Понятието за благочестие (такуа)
Казаното за вярата и праведността в общи линии се отнася и за благочестието. Това не са удобни твърдения и устни декларации, а са много по-сериозен въпрос. Както винаги, Коранът е нашият най-добър източник и когато говори за благочестивите, той ги описва като хора,
... които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание, и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и в отвъдния живот са убедени. Тези са напътени от своя Господ и тези са сполучилите.
[Коран, 2:3-5]
... които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните, - и за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете? и не упорстват в своите деяния, знаейки, - на такива наградата им е опрощение от техния Господ и Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. И колко прекрасна е отплатата за дейните!
[Коран, 3:134-136]
От тези знамения разбираме, че благaочестието изисква правилно опиране на разума чрез вникване в истината за Аллах и живота, чрез правилно използване на богатството в името на Аллах при всички обстоятелства и правилно използване на духовните и физическите възможности на човека, като се спазва молитвата. То изисква също голяма степен на самоконтрол на гнева и емоциите, морална способност за прошка и търпение, съвест, която да накара грешника да се обърне към Аллах със съжаление и разкаяние. За да бъде благочестив, човек трябва да има истински и прекрасни убеждения, да бъде решителен, със силен характер, с воля и смелост, и преди всичко да бъде човек в името на Аллах. Благочестието, праведността и смислената вяра са взаимосвързани и са подчинени на една цел те водят към Исляма и създават истински мюсюлмани.
... които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание, и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и в отвъдния живот са убедени. Тези са напътени от своя Господ и тези са сполучилите.
[Коран, 2:3-5]
... които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните, - и за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете? и не упорстват в своите деяния, знаейки, - на такива наградата им е опрощение от техния Господ и Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. И колко прекрасна е отплатата за дейните!
[Коран, 3:134-136]
От тези знамения разбираме, че благaочестието изисква правилно опиране на разума чрез вникване в истината за Аллах и живота, чрез правилно използване на богатството в името на Аллах при всички обстоятелства и правилно използване на духовните и физическите възможности на човека, като се спазва молитвата. То изисква също голяма степен на самоконтрол на гнева и емоциите, морална способност за прошка и търпение, съвест, която да накара грешника да се обърне към Аллах със съжаление и разкаяние. За да бъде благочестив, човек трябва да има истински и прекрасни убеждения, да бъде решителен, със силен характер, с воля и смелост, и преди всичко да бъде човек в името на Аллах. Благочестието, праведността и смислената вяра са взаимосвързани и са подчинени на една цел те водят към Исляма и създават истински мюсюлмани.
Коментари
Публикуване на коментар