забраната да се говори за всичко, което се чуе

От Абу Хурейра се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Достатъчно е за човек (да му се смята за) лъжа, ако той (пре)разказва всичко, което чуе."

Шерията подтиква човек да се убеди в достоверността на това, което той разказва, и забранява да се предава нататък всичко, което той чуе, ако той не го смята за правдиво.
Всевишният Аллах е казал:
 И не следвай онова, което не знаеш!
Наистина, слухът, и зрението, и сърцето ­ всички те ще бъдат питани.
/17:36/
Не следвай онова, което не е потвърдено с ясни знамения, а говори и прави само това, в което си уверен.
 Не си мисли, че извършените от теб деяния ще бъдат оставени в забвение.
И не си мисли, че няма да видиш от тях полза, нито пък вреда. Напротив, слухът, и зрението, и сърцето ­ всички те ще бъдат питани. 
 И ако на божия раб е известно, че той ще бъде призован към отговор за своите думи и постъпки, и ще се отчита за това, как се е възползвал от тялото, което е било сътворено за поклонение на Всевишният Аллах, то той е длъжен да се готви към това питане.
А за това той е длъжен да посвети себе си на поклонение към Всевишния Аллах, искрено да Му служи само и единствено Нему и да се въздържа от всичко, което е ненавистно на Всевишния Повелител.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 937/

И е казал още Всевишният Аллах:
 Ние сътворихме човека и знаем какво му нашепва неговата душа.
Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията
 [му].
Отдясно и отляво на него стоят две записващи
[деянията му] меляикета.
Той не проронва нито една дума, без да я запише не заспиващият страж.
/50:16-18/
Всевишният Аллах е съобщил за това, че Той Единният е сътворил човешкия род на мъже и жени.
На Него му е известно всичко, което произтича с тях, относно онова, което им става в главите и онова, което те пазят в тайна от другите.
Та и как може да бъде друго яче, след като Всевишният Аллах е по-близо до човека, отколкото собствената му вена на шията.
Затова човек трябва винаги да помни, че неговият Създател постоянно го вижда, където и да се намира, и знае за неговите най-тайни помисли и най-съкровени желания. Тогава рабът на Аллах ще се срамува от своя Повелител и ще избягва това, което Той е забранил.
Отдясно и отляво на него стоят две записващи
[деянията му]
меляикета, т.е. човек е длъжен също така да си спомня за благородните меляикета, които записват всички негови деяния.
Той е длъжен да внимава, какво говори и прави, защото това всичко ще бъде записано в неговата книга и ще предизвика гнева на Повелителят на Световете. Меляикето, което седи от дясно на човека, записва неговите добри дела, меляикето седящо от ляво на човека, записва неговите грехове.
 Те неуморно изпълняват своята мисия и всеки момент са готови да запишат всичко, което е извършил човека.
 Той не проронва нито една дума, без да я запише не заспиващият страж. 
Достатъчно е човек да каже нещо добро или лошо, и не заспиващият страж го записва в своята книга, и затова Всевишният Аллах е казал:
 Но има над вас надзиратели (меляикета)
благородни, записващи.
Знаят какво вършите!
/82:10-12/
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 1747/ 

Коментари

Популярни публикации от този блог

НАМАЗ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА МИЛОСТИНЯ ЗЕКЯТ

СПОМЕНАВАНЕТО НА АЛЛАХ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР