Приложението на Исляма във всекидневния живот
Мюсюлманите с право твърдят, че Ислямът не е просто абстрактен идеал, измислен само за възхищение, или идол, който трябва често да се посещава от поклонници. Ислямът е система на живот, жива сила, проявяваща се във всеки аспект на човешкия живот.
Мюсюлманите твърдят също, че личността е център на тежестта и тя е ефективният елемент, способен да приведе в пълно действие Исляма или всяка една система. Ето защо Ислямът винаги започва от личността и неизменно предпочита качеството пред количеството.
Нека започнем, както започва Ислямът с личността. Да изследваме същността на личността и да открием как Ислямът разглежда тази същност. За да изясним нещата, доколкото това е възможно, без да се оплетем във философски диспути или абстрактни спорове, можем да определим човека като съвкупност от допълващи се същности, много близки, взаимосвързани и постоянно взаимодействуващи си. Те са неговата вътрешна и външна природа. Или може да се каже, че човек има само една природа с две свързани помежду си части, които са почти неотделими. Едната е вътрешна, а другата външна. Вътрешната природа на човека се отнася до душата, същността или сърцето (т.нар. “рух”).
При нашата илюстрация на вътрешната природа на човека ще се занимаем с два аспекта: 1) с духовния или моралния аспект; 2) с интелектуалния. Останалите дейности и действия на човека ще бъдат класифицирани като външна природа на човека. Всепризнат факт е, че човек не може да живее само с хляб.
Вътрешната природа
Духовният живот
Ислямът организира духовния или моралния живот на човека така, че да му осигури пълноценна духовна храна, необходима за благочестието и праведността, за безопасността и мира. Ислямското предписание за духовния живот, ако се прилага вярно, осигурява максимално положителни резултати относно духовното израстване и зрелост на човека. Основните пунктове на това ислямско предписание са:
1) молитвата ( салат );
2) милостинята ( закат );
3) говеенето ( саум );
4) поклонничеството ( хадж )
5) любовта към Аллах и Неговия Пратеник, любовта към истината и човечеството в името на Аллах;
6) надеждата и доверието в Аллах по всяко време;
7. саможертвата в името на Аллах и на искрената безкористност.
Различни аспекти на споменатите въпроси вече бяха обсъдени подробно и тук трябва да добавим само, че що се отнася до Исляма, без тези фундаментални елементи не може да има истинска вяра. За да си припомни това, читателят би могъл да се върне към предишните части на този труд.
Интелектуалният живот
Интелектуалната природа на човека се основава, както вече бе споменато, на съзнанието или ума, на силата на логиката. Ислямът отделя извънредно внимание на този аспект и изгражда интелектуалната същност на човека върху най-здравите основи, които можем да класифицираме, както следва:
1. Истинско познание, основано на ясни доказателства и неоспорими факти, придобити чрез опит или експеримент, или чрез двете. В тази връзка ще посочим, че без съмнение Коранът е първият източник, който подбужда към усърдно търсене на знание чрез изследване, медитация и наблюдение. Всъщност, Аллах е възложил на всеки мюсюлманин, мъж или жена, да търси знания в най-широкия смисъл на думата, за да търси истината. Природата и цялата вселена са открити и вечно отворени съкровища от знания и истини, а Коранът е първата книга, посочила тези богати извори. Той не приема наследени “истини” или факти, за които няма доказателства. Доколкото ни е известно, Коранът е първото Свещено Писание, което разумно е поставило въпроса “Защо?” и е поискало доказателства за всяко убеждение или спор:
И рекоха [хората на Писанието]: “В Рая ще влязат само юдеи и християни.” Това са техните въжделения. Кажи им: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”
[2:111]
Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммед]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват.
[21:24]
Самият Коран е вечно интелектуално предизвикателство. То подбужда човешкия ум да намери в него каквото и да е противоречие или да отхвърли каквато и да е истина в него, или да съчини нещо подобно на Корана. Отворете която и да е глава на Корана и ще откриете най-горещия апел за търсене на познанието чрез неизчерпаемите източници на природата. Отдаването на истинското знание се разглежда от Исляма като отдаване на Аллах.
2. Вторият елемент на тази постановка е вярата във Всевишния Аллах. Вярата в Аллах е крайпътен камък на цялата ислямска религиозна структура. Но за да направи вярата в Аллах здрава, Ислямът изисква тя да бъде основана върху непоколебима сигурност и пълно убеждение, които не могат да бъдат придобити без правилно приложение на ума. Никой ленив, застоял или безразличен ум и никое ограничено виждане не са способни да достигнат висините на Най-Висшата Истина Аллах, нито могат да достигнат истинските дълбочини на вярата.
