Понятието за морал/Понятието за мир/Понятието общество/
Понятието за мир
За да оцени как Ислямът разглежда въпроса за мира, човек трябва само да размисли върху няколко основни факти, свързани с Исляма Думите “мир” и “Ислям” произлизат от един и същ корен, и могат да се смятат за синоними. Едно от най-прекрасните имена на Аллах е Съвършения [Мир]. Заключителните думи от всекидневните молитви на всеки мюсюлманин са думи за мир. Поздравът на мюсюлманите, когато се завърнат при Аллах, е “Мир”. Дневните поздрави сред мюсюлманите изразяват пожелание за мир. В известен смисъл, прилагателното “мюсюлмански” означава “мирен”.
Ето колко основна и преобладаваща е темата за мира в Исляма. Човек, който чрез Исляма се покорява на Аллах, непременно ще бъде в мир с Аллах, със себе си и с другите хора.
Като възприемат тази съвкупност от факти, поставят човека на подходящото му място във вселената, разглеждат живота в ислямска перспектива, хората с правилна вяра и принципи ще направят по-добър нашия свят, ще възвърнат човешкото достойнство, ще постигнат равенство, ще се радват на универсално братство и ще построят трайния мир.**
Понятието общество
Думата общество е придобила определени допълнителни значения, някои от които нереални и с емоционална окраска, други унизителни и реакционни. Но понеже нямаме намерение да се впускаме в подробности, ще ограничим дискусията до основните значения на думата “общество”.
Под понятието “общество” някои учени разбират “всички форми на отношения, които се характеризират с висока степен на лична близост, емоционална дълбочина, морален ангажимент, социална обвързаност и продължителност във времето...” То може да се открие в “място, религия, народ, раса, длъжност или обща цел. Негов прототип е семейството.”*
Други определят обществото като всестранна група със следните главни характеристики: 1) това е група, в рамките на която личността може да упражнява повечето дейности и опити, които са важни за нея; 2) групата се обвързва от съвместно чувство на единство.**
Основна историческа тенденция е движението от близките, дълбоки морални връзки към безличните, формални утилитарни връзки на голямото общество. Движението се предопределея от различни етапи и се маркира от дълбоки послания.
Какви заключения може да направи човек? Първо, тази историческа еволюция не е била напълно негативна или напълно положителна и конструктивна. И негативните, и положителните последствия са въздействували на различните хора в различна степен. Второ, новото общество далеч не е съвършено.Очаква го още много работа. Трето, състоянието на човешкото общество не е загубена или безполезна кауза. Наистина има кризи и трудности, но ситуацията не е напълно извън контрол. Накрая, човечеството е станало много по-независимо и човешките общества по-преплетени. Каквото и да се случи в дадена част на обществото, това ще се отрази и на останалите. Трябва да имаме предвид това, когато дискутираме ислямското понятие за общество.
В основни линии ще бъде правилно да кажем, че ислямското понятие за общество има определени уникални характеристики. Тези уникални характеристики се отнасят до основата или базата на обществото, историческата му мисия и цел, положението сред другите общества, неговото единство и продължителност.
Обществото в Исляма не се основава на раса, националност, място, професия, родство или специални интереси. То не носи името на някой лидер, основател или събитие. Обществото преминава националните граници и политически бариери. Основата на обществото в Исляма е в принципа, определящ подчинение пред волята на Аллах, послушание на Неговия Закон и привързаност към Неговото послание. Накратко, ислямското общество може действително да съществува само тогава, когато се подхранва и поощрява от Исляма.
Ислямското общество има историческа мисия далеч над оцеляването, чиста сила възпитанието или физиологическата продължителност. Тази мисия е описана в Свещения Коран, както следва:
И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.
[3:104]
Всевишния Аллах е казал също:
Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.
[3:110]
Историческата роля на ислямското общество е да бъде истинското въплъщение на добродетелта, полезността и благородството. Истинското ислямско общество е бдителен пазител на добродетелта и заклет враг на порока. Това, от което се нуждае обществото, е същото, от което се нуждае всеки негов отделен член. Това е така, защото цялото общество е единен организъм и всеки човек в него е отговорен пред Аллах. Ролята на отделния мюсюлманин най-добре се разкрива от следното изказване на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!):
“Който от вас види нещо порицавано, трябва да го промени с ръката си, и ако не може, да го промени с езика си, а ако не може, да го промени със сърцето си и това е най-слабата степен на вярата” [Разказано от Муслим].
Както виждаме, това описание е много важно и изчерпателно. В тази епоха на революция на идеите никой разумен човек не може да омаловажава силата на съгласуваните дела или силата на думите, или пък силата на чувствата.
Историческата роля на ислямското общество по-нататък се повтаря в следното значение от Корана:
И така ви сторихме общност по средата за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас.
[2:143]
Такава роля на свидетел е много важна и изисква много. Това означава, че обществото в Исляма трябва да бъде образцово, че трябва да установява най-висшите стандарти и да бъде образец и пример за другите. То трябва да избягва крайностите и екстравагантността, статичната неподатливост и бързото кипене. Да се поддържа среден, уравновесен път на действие, твърдост и последователност, да се знае какво трябва да се приеме и какво да се отрича и в същото време да се запази възможността за адаптация, е възможно най-трудното изпитание за човешкия характер и за социалната жизненост. Но такава е ролята на ислямското общество и историческата мисия на мюсюлманите. И това е критерият, който квалифицира мюсюлманите като най-добрата човешка общност, създадена за хората.
