Идеологическата основа на Исляма
Аллах
Въпросът за съществуването на Аллах е занимавал великите умове от много векове. Вярващите в Аллах са съгласни, че ограниченият човешки разум не може да докаже съществуването на Неограниченото и Безкрайното на Аллах. Може само да се илюстрира с примери или засвидетелства Неговото съществуване, за да се задоволи любознателния човешки ум. Тези, които отричат съществуването на Аллах, претендират, че се опират на науката, философията или на отделни теории на познанието. В действителност аргументите им са неприложими, понякога неуместни, но винаги сложни и непонятни. Обаче развитият свободен разум ще открие своя път към Аллах. Ако това не стане, не означава, че няма такъв път. Отричането на истината не я прави нереална. За интересен съпоставящ обзор виж книгите на Жак Мартен, “Пътят към Аллах” (Ню Йорк, 1954), Мухаммед Зафрулах Хан, “Ислямът: Неговото значение за съвременния човек” (Ню Йорк, 1964).
Познанието за Аллах и вярата в Него образуват първичната основа на Исляма. Този въпрос е много важен и изисква пълна и ясна дискусия. За яснота ще бъдат използвани някои прости доказателства. Това може да изглежда скучно или прекалено елементарно за онези, които вече знаят нещо по въпроса. Читателите, които имат предварителни познания, трябва да проявят търпение и да оценят важността на темата.
Има хора, на които им харесва да се съмняват в представата за Бога в името на науката или поради липса на опит и разбиране. Техният подход отразява едно суетно мислене, въпреки твърденията им, че са образовани интелектуалци. Аз няма да се интересувам от техните твърдения, а по-скоро от истината за тяхната позиция. Това ще обясни защо голяма част от дискусията е в достъпна форма, сякаш адресирана главно към децата, а не към възрастните. От друга страна, една от главните цели на тази книга е да разясни на младите мюсюлмани истинската представа за Бога в Исляма. Другото съображение тук е, че представата за Бога в Исляма бе изопачена в съзнанието на много немюсюлмани и на тъй наречените “вярващи в Бога” и “защитници на религията”. Затова при изложението на темата използвахме някои прости и може би дори елементарни доказателства.
Простотата на някои аргументи може да подтикне много възрастни към дълбоки размисли. Ако това стане, ще се докаже, че тя е желана и продуктивна, защото простотата е една от отличителните черти на Исляма.
Наблюдавайки заобикалящата ни среда виждаме, че всяко семейство има глава, всяко училище има директор, всеки голям или малък град има кмет, всяка провинция има управител и всяка нация има държавен глава. Нещо повече, знаем, че всеки продукт е дело на определен производител и че всяко хубаво изкуство е творение на велик художник. Всичко това е очевидно, но то не задоволява глада за знания и любознателността на човека за великите неща в света. Човек често се удивлява на красотата на природата, на нейните чудеса, на прелестта й, на безкрайните небесни хоризонти, на безкрайните пространства, които те разкриват, на постоянното редуване на деня и нощта с изключителна точност, на движението на слънцето, луната и големите звезди, на света на живите и неживите неща, на постоянното развитие на човека поколение след поколение. Човек винаги се замисля, защото желае да узнае кой е създал и кой поддържа всички тези неща, с които живее и на които толкова се радваме.
Можем ли да намерим обяснение на тази велика Вселена? Има ли някакво убедително обяснение на тайната на съществуването? Добре знаем, че никое семейство не може да функционира правилно без глава, отговорна за него, че никой град не може да процъфтява без подходяща администрация и че никоя държава не може да оцелее без ръководител. Знаем също, че нищо не съществува от само себе си. Нещо повече, забелязваме, че вселената съществува и функционира по образцов ред, и че тя е оцеляла през милиони години. Можем ли тогава да кажем, че всичко това е станало случайно и произволно? И можем ли да отнесем съществуването на човека и целия свят към чистата случайност?
