Понятието за религия
Историята помни злоупотреби с религията и неправилно разбиране. Някои хора са я използвали като средство за експлоатация и потискане, а други като източник на сила и господство над интелигенцията и масите. В името на религията са се водили несправедливи войни, свободата на съвестта и мисълта са били потискани, науката е била преследвана, правата на отделния човек са били отричани, човешкото достойнство и чест са били грубо погазвани. И често в името на религията човечеството е било подлагано на много унижения и заблуди, в резултат на което религията е понесла значителни загуби.
Такива са историческите факти, които никой не може да отрече. Но това ли е основната функция на религията и дали това е най-правилният подход към религията? Може ли това да бъде целта на религията? Неоспоримият отговор е категорично не. В света има много религии и всяка от тях твърди, че е единствената истинска вяра. Всяка религия заявява, че е низпослана от Бога за правилно напътствие на човека. Но тези твърдения си противоречат и са причинявали разногласия и реакции на хората против религията, вместо да сплотят човечеството в едно универсално братство в името на Единствения и Прещедрия Аллах. Подобно състояние на религията смущава всеки безпристрастен наблюдател, у когото може да се породи отвращение към всички религии.
Ислямското понятие за религия е уникално в най-широкия смисъл на думата. Вярно е, че истинската религия трябва да идва от Аллах за напътствие на човека. Вярно е също така, че човешката природа и основните човешки потребности в основни линии са сходни във всички времена. Тази религия е ИСЛЯМЪТ. Но трябва да се има предвид, че Ислямът не е бил проповядван единствено от Пророка Мухаммед [Аллах да го благослови и с мир да го дари!]. Напротив, всички пророци преди Мухаммед са проповядвали Исляма. Истинските последователи на Ибрахим и Муса, както и на Иса и останалите, се наричат “мюсюлмани”.
Така Ислямът е бил и ще продължи да бъде истинската универсална религия на Аллах, защото Аллах е един и непроменлив, и защото в основни линии човешката природа и основните човешки потребности са сходни, независимо от времето и мястото, от расата и възрастта, или от някакви други съображения.
На тази основа ислямската теория определя религията не само като духовна и морална необходимост, но също като социална и универсална потребност. Тя не е за да смущава човека, а за да го напътства. Не е, за да го унижава, а за да извиси добродетелите в неговия характер. Това понятие не го лишава от нещо полезно, него обременява, не подтиска качествата му, а открива пред него безкрайните съкровища на правилното мислене и правилното действие. Религията не го ограничава в тесни рамки, а го издига до широките хоризонти на истината и добротата. Накратко, истинската религия запознава човека с Аллах, със самия Него и с останалата вселена (без съмнение, твърде опростено представяне на функцията на религията).
Когато внимателно се изучават целите на истинската религия, ще се установи, че тя удовлетворява духовните и умерените материални потребности на човека. Тя разрешава неговите психологически проблеми и комплекси, извисява неговите инстинкти и стремежи, дисциплинира неговите желания и целия му живот. Тя задълбочава неговото познание за Аллах Най-великата Истина във вселената и познанието за самия себе си. Тя разкрива пред него тайните на живота и природата на човека, на доброто и злото, правилното и погрешното. Тя пречиства душата отгреха, разсейва съмненията, укрепва характера и коригира мисленето и убежденията на човека. Всичко това може да се постигне, само ако човек вярно спазва духовните задължения и физическите норми, въведени от религията.
От друга страна, истинската религия образова човека и го възпитава в надежда и търпение, в истинност и честност, в любов към правилното и доброто, в храброст и издръжливост. Всички тези качества са необходими за усъвършенствуването на великото изкуство на живота. И още, истинската религия освобождава човек от страхове и душевни сривове, убеждава го в подкрепата на Аллах и в съюза с Него. Религията дава на човека мир и сигурност, и прави живота му смислен.
Това е, което истинската религия може да направи за човечеството и това е понятието за религия в Исляма. Всяка религия, която не успее да постигне това, не може да бъде Ислям или, по-скоро, тя изобщо не е религия. Всеки човек, който не съумее да постигне тези резултати от религията, не е религиозен и не е правдив. Верни са думите на Всевишния Аллах, който казва в Свещения Коран:
Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, едва след като знанието дойде при тях. А за невярващите в знаменията на Аллах Аллах бързо прави равносметка.
