ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА МИЛОСТИНЯ ЗЕКЯТ
1. Същност на зекята
Четвъртата основа на исляма е даването на милостинята зекят.
В Свещения Коран Всевишният Аллах е повелил: „И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и се покланяйте с покланящите се!” (Сура ал-Бакара, 2: 43).
Зекятът представлява 2,5 % (1/40 част) от имуществото на мюсюлманина, надхвърлящо основните му нужди, след достигане на определени стойности и запазването им в продължение на една година.
2. Ползи от даването на зекят:
а) пречиства имуществото и сърцето на този, който я дава;
б) подпомага бедните;
в) осигурява връзката между бедните и богатите;
г) премахва егоизма и скъперничеството.
3. Условия, при наличието на които, човек е длъжен да дава зекят:
а) да е мюсюлманин;
б) да е психически здрав;
в) да е навлязъл в зрелост според исляма;
г) да е свободен;
д) да притежава имущество или имот над нисаб (основния минимум), като от датата на влизане в притежание на нисаба да е изтекла една пълна лунна година.
4. Имущества, които не подлежат на зекят:
а) къщите за живеене и покъщнината;
б) облеклото и превозните средства;
в) литература, която не е за търговия;
г) инвентарът и машините, ползвани за производство;
д) хранителните продукти за ядене;
е) скъпоценностите, златото и среброто на жените, които се използват като накити.
5. Групи, за които е предназначен зекятът
Всевишният Аллах в Свещения Коран е казал:
„Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщените сърцата им [към исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] – задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър”. (Сура ат-Тевбе, 9: 60).
Следователно, зекятът е предназначен за следните групи хора:
а) бедните мюсюлмани – онези, които не притежават имущество на стойност, при която са длъжни да дават зекят;
б) нуждаещите се – хора които са в остра нужда, въпреки че имат известно препитание;
в) служителите, назначени да събират зекята;
г) новоприелите исляма – за да се установят и укрепнат в религията;
д) военнопленниците и робите – за откупуването им;
е) длъжниците, които не могат да изплатят дълга си;
ж) хората по пътя на Аллах – работещите за разпространяване на религията; намиращите се във война; заетите с търсене на знание, които ще допринесат за напредъка на мюсюлманите;
з) закъсалите на път, дори да са богати там, където живеят.
Ако зекятът е в голямо количество, бедният или нуждаещият се може да вземе от него до определения минимум, а останалата част се раздава на други бедни.
6. Нисаб (основен минимум)
Нисабът – минималният размер имущество, при който притежателят му трябва да дава зекят, е 80,18 гр. злато, 561 гр. сребро, равностойността им в парични средства или търговска стока, или определен брой животни.1
7. Размер на зекята според вида имущество:
а) злато: 80,18 гр. или повече – 1/40 (2,5%);
б) сребро: 561 гр. или повече – 1/40;
в) парични средства (нисабът се изчислява спрямо златото или среброто): – 1/40;
г) търговска стока (нисабът се изчислява въз основа на паричната стойност спрямо златото или среброто): – 1/40;
д) животни:
– дребен добитък (овце и кози): на 40 овце или кози се дава една овца или коза;
– едър добитък (говеда и биволи): на 30 говеда или биволи се дава една юница, навършила година;
– камили: на 5 камили се дава една овца или коза.
С увеличаване броя на добитъка стойността на зекята се променя.
8. Групи, на които не се полага зекят
а) майка, баща, баба, дядо;
б) син, дъщеря, внук, правнук и т. н.;
в) заможен човек;
г) съпруг или съпруга.
9. Садаката (милостинята) фитре
Фитре е милостиня, която всеки мюсюлманин притежаващ в началото на месец Рамазан извън основните си потребности стойността на нисаба дава за себе си и за децата си до преди байрамския намаз на онези, на които се полага зекят.
Фитрето се изчислява на базата на стойността на който и да е от следните хранителни продукти: жито – 1460 гр.; ечемик – 2920 гр.; стафиди – 2920 гр.; фурми – 2920 гр.