Ако човекът се беше появил в резултат на съвпадение или чиста случайност, то целият му живот би се основавал на случайността и съществуването му би било безсмислено. Но никой разумен човек не би приел, че животът му е безсмислен и никое разумно същество не би се оставило на милосърдието на превратностите и случайностите. Всеки разумен човек се опитва, колкото е възможно, да осмисли своя живот и се старае да намери за себе си определен модел на поведение. Хора, групи и нации планират действията си и всеки добър план постига желаните резултати. Всъщност човек прави някакви планове и може да обоснове доброто планиране.
Въпреки това, човек е само една много малка част от величествената Вселена. И щом има възможността да прави планове и да ги оценява, тогава неговото собствено съществуване и оцеляването на вселената трябва също да бъде резултат от планирана политика. Това означава, че има една определена Воля отвъд материалното съществуване, един уникален Разум в света, който създава нещата и ги принуждава да съществуват съвместно. Прекрасните чудеса в света и тайните на живота са прекалено велики, за да бъдат резултат на внезапност и чиста случайност.
Тогава в света трябва да съществува една велика Сила, която да поддържа всичко в порядък. В прекрасната природа трябва да има един велик Художник, създал най-възхитителното произведение на изкуството и създал всичко с определена цел в живота. Тази Сила е Най-мощната от всички сили и този Художник е Най-великият сред всички художници. Истинските вярващи и дълбоко просветените хора познават този Художник и Го наричат Аллах или Господ. Те го наричат Господ, защото Той е Създателя и Ваятеля на Света, Зараждащия живота и Този, който обезпечава съществуването на всяко нещо.
Той не е човек, защото никой човек не може да създаде друг човек. Той не е животно, нито е растение. Той не е идол, нито някаква статуя, защото никое от тези неща не може да създаде себе си или да създаде нещо друго. Той не е машина. Той не е Слънцето, нито Луната или друга звезда, защото тези неща се контролират от велика система и те самите са създадени. Той е различен от всички тези неща, защото Той е техният Сътворител и Закрилник. Създателят трябва да бъде различен и по-велик от това, което създава. Ние знаем също, че нищо в живота не може да започва от само себе си, и че чудният свят не се е самосъздал, нито пък това е станало вследствие на случайност. Постоянните промени в света доказват, че той е създаден, а всичко, създадено трябва да има създател.
Сътворителя и Закрилника на света, Този, който създава и препитава човека, Активната Сила и Дейната Мощ в природата са едно и също. Той е известен като Аллах или Господ. Той е Тайната на всички тайни и Превисшия над всички създания. Свещеният Коран, ясната Книга на Аллах, казва:*
Аллах е, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея, и деня светъл. Аллах е владетел на благодат за хората. Ала повечето хора са непризнателни. Това е Аллах, вашият Господ, Творецът на всяко нещо. Няма друг Бог освен Него. Как тогава бивате подлъгвани! Така се подлъгват онези, които отхвърлят знаменията на Аллах. Аллах е, Който стори за вас от земята обиталище и от небето свод, и ви даде образ, и направи образа ви превъзходен, и ви дава препитание от благата. Това е Аллах, вашият Господ. Благословен е Аллах, Господът на световете! Той е Вечноживия. Няма друг Бог освен Него, затова Него зовете, предани Нему в религията! Слава на Аллах, Господа на световете!
[40:61-65]
Аллах е, Който подчини за вас морето, за да плават там корабите според Неговата повеля и за да търсите от Неговото обилие. И за да сте признателни. И подчини Той за вас всичко на небесата и всичко на земята всичко е от Него. В това има знамения за хора мислещи.
[45: 12-13]
Всевишния Владетел на целия свят и Създателя на всичко е Аллах. Той съществува във всички времена и Неговата велика сила действа навсякъде по света, човек трябва да вярва в Неговото съществуване, защото всяко нещо в света доказва, че Той съществува. Само вярата в Аллах и Неговата велика сила може да даде на човечеството възможно най-доброто обяснение за много неясни неща в живота. Това е най-правилният път към истинското знание, към духовната истина, правият път към доброто поведение и морал, най-сигурният пътеводител към щастието и успеха.
