Международният живот
Международният живот при Исляма е съвкупност от отношения между ислямската държава или нация и другите държави и нации. Както останалите аспекти на ислямския живот, международният живот произлиза от Божествената повеля и следва Божия път. Той е изграден върху следните основи:
1. Непоклатима вяра в общността на човечеството по произход, състояние и цели:
О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.
[4:1]
Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие.
[7:189]
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.
[49:13]
2. Дължимото уважение към интересите на останалите хора и правото им на живот, чест и имущество, докато не нарушат правата на мюсюлманите. Това е, защото всички форми на узурпация, нарушения и злини са категорично забранени:
И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците.А престанат ли Аллах е опрощаващ, милосърден. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите!
[2:190-193]
Вина имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение.
[42:42]
3. Мирът като нормално състояние на взаимоотношения размяна на мисии на добра воля и искрено взаимодействие в името на човечеството с еднаквото участие на всички хора.
И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.
[8:61]
4. Никакви отстъпки за сметка на принципите или намесата в международните отношения. Ако някой бъде изкушен да наруши правата на ислямската държава или да наруши нейния мир, или да застраши нейната сигурност, или да се възползува от мирната є политика, държавата трябва да побърза да се самозащити и да потуши всички опити от подобен род. Само при такива обстоятелства Ислямът оправдава войната. Но дори и тогава съществуват морални принципи за следване, за ограничаване на размера є до минимум и за воденето є само дотогава, докогато това е необходимо. Законът на войната и мира при Исляма е високоморален и уникален, всестранен и здрав. Той заслужава специално изследване от страна на юристи и моралисти, нещо, което този труд не може да направи. Трябва да се отбележи, че Ислямът нито оправдава агресивната война, нито смята, че целта на войната е унищожаване на реколта, животни, къщи и т. н. Той не позволява да се убиват жени, деца и възрастни хора, както не позволява измъчването на военнопленниците и внушаването на неговото учение на победените. Войната е само отбранителна мярка, оправдана от практическите принципи на Исляма, докогато по света съществува неправда, несправедливост и агресия.
И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците. А престанат ли Аллах е опрощаващ, милосърден. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите! Месец на забрана срещу месец на забрана! И за [нарушаване на] забраните - възмездие. А който ви нападне, нападнете го така, както ви е нападнал! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е с богобоязливите! И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.
[2:190-195]
На онези, срещу които е обявена война, им се позволи [да воюват], защото бяха угнетени Аллах има сила да им помогне, онези, които бяха прокудени от техните домове без право, само защото казват: “Аллах е нашият Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ.
[22:39-40]
5. Изпълняване на задълженията, поети от ислямската държава и зачитане на договорите, сключени между нея и други държави. Това е валидно, докато другите страни останат верни на своите задължения и зачитат своите договори. В противен случай не може да има валидност на договорите или задълженията, които ги обвързват.
О, вярващи, изпълнявайте обетите!...
[5:1]
Най-лошите твари пред Аллах са онези, които Го отричат и не вярват, онези, от които ти получи обет, после нарушават своя обет всеки път и не се боят.
[8:55-56]
И ако те е страх от изменничество на някой народ, отхвърли ги по същия начин! Аллах не обича изменниците.
[8:58]
И прогласяване от Аллах и от Неговия Пратеник към хората в деня на най-голямото поклонение хадж, че Аллах е непричастен към съдружаващите, а също Неговият Пратеник. И ако се покаете, за вас е най-доброто, а ако се отметнете, знайте, че не ще обезсилите Аллах! И възвести неверниците [о, Мухаммад] за болезнено мъчение, освен онези от съдружаващите, с които се договорихте и после не ви ощетиха с нищо, и не подкрепяха никого срещу вас. И приключете своя договор с тях до срока му! Аллах обича богобоязливите.
[9:3-4]
6. Поддържане на вътрешен мир и сигурност, за подпомагане на човешкото разбирателство и всеобщо братство на международно равнище.
Това са вдъхновяващите източници при изграждане на международния живот на ислямската държава. Тя не функционира единствено за себе си или за собствените си граждани, а има широк обхват и важна мисия в международните отношения. По повеля на Исляма тя трябва да се стреми към преуспяване и напредък на своя народ във всички области на живота и по същата повеля трябва да съдейства на човечеството като цяло. Това предполага в най-широкия смисъл на думата приятелски взаимоотношения с всички народи и държави, и отрежда на ислямската държава жизненоважна роля в интерес на човечеството в различни области образование, икономика, индустрия, политика и т.н. Началото на тази роля е положено от самия Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) и поддържано от следващите поколения негови приемници.
Преди да завършим тази глава, трябва да посочим, че всичко, което тук се обсъжда, е основано на здравите, истински и правдиви принципи на Исляма, както са разяснени в Корана и сунната Пътя на Мухаммед. Това е Ислямът, който Мухаммед и неговите верни последователи са практикували и прилагали по превъзходен начин, а не е Ислямът от гледна точка на отделен теолог, правист или управител. Авторът на тази книга вярва, че това е Ислямът такъв, какъвто е и какъвто трябва да бъде.