Спецификата на ислямското общество се концентрира върху принципите на постоянния баланс, образцовото поведение, единството на целите, взаимността на чувствата, солидарността и справедливостта. Много са цитатите от Корана и Сунната в потвърждение на това:
О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] сведущ е Аллах за вашите дела.
[4:135]
Това е вашата вяра единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено на Мен служете!
[21:92]
Това е вашата вяра единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено от Мен се бойте!
[23:52]
Що се отнася до продължителността на ислямското общество, определени неща си заслужава да бъдат казани. Задължение за мюсюлманите е да вършат всичко в границите на своите възможности, за да осигурят тази продължителност. Предписанията за брака и наследството, за милостинята закат и поклонението хадж , взаимните права и задължения на роднините, индивидуалната добросъвестност и социалната принадлежност всичко това е ориентирано към стабилната продължителност на обществото в Исляма. От друга страна, Аллах е гарантирал, че ще брани тази продължителност по няколко начина. Първо, Той е гарантирал, че ще запази Корана и неговата чистота:
Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
[15:9]
Това означава, че винаги ще има общество, което да следва Корана. Той никога не ще остане без последователи, дори ако съществуват последователи на другите писания. Второ, Ислямът сам по себе си е продължителност. Винаги, щом някоя нация се отклони от пътя на Аллах, Той повтаря Своето слово и отново потвърждава Своята истина, и изпраща нови пророци или реформатори, за да продължат приемствеността. Трето, Аллах ясно е предупредил, че мюсюлманите ще загубят, ако се отклонят от Правия път Той ще ги подмени с нови хора, които не ще приличат на пропадналите мюсюлмани.
Ето, вие сте онези, които са позовани да раздават по пътя на Аллах. Но сред вас има скъперници, а който е скъперник, той само спрямо себе си е скъперник. Аллах е Пребогатия, вие сте бедните. И отвърнете ли се, Той ще ви замени с други хора и те не ще бъдат като вас.
[47:38]
Понятието за морал
Ислямското понятие за морал се концентрира около определени основни вярвания и принципи. Сред тях са следните: 1) Аллах е Сътворителя и Ваятеля на всяко добро, на цялата истина и красота; 2) човек е наместник на Аллах, отговорен и почетен от своя Създател; 3) Аллах е поставил всичко на небесата и на земята в услуга на човечеството; 4) със Своята милост и мъдрост Аллах не очаква невъзможното от човека да не се наслаждава на хубавите неща в живота; 5) умереността, практичността и балансът гарантират висшата честност и здравия морал; 6) по принцип всички неща са разрешени, с изключение на онова, което е посочено като забранено и трябва да се избягва; 7) крайната човешка отговорност е пред Аллах и най-висшата му цел е неговият Създател да е доволен от него.
Ислямските измерения на морала са многобройни, всеобхватни и с далечна перспектива. Ислямският морал се занимава с връзката между човека и неговия Господ, човека и неговите събратя, човека и другите елементи и създания на вселената, човека и неговата дълбока същност. Мюсюлманинът трябва да следи за външното си поведение и делата си, за думите и мислите си, за чувствата и намеренията си. В общи линии, ролята му е да поддържа доброто и да се бори със злото, да търси истинското и да отхвърля фалшивото, да се грижи за хубавото и да избягва неприличното. Истината и добродетелта са негова цел. Скромността и простотата, вежливостта и страданието са негова твърда природа. Той ненавижда арогантността и суетата, грубостта и безразличието, смята ги за оскърбителни и водещи до гнева на Аллах.
По-конкретно връзката на мюсюлманина с Аллах е връзка на любов и послушание, пълна вяра и размисъл, мир и уважение, твърдост и активно служене. Без съмнение, този висок морал подхранва и засилва нравствеността на човека. А що се отнася до отношенията му към неговите събратя, мюсюлманинът трябва да проявява добрина към близките си и загриженост към съседа си, уважение към възрастните и разбиране към младите, грижа за болните, да дава подкрепа на нуждаещите се, да проявява симпатия към огорчените и търпение към заблудените, търпимост към невежите и прошка към безпомощните, да отхвърля греха и да се издига над дребнавостта. Нещо повече, той трябва да уважава легитимните права на другите така, както уважава своите. Съзнанието му трябва да бъде заето с конструктивни идеи и сериозни дела, сърцето му да бие с чувство на състрадание и добра воля, душата му трябва да излъчва мир и спокойствие, съветът му трябва да бъде искрен и учтив.
Морално задължение на мюсюлманина е да бъде пример за честност и съвършенство, да изпълнява обещанията и задачите си добре, да търси знание и добродетел с всички възможни средства, да поправя грешките си и да се разкайва за греховете си, да притежава остър усет за социалната неправда, да бъде съпричастен към болките на другите, щедро да осигурява намиращите се под негова опека и да посреща техните законни нужди. Природата и светът са поле за изследване и стимул за щастие за мюсюлманина. Той трябва да използува техните елементи и да размишлява върху чудесата им, да ги приема като доказателство за величието на Аллах и да съхранява тяхната красота, да ги изследва и открива тайните им. Но независимо дали ги използува за духовно удоволетворение или само за удоволствие, той трябва да избягва разточителството и крайностите. Като наместник на Аллах и съвестен довереник той трябва винаги да мисли за другите хора, с които дели света и които ще го наследят в бъдеще.