След като човек вярва, че Аллах съществува, той трябва да знае Неговите атрибути и Имена. Най-общо можем да кажем, че всяко съвършенство и абсолютното добро принадлежи на Него. В Него няма недостатъци и слабости. По-конкретно човек трябва да знае и вярва в следното:
1. Аллах е Един-единствен. Той няма съдружник или рожба. Нито е раждал, нито е роден. Той е Вечния и всички Му се молят. Той няма начало или край и няма подобен или равен на Него.
2. Той е Състрадателния, Милосърдния, Закрилящия и Напътстващия, Най-справедливия и Превъзходния, Създателят и Всенаблюдаващия, Изначалния и Безкрайния, Всеобхватния и Премъдрия, Всечуващия и Всезнаещия, Свидетелстващия и Предостойния, Всемогъщия и Всесилния. [57:1-6, 59:22-24]
3. Той е Любещия и Даващия препитание, Прещедрия, Благосклонния, Пребогатия и Самодостатъчния, Прощаващия и Закрилящия, Съдника и Съвършения.
Аллах е опрощаващ, милосърден.
[3:31]
И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.
[11:6]
О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатия, Всеславния.
[35:15]
Всяко едно от тези Имена и Атрибутите на Всевишния Аллах се споменава на различни места в Свещения Коран. Ние всички се радваме на грижата и милостта на Аллах, който е любещ и състрадателен към Неговите творения. Дори ако се опитаме да обхванем Неговата благодат към нас, няма да успеем, защото тя е безкрайна.
Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник.
[14: 32-34]
Той е, Който изсипва вода от небето. За вас от нея има за пиене и от нея [израстват] храсти, откъдето пасете [добитъка]. С нея Той за вас изважда посевите и маслините, и палмите, и гроздето, и всички плодове. В това има знамение за хора премислящи. И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи. И това, което създаде за вас по земята в различни цветове... В това има знамение за хора поучаващи се. Той е, Който подчини морето, за да ядете оттам прясно месо и да извличате оттам украшения, които носите. И виждаш корабите да го браздят, и за да търсите от Него благодат, и за да сте признателни. И положи на земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас; и реки, и пътища, за да се напътит и други знаци; и по звездите се насочват. И нима Онзи, Който сътворява, е като онзи, който не може да сътворява? Не ще ли се поучите?; И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Аллах е опрощаващ, милосърден.
[16: 10-18]
Аллах е Превисокия и Превъзходния, но Той е много близо до богобоязливите и размишляващи хора. Той отговаря на техните моления и им помага. Обича хората, които Го обичат и опрощава техните грехове. Дава им мир и щастие, знание и успех, живот и покровителство. Той приветства всички, които искат да бъдат в добри отношения с Него и никога не отхвърля никого. Учи човека как да бъде добър, как да постъпва правилно и как да се предпазва от злото, защото Той е Жалостивия и Любещия, защото повелява само добрите и правилни дела. Вратата на Неговата милост е винаги отворена за всеки, който искрено търси Неговата поддръжка и покровителство.
И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!!
[2:186]
Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му].
[50:16]
Любовта на Аллах към Неговите творения е велика и надхвърля всяка човешка представа. Ние не можем да измерим или изброим Неговата благодат. Той ни създава и се грижи за нас не само по време на раждането ни, но и много преди това. Той ни създава съвършени, дарява ни със всички сетива и способности, от които се нуждаем за нашия растеж. Той ни помага, когато не можем да помогнем на себе си и на зависещите от нас. Той създава у човека разум, за да разбира, душа и съвест, за да бъде праведен и добър, чувства и настроения, за да бъде нежен и човечен. По Неговата милост ние придобиваме истинското познание и виждаме истинската светлина. Защото е Милосърден, Той ни създава идеални, подчинява за нас слънцето и луната, почвата и морето, земята и небесата, растенията и животните. Той е Твореца на всички тези неща и на много други, които ние използуваме и от които се облагодетелстваме. Той създава нещата, които ни служат в живота, и дава на човека достойнство, ум и почит, защото човекът е най-прекрасното от всички творения, той е наместникът на Аллах на земята. Милостта на Аллах ни дава надежда и мир, храброст и увереност. Тя ни дава възможност да облекчаваме нашите болки и тъги, да преодоляваме трудностите, да печелим и да сме щастливи. Наистина, Милостта на Аллах облекчава страдащите, ободрява огорчените, утешава болните, дава сила на отчаяните и поддържа нуждаещите се. Накратко милостта на Аллах действа навсякъде, по всяко време и във всички сфери на нашия живот. Някои хора могат да разберат това, само защото я приемат като даденост. Но тя е реалност и можем да я почувстваме със сърцата си и да я оценим с разума си.
