Основи на религията
Основи на религията
Предисловие
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Целта на настоящия труд е да запознае читателя с основните предписания на Исляма. Ще стане ясно, че не сме се стремили да представим задълбочено и всеобхватно Исляма, а да дадем правилна представа по въпросите, а също да спомогнем за оценяване на принципите, върху които е основан Ислямът. След като прояви интерес, читателят може да потърси по-задълбочени познания.
Мюсюлманите на Запад, особено младежите, се сблъскват със сложни проблеми, тъй като условията там са неблагоприятни за Исляма. Коментарите по радиото, в телевизионните програми, информационните предавания, във вестниците и списанията, игралните филми и дори учебниците представят Исляма в лоша светлина, дори понякога целенасочено. Освен това отделни фанатизирани групи се опитват да използват положението на тези мюсюлмани с надежда да ги отблъснат от тяхната религия и да ги привлекат към дадена религиозна група или общност. От друга страна, в живота има много изкушения, които отвличат вниманието на хората от правия път на религията. Това е твърде вредно, още по-вредно в случая е то за Исляма, религията, която е почти непозната в тази част на света. Вярно е, че някои родители-мюсюлмани се опитват да дадат на децата си религиозна подкрепа и напътствия, но каква е ползата от тези ограничени усилия и колко ефективни могат да бъдат те в такава напрегната обстановка?
Какво тогава трябва да се направи? Какъв е изходът в тези трудни условия? Трябва да признаем, че нещата изглеждат мрачни, но не безнадеждни. Някои мюсюлмани, които са невинни жертви на напрегнатата ситуация, стават безразлични и затворени. Те се срамуват, страхуват или се съмняват във всичко около тях. Следователно те не могат да допринесат с нищо ценно за обществото, нито могат да извлекат някаква полза от него. Други се нагаждат към обществото, за да бъдат модерни и то да ги приеме. И тези хора не ще допринесат нищо за обществото, в което живеят, нито ще извлекат полза от него. Такива “мюсюлмани” дори могат да се превърнат в рушители и в хора без чест, защото са лишени от действени религиозни ценности.
Заедно с безразличните, затворени в себе си и нехаещи мюсюлмани има и други, които в никакъв случай не са по-добри. От една страна, те вероятно са възхитени от това, което е (или изглежда, че е) висока степен на ефективна организация на определени религиозни групи, а, от друга, от широката социална дейност, афиширана от определени светски организации. Такива личности остават настрана в живота и не са вече хора, които могат да бъдат водени, дори можем да ги смятаме за индивиди, изгубени в “самотната тълпа”, характерна за съвременното общество. Те се присъединяват, не защото напълно приемат вярата на една или друга група, нито защото у тях се поражда безкористна любов към човечеството. По-скоро те постъпват така, защото не оценяват правилно ислямското си духовно наследство. В резултат на това, че не живеят в мюсюлманска обстановка, те може и да не придобият необходимите знания и смелост, които да ги утвърдят като мюсюлмани. Ако тези “мюсюлмани” действително се интересуват от религията, те не биха се отклонили от пътя на Исляма, който е най-висшата степен на религиозната еволюция и на човешките стремежи и амбиции.
Нещо повече, ако действително мислят за духовното и морално благополучие на човечеството в рамките на Исляма, те ще бъдат дълбоко удовлетворени. Затова, както и да се присъединяват към една или друга група, техният интерес ще бъде изкуствен и ще се задоволяват с елементарни заместители. По тези причини те губят духовния контакт със своите братя-мюсюлмани и остават настрани от кръга на новите си връзки.
Анализът на крайните резултати показва, че те са неприемливи за всички заинтересовани страни. Загубата за мюсюлманската кауза е загуба за всички други каузи. Истинският мюсюлманин е способен най-дейно да изявява принадлежността си към своята религия, да допринася за световния мир и да зачита човешкото достойнство. Всички тези принципи са неразделна част от Исляма. Те са предписани и поверени на мюсюлманина. Ако мюсюлманинът, който трябва да защитава тези принципи, стане безразличен или загуби своя път, това означава, че човечеството като цяло ще бъде лишено от ценния му принос, а това е немалка загуба.
Мюсюлманите имат основателни причини да вярват, че тяхната книга, Свещеният Коран, е най-добрата низпослана небесна книга и най-достоверната. Те вярват също, че Ислямът е дошъл, за да потвърди вечното Божествено послание и да изясни религиозните спорове между последователите на предходните религии, за да могат хората да се отдават на плодотворни и конструктивни дейности във всички сфери на живота. Това не означава, че мюсюлманите се делят от другите хора или че се поставят над тях. Те нито се опитват да налагат Исляма, нито да класифицират човечеството на низши и висши класи. Те не поддържат идеята за облагодетелствани и осъдени нации и не приемат разделянето на хората на избрани и неизбрани народи. По-скоро те са натоварени да запознаят хората с Божественото послание и да дават своя принос в служенето на човечеството. С други думи, мюсюлманите не могат да бъдат безразлични, затворени в себе си или високомерни. Техен свещен дълг е да отворят широко разума си за всички истини в живота и да протягат ръце към всички хора, независимо от тяхната класа, вяра, раса или националност. Доброто, което те могат да направят, и заслугите, които могат да имат, ще се осъществят пълноценно едва когато започнат да практикуват Исляма и да сътрудничат с останалите хора в дух на мир и човеколюбие.