Моралните принципи в Исляма понякога се посочват като положителни задължения, за неща които да се изпълняват, а понякога като отрицателни предписания, които трябва да се избягват. Дали са посочени като положителни или отрицателни, те са предназначени да изградят у човека здраво съзнание, умиротворителна душа, силна личност и здраво тяло. Няма съмнение, че това са необходими изисквания за общото благополучие и преуспяване на човечеството. И за да помогне на човека да удовлетвори тези изисквания, Ислямът, наред с другите неща, е утвърдил следните правила:
1. Да се свидетелствува единосъщието на Аллах и пророчеството на Мухаммед по положителен и ангажиращ начин;
2. Редовно да се изпълняват ежедневните молитви;
3. Да се спазват материалните задължения в религията, известни като милостиня или дължимо към бедните ( закат );
4. Да се говее през Свещения месец Рамадан;
5. Да се извършва поклонничество в Свещената джамия в Мека поне веднъж в живота от всеки, който има възможност.
Моралните и социалните изводи от тези правила ще бъдат обсъдени по-долу в подробности.
Освен тези положителни мерки има други, които могат да бъдат наречени “предпазни” и “предупредителни”. За защита на човека от лудостта и израждането, от слабостта и снизходителността, от неприличието и изкушението, Ислямът е забранил определени неща, свързани с храната, пиенето, развлечението и пола. Сред тях са следните:
1. Всички видове опияняващи напитки, вино и алкохол:
Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.”
[2:219]
За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, после са се бояли и вярвали, после са се бояли и благодетелствали. Аллах обича благодетелните.О, вярващи, Аллах наистина ви изпитва с улова, който достигат ръцете и копията ви, за да провери Аллах кой и в уединение се страхува от Него. А който след това престъпи, за него има болезнено мъчение.
[5:93-94]
2. Месо и продукти от свиня (бекон, шунка, сланина), от хищници, които убиват жертвите си с нокти или зъби (тигри, вълци, леопарди и т.н.), от всички хищни птици (ястреби, лешояди, врани и т.н.), от гризачи, влечуги, червеи и други подобни, от мъртви животни и птици, които не са заклани според предписанието:
О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите! Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ, за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.
[2:172-173]
Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах; и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял освен което сте заклали още живо според предписанието...
[5:3]
3. Всички хазартни игри и безполезни спорове:
Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.”
[2:219]
За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, после са се бояли и вярвали, после са се бояли и благодетелствали. Аллах обича благодетелните. О, вярващи, Аллах наистина ви изпитва с улова, който достигат ръцете и копията ви, за да провери Аллах кой и в уединение се страхува от Него. А който след това престъпи, за него има болезнено мъчение.
[5:93-94]
4. Всички извънбрачни сексуални връзки и всички форми на говорене, ходене и обличане в обществото, които могат да предизвикат изкушение, да възбудят желание, да доведат до съмнение или да покажат непокорност или неприличие:
... и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани а които се стремят към друго, освен това, тези са престъпващите...
[23:5-7]
Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тяхo, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите! И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е прещедър, всезнаещ.
[24:30-32]
... и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат упреквани. А които се стремят към друго освен това тези са престъпващите.
[70:29-31]
Този акт на забрана е въведен от Аллах за духовното и умственото благополучие на човека, както и за моралната и материалната полза на човечеството. Това не е произволно действие или самоналагане от страна на Аллах. Напротив, това е знак за загрижеността на Всевишния Аллах към благополучието на човечеството и израз на Неговата заинтересованост за човека.
Когато Аллах забранява определени неща, това не е защото Той иска да лиши човека от нещо добро или полезно, а защото иска да защити човека и да му позволи да развие усет да разграничава доброто от лошото, да развие изтънчен вкус към редните неща в живота, да формира постоянен интерес към висшите морални ценности. За да се постигне това, е необходима непрекъсната грижа за човешкия дух и разум, душа и тяло, съвест и чувства, здраве и богатство, физика и морал. Затова забраната не е лишение, а обогатяване, не е потискане, а дисциплина, не е ограничение, а разширение.
За да се разбере, че всички забрани са актове на милост и мъдрост, в тази връзка си струва да се споменат два ислямски принципа. Първо, необичайни обстоятелства, спешни случаи или неотложна необходимост позволяват на мюсюлманина да прави това, което обикновено е забранено. Докато тези обстоятелства съществуват и не е в състояние да промени ситуацията, той не може да бъде упрекван, ако не успее да спази възбраните на Аллах:
Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ, за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.
[2:173]
... А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях Аллах е опрощаващ, милосърден.
[5:3]
Второ, Аллах казва:
И когато при теб дойдат вярващите в Нашите знамения, кажи: “Мир вам!” Вашият Господ отреди за Себе Си милостта, тъй че за онзи от вас, който е сторил зло в неведение, после се разкае след това и се поправи Той е опрощаващ, милосърден.
[6:54]
В друг забележителен пасаж Коранът полага основите и философията на здравото морално поведение. Пасажът може да се предаде, както следва:
О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва! И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите. Кажи: “Кой възбрани украсата на Аллах, която Той създаде за Своите раби, и благата от препитанието?” Кажи: “В Деня на възкресението те ще са всецяло за онези, които вярват през земния живот.” Така разясняваме знаменията за хора знаещи. Кажи: “Моят Господ възбрани само скверностите, явните от тях и скритите, и греха, и гнета без право, и да съдружавате Аллах с онова, на което не е низпослал довод, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.
