Главните постулати на вярата според Исляма
Мюсюлманинът вярва в следните принципи:
1. Той вярва в Единния Бог, Всевишния, Превеликия и Вечния, Безкрайния и Всемогъщия, Всемилостивия, Милосърдния, Сътворителя и Вседаряващия. За да бъде тази вяра действаща, се изисква пълно доверие и упование в Аллах, отдаване на Неговата воля и упование на Неговата подкрепа. Той е, Който пази достойнството на човека и го спасява от страха и отчаянието, греха и объркването. Читателят е поканен да преосмисли значението на Исляма, както е обяснено по-горе.
2. Той вярва във всички пратеници на Аллах, без да прави разлика между тях. До всяка по-изтъкната общност е бил изпращан вестител от Аллах. Тези пратеници са били велики учители в името на доброто и истински герои на истината. Те са били избрани от Аллах да учат човечеството и да предават Неговото божествено послание. Били изпратени в различни исторически епохи и при всяка по-изтъкната общност са идвали един или повече пратеници. През определени периоди Аллах е изпращал двама или повече пратеници до една и съща общност.
Свещеният Коран споменава имената на двадесет и пет от тях. Мюсюлманинът признава всички и ги приема като упълномощени пратеници на Аллах. С изключение на Мухаммед, те са били известни като “национални” или местни пратеници. Но тяхното послание, тяхната религия, основно била една и съща и се е наричала ИСЛЯМ, за да служи на една и съща цел да води човечеството по Правия път на Аллах. Всички пратеници без изключение са били смъртни, човешки същества, носители на Божественото откровение и избрани от Аллах да изпълняват определени задачи. Сред тях Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир за го дари!) е последният Пратеник и той е славата, която увенчава двореца на Пророчеството. Това не е произволно твърдение, нито елементарна вяра. Като всички други ислямски религиозни прозрения това е логична и основна истина. Полезно ще бъде да споменем тук и имената на някои от великите пратеници: Нух (Ной), Ибрахим, Исмаил, Муса, Иса, Мухаммед, (Аллах да ги благослови и с мир да ги дари!).
Въз основа на това Коранът повелява на мюсюлманите: Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” [2:136] виж още [3:84; 4:163-165; 6:84-87]
3. Мюсюлманинът вярва във всички свещени писания и откровения, низпослани от Всевишния Аллах. Те са онази водеща светлина, която пратениците получили, за да покажат на своите народи Правия път. В Корана специално се споменават книгите на Ибрахим, Муса, Дауд и Иса. Но преди откровението на Корана, низпослано на Мухаммед, някои от тези книги и послания били загубени или изопачени, а други забравени, пренебрегнати или скрити. Коранът е единствената автентична и пълна Книга на Аллах, която днес съществува. По принцип мюсюлманинът вярва в предишните небесни книги и откровения. Но къде са техните пълни и оригинални текстове? Те може би са на дъното на Мъртво море, а може би върху кожени свитъци, които все още не са открити. Възможно е да се получи още информация, когато християнските и еврейските археолози разкрият пред обществеността пълните резултати от продължителните си разкопки в Свещената Земя. За мюсюлманина такъв проблем не съществува. Коранът е пълен и автентичен. Нищо от него не липсва и нищо още от него не се очаква да бъде открито. Автентичността му не подлежи на съмнение и никой сериозен учен или мислител не поставя под въпрос неговата истинност. Коранът е низпослан от Аллах, който е обещал да го закриля от провал. Той е даден на мюсюлманите като основа или критерий, по който се разглеждат всички други книги. Така всичко, което е в съгласие с Корана, се приема като свещена истина, а всичко, което се различава от Корана, се отрича. Всевишния Аллах казва:
Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
[15:9]
Нима копнеете да ви повярват, щом част от тях слушаха Словото на Аллах, после го преиначаваха, знаейки, след като го бяха проумели И щом срещнеха вярващите, казваха: “Ние повярвахме.” А щом се уединяха един с друг, казваха: “Нима ще им разправите онова, което Аллах ви е разкрил, че да ви оспорват с него пред вашия Господ?” Нима не проумявате? Нима не знаят, че Аллах знае и каквото спотайват, и каквото разгласяват? Някои от тях са неграмотни, не познават Писанието, а само измислици. Ала те само предполагат. Горко на онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: “Това е от Аллах.” за да го продадат на нищожна цена! Горко им заради онова, което ръцете им написаха и горко им заради онова, което придобиха!
[2:75-79]
И защото нарушиха своя обет, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да закоравеят. Те преиначават словата, размествайки ги. И забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях. Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните. И от онези, които казваха: “Ние сме християни” приехме обет, но и те забравиха част от онова, което им бе напомнено. И възбудихме помежду им вражда и ненавист до Деня на възкресението. Тогава Аллах ще ги извести какво са направили.
[5:13-14]
И не оцениха [неверниците] Аллах с истинското му величие, когато рекоха: “Аллах не низпосла нищо на човек.” Кажи: “Кой тогава низпосла Писанието, което Муса донесе като светлина и напътствие за хората? Пишете го върху отрязъци, които показвате, но и много скривате. И бяхте научени на това, което не знаехте нито вие, нито бащите ви.” Кажи: “Аллах!” После остави ги в своята заблуда да се забавляват!
[6:91]
Не ти се казва [от неверниците] друго освен каквото бе казано на пратениците преди теб. Твоят Господ е владетел на опрощение и владетел на болезнено наказание.
[41:43]
4. Мюсюлманинът вярва в ангелите на Аллах. Те са създания от светлина, чиято природа изключва потребността от храна, пиене или сън. Ангелите нямат физически желания, нито материални потребности. Те прекарват дните и нощите си в служене на Всевишния Аллах. Те са много и всеки от тях има определено задължение. И ако не можем да ги видим с просто око, това не отхвърля тяхното действително съществуване. Има много неща в света, които са невидими за окото или недостъпни за сетивата, и все пак ние вярваме в тяхното съществуване. Има места, които никога не сме виждали и неща, като газовете, които е невъзможно да видим с просто око, да докоснем, да опитаме или да чуем, но признаваме, че съществуват. Вярата в ангелите произлиза от ислямския принцип, че знанието и истината не са изцяло ограничени в сетивното познание или само в сетивното възприятие.
На Аллах се покланя в суджуд всичко на небесата и всяка твар по земята, и ангелите без да се големеят. Страхуват се от своя Господ, Който е над тях, и вършат, каквото им се повелява.
[16:49-50]
Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват. Прославят Го нощем и денем, и не престават.
[21:19-20]
5. Мюсюлманинът вярва в Съдния ден. Един ден ще настъпи краят на света и мъртвите ще станат за своя последен и справедлив съд. Всичко, което правим на този свят, всяко наше намерение, всяка стъпка, всяка мисъл, която крием, и всяка дума, която казваме, всичко това се записва в Книга. Тя ще бъде представена в Деня на Възкресението. Хората с добри дела ще бъдат щедро възнаградени и ще се отвори пред тях Рая на Всемилостивия, а тези с лоши дела ще бъдат наказани и хвърлени в Ада. Истинската същност на Рая и Ада, и точното им описание са известни само на Всевишния и Пречист Аллах. В Корана и Пътя (Сунната) на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) има описания на Рая и Ада, но те не трябва да се приемат буквално. Мохаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) казва, че в Рая има неща, които око не е виждало и ухо не е чувало, и сърце на човек не е пожелавало. В крайна сметка мюсюлманинът вярва, че определено ще има отплата и възнаграждение за добрите дела и наказание за лошите. Това е Деня на справедливостта и на окончателната Равносметка.
Ако някои хора мислят, че са достатъчно хитри и че ще им се размине за лошите им дела по същия начин, както избягват понякога наказанието на земните закони, те грешат, защото не ще могат да направят това в Съдния Ден. Те ще бъдат изправени пред Аллах беззащитни, без застъпник или съветник, който да е на тяхна страна. Всички техни дела ще са изложени пред Аллах и Неговите ангели ще са ги отбелязали. Също така, ако някои благочестиви хора са извършили добри дела, в стремеж да получат благосклонността на Аллах, и не са получили оценка или признание за тях в преходния земен живот, те ще получат накрая пълна отплата и признание в този Ден. В него ще се приложи абсолютната справедливост за всички.
