Задоволството – неизчерпаемо богатство

„И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.” (Худ, 11:6)

Нашият Пейгамбер (с.а.с.) многократно повтаряше да не бъдем крайно настоятелни в този преходен свят. Един ден както четеше сура Преумножаването, изведнъж промълви: „О, сине на Адем! Ти, който вечно повтаряш „Имота ми! Имота ми!“ Нима всичко останало освен, което използваш и употребяваш тук и изпращаш преди тебе в отвъдното (като садака), за да те посрещне е твой имот? Човек умира и заминава, имотът му на друг остава. (Муслим).

Тези многозначителни думи на Аллаховия Пратеник наблягат на мисълта човек да се убива, за да спечели и да трупа имот, който утре ще остане на друг. Така той поучително ни обрисува образа на онези, които понякога забравят преходността на този свят и стават роби на своя имот и имущество.

През целия си живот Аллаховия Пратеник ни е учил как да умножаваме онова, което се добива с доволство и споделяне. Той е искал хората да не робуват на страстите и незадоволеността си. А Всевишния Аллах от Своя страна ни известява, че е неуместно да изпадаме в излишна тревога и алчност по отношение на прехраната със словата: «И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище»(11: 6)

Задоволството е едно от редките човешки качества, които издигат степента му пред нашия Създател. Това е израз на силна вяра и безпределно доверие в Аллах Теаля. Ние сме сътворени така, че дори да имаме два дола стоки, ще искаме още един. А трябва да се знае, че както с всяко благо така и с всяко имане на този свят ние сме подложени на изпитание. Аллах Теаля казва: «Аллах увеличава препитанието за когото пожелае, и Той го намалява». (Рад, 26) Забележете, че всичко Аллах Теаля разпределя и управлява. Само Аллах Теаля решава кой колко да има и какво да има и докога да има. Защото Аллах Теаля държи душите в телата ни, Аллах Теаля контролира сърцата ни, Аллах Теаля дава здравето, всичко е в Неговите Ръце.

Както се изтъква в сура Рад, някои от нас биват подложени на изпитание с богатството си, а други – с бедността си. Но каквито и да са нашите изпити, задоволеността трябва да е наше неотменно качество. Същевременно тя е нравствено качество, което ни е необходимо, за да постигнем най-висшата степен на благодарността. Защото онези хора, които съумяват да се чувстват, че са задоволени, остават далеч от страстното желание да имат още и още и не се самоизяждат за това. Отдадени на благоразположението на Аллах, те постъпват с чувствата на истински раби.

Както Пратеника на Аллах (с.а.с.) подчертава: «Истинското богатство не е да имаш много стоки, а да чувстваш душевна задоволеност». (Бухари) Задоволството е безкрайна съкровищница. Ще настъпи ден, в който цялото ти имущество ще премине в други ръце. Когато си отиваме от този свят, нищо няма да вземаме с нас – нито богатства, нито слава, нито каквото и да е. С нас ще останат само делата и резултатите от изпитите, на които сме били подложени.

Нека обърнем внимание на препоръките на Аллаховия Пратеник, който ни съветва: Вижте онези, които живеят при по-лоши условия от вас. Не гледайте онези, които са по-добре. Това е по-добро за вас, за да сте признателни на Аллах за онова, което ви е дарил. (Муслим)