Ислямът не признава вярата, ако тя е придобита чрез сляпа имитация, ако се приема сляпо или без размисъл. Този факт е много важен, що се отнася до интелектуалния живот на човека. Ислямът изисква вяра в Аллах и Коранът неведнъж призовава към вярата в Аллах. Но тези заявления не са предназначени за съхранение в кабинетните библиотеки или за заучаване наизуст. Важността им се състои в това, че те са гореща покана и настоятелен зов към ума да се събуди и да мисли, да разсъждава и медитира. Без съмнение, Коранът съдържа основната истина и факти за Аллах, но също така е вярно, че той не иска човек да постъпва като ленив наследник, който не полага никакви усилия. Той иска човек да увеличава интелектуалното си богатство чрез сериозни опити и искрен труд, тъй че да придобие интелектуална сигурност. “Както дошло, така и отишло” Ислямът не одобрява вярата, която лесно идва и лесно си отива. Ислямът иска вярата в Аллах да бъде ефективна и постоянна, да просветлява всеки ъгъл в човешкото сърце и да преобладава във всички аспекти на човешкия живот. Повърхностната вяра не може да направи това и Ислямът никога не би я приел.
Когато изисква вяра в Аллах, основана на знание и изследване, Ислямът оставя широко отворени всички области на мисълта, за да подбужда ума към вникване колкото се може по-надълбоко. Той не поставя никакви ограничения пред свободно мислещия, който търси знание, за да разшири кръгозора и ума си. Той го убеждава да прибягва до всички методи на знанието, независимо дали са чисто рационални или експериментални. Призовавайки ума по този начин, Ислямът показва високото си уважение и желае да го освободи от ограниченията на сетивното познание. Той иска да извиси личността и да є придаде увереност в небесната сила, за да разшири разума във всички сфери на мисълта: материална и трансцедентална, научна и художествена, експериментална и т.н. Ето защо, вярата в Аллах подхранва интелекта и прави интелектуалния живот процъфтяващ и резултатен. Когато духовните и интелектуални дейности на човека се организират според ислямското учение, както бе споменато по-горе, вътрешната природа на човека става правилна и здрава. И когато човек е вътрешно сигурен и здрав, външният му живот ще бъде също такъв.
Външната Природа
Външната природа на човека е толкова сложна, изтънчена и широка, колкото е и вътрешната му природа. Трябва да подчертаем факта, че здравината на първата много зависи от последната и обратно, защото пълнотата на човешката природа е съвкупност от двете заедно. Още веднъж, за повече яснота, ще разчленим външната природа на човека на раздели и подраздели. Но винаги трябва да имаме предвид, че всяко нарушение на баланса в системата на човешката природа може да бъде разрушително и фатално. Всъщност, вътрешната и външната природа на човека действуват и си взаимодействат. Ислямът се интересува както от вътрешния, така и от външния аспект на живота.
Мюсюлманите твърдят също, че личността е център на тежестта и тя е ефективният елемент, способен да приведе в пълно действие Исляма или всяка една система. Ето защо Ислямът винаги започва от личността и неизменно предпочита качеството пред количеството.
Нека започнем, както започва Ислямът с личността. Да изследваме същността на личността и да открием как Ислямът разглежда тази същност. За да изясним нещата, доколкото това е възможно, без да се оплетем във философски диспути или абстрактни спорове, можем да определим човека като съвкупност от допълващи се същности, много близки, взаимосвързани и постоянно взаимодействуващи си. Те са неговата вътрешна и външна природа. Или може да се каже, че човек има само една природа с две свързани помежду си части, които са почти неотделими. Едната е вътрешна, а другата външна. Вътрешната природа на човека се отнася до душата, същността или сърцето (т.нар. “рух”).
При нашата илюстрация на вътрешната природа на човека ще се занимаем с два аспекта: 1) с духовния или моралния аспект; 2) с интелектуалния. Останалите дейности и действия на човека ще бъдат класифицирани като външна природа на човека. Всепризнат факт е, че човек не може да живее само с хляб.
Вътрешната природа
Духовният живот
Ислямът организира духовния или моралния живот на човека така, че да му осигури пълноценна духовна храна, необходима за благочестието и праведността, за безопасността и мира. Ислямското предписание за духовния живот, ако се прилага вярно, осигурява максимално положителни резултати относно духовното израстване и зрелост на човека. Основните пунктове на това ислямско предписание са:
1) молитвата ( салат );
2) милостинята ( закат );
3) говеенето ( саум );
4) поклонничеството ( хадж )
5) любовта към Аллах и Неговия Пратеник, любовта към истината и човечеството в името на Аллах;
6) надеждата и доверието в Аллах по всяко време;
7. саможертвата в името на Аллах и на искрената безкористност.
Различни аспекти на споменатите въпроси вече бяха обсъдени подробно и тук трябва да добавим само, че що се отнася до Исляма, без тези фундаментални елементи не може да има истинска вяра. За да си припомни това, читателят би могъл да се върне към предишните части на този труд.