[7:31-33]
Обсегът на нравствеността при Исляма е толкова цялостен и всеобхватен, че съчетава наведнъж вярата в Аллах, религиозните ритуали, духовните обреди, социалното поведение, вземането на решения, интелектуалните занимания, правилата за хранене, говорните маниери и всички други аспекти на човешкия живот. Понеже нравствеността е неразделна част от Исляма, темата за морала пронизва всички текстове на Корана и на моралните учения, тя се подчертава на много места в Свещената Книга. Затова е трудно да се даде приемлива кратка класификация на тези морални учения според изложеното в Корана. Всеки принцип се споменава много пъти в различни текстове. Появява се или като единичен значим принцип, или като елемент от една обща нравствена цялост, която е елемент от завършена и велика религиозна система.
С оглед на това следващите пасажи трябва да се приемат само като избрани откъси от Корана, предадени и интерпретирани с човешки усилия, които неизбежно са далеч от съвършенството на оригиналната и завършена версия на Книгата.
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца, които се скъпят и повеляват скъперничество на хората, и скриват онова, което Аллах им е дал от Своята благодат, приготвихме Ние за неверниците унизително мъчение, и онези, които раздават своите имоти на показ пред хората и не вярват нито в Аллах, нито в Сетния ден; и онзи, на когото сатаната е приятел. Колко лош приятел е той!
[4:36-38]
Всевишния Аллах е казал също:
Кажи: “Елате аз да прочета какво ви възбранява вашият Господ! Нищо с Него да не съдружавате! И се отнасяйте с добро към двамата родители! И не убивайте своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях. И не доближавайте скверностите и явните от тях, и скритите! И не убивайте човек това Аллах е възбранил, освен по право! Това ви повелява Той, за да проумеете! И не доближавайте имота на сирака, освен с добронамереност, докато достигне зрелост! И изпълвайте мярката и везната справедливо! На всяка душа възлагаме само според силите є. Когато говорите, бъдете справедливи, дори да е за роднина, и обета към Аллах изпълнявайте! Това ви повелява Той, за да се поучите. Това е Моят път правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите.
[6:151-153]
В друго знамение Всевишния казва:
И дадохме на Лукман мъдростта: “Бъди признателен на Аллах! Който е признателен, за себе си е признателен. А който е неблагодарен Аллах е над всяка нужда, всеславен.” И рече Лукман на сина си, поучавайки го: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет. И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен. А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен! После вашето завръщане е към Мен и ще ви известя какво сте вършили.
[31:12-15]
Тези подбрани откъси от Корана могат да бъдат подкрепени с много други. Сами по себе си те са достатъчни, за да очертаят основите на морала при Исляма. Този морал е уникален по своята природа при всички обстоятелства. Той е въведен от Аллах не за възхищение от време на време, а за да развива човек личността си, да възпитава характера си по най-благотворния начин, да заслва връзката му и укрепва отношението му с Всевишния Аллах, Извора на всяко добро. Никога ислямският морал не е бил предназначен да уплаши личността или да я направи пасивна и безразлична. Следният пример ще илюстрира това. Ако на мюсюлманин е направено нещо лошо или ако бъде подтикнат към това, той има свободния избор или да се съпротивлява и да си върне в равна степен, или да прости и да повери на Аллах резултатите от своето дело. Той знае, че има право да извърши и двете, знае също, че за него е по-добре да прости. Затова, когато прости, той прави това в резултат на собствения си свободен избор от любов към Аллах. По същия начин, когато си връща, той не нарушава Закона, нито действува несправедливо, а само брани правата си позиция, която сама по себе си е свещен дълг и помага на компетентните власти да установят ред и справедливост. Ако Ислямът изискваше абсолютна прошка, както някои други вероучения правят на теория, много недисциплинирани хора биха се изкусили да вършат зло и да престъпват всички граници. По същия начин, ако Ислямът изискваше само възмездие, както някои други вероучения безжалостно проповядват, нямаше да има място за милост и търпение, нито за духовна правота и морална зрялост, като в такъв случай много добри качества на човека биха изчезнали и много морални възможности не биха се реализирали никога.
Общоизвестна истина е, че хората, научени да прощават при всички обстоятелства, не прилагат и вероятно не могат да приложат ученията си, защото в крайна сметка това не е в интерес на човечеството, нито в интерес на самата нравственост. По същия начин хората, научени да практикуват сурово възмездие, малко уважават или изобщо не уважават човешките добродетели и не се интересуват от моралните ценности като универсални правила. Но Ислямът, божествената грижа за човешката природа, е дал правилните отговори на човешките проблеми. Ислямът подканва към разкаяние и го препоръчва на онези, които вършат зло, и прошката може да им донесе полза. Но срещу онези, които не биха могли да разберат мотивите на прошката или се изкушават да продължат по лошия път, равностойното възмездие е позволено. Така позицията на мюсюлманина и в двата случая е правилна и полезна. Когато той прощава, предизвиква одобрение у Аллах, Комуто принадлежи върховенството и така човекът участва в поправянето на установения ред, и спомага за премахване на злото. А сега какво е здрав морал? Позицията на човек, който безжалостно и безразборно отмъщава? Или позицията на човек, който проявява милост и прошка, и взима под внимание извънредните обстоятелства? Кой е морално здрав? Прощаващият човек, защото знае, че не му е разрешено да търси възмездие? Или мюсюлманинът, който прощава, макар и напълно да съзнава, че законно може да търси възмездие? Коя е истинската прошка? Тази, която произтича от външна принуда и забрана да не се действува другояче? Или тази, която произтича от свободата на избора и свободата на действие? Не е чудно, че моралните принципи на Исляма са правилни, уникални и могат да се адаптират. Това са предписанията на Всевишния Аллах, Изворът на всяко добро и на всяка нравственост.
