Понятието за грях
Един от основните трудни моменти на човешкото съществуване е проблемът за греха или злото по света. Разпространено е вярването, че грехът се е появил с Адам и Ева при техния живот в Райската градина, което е довело до падението на човека и оттогава е белязало човешкия род с вина, позор и смущение.
По този въпрос Ислямът има уникално гледище, което не се среща у никоя друга религия. Коранът посочва, че Адам и Ева са били насочени от Аллах да живеят в Райската градина и да се наслаждават на обилието в нея, но са били предупредени да не се доближават до едно дърво, защото ще съгрешат. Тогава сатаната ги изкушил и те загубили своето блаженство. Били прогонени от Рая и свалени на земята, за да живеят, умират и да бъдат възкресени за Съдния Ден. Когато разбрали какво са направили, те почувствали срам, вина и угризение на съвестта. Помолили Аллах за милост и им било простено.
И рекохме: “О, Адам, пребивавай с жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!” А сатаната ги подмами да се подхлъзнат и ги извади от Рая, където бяха. И казахме: “Напуснете врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.” И получи Адам слова от своя Господ, и Той прие покаянието му. Той е Приемащия покаянието, Милосърдния. Казахме: “Напуснете оттук всички! И дойде ли при вас напътствие от Мен, за онези, които последват Моето напътствие, не ще има страх и не ще скърбят.
[2:35-38]
А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители!” Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни.” И им се закле: “Наистина за вас съм от доброжелателите.” И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?” Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.” Рече: “Напуснете врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.” Рече: “На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще бъдете извадени.”
[7:19-25]
И рекохме: “О, Адам, той е враг на теб и на твоята съпруга, и да не ви прогони от Рая, та да страдаш! За теб там има, да не си нито гладен, нито гол. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.” Но сатаната му подшушна, рече: “О, Адам, да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство?” И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкриха срамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адам не се вслуша в своя Господ, и се заблуди. После неговият Господ го избра прие покаянието му и го напъти. И рече: “Напуснете двамата оттук всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада.
[20:117-123]
Това събитие е важно и многозначително. То показва, че човешката природа е несъвършена и винаги се стреми към повече, дори и да живее в Рая. Но извършеният от Адам и Ева грях не лишава от сила човешкото сърце, не пречи на духовното пречистване и не спира моралното израстване. Напротив, човешкото същество има достатъчен разум да признае греховете и слабостите си. По-важно е, че то знае накъде и към кого да се обърне за напътствие. Още по-важен е фактът, че Аллах е винаги готов да отговори на искрените молби на онези, които търсят Неговата подкрепа. Той е толкова милостив и състрадателен, че Неговата прошка е всеобхватна и Неговата милост е неограничена. [Коран, 7:156] Оттук произтича и друг извод че дискриминацията въз основа на пол и наследствена вина или грях са чужди на духа на Исляма.
Идеята за първородния грях или наследствената вина няма място в ислямското учение.
И обърни своето лице към религията правоверен, към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.
[30:30]
Човекът, според Корана [30:30] и Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), е роден в естествено състояние на чистота (фитра) . Това е Ислямът или подчинението на волята и закона на Аллах. Каквото и да се случи на човека след раждането, то е в резултат на външно влияние и фактори. Съвременното мислене разглежда човешката личност и природа като склонна към усъвършенстване и промяна. В социалните процеси особено място заема домашната среда. Тя играе решаваща роля при формирането на човешката индивидуалност и в развитието на моралните качества. Това не лишава личността от свободата на избор, нито снема от нея отговорностите. По-скоро това е облекчение от тежкото бреме на наследствената престъпност или инстинктивния грях.
Всевишния Аллах несъмнено е справедлив, премъдър, милосърден, състрадателен и съвършен. Той е сътворил човека, вдъхвайки в него от Собствения си Дух.
И когато го създам и му вдъхна от Своя дух, сведете чела пред него!