Трябва да се има предвид също, че ислямската система на живот е уникална и различна от всички други системи и идеологии. Независимо дали я разглежда от духовна или морална, интелектуална или културна, политическа, икономическа или друга гледна точка, човек веднага може да забележи специфичните є черти. За илюстрация ще споменем няколко примера:
1. Източникът на ислямската идеология е напълно различен. Тя не е създадена от човек, нито е дело на разрушителни политици или отмъстителни икономисти, нито на прагматични моралисти или егоистични индустриалци. Тя е дело на Аллах, изкуство на Всевечния, създадено в интерес на човечеството като цяло. По своята природа тази идеология е задължение, което се зачита от всички вярващи. Тя е разбираема за всеки здрав разум, защото в нея няма озадачаващи тайни, скрити уговорки и високомерни прерогативи.
2. Целите на ислямската идеология също са напълно различни. Целта є не е световно господство или материална експанзия, а по-скоро световно подчинение на Волята на Аллах и уважение към законите на Аллах. Основната є цел е удовлетворението на Аллах и възпитанието на човека по начин, който му помага да се подчини на закона на Създателя, да бъде той верен на Господа. За постигане на тази цел, а тя се отнася до всички аспекти на живота, е необходимо да се развие у човека ясно съзнание, чист дух, жива съвест, здраво тяло и отзивчивост. Човек с тези качества не може да не се подчини на Аллах и да не приеме Исляма за начин на живот. Така целите на ислямската идеология далеч не са просто човешки или временни.
3. Ислямската идеология има всички елементи и сили, които я правят всестранна и практична, умерена и гъвкава. Нейният божествен произход разкрива само фундаменталните є ненарушими принципи, като оставя дължимата роля на човешкия ум да разработи детайлите и да извърши необходимото приспособяване. По какъвто и начин да я разглежда, човек ще забележи, че ислямската идеология е съставена от всестранни, практически продуктивни принципи. Те са всестранни, защото се отнасят до всички основни аспекти на живота; практически, защото са практикувани и същевременно реализирани; умерени, защото не благоприятстват отделния капиталист или пролетариата, не се ограничават само в светското или само в духовното, не са ограничени за този свят или за отвъдния живот. Те очертават среден път между всички крайности и сочат пътя към умерен и стабилен живот. Освен тези установени принципи, има много гъвкавост в разработването на детайлите, подходящи за различните области и възрасти. Тази гъвкавост е факт, необходимост, защото идеологията е дело на Аллах и в нея, като във всяко дело на Аллах, има широко място за човешкия ум и човешкото изпитание.
1. Непоклатима вяра в общността на човечеството по произход, състояние и цели:
О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.
[4:1]
Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие.
[7:189]
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.
[49:13]
2. Дължимото уважение към интересите на останалите хора и правото им на живот, чест и имущество, докато не нарушат правата на мюсюлманите. Това е, защото всички форми на узурпация, нарушения и злини са категорично забранени:
И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците.А престанат ли Аллах е опрощаващ, милосърден. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите!
[2:190-193]
Вина имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение.
[42:42]
3. Мирът като нормално състояние на взаимоотношения размяна на мисии на добра воля и искрено взаимодействие в името на човечеството с еднаквото участие на всички хора.
И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.
[8:61]
4. Никакви отстъпки за сметка на принципите или намесата в международните отношения. Ако някой бъде изкушен да наруши правата на ислямската държава или да наруши нейния мир, или да застраши нейната сигурност, или да се възползува от мирната є политика, държавата трябва да побърза да се самозащити и да потуши всички опити от подобен род. Само при такива обстоятелства Ислямът оправдава войната. Но дори и тогава съществуват морални принципи за следване, за ограничаване на размера є до минимум и за воденето є само дотогава, докогато това е необходимо. Законът на войната и мира при Исляма е високоморален и уникален, всестранен и здрав. Той заслужава специално изследване от страна на юристи и моралисти, нещо, което този труд не може да направи. Трябва да се отбележи, че Ислямът нито оправдава агресивната война, нито смята, че целта на войната е унищожаване на реколта, животни, къщи и т. н. Той не позволява да се убиват жени, деца и възрастни хора, както не позволява измъчването на военнопленниците и внушаването на неговото учение на победените. Войната е само отбранителна мярка, оправдана от практическите принципи на Исляма, докогато по света съществува неправда, несправедливост и агресия.
И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците. А престанат ли Аллах е опрощаващ, милосърден. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите! Месец на забрана срещу месец на забрана! И за [нарушаване на] забраните - възмездие. А който ви нападне, нападнете го така, както ви е нападнал! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е с богобоязливите! И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.
[2:190-195]
На онези, срещу които е обявена война, им се позволи [да воюват], защото бяха угнетени Аллах има сила да им помогне, онези, които бяха прокудени от техните домове без право, само защото казват: “Аллах е нашият Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ.