За да оцени как Ислямът разглежда въпроса за мира, човек трябва само да размисли върху няколко основни факти, свързани с Исляма Думите “мир” и “Ислям” произлизат от един и същ корен, и могат да се смятат за синоними. Едно от най-прекрасните имена на Аллах е Съвършения [Мир]. Заключителните думи от всекидневните молитви на всеки мюсюлманин са думи за мир. Поздравът на мюсюлманите, когато се завърнат при Аллах, е “Мир”. Дневните поздрави сред мюсюлманите изразяват пожелание за мир. В известен смисъл, прилагателното “мюсюлмански” означава “мирен”.
Ето колко основна и преобладаваща е темата за мира в Исляма. Човек, който чрез Исляма се покорява на Аллах, непременно ще бъде в мир с Аллах, със себе си и с другите хора.
Като възприемат тази съвкупност от факти, поставят човека на подходящото му място във вселената, разглеждат живота в ислямска перспектива, хората с правилна вяра и принципи ще направят по-добър нашия свят, ще възвърнат човешкото достойнство, ще постигнат равенство, ще се радват на универсално братство и ще построят трайния мир.**
Понятието общество
Думата общество е придобила определени допълнителни значения, някои от които нереални и с емоционална окраска, други унизителни и реакционни. Но понеже нямаме намерение да се впускаме в подробности, ще ограничим дискусията до основните значения на думата “общество”.
Под понятието “общество” някои учени разбират “всички форми на отношения, които се характеризират с висока степен на лична близост, емоционална дълбочина, морален ангажимент, социална обвързаност и продължителност във времето...” То може да се открие в “място, религия, народ, раса, длъжност или обща цел. Негов прототип е семейството.”*
Други определят обществото като всестранна група със следните главни характеристики: 1) това е група, в рамките на която личността може да упражнява повечето дейности и опити, които са важни за нея; 2) групата се обвързва от съвместно чувство на единство.**
Основна историческа тенденция е движението от близките, дълбоки морални връзки към безличните, формални утилитарни връзки на голямото общество. Движението се предопределея от различни етапи и се маркира от дълбоки послания.
Какви заключения може да направи човек? Първо, тази историческа еволюция не е била напълно негативна или напълно положителна и конструктивна. И негативните, и положителните последствия са въздействували на различните хора в различна степен. Второ, новото общество далеч не е съвършено.Очаква го още много работа. Трето, състоянието на човешкото общество не е загубена или безполезна кауза. Наистина има кризи и трудности, но ситуацията не е напълно извън контрол. Накрая, човечеството е станало много по-независимо и човешките общества по-преплетени. Каквото и да се случи в дадена част на обществото, това ще се отрази и на останалите. Трябва да имаме предвид това, когато дискутираме ислямското понятие за общество.
В основни линии ще бъде правилно да кажем, че ислямското понятие за общество има определени уникални характеристики. Тези уникални характеристики се отнасят до основата или базата на обществото, историческата му мисия и цел, положението сред другите общества, неговото единство и продължителност.
Обществото в Исляма не се основава на раса, националност, място, професия, родство или специални интереси. То не носи името на някой лидер, основател или събитие. Обществото преминава националните граници и политически бариери. Основата на обществото в Исляма е в принципа, определящ подчинение пред волята на Аллах, послушание на Неговия Закон и привързаност към Неговото послание. Накратко, ислямското общество може действително да съществува само тогава, когато се подхранва и поощрява от Исляма.
Ислямското общество има историческа мисия далеч над оцеляването, чиста сила възпитанието или физиологическата продължителност. Тази мисия е описана в Свещения Коран, както следва:
И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.
[3:104]
Всевишния Аллах е казал също:
Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.
[3:110]
Историческата роля на ислямското общество е да бъде истинското въплъщение на добродетелта, полезността и благородството. Истинското ислямско общество е бдителен пазител на добродетелта и заклет враг на порока. Това, от което се нуждае обществото, е същото, от което се нуждае всеки негов отделен член. Това е така, защото цялото общество е единен организъм и всеки човек в него е отговорен пред Аллах. Ролята на отделния мюсюлманин най-добре се разкрива от следното изказване на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!):
“Който от вас види нещо порицавано, трябва да го промени с ръката си, и ако не може, да го промени с езика си, а ако не може, да го промени със сърцето си и това е най-слабата степен на вярата” [Разказано от Муслим].
Както виждаме, това описание е много важно и изчерпателно. В тази епоха на революция на идеите никой разумен човек не може да омаловажава силата на съгласуваните дела или силата на думите, или пък силата на чувствата.
Историческата роля на ислямското общество по-нататък се повтаря в следното значение от Корана:
И така ви сторихме общност по средата за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас.
[2:143]
Такава роля на свидетел е много важна и изисква много. Това означава, че обществото в Исляма трябва да бъде образцово, че трябва да установява най-висшите стандарти и да бъде образец и пример за другите. То трябва да избягва крайностите и екстравагантността, статичната неподатливост и бързото кипене. Да се поддържа среден, уравновесен път на действие, твърдост и последователност, да се знае какво трябва да се приеме и какво да се отрича и в същото време да се запази възможността за адаптация, е възможно най-трудното изпитание за човешкия характер и за социалната жизненост. Но такава е ролята на ислямското общество и историческата мисия на мюсюлманите. И това е критерият, който квалифицира мюсюлманите като най-добрата човешка общност, създадена за хората.
