Значението на Исляма
Думата “ислям” произлиза от арабския корен “СЛМ”, който наред с другите значения означава мир, чистота, подчинение и послушание. В религиозен смисъл думата “ислям” означава подчинение на волята на Аллах и послушание пред Неговия закон. Връзката между основното и религиозното значение на думата е очевидна. Само чрез подчинение на волята на Аллах и следване на Неговия закон може да се постигне истинския мир и да се наслади на постоянна чистота.
Някои странични хора наричат нашата религия “мохамеданство” и се обръщат към вярващите в исляма с прозвището “мохамедани”. Мюсюлманите отхвърлят подобно определение и се възмущават от него. Да се определя нашата вяра като “мохамеданство”, а нас като “мохамедани”, е абсолютно погрешно. Това би означавало, че името на религията произлиза от името на един смъртен човек Мухаммед. И още, означава, че Ислямът е не повече от още един “изъм”, подобно на юдеизма, хиндуизма, марксизма и т.н. Друга погрешна представа, която страничните хора биха придобили от това име е, че мюсюлманите, които те наричат “мохамедани”, са поклонници на Мухаммед или вярващи в него по същия начин, както например християните вярват в Исус. Още една погрешна представа, която немюсюлманите могат да придобият е, че религията е основана от Мухаммед и затова така се нарича. Подобни мисли са абсолютно погрешни или в най-добрия случай заблуждаващи. Ислямът не е просто още един “изъм”. Нито мюсюлманите се кланят на Мухаммед, нито гледат на него по същия начин, по който християните, евреите, индусите, марксистите и т.н. гледат на техните водачи. Мюсюлманите се покланят единствено на Аллах. Мухаммед, (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е бил смъртен като всички останали, човешко създание, на което Аллах възлага да предава Неговото слово и да води примерен живот. Той представлява най-добрият пример в историята за това, какъв може да бъде човек и какво може да извърши в областта на правдата и добродетелта. Нещо повече, мюсюлманите не смятат, че Ислямът е бил основан от Мухаммед, въпреки че той го е разкрил в последния етап на религиозното развитие. Истинският основател на Исляма е не друг, а Самият Аллах, а основаването се датира от времето на Адам. Ислямът е съществувал под една или друга форма от началото на света и ще продължи да съществува докрай.
“Ислям” е истинското име на религията, а тези, които я изповядват, са мюсюлмани. Обратно на разпространените погрешни представи, Ислямът или отдаването на волята на Аллах, заедно с послушанието към Неговия закон, в никакъв случай не означава, че отделният човек губи свободата си или че се отдава на фатализма. Всеки, който мисли така и е убеден в това, със сигурност не е разбрал истинското значение на Исляма и представата на Исляма за Аллах. Аллах в Исляма се описва като Милостивия, Милосърдния, Любещия и най-загрижения за благополучието на човека, и Преизпълнения с мъдрост и внимание за Своите създания. Следователно Неговата воля е воля на доброто и благополучието, и какъвто и закон да повели, той непременно е в съответствие с най-достойните човешки интереси.
Когато цивилизованите хора се придържат към законите в своите страни, те се смятат за добри граждани и почтени членове на съответните общества, към които принадлежат. Никой сериозен човек не би казал, че тези хора са изгубили свободата, като спазват закона. Никое разумно същество не би помислило или повярвало дори за миг, че тези хора, спазващи закона, са обречени и безпомощни. Човек, който се отдава на волята на Аллах най-добрата воля, и на закона на Аллах най-добрия закон, е достоен. Той получава защита на своите си права, като показва истинско уважение към правата на другите и се наслаждава на твърде отговорна и съзидателна свобода. Затова подчинението на волята на Аллах не отнема и не намалява личната свобода. Напротив, то дава широка свобода в различни аспекти, освобождава разума от суеверията и го изпълва с истина, освобождава душата от греха и злото, и я просветлява с доброто и чистотата, освобождава личността от ненавистта и алчността, от завистта и напрежението, от страха и несигурността, освобождава човека от подчинение на фалшиви божества и низки желания, и разкрива пред него прекрасните хоризонти на добротата и възвишеността.
