Най-любимият човек на Аллах

Два са изворите, от които мюсюлманите черпят животворните разпоредби и наставления

 – Свещения Коран и Сунната на Мухаммед,

Салляллаху алейхи ве селлем.

Докато мюсюлманите се основават на тях, те ще бъдат гарантирани срещу заблуда и отклонения.

От тези два източника блика светлина,

 която е насочена не само към определена част от света,

а към целия човешки род,

 и не само към хората, а и към джиновете.

 Изобилието от тази светлина обгръща и преобразява всеки, който с убеждение се насочи към нея.
В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява:
„О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника,

щом ви зове към онова, което ще ви съживи!

И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му,

и че при Него ще бъдете събрани!“

(8: 24)
Школата на Мухаммед, Салляллаху алейхи ве селлем, е предоставила блестящи принципи и неповторими правила във всяко отношение.

Това е така, защото тя е школата на пророка,

 Салляллаху алейхи уе селлем,

който е пример за хората и за джиновете

– изпратен като милост за световете.
Ибн Омар, Аллах да е доволен от него,

 разказва:

 Един човек попита Мухаммед,

Салляллаху алейхи ве селлем:

 "О, Пратенико на Аллах!

 Кой е най-любимия човек на Аллах?"

Пратеникът, Салляллаху алейхи ве селлем,

отговори:
"Най-любимия човек на Аллах е този,

 който е най-полезен за хората.

Най-любими на Аллах сред делата са:

 да зарадваш мюсюлманин,

да премахнеш притеснението му,

да изплатиш дълга му, да утолиш глада му.

Да тръгнеш със своя брат, за да разрешиш проблема му,

за мен е по-любимо,

отколкото да извършиш итикяф в продължение на един месец в тази джамия (джамията на Пророка).

 Който въздържи гнева си,

Аллах му прикрива недостатъците.

Който според силите си полага старание да въздържи гнева си, в Съдния ден Аллах му изпълва сърцето със задоволство. Който върви със своя брат, докато разреши проблема му, Аллах ще му укрепи краката в Деня,

в който краката ще се подхлъзват.

Лошият характер разваля религията както оцета разваля меда"

Хадисът е от Таберани и е предаден от

 Ибни Абу-д Дуня ал-Кебаир.

Това е хадис, който отваря път за любовта на Аллах и за любовта на хората.

 В него се съдържат ценности, които укрепват връзките между вярващите.

Това е един велик хадис,

в който се съдържат най-възвишените правила на нравствеността и най-стойностните прелести.

 В тези слова се съдържа изключително големи възможности за помощ и реализация.

Те са прекрасен пример за дейния и актуален характер на исляма,

който не се свежда единствено до индивидуалното общение на човека с Всевишния,

а насочва и към реални ползи за човека и обществото. Ислямското законодателство издига на висота взаимопомощта и състраданието.
В стремежа си да спечелят благоволението на Аллах част от хората се насочват към усамотяване, уединяване, изолиране от хората и обществото.

Те забравят,

че голямото изобилие,

любовта на Аллах и Неговия пратеник се крият в действието,

 в допринасянето на ползи за хората.

 В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява:

 „Как прекрасна е наградата за дейните."

(29:58)

Пратеникът,

Салляллаху алейхи ве селлем,

е дал наставление как да се придобият качествата,

 които носят радост за Уммета,

 както и наставление за насочването към всяко нещо, което ощастливява хората:
"Не приемайте никоя добрина за малка, дори тя да представлява

 – да посрещнете своя брат мюсюлманин

със засмяно лице".

В друг хадис се казва:

 "Да се усмихнеш на своя брат мюсюлманин е садака."
Специално място се отрежда на помощта за изплащане на дълга,

премахване на потиснатостта и нахранването на гладния. Пратеникът,

Салляллаху алейхи ве селлем повелява:
"Нахранете гладния, посетете болния и спасете от потиснатостта потиснатия."
Следващата от ценностите, към която наставлява хадиса, и за която при Аллах има голяма награда е овладяването на гнева.
В хадис сведен от Ибни Мадже се казва, че Пратеникът, Салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 "Няма друга глътка с по-голяма награда при Аллах от тази, рабът да преглътне гнева си в стремеж към благоволението на Аллах."
Последната част на коментирания хадис е упрек срещу лошия характер и разкрива злите последствия от него.
Някои от праведните предци са казали:
"Лошият характер е злина,

поради която няма полза от множеството добрини извършени заедно с нея.

Добрият характер пък е прелест,

 на която не вредят множеството злини.''