[Коран, 3:19]
А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.
[Коран, 3:85]
Такива са историческите факти, които никой не може да отрече. Но това ли е основната функция на религията и дали това е най-правилният подход към религията? Може ли това да бъде целта на религията? Неоспоримият отговор е категорично не. В света има много религии и всяка от тях твърди, че е единствената истинска вяра. Всяка религия заявява, че е низпослана от Бога за правилно напътствие на човека. Но тези твърдения си противоречат и са причинявали разногласия и реакции на хората против религията, вместо да сплотят човечеството в едно универсално братство в името на Единствения и Прещедрия Аллах. Подобно състояние на религията смущава всеки безпристрастен наблюдател, у когото може да се породи отвращение към всички религии.
Ислямското понятие за религия е уникално в най-широкия смисъл на думата. Вярно е, че истинската религия трябва да идва от Аллах за напътствие на човека. Вярно е също така, че човешката природа и основните човешки потребности в основни линии са сходни във всички времена. Тази религия е ИСЛЯМЪТ. Но трябва да се има предвид, че Ислямът не е бил проповядван единствено от Пророка Мухаммед [Аллах да го благослови и с мир да го дари!]. Напротив, всички пророци преди Мухаммед са проповядвали Исляма. Истинските последователи на Ибрахим и Муса, както и на Иса и останалите, се наричат “мюсюлмани”.
Така Ислямът е бил и ще продължи да бъде истинската универсална религия на Аллах, защото Аллах е един и непроменлив, и защото в основни линии човешката природа и основните човешки потребности са сходни, независимо от времето и мястото, от расата и възрастта, или от някакви други съображения.
На тази основа ислямската теория определя религията не само като духовна и морална необходимост, но също като социална и универсална потребност. Тя не е за да смущава човека, а за да го напътства. Не е, за да го унижава, а за да извиси добродетелите в неговия характер. Това понятие не го лишава от нещо полезно, него обременява, не подтиска качествата му, а открива пред него безкрайните съкровища на правилното мислене и правилното действие. Религията не го ограничава в тесни рамки, а го издига до широките хоризонти на истината и добротата. Накратко, истинската религия запознава човека с Аллах, със самия Него и с останалата вселена (без съмнение, твърде опростено представяне на функцията на религията).
Когато внимателно се изучават целите на истинската религия, ще се установи, че тя удовлетворява духовните и умерените материални потребности на човека. Тя разрешава неговите психологически проблеми и комплекси, извисява неговите инстинкти и стремежи, дисциплинира неговите желания и целия му живот. Тя задълбочава неговото познание за Аллах Най-великата Истина във вселената и познанието за самия себе си. Тя разкрива пред него тайните на живота и природата на човека, на доброто и злото, правилното и погрешното. Тя пречиства душата отгреха, разсейва съмненията, укрепва характера и коригира мисленето и убежденията на човека. Всичко това може да се постигне, само ако човек вярно спазва духовните задължения и физическите норми, въведени от религията.
От друга страна, истинската религия образова човека и го възпитава в надежда и търпение, в истинност и честност, в любов към правилното и доброто, в храброст и издръжливост. Всички тези качества са необходими за усъвършенствуването на великото изкуство на живота. И още, истинската религия освобождава човек от страхове и душевни сривове, убеждава го в подкрепата на Аллах и в съюза с Него. Религията дава на човека мир и сигурност, и прави живота му смислен.
Това е, което истинската религия може да направи за човечеството и това е понятието за религия в Исляма. Всяка религия, която не успее да постигне това, не може да бъде Ислям или, по-скоро, тя изобщо не е религия. Всеки човек, който не съумее да постигне тези резултати от религията, не е религиозен и не е правдив. Верни са думите на Всевишния Аллах, който казва в Свещения Коран:
Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, едва след като знанието дойде при тях. А за невярващите в знаменията на Аллах Аллах бързо прави равносметка.
[Коран, 3:19]
А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.
[Коран, 3:85]
Коментари
Публикуване на коментар