Понятието за праведност (бир)
Ислямът винаги предупреждава за повърхностните понятия и ритуали, безжизнените формалности и неефективните вярвания. В следващия цитат Всевишния Аллах обяснява пълното значение на праведността:
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите.
[Коран: 2:177]
В това знамение има хубаво и ясно описание на праведния човек. Той трябва да се подчинява на всички изисквания за благотворителност и любовта към Аллах, както и любовта към неговите братя в името на Аллах, трябва да стане негово искрено убеждение. Тук се съдържат четири елемента:
а) нашата вяра трябва да бъде истинска и искрена; б) трябва да сме готови да я изявим към нашите братя с милосърдие и добрина; в) трябва да бъдем добри граждани, като подпомагаме благотворителните институции и социалните организации; г) трябва да бъдем твърди и непоколебими при всички обстоятелства.
Ясно е, че праведността не е празна дума. Тя трябва да почива на силна вяра и постоянна практика, трябва да обхваща мисълта и действията на човека, вътрешния и външния му живот, индивидуалните и обществените му дела. Когато ислямският принцип на праведността се установи, той дава на човека спокойствие, на обществото солидарност, а на човечеството надежда и хармония. Колко приятен и мирен може да бъде животът, когато хората изпълнят ислямското понятие за праведност! Какво може да бъде по-сигурно от вярата в Прещедрия Създател, от служенето в името на такива добри цели? Какво може да бъде по-човечно от облекчаването на дълбоките тревоги на угнетените, от облекчаване на страданията на експлоатираните и удовлетворяване на потребностите на безпомощните? Какво е по-вярно и достойно от изпълнението на ангажиментите, от запазването на съвестта чиста и от поддържането на честността? И какво е по-приятно за духа от редовното, естествено и логично практикуване на всичко това, от любовта в името на Аллах?
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите.
[Коран: 2:177]
В това знамение има хубаво и ясно описание на праведния човек. Той трябва да се подчинява на всички изисквания за благотворителност и любовта към Аллах, както и любовта към неговите братя в името на Аллах, трябва да стане негово искрено убеждение. Тук се съдържат четири елемента:
а) нашата вяра трябва да бъде истинска и искрена; б) трябва да сме готови да я изявим към нашите братя с милосърдие и добрина; в) трябва да бъдем добри граждани, като подпомагаме благотворителните институции и социалните организации; г) трябва да бъдем твърди и непоколебими при всички обстоятелства.
Ясно е, че праведността не е празна дума. Тя трябва да почива на силна вяра и постоянна практика, трябва да обхваща мисълта и действията на човека, вътрешния и външния му живот, индивидуалните и обществените му дела. Когато ислямският принцип на праведността се установи, той дава на човека спокойствие, на обществото солидарност, а на човечеството надежда и хармония. Колко приятен и мирен може да бъде животът, когато хората изпълнят ислямското понятие за праведност! Какво може да бъде по-сигурно от вярата в Прещедрия Създател, от служенето в името на такива добри цели? Какво може да бъде по-човечно от облекчаването на дълбоките тревоги на угнетените, от облекчаване на страданията на експлоатираните и удовлетворяване на потребностите на безпомощните? Какво е по-вярно и достойно от изпълнението на ангажиментите, от запазването на съвестта чиста и от поддържането на честността? И какво е по-приятно за духа от редовното, естествено и логично практикуване на всичко това, от любовта в името на Аллах?
Коментари
Публикуване на коментар