Вярата в Съдния ден е последният решаващ отговор на много сложни проблеми на нашия свят. Има хора, които вършат грехове и забравят Аллах, отдават се на безнравствени дейности и все пак привидно изглежда, че имат успех в бизнеса и тънат в охолство. Има и много добродетелни хора, почитащи Аллах, които привидно получават по-малка награда за искрените си усилия, хора, които повече страдат на този свят. Това е необяснимо и несъвместимо със Справедливостта на Аллах. Ако хората, които съгрешават могат да избегнат земния закон невредими, и освен това са преуспяващи, тогава какво остава за добродетелните хора? Как ще се увеличи нравствеността и добротата? Трябва да има някакъв начин да се възнагради доброто и да се пресече злото. Ако това не става тук, на земята а ние знаем, че то не се случва редовно или веднага то трябва да стане някой ден и този ден е Съдния ден. Това не означава да се опрости несправедливостта или да се търпи злото на този свят, нито да се успокояват лишените, а да се предупреждават отклонилите се от Правия Път и да им се напомня, че рано или късно справедливостта на Аллах ще възтържествува (виж цитатите по-горе).
6. Мюсюлманинът вярва във вечното знание на Аллах и в Неговата сила да планира и изпълнява, каквото е пожелал. Аллах не е безразличен към този свят и не е в неведение за него. Неговото знание и власт действат във всички времена, за да поддържат ред в Неговото владение и напълно да управляват Неговите създания. Той е премъдър и каквото и да направи, зад него стои добър мотив и полезна цел. Ако ние разберем това, ще приемем с добра воля всичко, което Той прави, дори да не можем напълно да го разберем, дори и да мислим, че е за лошо (Аллах да пази от подобни мисли!). Трябва да имаме силна вяра в Него и да приемаме всичко, което Той прави, защото нашето познание е ограничено и мислите ни се основават субективно мислене, докато Неговото знание (Пречист е Той!) е безгранично и Той премисля цялото битие.
Това в никакъв случай не прави човек фаталист или безпомощен. То просто очертава границата между загрижеността на Аллах и човешката отговорност. Защото по природа ние сме ограничени и крайни, имаме ограничена сила и свобода. Нещата, които ние не можем да извършим, или нещата, които Той прави, не са в сферата на нашата отговорност. Той е Справедлив и ни е дал ограничена сила, която да е в хармония с ограничената ни природа и отговорност. От друга страна, вечното знание и силата на Аллах да изпълнява Своите планове не осуетява нашите собствени планове и ограниченото ни право на власт. Напротив, Той ни убеждава да мислим, да планираме, да избираме правилно, но ако нещата не стават така, както сме искали или планирали, не трябва да губим вярата си, да се отдаваме на отчаяние и безпокойство. Трябва да опитваме отново и отново, и ако резултатите не ни задоволяват, тогава ще трябва да сме наясно за това, че сме направили всичко според силите си и не можем да носим отговорност, защото онова, което надхвърля нашите възможности и нашата отговорност, е дело само на Аллах. Мюсюлманите наричат този постулат на Вярата “упование в съдбата” ( “када” и “кадар” ), което означава, че знанието на Аллах (което е извън времето) предвижда събитията и че те стават точно според Неговото знание.
И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!
[18:29]
Който върши праведни дела, то е за самия него, а който стори зло, то е в негов ущърб. Твоят Господ не е угнетител за рабите.
[41:46]
Виждаш ли онзи, който се отвръща и дава малко, и му се свиди? Нима той има знание за неведомото и го вижда. Или не бе известйн за онова, което е в свитъците на Муса и Ибрахим, който изпълни [повелята] че никой прегрешил не ще носи греха на друг и човек ще има само онова, за което се е постарал, и старанието му ще бъде видяно, после напълно ще му се въздаде и че при твоя Господ е завършекът, и Той поражда смеха и плача, и Той съживява и умъртвява, и Той създава двойките мъжко и женско, - от капка сперма, когато се изхвърля [в утробата], и от Него е повторното сътворяване, и Той дарява богатство и удовлетворение, и Той е Господът на Сириус, и Той погуби древните адити, и самудяните, и не остави никого от тях, и също народа на Нух преди, те бяха още по-угнетяващи и престъпващи, и Той опустоши сринатите [селища на Лут], и ги покри, каквото ги покри. Тогава в кои благодеяния на твоя Господ се съмняваш [о, човече]? И този [Мухаммад] е предупредител, подобен на първите предупредители. Близкият Час наближава. Никой освен Аллах не ще го разкрие. Нима на тази вест се чудите и се смеете, а не плачете, и нехайно се забавлявате? Сведете чела до земята в суджуд пред Аллах и на Него служете!
[53:33-62]
“Ние всяко нещо сътворихме с мяра.”
[54:49]
7) Мюсюлманинът вярва, че сътворяването на вселената от Аллах има определен смисъл и цел, и че животът има велико призвание, което многократно надвишава физическите и материални нужди на човека. Целта на живота е да се служи на Аллах. Това не означава, че трябва да прекарваме целия си живот в постоянно уединение и абсолютно съзерцание. Да се служи на Аллах означава да се познава Аллах, да се следват Неговите повели, да се изпълнява Неговият закон във всяка област на живота, да се служи на Неговото послание, като се извършват праведни дела и се избягват лошите, да следваме справедливостта в отношението си към Него. Да се служи на Аллах означава животът да се живее, а не да се бяга от него. Накратко, да се служи на Аллах, това означава пълно обръщане към светлината на Аллах и Неговите възвишени свойства. Това в никакъв случай не е обикновено твърдение, нито е прекалено опростяване на въпроса. Щом животът има цел и ако човекът е създаден да служи на тази цел, тогава той не може да избегне отговорността. Той не може да отрече съществуването си или житейската роля, която му е отредена. Когато Аллах го направи отговорен за нещо, Той му осигурява необходимата помощ. Дава му разум и сила да избира поведението си. Така Аллах е дал на човека възможността да напрегне всички сили, и да служи на целта на своето съществуване. Ако се провали в това или злоупотреби с живота си, или ако пренебрегне задълженията си, той ще бъде отговорен пред Аллах за лошите си дела.
Ако търсехме забава а не ще го сторим щяхме да си я набавим от това, което е при Нас. Истината Ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я погива! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]!
[21:17-18]
Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.
[51:56-58]
8) Мюсюлманинът вярва, че човекът заема високо положение в йерархията на познатите творения. Той заема тази заслужена позиция, защото само той е надарен с разум и духовни стремежи, както и със сили за действие. И колкото по-висок е неговият ранг, толкова по-голяма е неговата отговорност. Отредено му е да бъде Божи наместник на земята. Този, който е определен от Аллах да бъде негов активен представител, непременно трябва да притежава известна сила и авторитет, и да бъде надарен с чест и честност. Човекът в Исляма не е осъден на грях от люлката до гроба, а е същество с достойнство и големи възможности да върши добри и благородни дела. Фактът, че Аллах е избрал неговите пратеници да бъдат от човешката раса, показва, че човекът заслужава доверие и има способности, а също че е в състояние да получи огромни съкровища от добрина.
И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.” И научи Той Адам на имената на всички [неща], после ги представи на ангелите и рече: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говорите истината!” Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.” Рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи имената, каза: “Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?” И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците. И рекохме: “О, Адам, пребивавай с жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!” А сатаната ги подмами да се подхлъзнат и ги извади от Рая, където бяха. И казахме: “Напуснете врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.” И получи Адам слова от своя Господ, и Той прие покаянието му. Той е Приемащия покаянието, Милосърдния. Казахме: “Напуснете оттук всички! И дойде ли при вас напътствие от Мен, за онези, които последват Моето напътствие, не ще има страх и не ще скърбят. А които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.” О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас, и имайте страх от Мен един!
[2:30-40]
Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от вас над други, за да ви изпита в онова, което ви е дарил. Твоят Господ е бърз в наказанието.
[6:165]
И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.
[7:11]
И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме. В Деня ще позовем всички хора с техните водители. Онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат [с доволство] книгата си и не ще бъдат угнетени дори с влакънце от фурма. А който на този свят е сляп, той ще бъде сляп и в отвъдния, и ще бъде най-заблудения за пътя..
[17:70-72]
9) Мюсюлманинът вярва, че всеки човек се ражда мюсюлманин. Това означава, че това се реализира съобразно Неговите планове и се подчинява на Неговите повели. Това също означава, че всеки човек е надарен с духовен потенциал и интелектуални способности, които могат да направят от него добър мюсюлманин, ако той есвързан с Исляма според всички Негови изисквания и бъде оставен да развие вродените си способности. Много хора могат с готовност да приемат Исляма, ако той правилно им бъде представен, защото това е Божествената формула за тези, които искат да задоволят моралните си и духовни нужди, а също и естествените си стремежи, тези, които искат да водят градивен, редовен живот, независимо дали е личен или обществен, национален или международен. Това е така, защото Ислямът е универсалната религия на Аллах, Създателя на човешката природа, Който знае кое е най-доброто за нея.
И обърни своето лице към религията правоверен, към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.
[30:30]
Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах. Негова е властта и Негова е възхвалата. Той над всяко нещо има сила. Той е, Който ви сътвори. Някои от вас са неверници, а други вярващи. Аллах е зрящ за вашите дела. Той сътвори небесата и земята с мъдрост, и ви придаде образ, и направи образа ви превъзходен, и към Него е завръщането.
[64:1-3]
О, човече, какво те отвлече от твоя щедър Господ, Който те сътвори и съчлени, и осъразмери? В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи.
[82:6-8]
10) Мюсюлманинът вярва, че всеки човек се ражда чист, свободен от грях или претенции за наследена добродетел. Той е като чиста книга. Когато достигне зрелост, той става отговорен за делата и намеренията си ако развитието му е нормално и ако е със здрав разум. Човек не само няма никакъв грях, докато не го извърши, но също така е свободен да върши каквото пожелае според плановете си като носи отговорността за това. Така се пречиства съвестта на мюсюлманина от тежкото бреме на така наречения “наследствен грях”. Облекчава се душата и разума му от ненужното напрежение на доктрината за първородния грях.
Това ислямско понятие за свобода се основава на принципа на Божествената справедливост и пряка отговорност на човека пред Аллах. Всеки трябва да носи собственото си бреме и да отговаря за делата си, защото никой не може да изкупи греха на другия. Мюсюлманинът вярва, че ако Адам е извършил първия грях, той е бил отговорен за изкуплението на този грях. Предположението, че Аллах не е могъл да прости на Адам и е трябвало някой друг да изкупува греха му, или предположението, че Адам не се е молил за прошка или се е молил, но не я е получил, би било напълно несправедливо и противоположно на милостта и справедливостта на Аллах, както и на Неговото свойство и способност да опрощава. Да се предположи споменатата хипотеза би било дръзко отклонение от здравия разум и грубо нарушение на самото разбиране за Аллах. (виж Коран, 42; 74:38 и понятието за грях долу)
Който върши праведни дела, то е за самия него, а който стори зло, то е в негов ущърб. Твоят Господ не е угнетител за рабите.
[41:46]
Който върши праведни дела, то е за самия него, а който върши злини, то е в негов ущърб. После при вашия Господ ще бъдете върнати.
[45:15]
На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята, за да въздаде на злосторниците за деянията им и за да въздаде на благодетелните с Най-прекрасното на онези, които се предпазват от големите грехове и скверностите, освен малките провинения. Твоят Господ е Щедрия в опрощението. Най-добре Той ви знае, и когато ви сътвори от земята, и когато бяхте зародиши в майчините си утроби. Тъй че не самохвалствайте! Най-добре Той знае богобоязливите. Виждаш ли онзи, който се отвръща и дава малко, и му се свиди? Нима той има знание за неведомото и го вижда? Или не бе известйн за онова, което е в свитъците на Муса и Ибрахим, който изпълни [повелята] че никой прегрешил не ще носи греха на друг и човек ще има само онова, за което се е постарал, и старанието му ще бъде видяно, после напълно ще му се въздаде, и че при твоя Господ е завършекът.
[53:31-42]
На тази разумна основа, както и съгласно авторитета на Корана, мюсюлманинът вярва, че Адам е проумял какво престъпление е направил и се е молил на Аллах за прошка, както би направил всеки друг благоразумен грешник. Също на тази основа мюсюлманинът не може да приеме схващането, че Адам и цялата човешка раса са били осъдени и оставени без прошка, докато не е дошъл Иса (Исус) (Аллах с мир да го дари!) да изкупи греховете им. Затова мюсюлманинът не може да приеме трагичната история за Иса, загинал на кръста, само за да сложи край на всички човешки грехове.
Тук читателят трябва да бъде предупреден за някои погрешни изводи. Мюсюлманинът не вярва в разпъването на Исус от неговите врагове, защото основата на постулата за разпъването е противоположна на Божествената милост и справедливост толкова, колкото и на човешката логика и достойнство. Фактът, че мюсюлманите не вярват в този постулат, в никакъв случай не принизява високото положение на Иса според Исляма, нито разклаща тяхната вяра в него един от великите пророци на Аллах. Напротив, отхвърляйки този постулат, мюсюлманите приемат Иса (Аллах да го приветства!), но само с повече уважение и респект, и разглеждат неговото оригинално послание като важна част от Исляма. Затова, нека още веднъж подчертаем, че за да бъде мюсюлманин, човек трябва да приема и уважава всички пророци на Аллах, без да прави никаква разлика между тях. Положението на Иса, (Аллах да го приветства!) според Исляма ще бъде разгледано по-нататък.
11. Мюсюлманинът вярва, че човек трябва да стигне до своето спасение и успех чрез напътствието на Исляма. Това означава, че за да получи спасение, човек трябва да съчетае вярата с действието, религиозното убеждение и практиката. Вяра без действие е така недостатъчна, както и действие без вяра. С други думи, никой не може да получи спасение, докато вярата му в Аллах не започне да преобладава в неговия живот и докато убежденията му не станат реалност. Това е в пълна хармония с другите ислямски постулати за вярата. Показва, че Аллах не приема вяра само на думи и че никой истински вярващ не може да бъде безразличен към практическите изисквания на вярата. Това показва също, че никой не може да действа за сметка на друг или да посредничи между него и Всевишния Аллах.
Които вярват и вършат праведни дела техният Господ ще ги напъти заради тяхната вяра. Ще текат сред тях реките в Градините на блаженството. Зовът им там ще бъде: “Пречист си Ти, о, Аллах!”, а поздравът им там ще бъде: “Мир!”, а краят на зова им ще бъде: “Слава на Аллах, Господа на световете!”
[10: 9-10]
Които вярват и вършат праведни дела Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен.
[18:30]
Кълна се в следобеда човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.
[103:1-3]
12. Мюсюлманинът вярва, че Аллах не държи никого отговорен, докато не му покаже Правия път. Ето защо Аллах е проводил много пратеници и е изпратил много откровения. Той е разяснил, че няма да има наказание, преди да се даде напътствие и обяви предвестник за религията. Затова онзи, който никога не е имал възможността да срещне Божественото откровение или пратеник, или е просто човек с нездрав разум, не може да бъде отговорен, че не е направил това, което вродената му природа е подсказала да направи. Но човек, който съзнателно и преднамерено нарушава законите на Аллах или се отклонява от Неговия Прав път, ще бъде наказан за лошите му дела.
... пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е всемогъщ, премъдър.
[4:165]
Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път..
[5:16]
Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега. Ако търсехме забава а не ще го сторим щяхме да си я набавим от това, което е при Нас.
[21:16-17]
Това положение е твърде важно за всеки мюсюлманин. Има много хора по света, които не са чували за Исляма или не са могли да научат нещо за него. Такива хора могат да бъдат честни и да станат добри мюсюлмани, ако намерят своя път към Исляма. Ако не знаят или е невъзможно да разберат, те не ще носят отговорност, че не са успели да станат мюсюлмани. Вместо това мюсюлманите, които могат да разкрият Исляма на такива хора, ще бъдат отговорни, че не са им показали какво е ислямското учение, но също, и то е по-важно как да се живее напълно в духа на Исляма.
И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.
[3:104]
Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение...
[16:125]
13. Мюсюлманинът вярва, че в човешката природа, която Аллах е създал, има повече добро, отколкото зло, и възможността за успешното є поправяне е по-голяма от вероятността за безнадежден провал. Тази вяра произтича от факта, че Аллах е възложил на човека определени задачи и е изпратил пратеници с откровения за неговото напътствие. Ако по природа човек беше безнадежден случай, невъзможен за промяна, как можеше Аллах със Своята абсолютна мъдрост да му възлага отговорности и да го призовава да прави или избягва определени неща? Как можеше Аллах да направи това, ако то е напразно? Фактът, че Аллах се грижи и се интересува от него, доказва, че човек не е безпомощен или безнадежден, а че оценява доброто и е склонен да го върши повече от всичко друго. Наистина със здрава вяра в Аллах и с увереност могат да се направят чудеса, дори и в наше време. За да разбере това правило, човек трябва внимателно да изучи съответните пасажи в Корана и да размисли върху тяхното значение.