Спецификата на ислямското общество се концентрира върху принципите на постоянния баланс, образцовото поведение, единството на целите, взаимността на чувствата, солидарността и справедливостта. Много са цитатите от Корана и Сунната в потвърждение на това:
О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] сведущ е Аллах за вашите дела.
[4:135]
Това е вашата вяра единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено на Мен служете!
[21:92]
Това е вашата вяра единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено от Мен се бойте!
[23:52]
Що се отнася до продължителността на ислямското общество, определени неща си заслужава да бъдат казани. Задължение за мюсюлманите е да вършат всичко в границите на своите възможности, за да осигурят тази продължителност. Предписанията за брака и наследството, за милостинята закат и поклонението хадж , взаимните права и задължения на роднините, индивидуалната добросъвестност и социалната принадлежност всичко това е ориентирано към стабилната продължителност на обществото в Исляма. От друга страна, Аллах е гарантирал, че ще брани тази продължителност по няколко начина. Първо, Той е гарантирал, че ще запази Корана и неговата чистота:
Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
[15:9]
Това означава, че винаги ще има общество, което да следва Корана. Той никога не ще остане без последователи, дори ако съществуват последователи на другите писания. Второ, Ислямът сам по себе си е продължителност. Винаги, щом някоя нация се отклони от пътя на Аллах, Той повтаря Своето слово и отново потвърждава Своята истина, и изпраща нови пророци или реформатори, за да продължат приемствеността. Трето, Аллах ясно е предупредил, че мюсюлманите ще загубят, ако се отклонят от Правия път Той ще ги подмени с нови хора, които не ще приличат на пропадналите мюсюлмани.
Ето, вие сте онези, които са позовани да раздават по пътя на Аллах. Но сред вас има скъперници, а който е скъперник, той само спрямо себе си е скъперник. Аллах е Пребогатия, вие сте бедните. И отвърнете ли се, Той ще ви замени с други хора и те не ще бъдат като вас.
[47:38]
Понятието за морал
Ислямското понятие за морал се концентрира около определени основни вярвания и принципи. Сред тях са следните: 1) Аллах е Сътворителя и Ваятеля на всяко добро, на цялата истина и красота; 2) човек е наместник на Аллах, отговорен и почетен от своя Създател; 3) Аллах е поставил всичко на небесата и на земята в услуга на човечеството; 4) със Своята милост и мъдрост Аллах не очаква невъзможното от човека да не се наслаждава на хубавите неща в живота; 5) умереността, практичността и балансът гарантират висшата честност и здравия морал; 6) по принцип всички неща са разрешени, с изключение на онова, което е посочено като забранено и трябва да се избягва; 7) крайната човешка отговорност е пред Аллах и най-висшата му цел е неговият Създател да е доволен от него.
Ислямските измерения на морала са многобройни, всеобхватни и с далечна перспектива. Ислямският морал се занимава с връзката между човека и неговия Господ, човека и неговите събратя, човека и другите елементи и създания на вселената, човека и неговата дълбока същност. Мюсюлманинът трябва да следи за външното си поведение и делата си, за думите и мислите си, за чувствата и намеренията си. В общи линии, ролята му е да поддържа доброто и да се бори със злото, да търси истинското и да отхвърля фалшивото, да се грижи за хубавото и да избягва неприличното. Истината и добродетелта са негова цел. Скромността и простотата, вежливостта и страданието са негова твърда природа. Той ненавижда арогантността и суетата, грубостта и безразличието, смята ги за оскърбителни и водещи до гнева на Аллах.
По-конкретно връзката на мюсюлманина с Аллах е връзка на любов и послушание, пълна вяра и размисъл, мир и уважение, твърдост и активно служене. Без съмнение, този висок морал подхранва и засилва нравствеността на човека. А що се отнася до отношенията му към неговите събратя, мюсюлманинът трябва да проявява добрина към близките си и загриженост към съседа си, уважение към възрастните и разбиране към младите, грижа за болните, да дава подкрепа на нуждаещите се, да проявява симпатия към огорчените и търпение към заблудените, търпимост към невежите и прошка към безпомощните, да отхвърля греха и да се издига над дребнавостта. Нещо повече, той трябва да уважава легитимните права на другите така, както уважава своите. Съзнанието му трябва да бъде заето с конструктивни идеи и сериозни дела, сърцето му да бие с чувство на състрадание и добра воля, душата му трябва да излъчва мир и спокойствие, съветът му трябва да бъде искрен и учтив.
Морално задължение на мюсюлманина е да бъде пример за честност и съвършенство, да изпълнява обещанията и задачите си добре, да търси знание и добродетел с всички възможни средства, да поправя грешките си и да се разкайва за греховете си, да притежава остър усет за социалната неправда, да бъде съпричастен към болките на другите, щедро да осигурява намиращите се под негова опека и да посреща техните законни нужди. Природата и светът са поле за изследване и стимул за щастие за мюсюлманина. Той трябва да използува техните елементи и да размишлява върху чудесата им, да ги приема като доказателство за величието на Аллах и да съхранява тяхната красота, да ги изследва и открива тайните им. Но независимо дали ги използува за духовно удоволетворение или само за удоволствие, той трябва да избягва разточителството и крайностите. Като наместник на Аллах и съвестен довереник той трябва винаги да мисли за другите хора, с които дели света и които ще го наследят в бъдеще.
