Понятието за равенство
Принципът за равенство, или по-скоро за справедливост, е основен елемент в ценностната система на Исляма. Равенството не трябва да се смесва с унифицирането или стереотипа. Ислямът поучава, че пред Аллах всички хора са равни, но не задължително еднакви те се различават в способностите, възможностите, амбициите, богатството и т.н. Но никоя от тези разлики сама по себе си не може да наложи превъзходството на човек или раса над другите. Родът на човека, цветът на неговата кожа, размерът на неговото богатство и титлата му нямат никакво значение за характера и личността, що се отнася до нейното място пред Аллах. Единствената разлика, която Аллах признава, е разликата в благочестието; и единствения критерий, който Аллах прилага, е критерият на добротата и духовното превъзходство. В Корана Аллах казва:
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.
[49:13]
Расовите или социалните различия не са от значение. Те не определят истинското място на човека пред Аллах. Равенството не е просто въпрос на конституционни права или приятелско споразумение, нито снизходително милосърдие. То е постулат на вярата, приеман сериозно от мюсюлманина и към него той трябва да се придържа с искреност. Равенството като ислямска ценност има своята основа и дълбоки корени в структурата на Исляма. То се основава на следните основни принципи: 1) всички хора са създадени от един и същ вечен Бог, а именно Той е Всевишния Аллах, Господа на всяко нещо; 2) цялото човечество принадлежи към човешката раса и еднакво произхожда от Адам и Ева; 3) Аллах е справедлив и Милостив към всички Свои създания. Цялата вселена е Негово владение и всички хора са Негови раби; 4) Всички хора са родени равни; 5) Аллах съди всеки човек въз основа на това, което заслужава и според неговите собствени дела; 6) Аллах е дарил човека с чест и достойнство.
Такива са някои от принципите на равенството в Исляма. Когато това понятие се изпълни със смисъл , не ще има място за предразсъдъци или преследвания. Когато тази Божествена заповед се приложи, не ще има място за притеснение или за прилагане натиск. Представата за хора-избраници и аристократи, думи като “привилегировани” и “осъдени раси”, изрази като “социални касти” и “граждани втора ръка”, ще станат безсмислени и остарели.
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.
[49:13]
Расовите или социалните различия не са от значение. Те не определят истинското място на човека пред Аллах. Равенството не е просто въпрос на конституционни права или приятелско споразумение, нито снизходително милосърдие. То е постулат на вярата, приеман сериозно от мюсюлманина и към него той трябва да се придържа с искреност. Равенството като ислямска ценност има своята основа и дълбоки корени в структурата на Исляма. То се основава на следните основни принципи: 1) всички хора са създадени от един и същ вечен Бог, а именно Той е Всевишния Аллах, Господа на всяко нещо; 2) цялото човечество принадлежи към човешката раса и еднакво произхожда от Адам и Ева; 3) Аллах е справедлив и Милостив към всички Свои създания. Цялата вселена е Негово владение и всички хора са Негови раби; 4) Всички хора са родени равни; 5) Аллах съди всеки човек въз основа на това, което заслужава и според неговите собствени дела; 6) Аллах е дарил човека с чест и достойнство.
Такива са някои от принципите на равенството в Исляма. Когато това понятие се изпълни със смисъл , не ще има място за предразсъдъци или преследвания. Когато тази Божествена заповед се приложи, не ще има място за притеснение или за прилагане натиск. Представата за хора-избраници и аристократи, думи като “привилегировани” и “осъдени раси”, изрази като “социални касти” и “граждани втора ръка”, ще станат безсмислени и остарели.
Коментари
Публикуване на коментар