Подчинението на добрата воля на Аллах заедно с изпълнението на Неговия милосърден Закон, са най-добрият пазител на мира и хармонията. Това дава възможност да има мир между човешката общност и Аллах. Това създава хармония между елементите на природата. Според Исляма всичко в света се управлява от законите, създадени от Аллах. Така целият материален свят задължително се подчинява на Аллах и на Неговата воля, което означава, че той е в състояние на “ислям” (“отдаване”), т.е. и светът е мюсюлманин, отдаден на Бога. Материалният свят няма собствен избор. Той е лишен от собствена инициатива, а се подчинява на закона на Създателя, закона на исляма или на отдаването. Само човекът е избран, да бъде надарен с разум и със способността да има избор. И поради това той е призован да приеме висшата воля на Аллах и да се подчини на Неговия закон. Ако избере подчинението (пред закона на Аллах), той ще бъде в хармония с всички други елементи на природата, които по задължение се подчиняват на Аллах. Но ако избере непослушанието, ще се отклони от Правия Път и ще бъде в противоречие. Освен това ще си навлече гнева и наказанието на Онзи, Който е създал закона.
Понеже “Ислям” означава отдаване на добрата воля на Аллах, подчинение на Неговия добър закон, което е същината на посланието на всички избрани от Аллах пратеници, мюсюлманинът вярва във всички избрани от Аллах пратеници, във всички пророци преди Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Той вярва, че всички тези пророци са били пратени от Аллах и не прави разлика между тях. Техните верни последователи са били мюсюлмани, а тяхната религия е била Ислямът, единствената правилна универсална религия на Аллах.
И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, [рекоха]: “Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия. Господи, направи ни отдадени на Теб, и от нашето потомство общност, отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашето покаяние! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния. Господи, проводи им пратеник измежду тях, да им чете Твоите знамения, да ги учи на Писанието и на мъдростта, и да ги пречиства! Ти си Всемогъщия, Премъдрия.” А кой друг се отвръщаше от вярата на Ибрахим, освен онзи, който е безразсъден за себе си? Него [Ибрахим] Ние избрахме в земния живот, а в отвъдния той е от праведниците. Когато неговият Господ му рече: “Отдай се!” той рече: “Отдадох се на Господа на световете.” И завеща това Ибрахим на синовете си, [а също] и Якуб: “О, мои синове, Аллах избра вашата религия умирайте само отдадени!” Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуб и той рече на своите синове: “На какво ще служите след мен?” Рекоха: “Ще служим на твоя Бог и на Бога на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак на Единствения Бог, и Нему ще бъдем отдадени.” Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили. И рекоха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете по правия път!” Кажи: “Не, ние следваме вярата на Ибрахим, правоверния, а той не бе от съдружаващите.” Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” И ако бяха повярвали в същото, в което и вие повярвахте, щяха да се напътят. Но ако са се отметнали, те са в раздор и Аллах ще ти е достатъчен срещу тях. Той е Всечуващия, Всезнаещия. Баграта на Аллах! А кой е по-хубав от Аллах по багра? Само на Него служим. Кажи: “Нима спорите с нас за Аллах, а Той е и нашият Господ, и вашият Господ? Нам са нашите дела и вам са вашите дела. На Него сме предани.” Или ще кажете, че Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му] бяха юдеи или християни? Кажи: “Вие ли знаете повече, или Аллах?” И кой е по-голям угнетител от онзи, който е скрил у себе си свидетелство от Аллах? Аллах не подминава вашите дела.
[2: 127-150]
А група от тях четейки си кривят езиците, за да смятате, че това е от Писанието, а то не е от Писанието, и казват: “Това е от Аллахo”, а то не е от Аллах, и изричат лъжа за Аллах, знаейки. Не се е случвало човек, дарен от Аллах с Писанието и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: “Бъдете на мен раби, а не на Аллах!”, а: “Бъдете господни съгласно Писанието, което сте преподавали и изучавали!” И не ще ви повели такъв да приемете за господари ангелите и пророците. Нима ще ви повели неверието, след като сте се отдали на Аллах? И когато Аллах прие обета на пророците: “Колкото и да ви дарявам от писание и мъдрост, после при вас ще дойде Пратеник, да потвърди наличното у вас. Вярвайте в него и му помагайте!”, рече: “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” Рекоха: “Съгласни сме.” Рече: “Засвидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!” А който след това се отметне, тези са нечестивците. Нима търсят друга религия освен тази на Аллах, когато на Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и при Него ще бъдат върнати. Кажи: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”
[3:78-85]
Кажи [о, Мухаммад]: “Ако имаше заедно с Него други богове, както казват, тогава те щяха да търсят път към Владетеля на Трона.” Пречист е Той и е много високо, превисоко над онова, което говорят! Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ.