С оглед на тези обстоятелства ние се опитваме отново да представим Исляма и да запознаем хората с него. Нашата цел не е да превръщаме мюсюлманите в слепи фанатици или тесногръди хора, тъй като Ислямът се противопоставя на това. Нашето намерение е да запознаем тези мюсюлмани с истината за Исляма, а също да им дадем духовен поглед към Вселената и нравствен подход за издигане на човешкото положение. Ако това се осъществи, то ще ги направи праведни граждани в техните страни, уважавани сред хората, които вярват в Аллах.
Представлява ли обрисуваната дотук картина песимистична перспектива за бъдещето на Исляма в съвременния свят? Или това е смела изповед на отчаянието и безпомощността, от които страдат мюсюлманите? Или е отражение на един очакван резултат от духовната битка, която мюсюлманите водят в съвременния свят? Разбира се, че не. Песимизмът и отчаянието противоречат на духа на Исляма, а безпомощността е несъвместима с вярата в Аллах. Бъдещето на Исляма е бъдеще на човечеството, ако то има бъдеще. Аз вярвам, че Ислямът има велико и блестящо бъдеще. Духовната битка, която днес Ислямът води, не е губеща, въпреки че напредъкът е привидно бавен. Ако по някаква причина мюсюлманите загубят духовната си битка, човечеството ще понесе непоправима загуба.
Целта на този увод е да даде реална представа за ситуацията, с която се сблъскват мюсюлманите в съвременния свят. Да се предупредят и родители, и деца за наближаващите опасности и загуби, които трябва да бъдат избегнати. Нещо повече да се напомни на всички искрено загрижени за духовното благополучие на човечеството, за да се осъзнаят и да променят отношението си към хората и техните проблеми.
Оставяме нашите братя-мюсюлмани на грижата на Аллах, Всевишния и Пречистия, от Него черпим безграничната увереност, че опитите ни няма да са напразни.
Искам само подобрение, колкото мога. Моят успех е само от Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам.
[11:88]*
Предисловие
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Целта на настоящия труд е да запознае читателя с основните предписания на Исляма. Ще стане ясно, че не сме се стремили да представим задълбочено и всеобхватно Исляма, а да дадем правилна представа по въпросите, а също да спомогнем за оценяване на принципите, върху които е основан Ислямът. След като прояви интерес, читателят може да потърси по-задълбочени познания.
Мюсюлманите на Запад, особено младежите, се сблъскват със сложни проблеми, тъй като условията там са неблагоприятни за Исляма. Коментарите по радиото, в телевизионните програми, информационните предавания, във вестниците и списанията, игралните филми и дори учебниците представят Исляма в лоша светлина, дори понякога целенасочено. Освен това отделни фанатизирани групи се опитват да използват положението на тези мюсюлмани с надежда да ги отблъснат от тяхната религия и да ги привлекат към дадена религиозна група или общност. От друга страна, в живота има много изкушения, които отвличат вниманието на хората от правия път на религията. Това е твърде вредно, още по-вредно в случая е то за Исляма, религията, която е почти непозната в тази част на света. Вярно е, че някои родители-мюсюлмани се опитват да дадат на децата си религиозна подкрепа и напътствия, но каква е ползата от тези ограничени усилия и колко ефективни могат да бъдат те в такава напрегната обстановка?
Какво тогава трябва да се направи? Какъв е изходът в тези трудни условия? Трябва да признаем, че нещата изглеждат мрачни, но не безнадеждни. Някои мюсюлмани, които са невинни жертви на напрегнатата ситуация, стават безразлични и затворени. Те се срамуват, страхуват или се съмняват във всичко около тях. Следователно те не могат да допринесат с нищо ценно за обществото, нито могат да извлекат някаква полза от него. Други се нагаждат към обществото, за да бъдат модерни и то да ги приеме. И тези хора не ще допринесат нищо за обществото, в което живеят, нито ще извлекат полза от него. Такива “мюсюлмани” дори могат да се превърнат в рушители и в хора без чест, защото са лишени от действени религиозни ценности.