14. Мюсюлманинът вярва, че религиозното убеждение не може да бъде пълно, когато се следва сляпо или когато се приема без разбиране и не може да бъде правилно, ако вярващият не го споделя напълно. Ако религиозните убеждения вдъхновяват действията и ако убежденията и действията водят до спасение, това означава, че имат непоклатими устои без никаква измама и принуда. С други думи, човекът, който се нарича “мюсюлманин” само по силата на семейната традиция, или приема Исляма по принуда, или подражавайки сляпо, не е всецяло мюсюлманин пред Аллах. Истинският мюсюлманин гради своята вяра върху сигурни и правилни убеждения, не се поддава на никакво съмнение или несигурност. Ако той не е убеден във вярата си, Аллах го призовава да изучава разтворената книга на природата, да използува разума си и да размишлява върху ученията на Корана. Той трябва да търси неоспоримата истина, докато я намери, и със сигурност ще я открие, ако е способен и достатъчно сериозен.
И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!” казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!” Ала нима и ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени?
[2:170]
Не! Рекоха: “Заварихме предците си с религия. И ние по техните стъпки вървим.” И така, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да рекат: “Заварихме предците си с религия и ние техните стъпки следваме. Рече: “Нима и ако съм дошъл при вас с по-добро напътване от това, с което заварихте предците си?” Рекоха: “Не вярваме в това, с което сте изпратени.”
[43:22-24]
Ето защо Ислямът изисква твърди убеждения и се противопоставя на сляпото подражание. Ислямът повелява на всеки човек, който разсъждава правилно и сериозно, да използува напълно своите способности. Но ако човек не притежава дарба или е несигурен в себе си, той трябва да мисли в границите на своите възможности. Ще бъде много добре такъв човек да разчита само на автентичните източници на религията, които са достатъчни сами по себе си, без да задава критични въпроси свръх силите му. Понеже Ислямът е завършен, само ако се базира на силни убеждения и свобода на избора, той не може да бъде наложен насила никому, защото Аллах няма да приеме такава наложена вяра, нито ще я смята за истински Ислям, ако не се развива или не произлиза от свободни и силни убеждения. Понеже Ислямът гарантира свобода на вярата, много немюсюлмански групи са живели и живеят в мюсюлмански страни, наслаждавайки се на пълна свобода на вярата и съвестта. Мюсюлманите приемат това за нормално, защото Ислямът забранява принудата в религията. Това не снема отговорността на родителите за децата им, нито опрощава тяхното безразличие към духовното благополучие на техните потомци. Всъщност те трябва да правят всичко възможно, за да им помогнат да изградят силна и вдъхновяваща вяра.
Има различни успоредни начини за изграждане на вярата, основана на здрави основи. Съществува духовният подход, основан главно върху Корана и хадисите на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Има и рационален подход, водещ в крайна сметка до вярата в Аллах. Това не означава, че духовният подход е лишен от здрава мисъл, или че в рационалният подход няма духовност. Всъщност и двата подхода се допълват взаимно и могат активно да си взаимодействат. Ако човек има достатъчно утвърдени качества, той може да прибегне до рационалния или духовния подход, или към двата заедно, и може да е сигурен, че заключението му ще бъде правилно. Но ако човек не притежава способността да размишлява или не разчита на мисловните си способности, той може да се задоволи само с духовния или с рационалния подход, или и с двата, и накрая пак да достигне до вярата в Аллах. Всички тези начини са еднакво важни и се приемат от Исляма и когато се насочат по подходящ начин, непременно водят до един и същ резултат, а именно вярата във Всевишния Аллах.
Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път. Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” Кажи: “А кой ще попречи с нещо на Аллах, ако поиска да погуби Месията, сина на Мариам, и майка му, и всички по земята?” На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.
[5:16-17]
Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата само мъже, на които давахме откровения. Не ходеха ли [неверниците] по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите. Нима не проумявате?
[12:109]
Които вярват и вършат праведни дела Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен.
[18:30]
Низпослание от Господа на световете
[56:80]
15. Мюсюлманинът вярва, че Коранът е словото на Аллах, разкрито на Мухаммед чрез посредничеството на архангел Джибрил (Гавраил). Коранът е бил низпослан от Аллах на части по различни поводи, за да отговори на определени въпроси, за да реши определени спорни проблеми и за да бъде най-добрият водач към истината на Аллах и към вечното щастие. Всяка дума в Корана е дума на Аллах и всеки звук в него е истинско ехо на Божия глас. Коранът е първият и най-автентичният източник в Исляма. Той е низпослан на арабски. Той е и ще остане в оригиналната си завършена версия на арабски, защото Аллах е обещал тържествено да запази Корана, да го направи най-добрия указател за човека, и да го предпази от изопачаване.
Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.
[4:82]
Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
[15:9]
Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, всеславен. Не ти се казва [от неверниците] друго освен каквото бе казано на пратениците преди теб. Твоят Господ е владетел на опрощение и владетел на болезнено наказание. А ако го сторехме Коран на чужд език, [неверниците] щяха да рекат: “Защо знаменията му не са разяснени?” [Коран] на чужд език и [пратеник] арабин? Кажи: “За вярващите той е напътствие и изцеление, а онези, които не вярват, имат в ушите си глухота и той за тях е непонятен, сякаш са призовавани от далечно място.”
[41:41-44]
Така разкрихме на теб Коран на арабски, за да предупредиш Майката на градовете [Мека] и онези около нея, и да предупредиш за Деня на сбора, в който няма съмнение. Някои в Рая, други в Пламъците...
[42:7]
Коранът е единственото свето писание в човешката история, което е било запазено в пълната си и оригинална версия, без ни най-малка промяна в стила или дори в пунктуацията. Историята на записването на Корана, на събирането на главите и запазването на текста му не подлежи на никакво съмнение. Това е исторически факт, който никой учен от ничия вяра, уважаващ своите знания и честност, никога не е подлагал на съмнение. Всъщност непрестанното чудо на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е, че дори цялото човечество да работи заедно, то не би могло да сътвори нещо, което да прилича дори на една сура от Корана.
... от Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах! А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах ако говорите истината! Но не го ли направите а никога не ще [го] направите бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.
[2:22-24]
Или казват: “Той си го е измислил.” Кажи: “Донесете десет сури подобни на неговите измислени и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината. И ако не ви откликнат, знайте, че той бе низпослан само със знанието на Аллах и че няма друг бог освен Него! Няма ли да се отдадете Нему?”
(11:13-14)
Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”
И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. А повечето хора се противят само от неверие.
[17:88-89]
16. Мюсюлманинът вярва в ясната разлика между Корана и хадисите на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Коранът е словото на Аллах, докато с хадисите Мухаммед е целял да предаде Корана така, както го е получил, да го разтълкува и обясни неговото практикуване. Неговите тълкувания и действия са известни като Сунната (“Традицията”) на Мухаммед. Тя е считана за втория по важност източник на Исляма и трябва да бъде в пълна хармония с Корана, който е мерилото и критерият. Ако има някакво противоречие или непоследователност между текстовете на Сунната и Корана, мюсюлманинът трябва да се придържа единствено към Корана. Никоя достоверна Традиция на Мухаммед обаче не може да не съответства на Корана или да му се противопоставя.
Забележки
В тази дискусия върху кардиналните постулати на вярата в Исляма ние умишлено се разграничаваме от традиционнте възгледи по въпроса. Вместо това се опитахме да включим колкото се може повече Принципи. Но тук трябва да се посочи, че всички гореспоменати постулати на вярата се базират и са извлечени от ученията на Корана и Сунната на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Много знамения от Корана и много хадиси могат да бъдат цитирани, за да докажат основата на тези постулати на вярата. Това не бе направено, поради ограниченото място. Въпреки всичко, Коранът и Сунната на Мухаммед са достъпни източници за всяко подробно изучаване.
Стремяхме се също така минимално да използваме западна терминология и научен език като предопределение, фатализъм, свободна воля и т.н. Това бе направено с умисъл, защото искахме да избегнем откриването и научните термини. Повечето термини, използвани в религията от неараби, водят до недоразумение, когато се прилагат спрямо Исляма, и създават погрешно впечатление. Ако в Исляма се прилагат чужди религиозни термини, не ще бъде възможно да се осъществи целта на този труд. Ако трябваше да използуваме тук чуждата религиозна терминология, трябваше да добавим много квалификации и коментари за изясняване на Исляма. Това също би заело много повече място, отколкото обстоятелствата ни позволяват. Затова се опитахме да обясним нещата на обикновен и прост език, и същият подход ще бъде следван до края на книгата.