Четвъртата основа на исляма е даването на милостинята зекят.
В Свещения Коран Всевишният Аллах е повелил: „И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и се покланяйте с покланящите се!” (Сура ал-Бакара, 2: 43).
Зекятът представлява 2,5 % (1/40 част) от имуществото на мюсюлманина, надхвърлящо основните му нужди, след достигане на определени стойности и запазването им в продължение на една година.
2. Ползи от даването на зекят:
а) пречиства имуществото и сърцето на този, който я дава;
б) подпомага бедните;
в) осигурява връзката между бедните и богатите;
г) премахва егоизма и скъперничеството.
3. Условия, при наличието на които, човек е длъжен да дава зекят:
а) да е мюсюлманин;
б) да е психически здрав;
в) да е навлязъл в зрелост според исляма;
г) да е свободен;
д) да притежава имущество или имот над нисаб (основния минимум), като от датата на влизане в притежание на нисаба да е изтекла една пълна лунна година.
4. Имущества, които не подлежат на зекят:
а) къщите за живеене и покъщнината;
б) облеклото и превозните средства;
в) литература, която не е за търговия;
г) инвентарът и машините, ползвани за производство;
д) хранителните продукти за ядене;
е) скъпоценностите, златото и среброто на жените, които се използват като накити.
5. Групи, за които е предназначен зекятът
Всевишният Аллах в Свещения Коран е казал:
„Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщените сърцата им [към исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] – задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър”. (Сура ат-Тевбе, 9: 60).
Следователно, зекятът е предназначен за следните групи хора:
а) бедните мюсюлмани – онези, които не притежават имущество на стойност, при която са длъжни да дават зекят;
б) нуждаещите се – хора които са в остра нужда, въпреки че имат известно препитание;
в) служителите, назначени да събират зекята;
г) новоприелите исляма – за да се установят и укрепнат в религията;
д) военнопленниците и робите – за откупуването им;
е) длъжниците, които не могат да изплатят дълга си;
ж) хората по пътя на Аллах – работещите за разпространяване на религията; намиращите се във война; заетите с търсене на знание, които ще допринесат за напредъка на мюсюлманите;
з) закъсалите на път, дори да са богати там, където живеят.
Ако зекятът е в голямо количество, бедният или нуждаещият се може да вземе от него до определения минимум, а останалата част се раздава на други бедни.
6. Нисаб (основен минимум)
Нисабът – минималният размер имущество, при който притежателят му трябва да дава зекят, е 80,18 гр. злато, 561 гр. сребро, равностойността им в парични средства или търговска стока, или определен брой животни.1
7. Размер на зекята според вида имущество:
а) злато: 80,18 гр. или повече – 1/40 (2,5%);
б) сребро: 561 гр. или повече – 1/40;
в) парични средства (нисабът се изчислява спрямо златото или среброто): – 1/40;
г) търговска стока (нисабът се изчислява въз основа на паричната стойност спрямо златото или среброто): – 1/40;
д) животни:
– дребен добитък (овце и кози): на 40 овце или кози се дава една овца или коза;
– едър добитък (говеда и биволи): на 30 говеда или биволи се дава една юница, навършила година;
– камили: на 5 камили се дава една овца или коза.
С увеличаване броя на добитъка стойността на зекята се променя.
8. Групи, на които не се полага зекят
а) майка, баща, баба, дядо;
б) син, дъщеря, внук, правнук и т. н.;
в) заможен човек;
г) съпруг или съпруга.
9. Садаката (милостинята) фитре
Фитре е милостиня, която всеки мюсюлманин притежаващ в началото на месец Рамазан извън основните си потребности стойността на нисаба дава за себе си и за децата си до преди байрамския намаз на онези, на които се полага зекят.
Фитрето се изчислява на базата на стойността на който и да е от следните хранителни продукти: жито – 1460 гр.; ечемик – 2920 гр.; стафиди – 2920 гр.; фурми – 2920 гр.
Коментари
Публикуване на коментар