[15:29]
После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!
[32:9]
И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от Своя дух. И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните.
[66:12]
Тъй като Аллах е безгранично щедър и Неговият Дух е абсолютно съвършен, човекът, на когото Аллах при неговот сътворяване е вдъхнал от Своя Дух, трябва да съхрани този съвършен Дух на Създателя. С това може да се обяснят добрите склонности на човека и неговите духовни въжделения. Но, от друга страна, Аллах е създал човека да му служи, а не да бъде равен Нему или Негов съперник, или съвършено въплъщение, или абсолютно олицетворение на Неговото съвършенство. Това означава, че въпреки степента на доброта или издигнатост на човека, благодарение на неговото сътворяване от Аллах, той е много далече от добротата и съвършенството на Създателя. Със сигурност човек не е лишен от подобни качества, но те са ограничени и пропорционални на пределната човешка природа, възможности и отговорност. С това може да се обясни неговото несъвършенство и вероятността той да сгреши.
Въпреки това, Ислямът счита, че несъвършенството на човека и вероятността той да сгреши не означава непременно греховност или престъпност. Въпреки че е несъвършен, човекът не е беззащитен или отхвърлен и оставен от Аллах да бъде жертва на своите недостатъци. Аллах му е дал сила чрез откровенията и го е подпомогнал с разум, разрешил му е свобода на избор и го е напътил с различни социални и духовни стимули да търси и постига относително съвършенство. Постоянният сблъсък между силите на доброто и злото е борбата в живота. Този сблъсък дава на човека нещо, към което да се насочи, идеали, към които да се стреми, работа, която да върши, и роли, в които да се превъплъщава. Той прави живота му интересен и смислен, а не монотонен и инертен. От друга страна, Аллах е доволен да вижда Своите раби в състояние на духовни и нравствени постижения.
Според ислямския морал не е грях това, че човек е несъвършен или че е възможно да съгреши. Това е част от неговата природа на ограничено същество. Но е грях, когато той знае пътищата и притежава средствата за постигане на относително превъзходство, а не ги прилага. Грях е всяко действие, мисъл или воля, които: 1) носят умишлено вреда; 2) игнорират ясния и неподлежащ на съмнение Закон на Аллах; 3) нарушават правото на Аллах или правото на човека; 4) вредни са за душата или тялото; 5) вършат се редовно; 6) нормално могат да бъдат избегнати. От ислямска гледна точка това са отделни елементи на греха, който не е вроден или наследствен. Вярно е, че човек носи у себе си потенциална склонност да греши, но тя не е по-голяма от способността му за благочестие и доброта. Ако той се отдаде на порочната склонност към грях, вместо да развива и укрепва своите способности за доброта, той ще допусне външен фактор да наруши чистата му същност. Ето за този външен фактор човекът носи отговорност.
В Исляма има големи и малки грехове, както има грехове срdещу Аллах и срещу рабите. Аллах опрощава всички грехове спрямо Него, ако грешникът искрено иска прошка, с изключение на един Коранът е посочил, че Аллах не прощава да се съдружава с Него (политеизъм, пантеизъм, троица и т.н.). Но освен съдружаването Той опрощава всички грехове и приема покаянието на когото пожелае. Ако политеистът или атеистът се обърне към Аллах, неговият грях ще бъде опростен. А греховете спрямо хората ще бъдат опростени, само ако оскърбеният прости на оскърбителя или ако се приложат подходящи компенсации или наказания. В заключение ще кажем, че човекът не се ражда греховен, грехът се придобива, но може да се избегне. Грехът е съзнателно нарушение на Ясния Закон на Аллах, който не подлежи на съмнение. Ако човекът върши нещо, което наистина е причинено от естествени инстинкти или абсолютно непреодолими фактори и неконтролируеми подбуди, тогава такова действие не е грях според Исляма. В противен случай, Мъдростта на Аллах щеше да е безсмислена и човешката отговорност щеше да е напразна. Аллах изисква от човек само това, което е в човешките възможности и предели.