1. Той вярва в Единния Бог, Всевишния, Превеликия и Вечния, Безкрайния и Всемогъщия, Всемилостивия, Милосърдния, Сътворителя и Вседаряващия. За да бъде тази вяра действаща, се изисква пълно доверие и упование в Аллах, отдаване на Неговата воля и упование на Неговата подкрепа. Той е, Който пази достойнството на човека и го спасява от страха и отчаянието, греха и объркването. Читателят е поканен да преосмисли значението на Исляма, както е обяснено по-горе.
2. Той вярва във всички пратеници на Аллах, без да прави разлика между тях. До всяка по-изтъкната общност е бил изпращан вестител от Аллах. Тези пратеници са били велики учители в името на доброто и истински герои на истината. Те са били избрани от Аллах да учат човечеството и да предават Неговото божествено послание. Били изпратени в различни исторически епохи и при всяка по-изтъкната общност са идвали един или повече пратеници. През определени периоди Аллах е изпращал двама или повече пратеници до една и съща общност.
Свещеният Коран споменава имената на двадесет и пет от тях. Мюсюлманинът признава всички и ги приема като упълномощени пратеници на Аллах. С изключение на Мухаммед, те са били известни като “национални” или местни пратеници. Но тяхното послание, тяхната религия, основно била една и съща и се е наричала ИСЛЯМ, за да служи на една и съща цел да води човечеството по Правия път на Аллах. Всички пратеници без изключение са били смъртни, човешки същества, носители на Божественото откровение и избрани от Аллах да изпълняват определени задачи. Сред тях Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир за го дари!) е последният Пратеник и той е славата, която увенчава двореца на Пророчеството. Това не е произволно твърдение, нито елементарна вяра. Като всички други ислямски религиозни прозрения това е логична и основна истина. Полезно ще бъде да споменем тук и имената на някои от великите пратеници: Нух (Ной), Ибрахим, Исмаил, Муса, Иса, Мухаммед, (Аллах да ги благослови и с мир да ги дари!).
Въз основа на това Коранът повелява на мюсюлманите: Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” [2:136] виж още [3:84; 4:163-165; 6:84-87]
3. Мюсюлманинът вярва във всички свещени писания и откровения, низпослани от Всевишния Аллах. Те са онази водеща светлина, която пратениците получили, за да покажат на своите народи Правия път. В Корана специално се споменават книгите на Ибрахим, Муса, Дауд и Иса. Но преди откровението на Корана, низпослано на Мухаммед, някои от тези книги и послания били загубени или изопачени, а други забравени, пренебрегнати или скрити. Коранът е единствената автентична и пълна Книга на Аллах, която днес съществува. По принцип мюсюлманинът вярва в предишните небесни книги и откровения. Но къде са техните пълни и оригинални текстове? Те може би са на дъното на Мъртво море, а може би върху кожени свитъци, които все още не са открити. Възможно е да се получи още информация, когато християнските и еврейските археолози разкрият пред обществеността пълните резултати от продължителните си разкопки в Свещената Земя. За мюсюлманина такъв проблем не съществува. Коранът е пълен и автентичен. Нищо от него не липсва и нищо още от него не се очаква да бъде открито. Автентичността му не подлежи на съмнение и никой сериозен учен или мислител не поставя под въпрос неговата истинност. Коранът е низпослан от Аллах, който е обещал да го закриля от провал. Той е даден на мюсюлманите като основа или критерий, по който се разглеждат всички други книги. Така всичко, което е в съгласие с Корана, се приема като свещена истина, а всичко, което се различава от Корана, се отрича. Всевишния Аллах казва:
Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
[15:9]
Нима копнеете да ви повярват, щом част от тях слушаха Словото на Аллах, после го преиначаваха, знаейки, след като го бяха проумели И щом срещнеха вярващите, казваха: “Ние повярвахме.” А щом се уединяха един с друг, казваха: “Нима ще им разправите онова, което Аллах ви е разкрил, че да ви оспорват с него пред вашия Господ?” Нима не проумявате? Нима не знаят, че Аллах знае и каквото спотайват, и каквото разгласяват? Някои от тях са неграмотни, не познават Писанието, а само измислици. Ала те само предполагат. Горко на онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: “Това е от Аллах.” за да го продадат на нищожна цена! Горко им заради онова, което ръцете им написаха и горко им заради онова, което придобиха!
[2:75-79]
И защото нарушиха своя обет, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да закоравеят. Те преиначават словата, размествайки ги. И забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях. Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните. И от онези, които казваха: “Ние сме християни” приехме обет, но и те забравиха част от онова, което им бе напомнено. И възбудихме помежду им вражда и ненавист до Деня на възкресението. Тогава Аллах ще ги извести какво са направили.
[5:13-14]
И не оцениха [неверниците] Аллах с истинското му величие, когато рекоха: “Аллах не низпосла нищо на човек.” Кажи: “Кой тогава низпосла Писанието, което Муса донесе като светлина и напътствие за хората? Пишете го върху отрязъци, които показвате, но и много скривате. И бяхте научени на това, което не знаехте нито вие, нито бащите ви.” Кажи: “Аллах!” После остави ги в своята заблуда да се забавляват!
[6:91]
Не ти се казва [от неверниците] друго освен каквото бе казано на пратениците преди теб. Твоят Господ е владетел на опрощение и владетел на болезнено наказание.
[41:43]
4. Мюсюлманинът вярва в ангелите на Аллах. Те са създания от светлина, чиято природа изключва потребността от храна, пиене или сън. Ангелите нямат физически желания, нито материални потребности. Те прекарват дните и нощите си в служене на Всевишния Аллах. Те са много и всеки от тях има определено задължение. И ако не можем да ги видим с просто око, това не отхвърля тяхното действително съществуване. Има много неща в света, които са невидими за окото или недостъпни за сетивата, и все пак ние вярваме в тяхното съществуване. Има места, които никога не сме виждали и неща, като газовете, които е невъзможно да видим с просто око, да докоснем, да опитаме или да чуем, но признаваме, че съществуват. Вярата в ангелите произлиза от ислямския принцип, че знанието и истината не са изцяло ограничени в сетивното познание или само в сетивното възприятие.
На Аллах се покланя в суджуд всичко на небесата и всяка твар по земята, и ангелите без да се големеят. Страхуват се от своя Господ, Който е над тях, и вършат, каквото им се повелява.
[16:49-50]
Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват. Прославят Го нощем и денем, и не престават.
[21:19-20]
5. Мюсюлманинът вярва в Съдния ден. Един ден ще настъпи краят на света и мъртвите ще станат за своя последен и справедлив съд. Всичко, което правим на този свят, всяко наше намерение, всяка стъпка, всяка мисъл, която крием, и всяка дума, която казваме, всичко това се записва в Книга. Тя ще бъде представена в Деня на Възкресението. Хората с добри дела ще бъдат щедро възнаградени и ще се отвори пред тях Рая на Всемилостивия, а тези с лоши дела ще бъдат наказани и хвърлени в Ада. Истинската същност на Рая и Ада, и точното им описание са известни само на Всевишния и Пречист Аллах. В Корана и Пътя (Сунната) на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) има описания на Рая и Ада, но те не трябва да се приемат буквално. Мохаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) казва, че в Рая има неща, които око не е виждало и ухо не е чувало, и сърце на човек не е пожелавало. В крайна сметка мюсюлманинът вярва, че определено ще има отплата и възнаграждение за добрите дела и наказание за лошите. Това е Деня на справедливостта и на окончателната Равносметка.
Ако някои хора мислят, че са достатъчно хитри и че ще им се размине за лошите им дела по същия начин, както избягват понякога наказанието на земните закони, те грешат, защото не ще могат да направят това в Съдния Ден. Те ще бъдат изправени пред Аллах беззащитни, без застъпник или съветник, който да е на тяхна страна. Всички техни дела ще са изложени пред Аллах и Неговите ангели ще са ги отбелязали. Също така, ако някои благочестиви хора са извършили добри дела, в стремеж да получат благосклонността на Аллах, и не са получили оценка или признание за тях в преходния земен живот, те ще получат накрая пълна отплата и признание в този Ден. В него ще се приложи абсолютната справедливост за всички.