Аллах, Любящия и Милосърдния, никога не ни забравя, нито се отказва от нас, нито пренебрегва нашите искрени призиви към Него. С Неговата милост и любов Той ни е показал Правия път и ни е изпратил пратеници и учители, Писания и Откровение, за да ни помагат и ръководят. Последният Пратеник на Аллах е Мухаммед, а правдивата, низпозслана и съхранена до днес книга на Аллах е Коранът. От живота на Мухаммед и от ученията на Свещения Коран ние научаваме, че Аллах е опрощаващ. Ако човек извърши грях или направи нещо лошо, той нарушава Закона на Аллах и извършва престъпление, което гневи Аллах и оскърбява собственото му достойнство и съществуване. Но ако е искрен, иска да се разкае за лошите си деяния и иска да се върне към Аллах с искрено намерение, той се обръща от сърце към Него. Тогава Аллах със сигурност ще го приеме и ще му прости. Дори онези, които отричат Аллах и Неговото Единство, също могат да вярват в опрощението на Аллах, но трябва да осъзнаят грешното си отношение и да решат да се обърнат към Него. Свещеният Коран казва:
Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.
[4:48]
Всевишният казва също:
Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния. И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.
[39:53-54]
В замяна на тази велика благодат и добрина Аллах не иска нищо от нас, защото Той няма нужда от нищо и защото Той е Пребогатия. Той не иска от нас да му се отплатим, защото ние не можем да наградим или оценим Неговата безкрайна благодат и милост. Това, което Той ни повелява да правим, е да бъдем праведни, благодарни, да оценяваме, да следваме Неговите препоръки и да изпълняваме Неговия Закон, да бъдем истинска проява на правия Му път и възвишените Му свойства, да бъдем Негови честни наместници и истински пример за подражание на земята. Той не иска да ни поробва, защото Той е този, който ни дава достойнство и чест. Той не иска да ни покорява, защото Той е този, който ни освобождава от страха и илюзиите. Той не желае да ни унижава, защото Той е този, който ни създава и въздига над другите същества. Така че каквито и да са Неговите правила и предписания за нас, те са ни от полза и са за наше добро. Те са, за да ни помогнат да живеем едни с други в мир и доброта, братство и сътрудничество. Те са, за да можем да достигнем Неговото одобрение, което е върховното щастие за човека и да вървим по сигурния път на вечното щастие.
Има различни начини да се опознае Аллах и много неща могат да се кажат за Него. Великите и впечатляващи чудеса на света са като отворена книга, от които можем да четем за Аллах. Освен това самият Аллах ни помага чрез многото пратеници и откровения да научим всичко, което трябва да знаем за Аллах. Така, осъзнавайки природата, слушайки думите на пратениците и четейки божествените откровения, ние можем да съберем най-убедителното знание за Аллах и да намерим Правия Път към Него.
И накрая, в тази част от изложението ще цитираме някои знамения от Свещения Коран, които подкрепят нашите мисли:
Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието свидетелстват същото Той отстоява справедливостта. Няма друг бог освен Него Всемогъщия, Премъдрия.
[3:18]
Негови са ключовете на небесата и на земята. А които отричат знаменията на Аллах, те са губещите.
Кажи: “Нима на друг, а не на Аллах, ми повелявате да служа, о, невежи?”
[39:63-64]
Всевишния е казал също:
Аллах начева творението, после Той ще го повтори, после при Него ще бъдете върнати.
[30:11]
Негови са всички на небесата и на земята. Всички на Него се подчиняват.
Той е, Който начева творението, после ще го повтори, а това е още по-лесно за Него. Негово е върховенството на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия.
[30:26-27]
Въпросът за съществуването на Аллах е занимавал великите умове от много векове. Вярващите в Аллах са съгласни, че ограниченият човешки разум не може да докаже съществуването на Неограниченото и Безкрайното на Аллах. Може само да се илюстрира с примери или засвидетелства Неговото съществуване, за да се задоволи любознателния човешки ум. Тези, които отричат съществуването на Аллах, претендират, че се опират на науката, философията или на отделни теории на познанието. В действителност аргументите им са неприложими, понякога неуместни, но винаги сложни и непонятни. Обаче развитият свободен разум ще открие своя път към Аллах. Ако това не стане, не означава, че няма такъв път. Отричането на истината не я прави нереална. За интересен съпоставящ обзор виж книгите на Жак Мартен, “Пътят към Аллах” (Ню Йорк, 1954), Мухаммед Зафрулах Хан, “Ислямът: Неговото значение за съвременния човек” (Ню Йорк, 1964).
Познанието за Аллах и вярата в Него образуват първичната основа на Исляма. Този въпрос е много важен и изисква пълна и ясна дискусия. За яснота ще бъдат използвани някои прости доказателства. Това може да изглежда скучно или прекалено елементарно за онези, които вече знаят нещо по въпроса. Читателите, които имат предварителни познания, трябва да проявят търпение и да оценят важността на темата.
Има хора, на които им харесва да се съмняват в представата за Бога в името на науката или поради липса на опит и разбиране. Техният подход отразява едно суетно мислене, въпреки твърденията им, че са образовани интелектуалци. Аз няма да се интересувам от техните твърдения, а по-скоро от истината за тяхната позиция. Това ще обясни защо голяма част от дискусията е в достъпна форма, сякаш адресирана главно към децата, а не към възрастните. От друга страна, една от главните цели на тази книга е да разясни на младите мюсюлмани истинската представа за Бога в Исляма. Другото съображение тук е, че представата за Бога в Исляма бе изопачена в съзнанието на много немюсюлмани и на тъй наречените “вярващи в Бога” и “защитници на религията”. Затова при изложението на темата използвахме някои прости и може би дори елементарни доказателства.
Простотата на някои аргументи може да подтикне много възрастни към дълбоки размисли. Ако това стане, ще се докаже, че тя е желана и продуктивна, защото простотата е една от отличителните черти на Исляма.
Наблюдавайки заобикалящата ни среда виждаме, че всяко семейство има глава, всяко училище има директор, всеки голям или малък град има кмет, всяка провинция има управител и всяка нация има държавен глава. Нещо повече, знаем, че всеки продукт е дело на определен производител и че всяко хубаво изкуство е творение на велик художник. Всичко това е очевидно, но то не задоволява глада за знания и любознателността на човека за великите неща в света. Човек често се удивлява на красотата на природата, на нейните чудеса, на прелестта й, на безкрайните небесни хоризонти, на безкрайните пространства, които те разкриват, на постоянното редуване на деня и нощта с изключителна точност, на движението на слънцето, луната и големите звезди, на света на живите и неживите неща, на постоянното развитие на човека поколение след поколение. Човек винаги се замисля, защото желае да узнае кой е създал и кой поддържа всички тези неща, с които живее и на които толкова се радваме.
Можем ли да намерим обяснение на тази велика Вселена? Има ли някакво убедително обяснение на тайната на съществуването? Добре знаем, че никое семейство не може да функционира правилно без глава, отговорна за него, че никой град не може да процъфтява без подходяща администрация и че никоя държава не може да оцелее без ръководител. Знаем също, че нищо не съществува от само себе си. Нещо повече, забелязваме, че вселената съществува и функционира по образцов ред, и че тя е оцеляла през милиони години. Можем ли тогава да кажем, че всичко това е станало случайно и произволно? И можем ли да отнесем съществуването на човека и целия свят към чистата случайност?
