Понятието за пророчество

Милосърдния и Любящия Аллах е изпращал много пророци в различни исторически времена. Всеки по-изтъкнат народ е имал един или повече пророци. Всички пророци на Аллах са били хора с благ характер и възвишена чистота. Те са били подготвени и избрани от Аллах да предадат Неговото послание на човечеството. Тяхната чест, честност, интелект и правдивост не подлежат на съмнение. Били са безгрешни, не са вършели онова, което е забранено, не са нарушавали Закона на Аллах. Но като простосмъртни хора, те биха могли да допуснат някои неволни грешки по отделни въпроси и в отделни решения. Техните лични действия не винаги са били правилни.

Изпращането на тези пророци от Аллах е ясна проява на силната връзка между Небето и Земята, между Аллах и човека. Това означава, че човек може да се промени и че в него има много добро. Целта на пророчеството е да се потвърди онова, което човек вече знае или да научи онова, което все още не знае. Както и да помогне на човека да следва Правия път на Аллах, да върши добро и да избягва злото. Пророчеството е красноречив израз на любовта на Аллах към Неговите създания и Неговата воля да ги води по Правия път на вярата и доброто поведение. Това е доказателство за Неговата справедливост, защото Той първо му показва истинския път, а после човек отговаря за делата си, и е в пълно съответствие с любовта и справедливостта на Аллах. Задължение на човека е да бъде отговорен пред своя Господ.

Източникът на пророчеството и поръчителят на всички пророци е един и същ, това е Аллах. Тяхната задача е да служат на Аллах, да запознават хората с Аллах и с Неговите божествени учения, да установят истината и правдата, да помагат на човека да реализира истинската цел на своето съществуване и да му помагат да изживее живота си в съзидание. На тази основа мюсюлманите не правят разграничение между пророците и приемат техните учения като последователни и завършени. Затова те трябва да вярват във всички божествени писания и да приемат всички пророци на Аллах, както вече бе посочено.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

НАМАЗ

1. Същност и значение на намаза Кланянето на намаз е втората основа на исляма след свидетелството, че няма друг истински бог освен Аллах и че Мухаммед (с.а.с.) е Негов раб и пратеник. Ежедневният петкратен намаз е най-важният дълг на човека след като повярва в съществуването и единосъщието на Всевишния Аллах и в пророчеството на Мухаммед (с.а.с.). Повелята за петкратния намаз е низпослана година и половина преди хиджра (преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина) през нощта на възнесението – мирадж . Намазът е ибадет, който пречиства душата, озарява сърцето и издига човека пред Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „ Петте намаза са като пълноводна река, която минава пред дома на един от вас и той се къпе в нея пет пъти на ден ” . 2. Времена за кланяне на петкратния намаз Ислямът предписва кланянето на намаз пет пъти в денонощието. Всевишният Аллах е казал: „ За вярващите намазът е предписание в определено време ” (Сура ен-Ниса, 4: 103). а) Сабах намаз (с...
Прочетете още

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА МИЛОСТИНЯ ЗЕКЯТ

1. Същност на зекята Четвъртата основа на исляма е даването на милостинята зекят. В Свещения Коран Всевишният Аллах е повелил: „ И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и се покланяйте с покланящите се! ” (Сура ал-Бакара, 2: 43). Зекятът представлява 2,5 % (1/40 част) от имуществото на мюсюлманина, надхвърлящо основните му нужди, след достигане на определени стойности и запазването им в продължение на една година. 2. Ползи от даването на зекят: а) пречиства имуществото и сърцето на този, който я дава; б) подпомага бедните; в) осигурява връзката между бедните и богатите; г) премахва егоизма и скъперничеството. 3. Условия, при наличието на които, човек е длъжен да дава зекят: а) да е мюсюлманин; б) да е психически здрав ; в) да е навлязъл в зрелост според исляма; г) да е свободен; д) да притежава имущество или имот над нисаб (основния минимум), като от датата на влизане в притежание на нисаба да е изтекла една пълна лунна година. 4. Имущества, които не ...
Прочетете още

СПОМЕНАВАНЕТО НА АЛЛАХ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР

  В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Слава на Аллах, само Него прославяме и само Него за подкрепа зовем. За опрощение Го молим и за напътствие. При Него търсим закрила от злините в душите ни и от греховността в делата ни. Когото Аллах напъти, никой не ще го заблуди, а когото остави в заблуда, никой не ще го напъти. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах – Единствения, няма Той съдружник и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.Всевишният Аллах казва: „Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.” (Бакара 186) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: “Всевишният Аллах казва: ”Аз съм там, където Моя раб предполага, че се намирам. Аз съм с него, щом Ме спомене. Ако той Ме спомене в душата си, и Аз го споменавам в душата Си. Ако той Ме спомене сред множество, Аз го споменавам сред много по-добро множество от тях. Ако той се приближава до Мен [на разстояние] една педя, Аз се приближавам до него [на разстояние] един лакът. Ако се приближава д...
Прочетете още