[17:42-44]
А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка. При Аллах е завръщането на делата.
[31:22]
За да завърша тези свои мисли, полезно ще бъде да обобщя моето становище, появило се във вестник “Обзървър Диспач ъф Ютика”, от 4.12.1972 г. То показва колко много изопачаване и объркване има по разглежданата тема.
Частичното повторение на вече изразените от мен виждания може да бъде простено поради необичайната деликатност на въпроса и нуждата да се утвърди гледната точка на Исляма.
Едно известие в споменатия вестник подкрепя тази тема. Маркъс Елиасон съобщава от окупираните от Израел йордански територии, наред с другите неща, че “мюсюлманите служат на Абрахам, смятайки го за Ибрахим”.
Невероятно изглежда в днешния ден, в този наш малък свят, да се чете, че мюсюлманите служат на Ибрахим. Още по-невероятно е, че (съобщението) идва от източници, които би трябвало да знаят и да имат представа. Още по-учудващо е, че новините се разпространяват в общество, което също би трябвало да знае истината.
В продължение на векове много хора от запад са възприемали и пропагандирали схващането, че мюсюлманите служат на Мухаммед, а тяхната религия се нарича “мохамеданство” и нейните последователи се наричат “мохамедани”. По-късно западноевропейците разбрали, че мюсюлманите служат на Аллах, който е “Бога на всяко нещо”. А сега идва новото “откритие”, че мюсюлманите се покланят на Абрахам, считайки го за Ибрахим.
Очевидна истина е, че мюсюлманите никога не са служили на Мухаммед или на което и да е друго човешко същество. Те винаги са вярвали, че Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е бил смъртен подобно на многото пророци преди него. За човечеството е голяма чест, че един обикновен, слаб човек може да носи голямата тежест на пророчеството.
Мюсюлманите вярват, че Мухаммед (Аллах да го благослови с мир да го дари!) е бил последният, но не единственият пророк, подкрепил и обезсмъртил вечното послание на Аллах, предадено чрез много пророци от различни народи по различно време, включително Ибрахим (Авраам), Исмаил, Исхак (Исаак), Дауд (Давид), Муса (Мойсей), Иса (Исус) и Мухаммед (Аллах да ги приветства!). По-важно е, че мюсюлманите вярват в тях, без да ги разделят и да се обявяват срещу когото и да било от тях.
Поради универсалната си гледна точка и насоченост към битието, мюсюлманите смятат, че е погрешно и нелепо да ги наричат “мохамедани”, а религията им “мохамеданство”. Такова определение е недопустимо по много причини. Мюсюлманите не се смятат за расова или етническа група с някакви изключителни права. Тяхната религия не е наречена на името на човек или място, нито е неясна или временна.
Правилното наименование на религията е “Ислям” и би трябвало последователите є да се наричат “мюсюлмани”. В религиозния контекст думата “Ислям” означава “подчинение на волята на Аллах” и “изпълнение на Закона на Аллах”. Волята на Аллах е определена от Корана като преизпълнена със съвършенство и състрадание, а законът му като най-добър и справедлив. Затова всяко човешко същество, което се подчинява и следва послушанието, е мюсюлманин в съответствие с морала на Исляма. В този смисъл Коранът нарича Ибрахим и всички истински пророци “мюсюлмани” и назовава религията им с едно и също име “Ислям”. Следователно мюсюлманинът не е само последовател на Мухаммед, той също е последовател на Ибрахим, Муса, Иса и останалите пратеници на Аллах.