Ако човекът се беше появил в резултат на съвпадение или чиста случайност, то целият му живот би се основавал на случайността и съществуването му би било безсмислено. Но никой разумен човек не би приел, че животът му е безсмислен и никое разумно същество не би се оставило на милосърдието на превратностите и случайностите. Всеки разумен човек се опитва, колкото е възможно, да осмисли своя живот и се старае да намери за себе си определен модел на поведение. Хора, групи и нации планират действията си и всеки добър план постига желаните резултати. Всъщност човек прави някакви планове и може да обоснове доброто планиране.
Въпреки това, човек е само една много малка част от величествената Вселена. И щом има възможността да прави планове и да ги оценява, тогава неговото собствено съществуване и оцеляването на вселената трябва също да бъде резултат от планирана политика. Това означава, че има една определена Воля отвъд материалното съществуване, един уникален Разум в света, който създава нещата и ги принуждава да съществуват съвместно. Прекрасните чудеса в света и тайните на живота са прекалено велики, за да бъдат резултат на внезапност и чиста случайност.
Тогава в света трябва да съществува една велика Сила, която да поддържа всичко в порядък. В прекрасната природа трябва да има един велик Художник, създал най-възхитителното произведение на изкуството и създал всичко с определена цел в живота. Тази Сила е Най-мощната от всички сили и този Художник е Най-великият сред всички художници. Истинските вярващи и дълбоко просветените хора познават този Художник и Го наричат Аллах или Господ. Те го наричат Господ, защото Той е Създателя и Ваятеля на Света, Зараждащия живота и Този, който обезпечава съществуването на всяко нещо.
Той не е човек, защото никой човек не може да създаде друг човек. Той не е животно, нито е растение. Той не е идол, нито някаква статуя, защото никое от тези неща не може да създаде себе си или да създаде нещо друго. Той не е машина. Той не е Слънцето, нито Луната или друга звезда, защото тези неща се контролират от велика система и те самите са създадени. Той е различен от всички тези неща, защото Той е техният Сътворител и Закрилник. Създателят трябва да бъде различен и по-велик от това, което създава. Ние знаем също, че нищо в живота не може да започва от само себе си, и че чудният свят не се е самосъздал, нито пък това е станало вследствие на случайност. Постоянните промени в света доказват, че той е създаден, а всичко, създадено трябва да има създател.
Сътворителя и Закрилника на света, Този, който създава и препитава човека, Активната Сила и Дейната Мощ в природата са едно и също. Той е известен като Аллах или Господ. Той е Тайната на всички тайни и Превисшия над всички създания. Свещеният Коран, ясната Книга на Аллах, казва:*
Аллах е, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея, и деня светъл. Аллах е владетел на благодат за хората. Ала повечето хора са непризнателни. Това е Аллах, вашият Господ, Творецът на всяко нещо. Няма друг Бог освен Него. Как тогава бивате подлъгвани! Така се подлъгват онези, които отхвърлят знаменията на Аллах. Аллах е, Който стори за вас от земята обиталище и от небето свод, и ви даде образ, и направи образа ви превъзходен, и ви дава препитание от благата. Това е Аллах, вашият Господ. Благословен е Аллах, Господът на световете! Той е Вечноживия. Няма друг Бог освен Него, затова Него зовете, предани Нему в религията! Слава на Аллах, Господа на световете!
[40:61-65]
Аллах е, Който подчини за вас морето, за да плават там корабите според Неговата повеля и за да търсите от Неговото обилие. И за да сте признателни. И подчини Той за вас всичко на небесата и всичко на земята всичко е от Него. В това има знамения за хора мислещи.
[45: 12-13]
Всевишния Владетел на целия свят и Създателя на всичко е Аллах. Той съществува във всички времена и Неговата велика сила действа навсякъде по света, човек трябва да вярва в Неговото съществуване, защото всяко нещо в света доказва, че Той съществува. Само вярата в Аллах и Неговата велика сила може да даде на човечеството възможно най-доброто обяснение за много неясни неща в живота. Това е най-правилният път към истинското знание, към духовната истина, правият път към доброто поведение и морал, най-сигурният пътеводител към щастието и успеха.