Моралните принципи в Исляма понякога се посочват като положителни задължения, за неща които да се изпълняват, а понякога като отрицателни предписания, които трябва да се избягват. Дали са посочени като положителни или отрицателни, те са предназначени да изградят у човека здраво съзнание, умиротворителна душа, силна личност и здраво тяло. Няма съмнение, че това са необходими изисквания за общото благополучие и преуспяване на човечеството. И за да помогне на човека да удовлетвори тези изисквания, Ислямът, наред с другите неща, е утвърдил следните правила:
1. Да се свидетелствува единосъщието на Аллах и пророчеството на Мухаммед по положителен и ангажиращ начин;
2. Редовно да се изпълняват ежедневните молитви;
3. Да се спазват материалните задължения в религията, известни като милостиня или дължимо към бедните ( закат );
4. Да се говее през Свещения месец Рамадан;
5. Да се извършва поклонничество в Свещената джамия в Мека поне веднъж в живота от всеки, който има възможност.
Моралните и социалните изводи от тези правила ще бъдат обсъдени по-долу в подробности.
Освен тези положителни мерки има други, които могат да бъдат наречени “предпазни” и “предупредителни”. За защита на човека от лудостта и израждането, от слабостта и снизходителността, от неприличието и изкушението, Ислямът е забранил определени неща, свързани с храната, пиенето, развлечението и пола. Сред тях са следните:
1. Всички видове опияняващи напитки, вино и алкохол:
Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.”
[2:219]
За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, после са се бояли и вярвали, после са се бояли и благодетелствали. Аллах обича благодетелните.О, вярващи, Аллах наистина ви изпитва с улова, който достигат ръцете и копията ви, за да провери Аллах кой и в уединение се страхува от Него. А който след това престъпи, за него има болезнено мъчение.
[5:93-94]
2. Месо и продукти от свиня (бекон, шунка, сланина), от хищници, които убиват жертвите си с нокти или зъби (тигри, вълци, леопарди и т.н.), от всички хищни птици (ястреби, лешояди, врани и т.н.), от гризачи, влечуги, червеи и други подобни, от мъртви животни и птици, които не са заклани според предписанието:
О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите! Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ, за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.
[2:172-173]
Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах; и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял освен което сте заклали още живо според предписанието...
[5:3]
3. Всички хазартни игри и безполезни спорове:
Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.”
[2:219]
За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, после са се бояли и вярвали, после са се бояли и благодетелствали. Аллах обича благодетелните. О, вярващи, Аллах наистина ви изпитва с улова, който достигат ръцете и копията ви, за да провери Аллах кой и в уединение се страхува от Него. А който след това престъпи, за него има болезнено мъчение.
[5:93-94]
4. Всички извънбрачни сексуални връзки и всички форми на говорене, ходене и обличане в обществото, които могат да предизвикат изкушение, да възбудят желание, да доведат до съмнение или да покажат непокорност или неприличие:
... и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани а които се стремят към друго, освен това, тези са престъпващите...
[23:5-7]
Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тяхo, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите! И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е прещедър, всезнаещ.
[24:30-32]
... и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат упреквани. А които се стремят към друго освен това тези са престъпващите.
[70:29-31]
Този акт на забрана е въведен от Аллах за духовното и умственото благополучие на човека, както и за моралната и материалната полза на човечеството. Това не е произволно действие или самоналагане от страна на Аллах. Напротив, това е знак за загрижеността на Всевишния Аллах към благополучието на човечеството и израз на Неговата заинтересованост за човека.
Когато Аллах забранява определени неща, това не е защото Той иска да лиши човека от нещо добро или полезно, а защото иска да защити човека и да му позволи да развие усет да разграничава доброто от лошото, да развие изтънчен вкус към редните неща в живота, да формира постоянен интерес към висшите морални ценности. За да се постигне това, е необходима непрекъсната грижа за човешкия дух и разум, душа и тяло, съвест и чувства, здраве и богатство, физика и морал. Затова забраната не е лишение, а обогатяване, не е потискане, а дисциплина, не е ограничение, а разширение.
За да се разбере, че всички забрани са актове на милост и мъдрост, в тази връзка си струва да се споменат два ислямски принципа. Първо, необичайни обстоятелства, спешни случаи или неотложна необходимост позволяват на мюсюлманина да прави това, което обикновено е забранено. Докато тези обстоятелства съществуват и не е в състояние да промени ситуацията, той не може да бъде упрекван, ако не успее да спази възбраните на Аллах:
Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ, за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.
[2:173]
... А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях Аллах е опрощаващ, милосърден.
[5:3]
Второ, Аллах казва:
И когато при теб дойдат вярващите в Нашите знамения, кажи: “Мир вам!” Вашият Господ отреди за Себе Си милостта, тъй че за онзи от вас, който е сторил зло в неведение, после се разкае след това и се поправи Той е опрощаващ, милосърден.
[6:54]
В друг забележителен пасаж Коранът полага основите и философията на здравото морално поведение. Пасажът може да се предаде, както следва:
О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва! И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите. Кажи: “Кой възбрани украсата на Аллах, която Той създаде за Своите раби, и благата от препитанието?” Кажи: “В Деня на възкресението те ще са всецяло за онези, които вярват през земния живот.” Така разясняваме знаменията за хора знаещи. Кажи: “Моят Господ възбрани само скверностите, явните от тях и скритите, и греха, и гнета без право, и да съдружавате Аллах с онова, на което не е низпослал довод, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.