Накрая думата “Аллах” в Исляма просто, но най-изразително, обозначава Единствения и Вечния Бог, Създателя на вселената, Господа на всяко нещо. Единственият непростим грях в Исляма е вярата в друг Бог, различен от Аллах. Най-разпространената дневна молитва сред мюсюлманите е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.”
Някои странични хора наричат нашата религия “мохамеданство” и се обръщат към вярващите в исляма с прозвището “мохамедани”. Мюсюлманите отхвърлят подобно определение и се възмущават от него. Да се определя нашата вяра като “мохамеданство”, а нас като “мохамедани”, е абсолютно погрешно. Това би означавало, че името на религията произлиза от името на един смъртен човек Мухаммед. И още, означава, че Ислямът е не повече от още един “изъм”, подобно на юдеизма, хиндуизма, марксизма и т.н. Друга погрешна представа, която страничните хора биха придобили от това име е, че мюсюлманите, които те наричат “мохамедани”, са поклонници на Мухаммед или вярващи в него по същия начин, както например християните вярват в Исус. Още една погрешна представа, която немюсюлманите могат да придобият е, че религията е основана от Мухаммед и затова така се нарича. Подобни мисли са абсолютно погрешни или в най-добрия случай заблуждаващи. Ислямът не е просто още един “изъм”. Нито мюсюлманите се кланят на Мухаммед, нито гледат на него по същия начин, по който християните, евреите, индусите, марксистите и т.н. гледат на техните водачи. Мюсюлманите се покланят единствено на Аллах. Мухаммед, (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е бил смъртен като всички останали, човешко създание, на което Аллах възлага да предава Неговото слово и да води примерен живот. Той представлява най-добрият пример в историята за това, какъв може да бъде човек и какво може да извърши в областта на правдата и добродетелта. Нещо повече, мюсюлманите не смятат, че Ислямът е бил основан от Мухаммед, въпреки че той го е разкрил в последния етап на религиозното развитие. Истинският основател на Исляма е не друг, а Самият Аллах, а основаването се датира от времето на Адам. Ислямът е съществувал под една или друга форма от началото на света и ще продължи да съществува докрай.
“Ислям” е истинското име на религията, а тези, които я изповядват, са мюсюлмани. Обратно на разпространените погрешни представи, Ислямът или отдаването на волята на Аллах, заедно с послушанието към Неговия закон, в никакъв случай не означава, че отделният човек губи свободата си или че се отдава на фатализма. Всеки, който мисли така и е убеден в това, със сигурност не е разбрал истинското значение на Исляма и представата на Исляма за Аллах. Аллах в Исляма се описва като Милостивия, Милосърдния, Любещия и най-загрижения за благополучието на човека, и Преизпълнения с мъдрост и внимание за Своите създания. Следователно Неговата воля е воля на доброто и благополучието, и какъвто и закон да повели, той непременно е в съответствие с най-достойните човешки интереси.
Когато цивилизованите хора се придържат към законите в своите страни, те се смятат за добри граждани и почтени членове на съответните общества, към които принадлежат. Никой сериозен човек не би казал, че тези хора са изгубили свободата, като спазват закона. Никое разумно същество не би помислило или повярвало дори за миг, че тези хора, спазващи закона, са обречени и безпомощни. Човек, който се отдава на волята на Аллах най-добрата воля, и на закона на Аллах най-добрия закон, е достоен. Той получава защита на своите си права, като показва истинско уважение към правата на другите и се наслаждава на твърде отговорна и съзидателна свобода. Затова подчинението на волята на Аллах не отнема и не намалява личната свобода. Напротив, то дава широка свобода в различни аспекти, освобождава разума от суеверията и го изпълва с истина, освобождава душата от греха и злото, и я просветлява с доброто и чистотата, освобождава личността от ненавистта и алчността, от завистта и напрежението, от страха и несигурността, освобождава човека от подчинение на фалшиви божества и низки желания, и разкрива пред него прекрасните хоризонти на добротата и възвишеността.