След като човек вярва, че Аллах съществува, той трябва да знае Неговите атрибути и Имена. Най-общо можем да кажем, че всяко съвършенство и абсолютното добро принадлежи на Него. В Него няма недостатъци и слабости. По-конкретно човек трябва да знае и вярва в следното:
1. Аллах е Един-единствен. Той няма съдружник или рожба. Нито е раждал, нито е роден. Той е Вечния и всички Му се молят. Той няма начало или край и няма подобен или равен на Него.
2. Той е Състрадателния, Милосърдния, Закрилящия и Напътстващия, Най-справедливия и Превъзходния, Създателят и Всенаблюдаващия, Изначалния и Безкрайния, Всеобхватния и Премъдрия, Всечуващия и Всезнаещия, Свидетелстващия и Предостойния, Всемогъщия и Всесилния. [57:1-6, 59:22-24]
3. Той е Любещия и Даващия препитание, Прещедрия, Благосклонния, Пребогатия и Самодостатъчния, Прощаващия и Закрилящия, Съдника и Съвършения.
Аллах е опрощаващ, милосърден.
[3:31]
И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.
[11:6]
О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатия, Всеславния.
[35:15]
Всяко едно от тези Имена и Атрибутите на Всевишния Аллах се споменава на различни места в Свещения Коран. Ние всички се радваме на грижата и милостта на Аллах, който е любещ и състрадателен към Неговите творения. Дори ако се опитаме да обхванем Неговата благодат към нас, няма да успеем, защото тя е безкрайна.
Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник.
[14: 32-34]
Той е, Който изсипва вода от небето. За вас от нея има за пиене и от нея [израстват] храсти, откъдето пасете [добитъка]. С нея Той за вас изважда посевите и маслините, и палмите, и гроздето, и всички плодове. В това има знамение за хора премислящи. И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи. И това, което създаде за вас по земята в различни цветове... В това има знамение за хора поучаващи се. Той е, Който подчини морето, за да ядете оттам прясно месо и да извличате оттам украшения, които носите. И виждаш корабите да го браздят, и за да търсите от Него благодат, и за да сте признателни. И положи на земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас; и реки, и пътища, за да се напътит и други знаци; и по звездите се насочват. И нима Онзи, Който сътворява, е като онзи, който не може да сътворява? Не ще ли се поучите?; И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Аллах е опрощаващ, милосърден.
[16: 10-18]
Аллах е Превисокия и Превъзходния, но Той е много близо до богобоязливите и размишляващи хора. Той отговаря на техните моления и им помага. Обича хората, които Го обичат и опрощава техните грехове. Дава им мир и щастие, знание и успех, живот и покровителство. Той приветства всички, които искат да бъдат в добри отношения с Него и никога не отхвърля никого. Учи човека как да бъде добър, как да постъпва правилно и как да се предпазва от злото, защото Той е Жалостивия и Любещия, защото повелява само добрите и правилни дела. Вратата на Неговата милост е винаги отворена за всеки, който искрено търси Неговата поддръжка и покровителство.
И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!!
[2:186]
Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му].
[50:16]
Любовта на Аллах към Неговите творения е велика и надхвърля всяка човешка представа. Ние не можем да измерим или изброим Неговата благодат. Той ни създава и се грижи за нас не само по време на раждането ни, но и много преди това. Той ни създава съвършени, дарява ни със всички сетива и способности, от които се нуждаем за нашия растеж. Той ни помага, когато не можем да помогнем на себе си и на зависещите от нас. Той създава у човека разум, за да разбира, душа и съвест, за да бъде праведен и добър, чувства и настроения, за да бъде нежен и човечен. По Неговата милост ние придобиваме истинското познание и виждаме истинската светлина. Защото е Милосърден, Той ни създава идеални, подчинява за нас слънцето и луната, почвата и морето, земята и небесата, растенията и животните. Той е Твореца на всички тези неща и на много други, които ние използуваме и от които се облагодетелстваме. Той създава нещата, които ни служат в живота, и дава на човека достойнство, ум и почит, защото човекът е най-прекрасното от всички творения, той е наместникът на Аллах на земята. Милостта на Аллах ни дава надежда и мир, храброст и увереност. Тя ни дава възможност да облекчаваме нашите болки и тъги, да преодоляваме трудностите, да печелим и да сме щастливи. Наистина, Милостта на Аллах облекчава страдащите, ободрява огорчените, утешава болните, дава сила на отчаяните и поддържа нуждаещите се. Накратко милостта на Аллах действа навсякъде, по всяко време и във всички сфери на нашия живот. Някои хора могат да разберат това, само защото я приемат като даденост. Но тя е реалност и можем да я почувстваме със сърцата си и да я оценим с разума си.
