ислямско въспитание и култура

Условия на позволеното шегуване в Исляма 1. Не трябва да включва какъвто и да било елемент на шегуване относно религията.  Това анулира Исляма на човек (ако той си прави шега с Исляма). Аллах Тааля казва:  „И ако ги попиташ, непременно ще рекат:  “С амо бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи.  Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници.“  (Тауба, 65-66) Ибн Таймия рахимахуллах казва:  „Забавлението относно Аллах, Неговите знамения и Неговия Пратеник е куфр (неверие) и този, който го върши (т.е се шегува по тези въпроси) проявява неверие, след като е повярвал. Шейх Утаймин казва:  „Въпроси като божественото господство, Откровението, пророчеството и религията, са свещени неща, които трябва да се почитат.  За никого не е допустимо да показва неуваже...

Как се прави тауба? За да се покае за греха си, човек трябва да направи: (1.) тауба (покаяние) и да има (2.) ан-надм (съжаление/ угризение) за грешката, в която е  попаднал  и да има (3.) ал-азм ас-саадик ( истинска убеденост и решимост),  че няма да се завърне пак към този грях придружено с (4.) ал-истигфаар (търсене на много прошка) както и (5.) ал-амал ас-саалих (добри дела) Аллах Тааля казва:  „Аз опрощавам всеки, който се покае и вярва, и върши праведни  дела, сетне продължава по правия път.“  (Та Ха; 82)

Искрени и правилни дела Ал- Фудайл ибн Айиад рахимахуллах Тааля казва: Аллах Тааля приема само онези дела, които са правилни и искрени (чисти). Ако деянието е извършено правилно, но не и искрено, няма да бъде прието.  И ако е искрено, но не е правилно, няма да бъде прието. Той беше попитан: „О, Абу Али, какво е искрено и правилно дело?“ Отвърна: „Искрено дело е това, което се прави само заради Аллах, а правилно дело е това, което се извършва според сунната.“

Като измяна се възприема акцентирането на личните симпатии, роднинските връзки – прилагането на дилемата „мой човек” в делата на мюсюлманите: Във връзка с това Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал:  “Който постави някого начело на чета, при положение, че има друг по-угоден на Аллах от него, той изменя на Аллах, на Неговия Пратеник и на вярващите.” /Ал-Хаким/ Язид Ибн Абу Суфян разказва:  “Когато ме изпращаше в Аш-Шам, Абу Бакр Всеправедния ми рече: ` ... О, Язид, там имаш роднини, та е възможно да им повлияеш при управлението [си].  Ала от това най-много се страхувам за теб след онова, което Пратеника на Аллах каза:  ‘На когото е поверено някое от делата на мюсюлманите и поради пристрастие той постави над тях някого,  – той си навлича проклятието на Аллах. Аллах не ще приеме от него ни покаяние, ни изкупление и накрая ще го прати в Ада.’`”  /Ал-Хаким/ Пропиляването на отговорността е един от признаците на покв...