Подчинението на добрата воля на Аллах заедно с изпълнението на Неговия милосърден Закон, са най-добрият пазител на мира и хармонията. Това дава възможност да има мир между човешката общност и Аллах. Това създава хармония между елементите на природата. Според Исляма всичко в света се управлява от законите, създадени от Аллах. Така целият материален свят задължително се подчинява на Аллах и на Неговата воля, което означава, че той е в състояние на “ислям” (“отдаване”), т.е. и светът е мюсюлманин, отдаден на Бога. Материалният свят няма собствен избор. Той е лишен от собствена инициатива, а се подчинява на закона на Създателя, закона на исляма или на отдаването. Само човекът е избран, да бъде надарен с разум и със способността да има избор. И поради това той е призован да приеме висшата воля на Аллах и да се подчини на Неговия закон. Ако избере подчинението (пред закона на Аллах), той ще бъде в хармония с всички други елементи на природата, които по задължение се подчиняват на Аллах. Но ако избере непослушанието, ще се отклони от Правия Път и ще бъде в противоречие. Освен това ще си навлече гнева и наказанието на Онзи, Който е създал закона.
Понеже “Ислям” означава отдаване на добрата воля на Аллах, подчинение на Неговия добър закон, което е същината на посланието на всички избрани от Аллах пратеници, мюсюлманинът вярва във всички избрани от Аллах пратеници, във всички пророци преди Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Той вярва, че всички тези пророци са били пратени от Аллах и не прави разлика между тях. Техните верни последователи са били мюсюлмани, а тяхната религия е била Ислямът, единствената правилна универсална религия на Аллах.
И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, [рекоха]: “Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия. Господи, направи ни отдадени на Теб, и от нашето потомство общност, отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашето покаяние! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния. Господи, проводи им пратеник измежду тях, да им чете Твоите знамения, да ги учи на Писанието и на мъдростта, и да ги пречиства! Ти си Всемогъщия, Премъдрия.” А кой друг се отвръщаше от вярата на Ибрахим, освен онзи, който е безразсъден за себе си? Него [Ибрахим] Ние избрахме в земния живот, а в отвъдния той е от праведниците. Когато неговият Господ му рече: “Отдай се!” той рече: “Отдадох се на Господа на световете.” И завеща това Ибрахим на синовете си, [а също] и Якуб: “О, мои синове, Аллах избра вашата религия умирайте само отдадени!” Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуб и той рече на своите синове: “На какво ще служите след мен?” Рекоха: “Ще служим на твоя Бог и на Бога на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак на Единствения Бог, и Нему ще бъдем отдадени.” Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили. И рекоха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете по правия път!” Кажи: “Не, ние следваме вярата на Ибрахим, правоверния, а той не бе от съдружаващите.” Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” И ако бяха повярвали в същото, в което и вие повярвахте, щяха да се напътят. Но ако са се отметнали, те са в раздор и Аллах ще ти е достатъчен срещу тях. Той е Всечуващия, Всезнаещия. Баграта на Аллах! А кой е по-хубав от Аллах по багра? Само на Него служим. Кажи: “Нима спорите с нас за Аллах, а Той е и нашият Господ, и вашият Господ? Нам са нашите дела и вам са вашите дела. На Него сме предани.” Или ще кажете, че Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му] бяха юдеи или християни? Кажи: “Вие ли знаете повече, или Аллах?” И кой е по-голям угнетител от онзи, който е скрил у себе си свидетелство от Аллах? Аллах не подминава вашите дела.
[2: 127-150]
А група от тях четейки си кривят езиците, за да смятате, че това е от Писанието, а то не е от Писанието, и казват: “Това е от Аллахo”, а то не е от Аллах, и изричат лъжа за Аллах, знаейки. Не се е случвало човек, дарен от Аллах с Писанието и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: “Бъдете на мен раби, а не на Аллах!”, а: “Бъдете господни съгласно Писанието, което сте преподавали и изучавали!” И не ще ви повели такъв да приемете за господари ангелите и пророците. Нима ще ви повели неверието, след като сте се отдали на Аллах? И когато Аллах прие обета на пророците: “Колкото и да ви дарявам от писание и мъдрост, после при вас ще дойде Пратеник, да потвърди наличното у вас. Вярвайте в него и му помагайте!”, рече: “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” Рекоха: “Съгласни сме.” Рече: “Засвидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!” А който след това се отметне, тези са нечестивците. Нима търсят друга религия освен тази на Аллах, когато на Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и при Него ще бъдат върнати. Кажи: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”
[3:78-85]
Кажи [о, Мухаммад]: “Ако имаше заедно с Него други богове, както казват, тогава те щяха да търсят път към Владетеля на Трона.” Пречист е Той и е много високо, превисоко над онова, което говорят! Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ.