Аллах, Любящия и Милосърдния, никога не ни забравя, нито се отказва от нас, нито пренебрегва нашите искрени призиви към Него. С Неговата милост и любов Той ни е показал Правия път и ни е изпратил пратеници и учители, Писания и Откровение, за да ни помагат и ръководят. Последният Пратеник на Аллах е Мухаммед, а правдивата, низпозслана и съхранена до днес книга на Аллах е Коранът. От живота на Мухаммед и от ученията на Свещения Коран ние научаваме, че Аллах е опрощаващ. Ако човек извърши грях или направи нещо лошо, той нарушава Закона на Аллах и извършва престъпление, което гневи Аллах и оскърбява собственото му достойнство и съществуване. Но ако е искрен, иска да се разкае за лошите си деяния и иска да се върне към Аллах с искрено намерение, той се обръща от сърце към Него. Тогава Аллах със сигурност ще го приеме и ще му прости. Дори онези, които отричат Аллах и Неговото Единство, също могат да вярват в опрощението на Аллах, но трябва да осъзнаят грешното си отношение и да решат да се обърнат към Него. Свещеният Коран казва:
Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.
[4:48]
Всевишният казва също:
Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния. И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.
[39:53-54]
В замяна на тази велика благодат и добрина Аллах не иска нищо от нас, защото Той няма нужда от нищо и защото Той е Пребогатия. Той не иска от нас да му се отплатим, защото ние не можем да наградим или оценим Неговата безкрайна благодат и милост. Това, което Той ни повелява да правим, е да бъдем праведни, благодарни, да оценяваме, да следваме Неговите препоръки и да изпълняваме Неговия Закон, да бъдем истинска проява на правия Му път и възвишените Му свойства, да бъдем Негови честни наместници и истински пример за подражание на земята. Той не иска да ни поробва, защото Той е този, който ни дава достойнство и чест. Той не иска да ни покорява, защото Той е този, който ни освобождава от страха и илюзиите. Той не желае да ни унижава, защото Той е този, който ни създава и въздига над другите същества. Така че каквито и да са Неговите правила и предписания за нас, те са ни от полза и са за наше добро. Те са, за да ни помогнат да живеем едни с други в мир и доброта, братство и сътрудничество. Те са, за да можем да достигнем Неговото одобрение, което е върховното щастие за човека и да вървим по сигурния път на вечното щастие.
Има различни начини да се опознае Аллах и много неща могат да се кажат за Него. Великите и впечатляващи чудеса на света са като отворена книга, от които можем да четем за Аллах. Освен това самият Аллах ни помага чрез многото пратеници и откровения да научим всичко, което трябва да знаем за Аллах. Така, осъзнавайки природата, слушайки думите на пратениците и четейки божествените откровения, ние можем да съберем най-убедителното знание за Аллах и да намерим Правия Път към Него.
И накрая, в тази част от изложението ще цитираме някои знамения от Свещения Коран, които подкрепят нашите мисли:
Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието свидетелстват същото Той отстоява справедливостта. Няма друг бог освен Него Всемогъщия, Премъдрия.
[3:18]
Негови са ключовете на небесата и на земята. А които отричат знаменията на Аллах, те са губещите.
Кажи: “Нима на друг, а не на Аллах, ми повелявате да служа, о, невежи?”
[39:63-64]
Всевишния е казал също:
Аллах начева творението, после Той ще го повтори, после при Него ще бъдете върнати.
[30:11]
Негови са всички на небесата и на земята. Всички на Него се подчиняват.
Той е, Който начева творението, после ще го повтори, а това е още по-лесно за Него. Негово е върховенството на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия.
[30:26-27]
Коментари
Публикуване на коментар