:71-72]

Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените.

[Коран, 49:15]

Освен цитатите от Корана съществуват много хадиси (завети) на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), в които се казва:

Никой от вас не може да бъде истински вярващ, докато не заобича за брат си това, което обича за себе си.”

Три са качествата и този, който ги притежава, може истински да почувствува сладкия вкус на вярата. Те са: 1) да обича Аллах и Неговият Пратеник най-много от всичко; 2) да обича брат си в името на Аллах; 3) да негодува и да се съпротивлява срещу връщането на безверието така, както ако трябва да бъде хвърлен в огъня.”

Този, който вярва в Аллах и в Съдния Ден, не трябва да причинява никаква вреда на съседа си; този, който вярва в Аллах и в Съдния Ден, да уважава гостите си; този, който вярва в Аллах и в Съдния ден, да каже добро или да мълчи.”*

Коментари

Популярни публикации от този блог

НАМАЗ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА МИЛОСТИНЯ ЗЕКЯТ

СПОМЕНАВАНЕТО НА АЛЛАХ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР