Понятието за свобода
И като понятие, и като ценност, свободата е била отричана за много хора, групи и народи. Често тя е била разбирана неправилно и с нея е злоупотребявано. Факт е, че в никое общество човек не може да бъде свободен в абсолютния смисъл на думата, защото винаги има ограничения от един или друг характер.
Наред с тази обща идея Ислямът проповядва и поддържа свободата и я гарантира наравно и за мюсюлманина, и за немюсюлманина. Ислямското понятие за свобода се прилага спрямо всички доброволни дейности на човека във всички сфери на живота. Както бе казано, всеки човек се ражда свободен по природа или в чисто природно състояние. Това означава, че човек се ражда свободен от подчинение, грях, наследени недостатъци и недъзи. Неговото право на свобода е свещено дотогава, докато не наруши съзнателно Закона на Аллах или правата на другите.
Една от главните цели на Исляма е да освободи съзнанието от суеверията и съмненията, да освободи душата от греха и корупцията, съвестта от гнета и страха, както да освободи тялото от хаоса и падението.
Подходът, който Ислямът налага на човека, за да осъществи тази цел, изисква дълбока интелектуална дейност, постоянни духовни наблюдения, стриктно спазване на моралните принципи и дори спазване на диетични правила. Когато човек следва този курс с религиозност, той ще постигне крайната си цел свободата. Въпросът за свободата с оглед на вяра, поклонение и съвест също е от първостепенна важност според Исляма. Всеки човек има право на свобода на вероизповедание, съвест и поклонение. С думите на Корана Аллах казва:
Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
[Коран, 2:256]
Ислямът приема тази позиция, защото религията зависи от вярата, волята и спазването на предписанията. Тези неща биха били безсмислени, ако се прилага насилие. По-нататък Ислямът представя същността на вярата под формата на възможност и предоставя избора на човек сам да решава какво да бъде неговото поведение. Коранът казва:
И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!
[18:29]
Ислямското понятие за свобода е един от постулатите на вярата, тържествена повеля на Всевишния Сътворител. То се изгражда върху следните основни принципи: първо, човешката съвест се подчинява само на Аллах, пред Когото всеки човек носи пряка отговорност; второ, всяко човешко същество лично отговаря за своите постъпки и само то има право да жъне плодовете на делата си; трето, Аллах е възложил на човека отговорността да решава сам за себе си; четвърто, човекът е с достатъчно духовни напътствия и надарен с разумни качества, които му позволяват да взима отговорни и правилни решения. Такава е основата на ислямското понятие за свобода и такава е стойността на свободата според Исляма. Тя е естествено право на човека, духовна привилегия, морален прерогатив и преди всичко е религиозно задължение. В рамките на това ислямско понятие за свобода няма място за религиозни преследвания, класови конфликти или расови предразсъци. Правото на свобода на личността е свещено, както и нейното право на живот. Свободата е равностойна на самия живот.
Наред с тази обща идея Ислямът проповядва и поддържа свободата и я гарантира наравно и за мюсюлманина, и за немюсюлманина. Ислямското понятие за свобода се прилага спрямо всички доброволни дейности на човека във всички сфери на живота. Както бе казано, всеки човек се ражда свободен по природа или в чисто природно състояние. Това означава, че човек се ражда свободен от подчинение, грях, наследени недостатъци и недъзи. Неговото право на свобода е свещено дотогава, докато не наруши съзнателно Закона на Аллах или правата на другите.
Една от главните цели на Исляма е да освободи съзнанието от суеверията и съмненията, да освободи душата от греха и корупцията, съвестта от гнета и страха, както да освободи тялото от хаоса и падението.
Подходът, който Ислямът налага на човека, за да осъществи тази цел, изисква дълбока интелектуална дейност, постоянни духовни наблюдения, стриктно спазване на моралните принципи и дори спазване на диетични правила. Когато човек следва този курс с религиозност, той ще постигне крайната си цел свободата. Въпросът за свободата с оглед на вяра, поклонение и съвест също е от първостепенна важност според Исляма. Всеки човек има право на свобода на вероизповедание, съвест и поклонение. С думите на Корана Аллах казва:
Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
[Коран, 2:256]
Ислямът приема тази позиция, защото религията зависи от вярата, волята и спазването на предписанията. Тези неща биха били безсмислени, ако се прилага насилие. По-нататък Ислямът представя същността на вярата под формата на възможност и предоставя избора на човек сам да решава какво да бъде неговото поведение. Коранът казва:
И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!
[18:29]
Ислямското понятие за свобода е един от постулатите на вярата, тържествена повеля на Всевишния Сътворител. То се изгражда върху следните основни принципи: първо, човешката съвест се подчинява само на Аллах, пред Когото всеки човек носи пряка отговорност; второ, всяко човешко същество лично отговаря за своите постъпки и само то има право да жъне плодовете на делата си; трето, Аллах е възложил на човека отговорността да решава сам за себе си; четвърто, човекът е с достатъчно духовни напътствия и надарен с разумни качества, които му позволяват да взима отговорни и правилни решения. Такава е основата на ислямското понятие за свобода и такава е стойността на свободата според Исляма. Тя е естествено право на човека, духовна привилегия, морален прерогатив и преди всичко е религиозно задължение. В рамките на това ислямско понятие за свобода няма място за религиозни преследвания, класови конфликти или расови предразсъци. Правото на свобода на личността е свещено, както и нейното право на живот. Свободата е равностойна на самия живот.
Коментари
Публикуване на коментар