По този въпрос Ислямът има уникално гледище, което не се среща у никоя друга религия. Коранът посочва, че Адам и Ева са били насочени от Аллах да живеят в Райската градина и да се наслаждават на обилието в нея, но са били предупредени да не се доближават до едно дърво, защото ще съгрешат. Тогава сатаната ги изкушил и те загубили своето блаженство. Били прогонени от Рая и свалени на земята, за да живеят, умират и да бъдат възкресени за Съдния Ден. Когато разбрали какво са направили, те почувствали срам, вина и угризение на съвестта. Помолили Аллах за милост и им било простено.
И рекохме: “О, Адам, пребивавай с жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!” А сатаната ги подмами да се подхлъзнат и ги извади от Рая, където бяха. И казахме: “Напуснете врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.” И получи Адам слова от своя Господ, и Той прие покаянието му. Той е Приемащия покаянието, Милосърдния. Казахме: “Напуснете оттук всички! И дойде ли при вас напътствие от Мен, за онези, които последват Моето напътствие, не ще има страх и не ще скърбят.
[2:35-38]
А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители!” Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни.” И им се закле: “Наистина за вас съм от доброжелателите.” И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?” Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.” Рече: “Напуснете врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.” Рече: “На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще бъдете извадени.”
[7:19-25]
И рекохме: “О, Адам, той е враг на теб и на твоята съпруга, и да не ви прогони от Рая, та да страдаш! За теб там има, да не си нито гладен, нито гол. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.” Но сатаната му подшушна, рече: “О, Адам, да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство?” И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкриха срамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адам не се вслуша в своя Господ, и се заблуди. После неговият Господ го избра прие покаянието му и го напъти. И рече: “Напуснете двамата оттук всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада.
[20:117-123]
Това събитие е важно и многозначително. То показва, че човешката природа е несъвършена и винаги се стреми към повече, дори и да живее в Рая. Но извършеният от Адам и Ева грях не лишава от сила човешкото сърце, не пречи на духовното пречистване и не спира моралното израстване. Напротив, човешкото същество има достатъчен разум да признае греховете и слабостите си. По-важно е, че то знае накъде и към кого да се обърне за напътствие. Още по-важен е фактът, че Аллах е винаги готов да отговори на искрените молби на онези, които търсят Неговата подкрепа. Той е толкова милостив и състрадателен, че Неговата прошка е всеобхватна и Неговата милост е неограничена. [Коран, 7:156] Оттук произтича и друг извод че дискриминацията въз основа на пол и наследствена вина или грях са чужди на духа на Исляма.
Идеята за първородния грях или наследствената вина няма място в ислямското учение.
И обърни своето лице към религията правоверен, към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.
[30:30]
Човекът, според Корана [30:30] и Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), е роден в естествено състояние на чистота (фитра) . Това е Ислямът или подчинението на волята и закона на Аллах. Каквото и да се случи на човека след раждането, то е в резултат на външно влияние и фактори. Съвременното мислене разглежда човешката личност и природа като склонна към усъвършенстване и промяна. В социалните процеси особено място заема домашната среда. Тя играе решаваща роля при формирането на човешката индивидуалност и в развитието на моралните качества. Това не лишава личността от свободата на избор, нито снема от нея отговорностите. По-скоро това е облекчение от тежкото бреме на наследствената престъпност или инстинктивния грях.
Всевишния Аллах несъмнено е справедлив, премъдър, милосърден, състрадателен и съвършен. Той е сътворил човека, вдъхвайки в него от Собствения си Дух.
И когато го създам и му вдъхна от Своя дух, сведете чела пред него!
[15:29]
После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!
[32:9]
И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от Своя дух. И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните.
[66:12]
Тъй като Аллах е безгранично щедър и Неговият Дух е абсолютно съвършен, човекът, на когото Аллах при неговот сътворяване е вдъхнал от Своя Дух, трябва да съхрани този съвършен Дух на Създателя. С това може да се обяснят добрите склонности на човека и неговите духовни въжделения. Но, от друга страна, Аллах е създал човека да му служи, а не да бъде равен Нему или Негов съперник, или съвършено въплъщение, или абсолютно олицетворение на Неговото съвършенство. Това означава, че въпреки степента на доброта или издигнатост на човека, благодарение на неговото сътворяване от Аллах, той е много далече от добротата и съвършенството на Създателя. Със сигурност човек не е лишен от подобни качества, но те са ограничени и пропорционални на пределната човешка природа, възможности и отговорност. С това може да се обясни неговото несъвършенство и вероятността той да сгреши.
Въпреки това, Ислямът счита, че несъвършенството на човека и вероятността той да сгреши не означава непременно греховност или престъпност. Въпреки че е несъвършен, човекът не е беззащитен или отхвърлен и оставен от Аллах да бъде жертва на своите недостатъци. Аллах му е дал сила чрез откровенията и го е подпомогнал с разум, разрешил му е свобода на избор и го е напътил с различни социални и духовни стимули да търси и постига относително съвършенство. Постоянният сблъсък между силите на доброто и злото е борбата в живота. Този сблъсък дава на човека нещо, към което да се насочи, идеали, към които да се стреми, работа, която да върши, и роли, в които да се превъплъщава. Той прави живота му интересен и смислен, а не монотонен и инертен. От друга страна, Аллах е доволен да вижда Своите раби в състояние на духовни и нравствени постижения.
Според ислямския морал не е грях това, че човек е несъвършен или че е възможно да съгреши. Това е част от неговата природа на ограничено същество. Но е грях, когато той знае пътищата и притежава средствата за постигане на относително превъзходство, а не ги прилага. Грях е всяко действие, мисъл или воля, които: 1) носят умишлено вреда; 2) игнорират ясния и неподлежащ на съмнение Закон на Аллах; 3) нарушават правото на Аллах или правото на човека; 4) вредни са за душата или тялото; 5) вършат се редовно; 6) нормално могат да бъдат избегнати. От ислямска гледна точка това са отделни елементи на греха, който не е вроден или наследствен. Вярно е, че човек носи у себе си потенциална склонност да греши, но тя не е по-голяма от способността му за благочестие и доброта. Ако той се отдаде на порочната склонност към грях, вместо да развива и укрепва своите способности за доброта, той ще допусне външен фактор да наруши чистата му същност. Ето за този външен фактор човекът носи отговорност.
В Исляма има големи и малки грехове, както има грехове срdещу Аллах и срещу рабите. Аллах опрощава всички грехове спрямо Него, ако грешникът искрено иска прошка, с изключение на един Коранът е посочил, че Аллах не прощава да се съдружава с Него (политеизъм, пантеизъм, троица и т.н.). Но освен съдружаването Той опрощава всички грехове и приема покаянието на когото пожелае. Ако политеистът или атеистът се обърне към Аллах, неговият грях ще бъде опростен. А греховете спрямо хората ще бъдат опростени, само ако оскърбеният прости на оскърбителя или ако се приложат подходящи компенсации или наказания. В заключение ще кажем, че човекът не се ражда греховен, грехът се придобива, но може да се избегне. Грехът е съзнателно нарушение на Ясния Закон на Аллах, който не подлежи на съмнение. Ако човекът върши нещо, което наистина е причинено от естествени инстинкти или абсолютно непреодолими фактори и неконтролируеми подбуди, тогава такова действие не е грях според Исляма. В противен случай, Мъдростта на Аллах щеше да е безсмислена и човешката отговорност щеше да е напразна. Аллах изисква от човек само това, което е в човешките възможности и предели.
Коментари
Публикуване на коментар