Слабият морал – признак за слаба вяра

Вярата е сила, възпираща ни от безчестие и мерзост,

и подтикваща ни към благородство и добродетелност.

Ето защо,

когато Аллах призовава рабите Си към доброто и влага в сърцата им неприязън към злото,

Той върши това според степента на вярата,

 проникнала в душите им.

Това е и причината,

поради която на толкова много места в Книгата Си Всевишния Аллах се обръща с думите:

О вие, които повярвахте!

след което изрича и повелята Си към тях, която примерно звучи така: Бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!

/9:119/
Разяснявайки този въпрос,

 Възвестителя на посланието е казал,

 че силната вяра неминуемо създава и силен морал,

 докато упадъкът на морала води до немощ на вярата или дори до нейната загуба в зависимост от това,

 дали злото ще вземе връх или ще бъде потиснато.
По повод поведението на безсрамника, който се държи напълно безнравствено,

който върши низости и подлости и не желае да се съобразява с никого,

Пратеника на Исляма заявява:

 “Чувството за свян и вярата вървят ръка за ръка

 – ако човек се лиши от едното,

лишава се и от другото!”

 /Този хадис е сведен от Ал-Хаким, и ат-Табарани/
За онзи,

който кара съседите си да страдат,

като им причинява злини,

религията предвижда сурова присъда.

 За такъв човек Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “Кълна се в Аллах,

той не е вярващ;

 кълна се в Аллах,

той не е вярващ;

 кълна се в Аллах, той не е вярващ!”

Запитали го: “За кого (говориш) о, Пратенико на Аллах?” Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отговорил:

 “За онзи,

чийто съсед е подложен на гнета и лошотията му.”

/Този хадис е сведен от ал-Бухари/

Откриваме също как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

когато поучавал сподвижниците си да се откажат от пустословието и да странят от безцелните и безсмислени разговори, им казвал:

“Който вярва в Аллах и в Сетния ден, той нека добро да изрича или да замълчи!”

 /Този хадис е сведен от ал-Бухари/
Така той в душите им посявал добродетелта, учейки ги да полагат грижи за нравствеността си, за да може тя да принася плодовете си.

И това той вършел, опирайки се на вярата им

 – неподправена и всеотдайна.
Ала част от изповядващите религията хора навярно се отнасят несериозно към изпълнението на така необходимите ибадети.

 Пред обществото те демонстрират горещо желание за изпълнение на ритуалите,

като в същото време извършват действия, които са в противоречие с добродетелния морал и истинската вяра.
Затова Пророка на Исляма предупреждавал тези лицемери за наказанието, което ги очаква, и се опитвал да предпази от тях общността си.
В действителност да наподобяват формите и движенията на ибадетите,

 биха могли дори и онези, които не са се проникнали от духовността на тези обреди или не са достигнали равнището на нейната извисеност.
Детето, например, би могло,

подражавайки на възрастните,

да възпроизвежда движенията в намаза и да повтаря съответните думи.
По същия начин и актьорът би могъл да демонстрира духовна смиреност и да имитира изпълнение на най-съществените обреди.
И в двата случая обаче “молещият се”

не би имал нищо общо нито с непоклатимостта на истинските верски убеждения,

нито с онова възвишено благородство, към което ние всички сме длъжни да се стремим.
Ето защо за заслугите на всеки човек и за това,

доколко благочестиво е поведението му,

се съди по едно безпогрешно мерило,

а именно – високия морал.
По този повод за Пророка салляллаху алейхи ве селлем,

 се разказва, че някакъв човек отишъл при него и му рекъл:

 “О, Пратенико на Аллах!

Разправят за една жена, че твърде често извършвала намаз и говеела, и че много милостиня раздавала, ала притеснявала съседите си,

като (насреща им) злословела.”

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Тя ще е в Огъня!”

 След това човекът продължил:

 “О, Пратенико на Аллах!

А пък за друга една жена разправят,

 че твърде малко извършвала намаз и говеела, и като милостиня [само] сирене,

[твърдо като камък] раздавала,

ала не притеснявала съседите си.”

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Тя ще отиде в Дженнета!”

 /Този хадис е сведен от Ахмед/

В този отговор се съдържат както висока оценка за значимостта на възвишената нравственост, така и загатване за това,

 че раздаването на милостиня е една обществено-значима дейност,

 тъй като ползата от нея преминава отвъд душата на даряващия и достига до останалите членове на обществото. Поради това, да се намалява размерът на милостинята,

 е недопустимо,

 докато да се съкращава времетраенето на молитвата и говеенето, е все пак допустимо,

 защото те

– доколкото може да се съди по външната им страна

– са личностно значими ибадети.
Но като разяснявал връзката между морала и истинската вяра, от една страна,

и между него и правилно извършваните ибадети

– от друга, а също и като поставял нравствеността в основата на благочестието на този свят и на спасението на душата в отвъдния;

Пратеника на Исляма не се ограничавал само в това,

да отговаря на задавани му според случая въпроси.
Всъщност темата за морала е още по-значима.