[7:31-33]
Обсегът на нравствеността при Исляма е толкова цялостен и всеобхватен, че съчетава наведнъж вярата в Аллах, религиозните ритуали, духовните обреди, социалното поведение, вземането на решения, интелектуалните занимания, правилата за хранене, говорните маниери и всички други аспекти на човешкия живот. Понеже нравствеността е неразделна част от Исляма, темата за морала пронизва всички текстове на Корана и на моралните учения, тя се подчертава на много места в Свещената Книга. Затова е трудно да се даде приемлива кратка класификация на тези морални учения според изложеното в Корана. Всеки принцип се споменава много пъти в различни текстове. Появява се или като единичен значим принцип, или като елемент от една обща нравствена цялост, която е елемент от завършена и велика религиозна система.
С оглед на това следващите пасажи трябва да се приемат само като избрани откъси от Корана, предадени и интерпретирани с човешки усилия, които неизбежно са далеч от съвършенството на оригиналната и завършена версия на Книгата.
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца, които се скъпят и повеляват скъперничество на хората, и скриват онова, което Аллах им е дал от Своята благодат, приготвихме Ние за неверниците унизително мъчение, и онези, които раздават своите имоти на показ пред хората и не вярват нито в Аллах, нито в Сетния ден; и онзи, на когото сатаната е приятел. Колко лош приятел е той!
[4:36-38]
Всевишния Аллах е казал също:
Кажи: “Елате аз да прочета какво ви възбранява вашият Господ! Нищо с Него да не съдружавате! И се отнасяйте с добро към двамата родители! И не убивайте своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях. И не доближавайте скверностите и явните от тях, и скритите! И не убивайте човек това Аллах е възбранил, освен по право! Това ви повелява Той, за да проумеете! И не доближавайте имота на сирака, освен с добронамереност, докато достигне зрелост! И изпълвайте мярката и везната справедливо! На всяка душа възлагаме само според силите є. Когато говорите, бъдете справедливи, дори да е за роднина, и обета към Аллах изпълнявайте! Това ви повелява Той, за да се поучите. Това е Моят път правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите.
[6:151-153]
В друго знамение Всевишния казва:
И дадохме на Лукман мъдростта: “Бъди признателен на Аллах! Който е признателен, за себе си е признателен. А който е неблагодарен Аллах е над всяка нужда, всеславен.” И рече Лукман на сина си, поучавайки го: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет. И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен. А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен! После вашето завръщане е към Мен и ще ви известя какво сте вършили.
[31:12-15]
Тези подбрани откъси от Корана могат да бъдат подкрепени с много други. Сами по себе си те са достатъчни, за да очертаят основите на морала при Исляма. Този морал е уникален по своята природа при всички обстоятелства. Той е въведен от Аллах не за възхищение от време на време, а за да развива човек личността си, да възпитава характера си по най-благотворния начин, да заслва връзката му и укрепва отношението му с Всевишния Аллах, Извора на всяко добро. Никога ислямският морал не е бил предназначен да уплаши личността или да я направи пасивна и безразлична. Следният пример ще илюстрира това. Ако на мюсюлманин е направено нещо лошо или ако бъде подтикнат към това, той има свободния избор или да се съпротивлява и да си върне в равна степен, или да прости и да повери на Аллах резултатите от своето дело. Той знае, че има право да извърши и двете, знае също, че за него е по-добре да прости. Затова, когато прости, той прави това в резултат на собствения си свободен избор от любов към Аллах. По същия начин, когато си връща, той не нарушава Закона, нито действува несправедливо, а само брани правата си позиция, която сама по себе си е свещен дълг и помага на компетентните власти да установят ред и справедливост. Ако Ислямът изискваше абсолютна прошка, както някои други вероучения правят на теория, много недисциплинирани хора биха се изкусили да вършат зло и да престъпват всички граници. По същия начин, ако Ислямът изискваше само възмездие, както някои други вероучения безжалостно проповядват, нямаше да има място за милост и търпение, нито за духовна правота и морална зрялост, като в такъв случай много добри качества на човека биха изчезнали и много морални възможности не биха се реализирали никога.
Общоизвестна истина е, че хората, научени да прощават при всички обстоятелства, не прилагат и вероятно не могат да приложат ученията си, защото в крайна сметка това не е в интерес на човечеството, нито в интерес на самата нравственост. По същия начин хората, научени да практикуват сурово възмездие, малко уважават или изобщо не уважават човешките добродетели и не се интересуват от моралните ценности като универсални правила. Но Ислямът, божествената грижа за човешката природа, е дал правилните отговори на човешките проблеми. Ислямът подканва към разкаяние и го препоръчва на онези, които вършат зло, и прошката може да им донесе полза. Но срещу онези, които не биха могли да разберат мотивите на прошката или се изкушават да продължат по лошия път, равностойното възмездие е позволено. Така позицията на мюсюлманина и в двата случая е правилна и полезна. Когато той прощава, предизвиква одобрение у Аллах, Комуто принадлежи върховенството и така човекът участва в поправянето на установения ред, и спомага за премахване на злото. А сега какво е здрав морал? Позицията на човек, който безжалостно и безразборно отмъщава? Или позицията на човек, който проявява милост и прошка, и взима под внимание извънредните обстоятелства? Кой е морално здрав? Прощаващият човек, защото знае, че не му е разрешено да търси възмездие? Или мюсюлманинът, който прощава, макар и напълно да съзнава, че законно може да търси възмездие? Коя е истинската прошка? Тази, която произтича от външна принуда и забрана да не се действува другояче? Или тази, която произтича от свободата на избора и свободата на действие? Не е чудно, че моралните принципи на Исляма са правилни, уникални и могат да се адаптират. Това са предписанията на Всевишния Аллах, Изворът на всяко добро и на всяка нравственост.
Коментари
Публикуване на коментар