Интелектуалният живот
Интелектуалната природа на човека се основава, както вече бе споменато, на съзнанието или ума, на силата на логиката. Ислямът отделя извънредно внимание на този аспект и изгражда интелектуалната същност на човека върху най-здравите основи, които можем да класифицираме, както следва:
1. Истинско познание, основано на ясни доказателства и неоспорими факти, придобити чрез опит или експеримент, или чрез двете. В тази връзка ще посочим, че без съмнение Коранът е първият източник, който подбужда към усърдно търсене на знание чрез изследване, медитация и наблюдение. Всъщност, Аллах е възложил на всеки мюсюлманин, мъж или жена, да търси знания в най-широкия смисъл на думата, за да търси истината. Природата и цялата вселена са открити и вечно отворени съкровища от знания и истини, а Коранът е първата книга, посочила тези богати извори. Той не приема наследени “истини” или факти, за които няма доказателства. Доколкото ни е известно, Коранът е първото Свещено Писание, което разумно е поставило въпроса “Защо?” и е поискало доказателства за всяко убеждение или спор:
И рекоха [хората на Писанието]: “В Рая ще влязат само юдеи и християни.” Това са техните въжделения. Кажи им: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”
[2:111]
Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммед]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват.
[21:24]
Самият Коран е вечно интелектуално предизвикателство. То подбужда човешкия ум да намери в него каквото и да е противоречие или да отхвърли каквато и да е истина в него, или да съчини нещо подобно на Корана. Отворете която и да е глава на Корана и ще откриете най-горещия апел за търсене на познанието чрез неизчерпаемите източници на природата. Отдаването на истинското знание се разглежда от Исляма като отдаване на Аллах.
2. Вторият елемент на тази постановка е вярата във Всевишния Аллах. Вярата в Аллах е крайпътен камък на цялата ислямска религиозна структура. Но за да направи вярата в Аллах здрава, Ислямът изисква тя да бъде основана върху непоколебима сигурност и пълно убеждение, които не могат да бъдат придобити без правилно приложение на ума. Никой ленив, застоял или безразличен ум и никое ограничено виждане не са способни да достигнат висините на Най-Висшата Истина Аллах, нито могат да достигнат истинските дълбочини на вярата.
Ислямът не признава вярата, ако тя е придобита чрез сляпа имитация, ако се приема сляпо или без размисъл. Този факт е много важен, що се отнася до интелектуалния живот на човека. Ислямът изисква вяра в Аллах и Коранът неведнъж призовава към вярата в Аллах. Но тези заявления не са предназначени за съхранение в кабинетните библиотеки или за заучаване наизуст. Важността им се състои в това, че те са гореща покана и настоятелен зов към ума да се събуди и да мисли, да разсъждава и медитира. Без съмнение, Коранът съдържа основната истина и факти за Аллах, но също така е вярно, че той не иска човек да постъпва като ленив наследник, който не полага никакви усилия. Той иска човек да увеличава интелектуалното си богатство чрез сериозни опити и искрен труд, тъй че да придобие интелектуална сигурност. “Както дошло, така и отишло” Ислямът не одобрява вярата, която лесно идва и лесно си отива. Ислямът иска вярата в Аллах да бъде ефективна и постоянна, да просветлява всеки ъгъл в човешкото сърце и да преобладава във всички аспекти на човешкия живот. Повърхностната вяра не може да направи това и Ислямът никога не би я приел.
Когато изисква вяра в Аллах, основана на знание и изследване, Ислямът оставя широко отворени всички области на мисълта, за да подбужда ума към вникване колкото се може по-надълбоко. Той не поставя никакви ограничения пред свободно мислещия, който търси знание, за да разшири кръгозора и ума си. Той го убеждава да прибягва до всички методи на знанието, независимо дали са чисто рационални или експериментални. Призовавайки ума по този начин, Ислямът показва високото си уважение и желае да го освободи от ограниченията на сетивното познание. Той иска да извиси личността и да є придаде увереност в небесната сила, за да разшири разума във всички сфери на мисълта: материална и трансцедентална, научна и художествена, експериментална и т.н. Ето защо, вярата в Аллах подхранва интелекта и прави интелектуалния живот процъфтяващ и резултатен. Когато духовните и интелектуални дейности на човека се организират според ислямското учение, както бе споменато по-горе, вътрешната природа на човека става правилна и здрава. И когато човек е вътрешно сигурен и здрав, външният му живот ще бъде също такъв.
Външната Природа
Външната природа на човека е толкова сложна, изтънчена и широка, колкото е и вътрешната му природа. Трябва да подчертаем факта, че здравината на първата много зависи от последната и обратно, защото пълнотата на човешката природа е съвкупност от двете заедно. Още веднъж, за повече яснота, ще разчленим външната природа на човека на раздели и подраздели. Но винаги трябва да имаме предвид, че всяко нарушение на баланса в системата на човешката природа може да бъде разрушително и фатално. Всъщност, вътрешната и външната природа на човека действуват и си взаимодействат. Ислямът се интересува както от вътрешния, така и от външния аспект на живота.
Коментари
Публикуване на коментар