В тази област хората се нуждаят от това,

да бъдат системно напътствани и постоянно съветвани,

за да се утвърди в сърцата и умовете им знанието,

че вярата,

благочестието и моралът се намират в здрава връзка помежду си,

 която никой не би могъл да разруши.
Ето защо веднъж Пророка запитал сподвижниците си: “Знаете ли кой човек е разорен?”

Те казали:

 “Разореният за нас е онзи,

който не притежава нито пари, нито вещи.”

Той салляллаху алейхи ве селлем, обаче им рекъл:

“Сред хората в общността ми разореният е онзи,

който в Деня Къямет дойде с намаза,

Зекята, говеенето,

ала наред с това той ще е обругал някой,

друг ще е опозорил,

на трети ще е отнел имуществото, на четвърти ще е пролял кръвта, на пети ще е нанесъл побой

Така, за всяко сторено от него злодеяние по една от добрините му ще е бъде отнемана.

И когато добрините му вече ще са се свършили,

преди да се е разплатил за злодеянията си,

той все още няма да се е разплатил.

И тогава греховете на онези, спрямо които бил е съгрешил, ще се прехвърлят на него и сетне той ще бъде хвърлен в Огъня!”

 /Този хадис е сведен от Муслим/

Ето такъв човек е разореният:

 той прилича на търговец, който държи в магазина си стока за определена сума,

ала има и дългове, които двукратно я надвишават.

Нима такъв нещастник може да бъде смятан за богат!?
А религиозният човек,

 който изпълнява някои от ибадетите,

 но въпреки това остава мрачен,

 свъсен и от душата му напира да се излее потисканата злоба:

 нима този човек може да бъде наричан богобоязлив!?
Предадено е,

че във връзка с това Пророка салляллаху алейхи ве селлем,

е давал сходен пример, като казвал:

 “Чрез добрия нрав греховете се стопяват така,

както чрез водата ледът се стопява.

 А поради лошия нрав делата се покваряват така, както поради оцета медът се (разваля) пресича.”

 /Този хадис е сведен от ал-Бейхаки/

Ако порокът пусне корени в човешката душа, ако вредата от него започне да засяга околните и се превърне в сериозна заплаха за тях,

 то тогава човекът снема от себе си религията си така, както се снема одеждата,

разкриваща безнравствената голота.

 След всичко това в измамник ще се е превърнал всеки, който твърди,

че е правоверен.

Защото каква стойност може да има религията, лишена от морал!?

 И нима онзи, чието сърце тъне в поквара,

е способен на почит към Всевишния Аллах!?
Утвърждавайки този съвършено ясен принцип на връзката между вярата и праведния морал,

Благословеният Пророк салляллаху алейхи ве селлем,

 е казал:

 “Три са [нещата], които, човек ако върши, то значи е лицемер,

та дори и да говее, да извършва намаз,

на поклонение Хадж или Умра да ходи,

 и да казва,

че е бил мюсюлманин!

[И те са:]

когато човек говори да изрича лъжи;

обещае ли [след това] да се отмята;

 и довери ли му се [някой]

– да [го]предава!” /

Този хадис е сведен от Муслим/

А според друг вариант на този хадис Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,

 е казал:

”Три са [нещата], по които лицемерът се познава:

говори ли

– изрича лъжи; обещае ли

– [след това] се отмята;

 и даде ли [някому]

обет – вероломно постъпва.

 [Който върши всичкото това, е лицемер],

 та макар и да изпълнява намаз,

 да говее и да твърди, че е мюсюлманин!”
Казал е салляллаху алейхи ве селлем, още:

 “Четири са [нещата],

които, човек ако върши, то значи е отявлен лицемер!

[И дори] едно от тях човек да върши, той носи лицемерие в душата си, докато това не престане [да върши]!

[Защото лицемер е всеки], комуто, довери ли се [някой]

– предава [го];

който, говори ли

– лъжи изрича;

даде ли [някому] обет

– вероломно постъпва;

 и препира ли се

 – като нечестивец той се проявява!”

/Този хадис е сведен от ал-Бухари/

Откъс от книгата на шейх Мухаммед ал-Газзали “Нравствеността на мюсюлманина”
И Всевишният Аллах знае най-добре!