[22:39-40]
5. Изпълняване на задълженията, поети от ислямската държава и зачитане на договорите, сключени между нея и други държави. Това е валидно, докато другите страни останат верни на своите задължения и зачитат своите договори. В противен случай не може да има валидност на договорите или задълженията, които ги обвързват.
О, вярващи, изпълнявайте обетите!...
[5:1]
Най-лошите твари пред Аллах са онези, които Го отричат и не вярват, онези, от които ти получи обет, после нарушават своя обет всеки път и не се боят.
[8:55-56]
И ако те е страх от изменничество на някой народ, отхвърли ги по същия начин! Аллах не обича изменниците.
[8:58]
И прогласяване от Аллах и от Неговия Пратеник към хората в деня на най-голямото поклонение хадж, че Аллах е непричастен към съдружаващите, а също Неговият Пратеник. И ако се покаете, за вас е най-доброто, а ако се отметнете, знайте, че не ще обезсилите Аллах! И възвести неверниците [о, Мухаммад] за болезнено мъчение, освен онези от съдружаващите, с които се договорихте и после не ви ощетиха с нищо, и не подкрепяха никого срещу вас. И приключете своя договор с тях до срока му! Аллах обича богобоязливите.
[9:3-4]
6. Поддържане на вътрешен мир и сигурност, за подпомагане на човешкото разбирателство и всеобщо братство на международно равнище.
Това са вдъхновяващите източници при изграждане на международния живот на ислямската държава. Тя не функционира единствено за себе си или за собствените си граждани, а има широк обхват и важна мисия в международните отношения. По повеля на Исляма тя трябва да се стреми към преуспяване и напредък на своя народ във всички области на живота и по същата повеля трябва да съдейства на човечеството като цяло. Това предполага в най-широкия смисъл на думата приятелски взаимоотношения с всички народи и държави, и отрежда на ислямската държава жизненоважна роля в интерес на човечеството в различни области образование, икономика, индустрия, политика и т.н. Началото на тази роля е положено от самия Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) и поддържано от следващите поколения негови приемници.
Преди да завършим тази глава, трябва да посочим, че всичко, което тук се обсъжда, е основано на здравите, истински и правдиви принципи на Исляма, както са разяснени в Корана и сунната Пътя на Мухаммед. Това е Ислямът, който Мухаммед и неговите верни последователи са практикували и прилагали по превъзходен начин, а не е Ислямът от гледна точка на отделен теолог, правист или управител. Авторът на тази книга вярва, че това е Ислямът такъв, какъвто е и какъвто трябва да бъде.
Трябва да се има предвид също, че ислямската система на живот е уникална и различна от всички други системи и идеологии. Независимо дали я разглежда от духовна или морална, интелектуална или културна, политическа, икономическа или друга гледна точка, човек веднага може да забележи специфичните є черти. За илюстрация ще споменем няколко примера:
1. Източникът на ислямската идеология е напълно различен. Тя не е създадена от човек, нито е дело на разрушителни политици или отмъстителни икономисти, нито на прагматични моралисти или егоистични индустриалци. Тя е дело на Аллах, изкуство на Всевечния, създадено в интерес на човечеството като цяло. По своята природа тази идеология е задължение, което се зачита от всички вярващи. Тя е разбираема за всеки здрав разум, защото в нея няма озадачаващи тайни, скрити уговорки и високомерни прерогативи.
2. Целите на ислямската идеология също са напълно различни. Целта є не е световно господство или материална експанзия, а по-скоро световно подчинение на Волята на Аллах и уважение към законите на Аллах. Основната є цел е удовлетворението на Аллах и възпитанието на човека по начин, който му помага да се подчини на закона на Създателя, да бъде той верен на Господа. За постигане на тази цел, а тя се отнася до всички аспекти на живота, е необходимо да се развие у човека ясно съзнание, чист дух, жива съвест, здраво тяло и отзивчивост. Човек с тези качества не може да не се подчини на Аллах и да не приеме Исляма за начин на живот. Така целите на ислямската идеология далеч не са просто човешки или временни.
3. Ислямската идеология има всички елементи и сили, които я правят всестранна и практична, умерена и гъвкава. Нейният божествен произход разкрива само фундаменталните є ненарушими принципи, като оставя дължимата роля на човешкия ум да разработи детайлите и да извърши необходимото приспособяване. По какъвто и начин да я разглежда, човек ще забележи, че ислямската идеология е съставена от всестранни, практически продуктивни принципи. Те са всестранни, защото се отнасят до всички основни аспекти на живота; практически, защото са практикувани и същевременно реализирани; умерени, защото не благоприятстват отделния капиталист или пролетариата, не се ограничават само в светското или само в духовното, не са ограничени за този свят или за отвъдния живот. Те очертават среден път между всички крайности и сочат пътя към умерен и стабилен живот. Освен тези установени принципи, има много гъвкавост в разработването на детайлите, подходящи за различните области и възрасти. Тази гъвкавост е факт, необходимост, защото идеологията е дело на Аллах и в нея, като във всяко дело на Аллах, има широко място за човешкия ум и човешкото изпитание.
Коментари
Публикуване на коментар