ПРИЗНАЦИ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ЕХЛИ СУННЕТ

Аллаху теаля е доволен от мюслиманите, които вярват съгласно итикада (вероубеждението) на Ехл-и суннет.
 
Притежанието на такава вяра има множество условия.

 Ехл-и суннитските учени ги обясняват по следния начин:

1. Трябва да се повярва в шестте условия на вярата, т.е. в съществуването и единството Аллаху теаля, в това, че е един, няма равен и подобен на Него, да се вярва в меляикетата, в Книгите, в Пейгамберите, в Ахиретския живот и че Аллаху теаля създава доброто и злото.
(Те са посочени в “Аментю”.)


2. Трябва да се вярва в това, че последната книга на Аллаху теаля, т.е. Куран-и керим е Негово слово.


3. Вярващият (Мю’мин) в никакъв случай не трябва да се съмнява в имана (вярата) си.


4. Всички от Есхаб-и кирам, които са повярвали и имали честта приживе да видят Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем), трябва да се обичат много.
Да не се нападат с език четирите праведни халифа, близките му роднини - ехл-и бейт и почитаемите му жени.

5. Да не счита, че ибадетите са част от имана.
Не трябва да се определят за кяфири онези, които вярват в заповедите и забраните на Аллаху теаля, но поради мързел не ги изпълняват.
Онези, които не отдават значение на забраните (харама), омаловажават ги или пък се подиграват с ислямската религия, те губят вярата си.

6. Да не считат за кяфири или да не се обвиняват в кюфюр онези, които заявяват, че са ехл-и къбле, т.е. казват, че вярват в Аллаху теаля и Пейгамбера ни Мухаммед алейхисселям,
но имат грешен итикад (вероубеждение).

7. Трябва да кланя намаз зад всеки имамин, за когото не се знае, че явно (открито) върши грях.
Това решение се отнася и за емирите и валиите, които ръководят петъчните и байрямските (празничните) намази.

8. Мюслиманите не трябва да се бунтуват срещу своите ръководители (управници).
По време на бунтове се предизвикват раздори и това води до големи беди.
 Трябва да се прави дуа (молитва), управниците да извършват добри дела.
 За да се откажат от греховните дела, трябва да се съветват със сладки думи.

9. По време на абдеста, без извинителна причина и затруднение, и за мъже и жени е позволено, вместо измиване на краката, да се направи веднъж с мокра ръка месх върху мест.
Не е позволено да се прави месх върху голи крака или чорапи.

10. Трябва да се вярва в Мираджа (Възнесението) на Пейгамбера ни “салляллаху алейхи ве селлем”, че е осъществен духом и телом.
Онези, които твърдят, че Мираджа е осъществен по време на сън или нещо подобно напускат Ехл-и суннет.
В Дженнета правоверните мюслимани ще видят Аллаху теаля. В деня на Къямета, Пейгамберите, достойните и добри раби ще правят шефаат (ще се застъпят).
В гроба ще се задават въпроси.

Наказанието в гроба ще е едновременно за душата и тялото.
Керамета на евлиите е хак (истина).
 Кераметите са такива явления, които се случват с любимите раби на Аллаху теаля, те са необикновени неща, които са извън обичая на Аллаху теаля, т.е. отвъд физичните, химичните и биологичните закони, те са толкова много, че е невъзможно да се отрекат.
В гроба душите чуват това, което живите правят и казват. Четене на Куран-и керим, даване на садака (милостиня), дори севабите на всички ибадети, изпратени на душите на умрелите, облекчават техните страдания или ги премахват.
 Да се вярва във всичко това е признак за притежаване на итикада (вероубеждението) на Ехл-и суннет.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

НАМАЗ

1. Същност и значение на намаза Кланянето на намаз е втората основа на исляма след свидетелството, че няма друг истински бог освен Аллах и че Мухаммед (с.а.с.) е Негов раб и пратеник. Ежедневният петкратен намаз е най-важният дълг на човека след като повярва в съществуването и единосъщието на Всевишния Аллах и в пророчеството на Мухаммед (с.а.с.). Повелята за петкратния намаз е низпослана година и половина преди хиджра (преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина) през нощта на възнесението – мирадж . Намазът е ибадет, който пречиства душата, озарява сърцето и издига човека пред Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „ Петте намаза са като пълноводна река, която минава пред дома на един от вас и той се къпе в нея пет пъти на ден ” . 2. Времена за кланяне на петкратния намаз Ислямът предписва кланянето на намаз пет пъти в денонощието. Всевишният Аллах е казал: „ За вярващите намазът е предписание в определено време ” (Сура ен-Ниса, 4: 103). а) Сабах намаз (с...
Прочетете още

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА МИЛОСТИНЯ ЗЕКЯТ

1. Същност на зекята Четвъртата основа на исляма е даването на милостинята зекят. В Свещения Коран Всевишният Аллах е повелил: „ И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и се покланяйте с покланящите се! ” (Сура ал-Бакара, 2: 43). Зекятът представлява 2,5 % (1/40 част) от имуществото на мюсюлманина, надхвърлящо основните му нужди, след достигане на определени стойности и запазването им в продължение на една година. 2. Ползи от даването на зекят: а) пречиства имуществото и сърцето на този, който я дава; б) подпомага бедните; в) осигурява връзката между бедните и богатите; г) премахва егоизма и скъперничеството. 3. Условия, при наличието на които, човек е длъжен да дава зекят: а) да е мюсюлманин; б) да е психически здрав ; в) да е навлязъл в зрелост според исляма; г) да е свободен; д) да притежава имущество или имот над нисаб (основния минимум), като от датата на влизане в притежание на нисаба да е изтекла една пълна лунна година. 4. Имущества, които не ...
Прочетете още

СПОМЕНАВАНЕТО НА АЛЛАХ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР

  В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Слава на Аллах, само Него прославяме и само Него за подкрепа зовем. За опрощение Го молим и за напътствие. При Него търсим закрила от злините в душите ни и от греховността в делата ни. Когото Аллах напъти, никой не ще го заблуди, а когото остави в заблуда, никой не ще го напъти. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах – Единствения, няма Той съдружник и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.Всевишният Аллах казва: „Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.” (Бакара 186) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: “Всевишният Аллах казва: ”Аз съм там, където Моя раб предполага, че се намирам. Аз съм с него, щом Ме спомене. Ако той Ме спомене в душата си, и Аз го споменавам в душата Си. Ако той Ме спомене сред множество, Аз го споменавам сред много по-добро множество от тях. Ако той се приближава до Мен [на разстояние] една педя, Аз се приближавам до него [на разстояние] един лакът. Ако се приближава д...
Прочетете още