Вярата в Съдния ден е последният решаващ отговор на много сложни проблеми на нашия свят. Има хора, които вършат грехове и забравят Аллах, отдават се на безнравствени дейности и все пак привидно изглежда, че имат успех в бизнеса и тънат в охолство. Има и много добродетелни хора, почитащи Аллах, които привидно получават по-малка награда за искрените си усилия, хора, които повече страдат на този свят. Това е необяснимо и несъвместимо със Справедливостта на Аллах. Ако хората, които съгрешават могат да избегнат земния закон невредими, и освен това са преуспяващи, тогава какво остава за добродетелните хора? Как ще се увеличи нравствеността и добротата? Трябва да има някакъв начин да се възнагради доброто и да се пресече злото. Ако това не става тук, на земята а ние знаем, че то не се случва редовно или веднага то трябва да стане някой ден и този ден е Съдния ден. Това не означава да се опрости несправедливостта или да се търпи злото на този свят, нито да се успокояват лишените, а да се предупреждават отклонилите се от Правия Път и да им се напомня, че рано или късно справедливостта на Аллах ще възтържествува (виж цитатите по-горе).
6. Мюсюлманинът вярва във вечното знание на Аллах и в Неговата сила да планира и изпълнява, каквото е пожелал. Аллах не е безразличен към този свят и не е в неведение за него. Неговото знание и власт действат във всички времена, за да поддържат ред в Неговото владение и напълно да управляват Неговите създания. Той е премъдър и каквото и да направи, зад него стои добър мотив и полезна цел. Ако ние разберем това, ще приемем с добра воля всичко, което Той прави, дори да не можем напълно да го разберем, дори и да мислим, че е за лошо (Аллах да пази от подобни мисли!). Трябва да имаме силна вяра в Него и да приемаме всичко, което Той прави, защото нашето познание е ограничено и мислите ни се основават субективно мислене, докато Неговото знание (Пречист е Той!) е безгранично и Той премисля цялото битие.
Това в никакъв случай не прави човек фаталист или безпомощен. То просто очертава границата между загрижеността на Аллах и човешката отговорност. Защото по природа ние сме ограничени и крайни, имаме ограничена сила и свобода. Нещата, които ние не можем да извършим, или нещата, които Той прави, не са в сферата на нашата отговорност. Той е Справедлив и ни е дал ограничена сила, която да е в хармония с ограничената ни природа и отговорност. От друга страна, вечното знание и силата на Аллах да изпълнява Своите планове не осуетява нашите собствени планове и ограниченото ни право на власт. Напротив, Той ни убеждава да мислим, да планираме, да избираме правилно, но ако нещата не стават така, както сме искали или планирали, не трябва да губим вярата си, да се отдаваме на отчаяние и безпокойство. Трябва да опитваме отново и отново, и ако резултатите не ни задоволяват, тогава ще трябва да сме наясно за това, че сме направили всичко според силите си и не можем да носим отговорност, защото онова, което надхвърля нашите възможности и нашата отговорност, е дело само на Аллах. Мюсюлманите наричат този постулат на Вярата “упование в съдбата” ( “када” и “кадар” ), което означава, че знанието на Аллах (което е извън времето) предвижда събитията и че те стават точно според Неговото знание.
И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!
[18:29]
Който върши праведни дела, то е за самия него, а който стори зло, то е в негов ущърб. Твоят Господ не е угнетител за рабите.
[41:46]
Виждаш ли онзи, който се отвръща и дава малко, и му се свиди? Нима той има знание за неведомото и го вижда. Или не бе известйн за онова, което е в свитъците на Муса и Ибрахим, който изпълни [повелята] че никой прегрешил не ще носи греха на друг и човек ще има само онова, за което се е постарал, и старанието му ще бъде видяно, после напълно ще му се въздаде и че при твоя Господ е завършекът, и Той поражда смеха и плача, и Той съживява и умъртвява, и Той създава двойките мъжко и женско, - от капка сперма, когато се изхвърля [в утробата], и от Него е повторното сътворяване, и Той дарява богатство и удовлетворение, и Той е Господът на Сириус, и Той погуби древните адити, и самудяните, и не остави никого от тях, и също народа на Нух преди, те бяха още по-угнетяващи и престъпващи, и Той опустоши сринатите [селища на Лут], и ги покри, каквото ги покри. Тогава в кои благодеяния на твоя Господ се съмняваш [о, човече]? И този [Мухаммад] е предупредител, подобен на първите предупредители. Близкият Час наближава. Никой освен Аллах не ще го разкрие. Нима на тази вест се чудите и се смеете, а не плачете, и нехайно се забавлявате? Сведете чела до земята в суджуд пред Аллах и на Него служете!
[53:33-62]
“Ние всяко нещо сътворихме с мяра.”
[54:49]
7) Мюсюлманинът вярва, че сътворяването на вселената от Аллах има определен смисъл и цел, и че животът има велико призвание, което многократно надвишава физическите и материални нужди на човека. Целта на живота е да се служи на Аллах. Това не означава, че трябва да прекарваме целия си живот в постоянно уединение и абсолютно съзерцание. Да се служи на Аллах означава да се познава Аллах, да се следват Неговите повели, да се изпълнява Неговият закон във всяка област на живота, да се служи на Неговото послание, като се извършват праведни дела и се избягват лошите, да следваме справедливостта в отношението си към Него. Да се служи на Аллах означава животът да се живее, а не да се бяга от него. Накратко, да се служи на Аллах, това означава пълно обръщане към светлината на Аллах и Неговите възвишени свойства. Това в никакъв случай не е обикновено твърдение, нито е прекалено опростяване на въпроса. Щом животът има цел и ако човекът е създаден да служи на тази цел, тогава той не може да избегне отговорността. Той не може да отрече съществуването си или житейската роля, която му е отредена. Когато Аллах го направи отговорен за нещо, Той му осигурява необходимата помощ. Дава му разум и сила да избира поведението си. Така Аллах е дал на човека възможността да напрегне всички сили, и да служи на целта на своето съществуване. Ако се провали в това или злоупотреби с живота си, или ако пренебрегне задълженията си, той ще бъде отговорен пред Аллах за лошите си дела.
Ако търсехме забава а не ще го сторим щяхме да си я набавим от това, което е при Нас. Истината Ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я погива! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]!
[21:17-18]
Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.
[51:56-58]
8) Мюсюлманинът вярва, че човекът заема високо положение в йерархията на познатите творения. Той заема тази заслужена позиция, защото само той е надарен с разум и духовни стремежи, както и със сили за действие. И колкото по-висок е неговият ранг, толкова по-голяма е неговата отговорност. Отредено му е да бъде Божи наместник на земята. Този, който е определен от Аллах да бъде негов активен представител, непременно трябва да притежава известна сила и авторитет, и да бъде надарен с чест и честност. Човекът в Исляма не е осъден на грях от люлката до гроба, а е същество с достойнство и големи възможности да върши добри и благородни дела. Фактът, че Аллах е избрал неговите пратеници да бъдат от човешката раса, показва, че човекът заслужава доверие и има способности, а също че е в състояние да получи огромни съкровища от добрина.
И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.” И научи Той Адам на имената на всички [неща], после ги представи на ангелите и рече: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говорите истината!” Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.” Рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи имената, каза: “Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?” И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците. И рекохме: “О, Адам, пребивавай с жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!” А сатаната ги подмами да се подхлъзнат и ги извади от Рая, където бяха. И казахме: “Напуснете врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.” И получи Адам слова от своя Господ, и Той прие покаянието му. Той е Приемащия покаянието, Милосърдния. Казахме: “Напуснете оттук всички! И дойде ли при вас напътствие от Мен, за онези, които последват Моето напътствие, не ще има страх и не ще скърбят. А които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.” О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас, и имайте страх от Мен един!
[2:30-40]
Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от вас над други, за да ви изпита в онова, което ви е дарил. Твоят Господ е бърз в наказанието.
[6:165]
И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.
[7:11]
И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме. В Деня ще позовем всички хора с техните водители. Онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат [с доволство] книгата си и не ще бъдат угнетени дори с влакънце от фурма. А който на този свят е сляп, той ще бъде сляп и в отвъдния, и ще бъде най-заблудения за пътя..
[17:70-72]
9) Мюсюлманинът вярва, че всеки човек се ражда мюсюлманин. Това означава, че това се реализира съобразно Неговите планове и се подчинява на Неговите повели. Това също означава, че всеки човек е надарен с духовен потенциал и интелектуални способности, които могат да направят от него добър мюсюлманин, ако той есвързан с Исляма според всички Негови изисквания и бъде оставен да развие вродените си способности. Много хора могат с готовност да приемат Исляма, ако той правилно им бъде представен, защото това е Божествената формула за тези, които искат да задоволят моралните си и духовни нужди, а също и естествените си стремежи, тези, които искат да водят градивен, редовен живот, независимо дали е личен или обществен, национален или международен. Това е така, защото Ислямът е универсалната религия на Аллах, Създателя на човешката природа, Който знае кое е най-доброто за нея.