Заедно с безразличните, затворени в себе си и нехаещи мюсюлмани има и други, които в никакъв случай не са по-добри. От една страна, те вероятно са възхитени от това, което е (или изглежда, че е) висока степен на ефективна организация на определени религиозни групи, а, от друга, от широката социална дейност, афиширана от определени светски организации. Такива личности остават настрана в живота и не са вече хора, които могат да бъдат водени, дори можем да ги смятаме за индивиди, изгубени в “самотната тълпа”, характерна за съвременното общество. Те се присъединяват, не защото напълно приемат вярата на една или друга група, нито защото у тях се поражда безкористна любов към човечеството. По-скоро те постъпват така, защото не оценяват правилно ислямското си духовно наследство. В резултат на това, че не живеят в мюсюлманска обстановка, те може и да не придобият необходимите знания и смелост, които да ги утвърдят като мюсюлмани. Ако тези “мюсюлмани” действително се интересуват от религията, те не биха се отклонили от пътя на Исляма, който е най-висшата степен на религиозната еволюция и на човешките стремежи и амбиции.
Нещо повече, ако действително мислят за духовното и морално благополучие на човечеството в рамките на Исляма, те ще бъдат дълбоко удовлетворени. Затова, както и да се присъединяват към една или друга група, техният интерес ще бъде изкуствен и ще се задоволяват с елементарни заместители. По тези причини те губят духовния контакт със своите братя-мюсюлмани и остават настрани от кръга на новите си връзки.
Анализът на крайните резултати показва, че те са неприемливи за всички заинтересовани страни. Загубата за мюсюлманската кауза е загуба за всички други каузи. Истинският мюсюлманин е способен най-дейно да изявява принадлежността си към своята религия, да допринася за световния мир и да зачита човешкото достойнство. Всички тези принципи са неразделна част от Исляма. Те са предписани и поверени на мюсюлманина. Ако мюсюлманинът, който трябва да защитава тези принципи, стане безразличен или загуби своя път, това означава, че човечеството като цяло ще бъде лишено от ценния му принос, а това е немалка загуба.
Мюсюлманите имат основателни причини да вярват, че тяхната книга, Свещеният Коран, е най-добрата низпослана небесна книга и най-достоверната. Те вярват също, че Ислямът е дошъл, за да потвърди вечното Божествено послание и да изясни религиозните спорове между последователите на предходните религии, за да могат хората да се отдават на плодотворни и конструктивни дейности във всички сфери на живота. Това не означава, че мюсюлманите се делят от другите хора или че се поставят над тях. Те нито се опитват да налагат Исляма, нито да класифицират човечеството на низши и висши класи. Те не поддържат идеята за облагодетелствани и осъдени нации и не приемат разделянето на хората на избрани и неизбрани народи. По-скоро те са натоварени да запознаят хората с Божественото послание и да дават своя принос в служенето на човечеството. С други думи, мюсюлманите не могат да бъдат безразлични, затворени в себе си или високомерни. Техен свещен дълг е да отворят широко разума си за всички истини в живота и да протягат ръце към всички хора, независимо от тяхната класа, вяра, раса или националност. Доброто, което те могат да направят, и заслугите, които могат да имат, ще се осъществят пълноценно едва когато започнат да практикуват Исляма и да сътрудничат с останалите хора в дух на мир и човеколюбие.
С оглед на тези обстоятелства ние се опитваме отново да представим Исляма и да запознаем хората с него. Нашата цел не е да превръщаме мюсюлманите в слепи фанатици или тесногръди хора, тъй като Ислямът се противопоставя на това. Нашето намерение е да запознаем тези мюсюлмани с истината за Исляма, а също да им дадем духовен поглед към Вселената и нравствен подход за издигане на човешкото положение. Ако това се осъществи, то ще ги направи праведни граждани в техните страни, уважавани сред хората, които вярват в Аллах.
Представлява ли обрисуваната дотук картина песимистична перспектива за бъдещето на Исляма в съвременния свят? Или това е смела изповед на отчаянието и безпомощността, от които страдат мюсюлманите? Или е отражение на един очакван резултат от духовната битка, която мюсюлманите водят в съвременния свят? Разбира се, че не. Песимизмът и отчаянието противоречат на духа на Исляма, а безпомощността е несъвместима с вярата в Аллах. Бъдещето на Исляма е бъдеще на човечеството, ако то има бъдеще. Аз вярвам, че Ислямът има велико и блестящо бъдеще. Духовната битка, която днес Ислямът води, не е губеща, въпреки че напредъкът е привидно бавен. Ако по някаква причина мюсюлманите загубят духовната си битка, човечеството ще понесе непоправима загуба.
Целта на този увод е да даде реална представа за ситуацията, с която се сблъскват мюсюлманите в съвременния свят. Да се предупредят и родители, и деца за наближаващите опасности и загуби, които трябва да бъдат избегнати. Нещо повече да се напомни на всички искрено загрижени за духовното благополучие на човечеството, за да се осъзнаят и да променят отношението си към хората и техните проблеми.
Оставяме нашите братя-мюсюлмани на грижата на Аллах, Всевишния и Пречистия, от Него черпим безграничната увереност, че опитите ни няма да са напразни.
Искам само подобрение, колкото мога. Моят успех е само от Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам.
[11:88]*
Коментари
Публикуване на коментар