Вас ситостта ви погуби,нас гладът ни съживи

Ситостта погубва човека, а гладът го съживява. Да, няма грешка, това е самата истина. У непрекъснато сития човек се проявяват и материални, и духовни болести. За материалните болести предупреждават по най-убедителен начин лекарите. Голяма част от болестите се появяват при препълнен стомах. А за духовните болести свидетелства самият живот. Не въздействат наставленията и беседите на човек, който е препълнил стомаха си. И най-мъдрите слова да бъдат изречени, и най-ценните съвети да бъдат дадени, и косъм по него няма да мръдне, защото стомахът му е пълен, а окото и сърцето му са мъртви. Ето защо една велика духовна личност е казала:

–Вас ситостта ви погуби, нас гладът ни съживи!

Велика истина се крие в тези слова. Виждаме дори Пратеника на Аллах, мир и благослов за него, често да гладува.

Един ден Фатма, любимата щерка на Пророка (с.а.с.), дошла при него с парче хляб. Казала:

–Току-що опекох хляб, донесох едно парче за теб.

Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал:

–Дъще, за пръв път от три дена баща ти взема парче хляб в ръката си!

Хз. Айше предава:

– Ние, семейството на Мухаммед, изкарвахме месец, без да се запали огън в дома ни. Храната ни се състоеше от фурми и вода. Понякога жените на мединските сподвижници носеха мляко на Пратеника на Аллах и с него се крепяхме на крака.

Великите личности на исляма вземали пример от това състояние на Пратеника на Аллах, мир и благослов за него, предпочитали да гладуват и с глад поддържали живи душите и сърцата си.

Големият мистик Сехл бин Абдуллах подражавал на Пратеника на Аллах, попитали го:

–Какво ще кажеш за яденето веднъж на ден?

–Това е яденето на преданите – отговорил той.

–А за яденето по два пъти на ден?

–Това е яденето на вярващите.

–А за яденето по три пъти на ден?

Сехл се ядосал и казал:

– Прибери се при твоето семейство и поискай да ти направят обор, можеш да ядеш в него, колкото пожелаеш.

Великите личности предпочитали глада пред ситостта, гладували по собствена воля, така се развивали духовно, напредвали в науката и достигали мъдростта.

Лишенията са властвали в живота на тези хора, заслужаващи имената им да бъдат споменавани в книгите, най-важната им цел била да сложат преграда пред желанията и страстите на душите им. Ала нашата главна цел е да следваме страстите на душите си дотолкова, че дори и най-малкото лишение помрачава света ни. Тоест, когато онова, което великите личности са избирали с волята си, по неволя сполети нас, ние изтръпваме, губим надежда. Вместо да се възползваме от ситуацията, изпадаме в депресия.

Веднъж някакъв човек срещнал Ебу Тураб-и Нахшебийе в джамията и го попитал от колко дена гладува. От седем дена, бил отговорът. За тези хора и най-сухият хляб е най-голямо благо – когато го притежават, считат себе си за най-щастливите хора.

Днес нашите трапези са препълнени с най-различни блага на Аллах Теаля, ала ние не сме радостни и не сме щастливи. Не се разпознаваме като хора, удостоени с големи блага, и се давим в чувството, че все нещо ни липсва. Може би тях гладът ги съживява, а нас ситостта ни погубва…

Като че ли, човек колкото повече има, толкова е по-неблагодарен, по-незадоволен и по-нещастен.