И обърни своето лице към религията правоверен, към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.
[30:30]
Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах. Негова е властта и Негова е възхвалата. Той над всяко нещо има сила. Той е, Който ви сътвори. Някои от вас са неверници, а други вярващи. Аллах е зрящ за вашите дела. Той сътвори небесата и земята с мъдрост, и ви придаде образ, и направи образа ви превъзходен, и към Него е завръщането.
[64:1-3]
О, човече, какво те отвлече от твоя щедър Господ, Който те сътвори и съчлени, и осъразмери? В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи.
[82:6-8]
10) Мюсюлманинът вярва, че всеки човек се ражда чист, свободен от грях или претенции за наследена добродетел. Той е като чиста книга. Когато достигне зрелост, той става отговорен за делата и намеренията си ако развитието му е нормално и ако е със здрав разум. Човек не само няма никакъв грях, докато не го извърши, но също така е свободен да върши каквото пожелае според плановете си като носи отговорността за това. Така се пречиства съвестта на мюсюлманина от тежкото бреме на така наречения “наследствен грях”. Облекчава се душата и разума му от ненужното напрежение на доктрината за първородния грях.
Това ислямско понятие за свобода се основава на принципа на Божествената справедливост и пряка отговорност на човека пред Аллах. Всеки трябва да носи собственото си бреме и да отговаря за делата си, защото никой не може да изкупи греха на другия. Мюсюлманинът вярва, че ако Адам е извършил първия грях, той е бил отговорен за изкуплението на този грях. Предположението, че Аллах не е могъл да прости на Адам и е трябвало някой друг да изкупува греха му, или предположението, че Адам не се е молил за прошка или се е молил, но не я е получил, би било напълно несправедливо и противоположно на милостта и справедливостта на Аллах, както и на Неговото свойство и способност да опрощава. Да се предположи споменатата хипотеза би било дръзко отклонение от здравия разум и грубо нарушение на самото разбиране за Аллах. (виж Коран, 42; 74:38 и понятието за грях долу)
Който върши праведни дела, то е за самия него, а който стори зло, то е в негов ущърб. Твоят Господ не е угнетител за рабите.
[41:46]
Който върши праведни дела, то е за самия него, а който върши злини, то е в негов ущърб. После при вашия Господ ще бъдете върнати.
[45:15]
На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята, за да въздаде на злосторниците за деянията им и за да въздаде на благодетелните с Най-прекрасното на онези, които се предпазват от големите грехове и скверностите, освен малките провинения. Твоят Господ е Щедрия в опрощението. Най-добре Той ви знае, и когато ви сътвори от земята, и когато бяхте зародиши в майчините си утроби. Тъй че не самохвалствайте! Най-добре Той знае богобоязливите. Виждаш ли онзи, който се отвръща и дава малко, и му се свиди? Нима той има знание за неведомото и го вижда? Или не бе известйн за онова, което е в свитъците на Муса и Ибрахим, който изпълни [повелята] че никой прегрешил не ще носи греха на друг и човек ще има само онова, за което се е постарал, и старанието му ще бъде видяно, после напълно ще му се въздаде, и че при твоя Господ е завършекът.
[53:31-42]
На тази разумна основа, както и съгласно авторитета на Корана, мюсюлманинът вярва, че Адам е проумял какво престъпление е направил и се е молил на Аллах за прошка, както би направил всеки друг благоразумен грешник. Също на тази основа мюсюлманинът не може да приеме схващането, че Адам и цялата човешка раса са били осъдени и оставени без прошка, докато не е дошъл Иса (Исус) (Аллах с мир да го дари!) да изкупи греховете им. Затова мюсюлманинът не може да приеме трагичната история за Иса, загинал на кръста, само за да сложи край на всички човешки грехове.
Тук читателят трябва да бъде предупреден за някои погрешни изводи. Мюсюлманинът не вярва в разпъването на Исус от неговите врагове, защото основата на постулата за разпъването е противоположна на Божествената милост и справедливост толкова, колкото и на човешката логика и достойнство. Фактът, че мюсюлманите не вярват в този постулат, в никакъв случай не принизява високото положение на Иса според Исляма, нито разклаща тяхната вяра в него един от великите пророци на Аллах. Напротив, отхвърляйки този постулат, мюсюлманите приемат Иса (Аллах да го приветства!), но само с повече уважение и респект, и разглеждат неговото оригинално послание като важна част от Исляма. Затова, нека още веднъж подчертаем, че за да бъде мюсюлманин, човек трябва да приема и уважава всички пророци на Аллах, без да прави никаква разлика между тях. Положението на Иса, (Аллах да го приветства!) според Исляма ще бъде разгледано по-нататък.
11. Мюсюлманинът вярва, че човек трябва да стигне до своето спасение и успех чрез напътствието на Исляма. Това означава, че за да получи спасение, човек трябва да съчетае вярата с действието, религиозното убеждение и практиката. Вяра без действие е така недостатъчна, както и действие без вяра. С други думи, никой не може да получи спасение, докато вярата му в Аллах не започне да преобладава в неговия живот и докато убежденията му не станат реалност. Това е в пълна хармония с другите ислямски постулати за вярата. Показва, че Аллах не приема вяра само на думи и че никой истински вярващ не може да бъде безразличен към практическите изисквания на вярата. Това показва също, че никой не може да действа за сметка на друг или да посредничи между него и Всевишния Аллах.
Които вярват и вършат праведни дела техният Господ ще ги напъти заради тяхната вяра. Ще текат сред тях реките в Градините на блаженството. Зовът им там ще бъде: “Пречист си Ти, о, Аллах!”, а поздравът им там ще бъде: “Мир!”, а краят на зова им ще бъде: “Слава на Аллах, Господа на световете!”
[10: 9-10]
Които вярват и вършат праведни дела Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен.
[18:30]
Кълна се в следобеда човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.
[103:1-3]
12. Мюсюлманинът вярва, че Аллах не държи никого отговорен, докато не му покаже Правия път. Ето защо Аллах е проводил много пратеници и е изпратил много откровения. Той е разяснил, че няма да има наказание, преди да се даде напътствие и обяви предвестник за религията. Затова онзи, който никога не е имал възможността да срещне Божественото откровение или пратеник, или е просто човек с нездрав разум, не може да бъде отговорен, че не е направил това, което вродената му природа е подсказала да направи. Но човек, който съзнателно и преднамерено нарушава законите на Аллах или се отклонява от Неговия Прав път, ще бъде наказан за лошите му дела.
... пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е всемогъщ, премъдър.
[4:165]
Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път..
[5:16]
Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега. Ако търсехме забава а не ще го сторим щяхме да си я набавим от това, което е при Нас.
[21:16-17]
Това положение е твърде важно за всеки мюсюлманин. Има много хора по света, които не са чували за Исляма или не са могли да научат нещо за него. Такива хора могат да бъдат честни и да станат добри мюсюлмани, ако намерят своя път към Исляма. Ако не знаят или е невъзможно да разберат, те не ще носят отговорност, че не са успели да станат мюсюлмани. Вместо това мюсюлманите, които могат да разкрият Исляма на такива хора, ще бъдат отговорни, че не са им показали какво е ислямското учение, но също, и то е по-важно как да се живее напълно в духа на Исляма.
И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.
[3:104]
Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение...
[16:125]
13. Мюсюлманинът вярва, че в човешката природа, която Аллах е създал, има повече добро, отколкото зло, и възможността за успешното є поправяне е по-голяма от вероятността за безнадежден провал. Тази вяра произтича от факта, че Аллах е възложил на човека определени задачи и е изпратил пратеници с откровения за неговото напътствие. Ако по природа човек беше безнадежден случай, невъзможен за промяна, как можеше Аллах със Своята абсолютна мъдрост да му възлага отговорности и да го призовава да прави или избягва определени неща? Как можеше Аллах да направи това, ако то е напразно? Фактът, че Аллах се грижи и се интересува от него, доказва, че човек не е безпомощен или безнадежден, а че оценява доброто и е склонен да го върши повече от всичко друго. Наистина със здрава вяра в Аллах и с увереност могат да се направят чудеса, дори и в наше време. За да разбере това правило, човек трябва внимателно да изучи съответните пасажи в Корана и да размисли върху тяхното значение.