[17:42-44]
А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка. При Аллах е завръщането на делата.
[31:22]
За да завърша тези свои мисли, полезно ще бъде да обобщя моето становище, появило се във вестник “Обзървър Диспач ъф Ютика”, от 4.12.1972 г. То показва колко много изопачаване и объркване има по разглежданата тема.
Частичното повторение на вече изразените от мен виждания може да бъде простено поради необичайната деликатност на въпроса и нуждата да се утвърди гледната точка на Исляма.
Едно известие в споменатия вестник подкрепя тази тема. Маркъс Елиасон съобщава от окупираните от Израел йордански територии, наред с другите неща, че “мюсюлманите служат на Абрахам, смятайки го за Ибрахим”.
Невероятно изглежда в днешния ден, в този наш малък свят, да се чете, че мюсюлманите служат на Ибрахим. Още по-невероятно е, че (съобщението) идва от източници, които би трябвало да знаят и да имат представа. Още по-учудващо е, че новините се разпространяват в общество, което също би трябвало да знае истината.
В продължение на векове много хора от запад са възприемали и пропагандирали схващането, че мюсюлманите служат на Мухаммед, а тяхната религия се нарича “мохамеданство” и нейните последователи се наричат “мохамедани”. По-късно западноевропейците разбрали, че мюсюлманите служат на Аллах, който е “Бога на всяко нещо”. А сега идва новото “откритие”, че мюсюлманите се покланят на Абрахам, считайки го за Ибрахим.
Очевидна истина е, че мюсюлманите никога не са служили на Мухаммед или на което и да е друго човешко същество. Те винаги са вярвали, че Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е бил смъртен подобно на многото пророци преди него. За човечеството е голяма чест, че един обикновен, слаб човек може да носи голямата тежест на пророчеството.
Мюсюлманите вярват, че Мухаммед (Аллах да го благослови с мир да го дари!) е бил последният, но не единственият пророк, подкрепил и обезсмъртил вечното послание на Аллах, предадено чрез много пророци от различни народи по различно време, включително Ибрахим (Авраам), Исмаил, Исхак (Исаак), Дауд (Давид), Муса (Мойсей), Иса (Исус) и Мухаммед (Аллах да ги приветства!). По-важно е, че мюсюлманите вярват в тях, без да ги разделят и да се обявяват срещу когото и да било от тях.
Поради универсалната си гледна точка и насоченост към битието, мюсюлманите смятат, че е погрешно и нелепо да ги наричат “мохамедани”, а религията им “мохамеданство”. Такова определение е недопустимо по много причини. Мюсюлманите не се смятат за расова или етническа група с някакви изключителни права. Тяхната религия не е наречена на името на човек или място, нито е неясна или временна.
Правилното наименование на религията е “Ислям” и би трябвало последователите є да се наричат “мюсюлмани”. В религиозния контекст думата “Ислям” означава “подчинение на волята на Аллах” и “изпълнение на Закона на Аллах”. Волята на Аллах е определена от Корана като преизпълнена със съвършенство и състрадание, а законът му като най-добър и справедлив. Затова всяко човешко същество, което се подчинява и следва послушанието, е мюсюлманин в съответствие с морала на Исляма. В този смисъл Коранът нарича Ибрахим и всички истински пророци “мюсюлмани” и назовава религията им с едно и също име “Ислям”. Следователно мюсюлманинът не е само последовател на Мухаммед, той също е последовател на Ибрахим, Муса, Иса и останалите пратеници на Аллах.
Накрая думата “Аллах” в Исляма просто, но най-изразително, обозначава Единствения и Вечния Бог, Създателя на вселената, Господа на всяко нещо. Единственият непростим грях в Исляма е вярата в друг Бог, различен от Аллах. Най-разпространената дневна молитва сред мюсюлманите е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.”
Коментари
Публикуване на коментар