14. Мюсюлманинът вярва, че религиозното убеждение не може да бъде пълно, когато се следва сляпо или когато се приема без разбиране и не може да бъде правилно, ако вярващият не го споделя напълно. Ако религиозните убеждения вдъхновяват действията и ако убежденията и действията водят до спасение, това означава, че имат непоклатими устои без никаква измама и принуда. С други думи, човекът, който се нарича “мюсюлманин” само по силата на семейната традиция, или приема Исляма по принуда, или подражавайки сляпо, не е всецяло мюсюлманин пред Аллах. Истинският мюсюлманин гради своята вяра върху сигурни и правилни убеждения, не се поддава на никакво съмнение или несигурност. Ако той не е убеден във вярата си, Аллах го призовава да изучава разтворената книга на природата, да използува разума си и да размишлява върху ученията на Корана. Той трябва да търси неоспоримата истина, докато я намери, и със сигурност ще я открие, ако е способен и достатъчно сериозен.
И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!” казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!” Ала нима и ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени?
[2:170]
Не! Рекоха: “Заварихме предците си с религия. И ние по техните стъпки вървим.” И така, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да рекат: “Заварихме предците си с религия и ние техните стъпки следваме. Рече: “Нима и ако съм дошъл при вас с по-добро напътване от това, с което заварихте предците си?” Рекоха: “Не вярваме в това, с което сте изпратени.”
[43:22-24]
Ето защо Ислямът изисква твърди убеждения и се противопоставя на сляпото подражание. Ислямът повелява на всеки човек, който разсъждава правилно и сериозно, да използува напълно своите способности. Но ако човек не притежава дарба или е несигурен в себе си, той трябва да мисли в границите на своите възможности. Ще бъде много добре такъв човек да разчита само на автентичните източници на религията, които са достатъчни сами по себе си, без да задава критични въпроси свръх силите му. Понеже Ислямът е завършен, само ако се базира на силни убеждения и свобода на избора, той не може да бъде наложен насила никому, защото Аллах няма да приеме такава наложена вяра, нито ще я смята за истински Ислям, ако не се развива или не произлиза от свободни и силни убеждения. Понеже Ислямът гарантира свобода на вярата, много немюсюлмански групи са живели и живеят в мюсюлмански страни, наслаждавайки се на пълна свобода на вярата и съвестта. Мюсюлманите приемат това за нормално, защото Ислямът забранява принудата в религията. Това не снема отговорността на родителите за децата им, нито опрощава тяхното безразличие към духовното благополучие на техните потомци. Всъщност те трябва да правят всичко възможно, за да им помогнат да изградят силна и вдъхновяваща вяра.
Има различни успоредни начини за изграждане на вярата, основана на здрави основи. Съществува духовният подход, основан главно върху Корана и хадисите на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Има и рационален подход, водещ в крайна сметка до вярата в Аллах. Това не означава, че духовният подход е лишен от здрава мисъл, или че в рационалният подход няма духовност. Всъщност и двата подхода се допълват взаимно и могат активно да си взаимодействат. Ако човек има достатъчно утвърдени качества, той може да прибегне до рационалния или духовния подход, или към двата заедно, и може да е сигурен, че заключението му ще бъде правилно. Но ако човек не притежава способността да размишлява или не разчита на мисловните си способности, той може да се задоволи само с духовния или с рационалния подход, или и с двата, и накрая пак да достигне до вярата в Аллах. Всички тези начини са еднакво важни и се приемат от Исляма и когато се насочат по подходящ начин, непременно водят до един и същ резултат, а именно вярата във Всевишния Аллах.
Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път. Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” Кажи: “А кой ще попречи с нещо на Аллах, ако поиска да погуби Месията, сина на Мариам, и майка му, и всички по земята?” На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.
[5:16-17]
Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата само мъже, на които давахме откровения. Не ходеха ли [неверниците] по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите. Нима не проумявате?
[12:109]
Които вярват и вършат праведни дела Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен.
[18:30]
Низпослание от Господа на световете
[56:80]
15. Мюсюлманинът вярва, че Коранът е словото на Аллах, разкрито на Мухаммед чрез посредничеството на архангел Джибрил (Гавраил). Коранът е бил низпослан от Аллах на части по различни поводи, за да отговори на определени въпроси, за да реши определени спорни проблеми и за да бъде най-добрият водач към истината на Аллах и към вечното щастие. Всяка дума в Корана е дума на Аллах и всеки звук в него е истинско ехо на Божия глас. Коранът е първият и най-автентичният източник в Исляма. Той е низпослан на арабски. Той е и ще остане в оригиналната си завършена версия на арабски, защото Аллах е обещал тържествено да запази Корана, да го направи най-добрия указател за човека, и да го предпази от изопачаване.
Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.
[4:82]
Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
[15:9]
Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, всеславен. Не ти се казва [от неверниците] друго освен каквото бе казано на пратениците преди теб. Твоят Господ е владетел на опрощение и владетел на болезнено наказание. А ако го сторехме Коран на чужд език, [неверниците] щяха да рекат: “Защо знаменията му не са разяснени?” [Коран] на чужд език и [пратеник] арабин? Кажи: “За вярващите той е напътствие и изцеление, а онези, които не вярват, имат в ушите си глухота и той за тях е непонятен, сякаш са призовавани от далечно място.”
[41:41-44]
Така разкрихме на теб Коран на арабски, за да предупредиш Майката на градовете [Мека] и онези около нея, и да предупредиш за Деня на сбора, в който няма съмнение. Някои в Рая, други в Пламъците...
[42:7]
Коранът е единственото свето писание в човешката история, което е било запазено в пълната си и оригинална версия, без ни най-малка промяна в стила или дори в пунктуацията. Историята на записването на Корана, на събирането на главите и запазването на текста му не подлежи на никакво съмнение. Това е исторически факт, който никой учен от ничия вяра, уважаващ своите знания и честност, никога не е подлагал на съмнение. Всъщност непрестанното чудо на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е, че дори цялото човечество да работи заедно, то не би могло да сътвори нещо, което да прилича дори на една сура от Корана.
... от Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах! А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах ако говорите истината! Но не го ли направите а никога не ще [го] направите бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.
[2:22-24]
Или казват: “Той си го е измислил.” Кажи: “Донесете десет сури подобни на неговите измислени и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината. И ако не ви откликнат, знайте, че той бе низпослан само със знанието на Аллах и че няма друг бог освен Него! Няма ли да се отдадете Нему?”
(11:13-14)
Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”
И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. А повечето хора се противят само от неверие.
[17:88-89]
16. Мюсюлманинът вярва в ясната разлика между Корана и хадисите на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Коранът е словото на Аллах, докато с хадисите Мухаммед е целял да предаде Корана така, както го е получил, да го разтълкува и обясни неговото практикуване. Неговите тълкувания и действия са известни като Сунната (“Традицията”) на Мухаммед. Тя е считана за втория по важност източник на Исляма и трябва да бъде в пълна хармония с Корана, който е мерилото и критерият. Ако има някакво противоречие или непоследователност между текстовете на Сунната и Корана, мюсюлманинът трябва да се придържа единствено към Корана. Никоя достоверна Традиция на Мухаммед обаче не може да не съответства на Корана или да му се противопоставя.
Забележки
В тази дискусия върху кардиналните постулати на вярата в Исляма ние умишлено се разграничаваме от традиционнте възгледи по въпроса. Вместо това се опитахме да включим колкото се може повече Принципи. Но тук трябва да се посочи, че всички гореспоменати постулати на вярата се базират и са извлечени от ученията на Корана и Сунната на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Много знамения от Корана и много хадиси могат да бъдат цитирани, за да докажат основата на тези постулати на вярата. Това не бе направено, поради ограниченото място. Въпреки всичко, Коранът и Сунната на Мухаммед са достъпни източници за всяко подробно изучаване.
Стремяхме се също така минимално да използваме западна терминология и научен език като предопределение, фатализъм, свободна воля и т.н. Това бе направено с умисъл, защото искахме да избегнем откриването и научните термини. Повечето термини, използвани в религията от неараби, водят до недоразумение, когато се прилагат спрямо Исляма, и създават погрешно впечатление. Ако в Исляма се прилагат чужди религиозни термини, не ще бъде възможно да се осъществи целта на този труд. Ако трябваше да използуваме тук чуждата религиозна терминология, трябваше да добавим много квалификации и коментари за изясняване на Исляма. Това също би заело много повече място, отколкото обстоятелствата ни позволяват. Затова се опитахме да обясним нещата на обикновен и прост език, и същият подход ще бъде следван до края на книгата.
Коментари
Публикуване на коментар