ВЯРА В СЪДБАТА


1. Същност на съдбата
Шестото условие на вярата е вярата в съдбата.
Всевишният Аллах е казал: „Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Фуркана1 (Разграничаването), за да бъде предупредител за световете – Онзи, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. И не се е сдобивал със син, и няма съдружник във владението, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра”, (Сура ал-Фуркан, 25: 1-2).
Под премерването с точна мяра се разбира съдбата, коята има два аспекта:


Кадер (предопределяне) – отреждането на всяко нещо от Аллах във вечността.

Каза (отсъждане) – сбъдването на всяко нещо според отреденото от Аллах.

Кадерът представлява план, чието реализиране се нарича каза.

2. Отговорността на човека за съдбата
Отговорността на човека зависи от естеството на явленията, които според наличието на човешката воля в тях се делят на:
а) явления, съществуващи независимо от волята на човека като: движението на слънцето, природните явления, процесите в организма, цвета на кожата, етническия произход и др., за които човек не е отговорен;
б) действия, които човек извършва със свободната си воля, като: ставане, сядане, ядене, пиене, говорене и т.н.
Всичко, което се случва, е с абсолютната воля на Всевишния Аллах, като на човека е дал частична воля на избор, при което за избор на добро има възнаграждение, а за избор на зло – наказание.

3. Уповаване (тевеккюл) и работа
Уповаване е да се разчита на Всевишния Аллах, след като човек е направил всичко, което зависи от него.
Уповаването на Аллах не означава да очакваш от Него, без да си направил каквото и да било или без да си направил необходимото.
На един човек, който попитал, дали може да остави камилата си без да я върже, с уповаване на Аллах, че ще му я пази, Мухаммед (с.а.с.) отговорил: „Първо я вържи и след това се уповавай на Аллах”.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

НАМАЗ

1. Същност и значение на намаза Кланянето на намаз е втората основа на исляма след свидетелството, че няма друг истински бог освен Аллах и че Мухаммед (с.а.с.) е Негов раб и пратеник. Ежедневният петкратен намаз е най-важният дълг на човека след като повярва в съществуването и единосъщието на Всевишния Аллах и в пророчеството на Мухаммед (с.а.с.). Повелята за петкратния намаз е низпослана година и половина преди хиджра (преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина) през нощта на възнесението – мирадж . Намазът е ибадет, който пречиства душата, озарява сърцето и издига човека пред Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „ Петте намаза са като пълноводна река, която минава пред дома на един от вас и той се къпе в нея пет пъти на ден ” . 2. Времена за кланяне на петкратния намаз Ислямът предписва кланянето на намаз пет пъти в денонощието. Всевишният Аллах е казал: „ За вярващите намазът е предписание в определено време ” (Сура ен-Ниса, 4: 103). а) Сабах намаз (с...
Прочетете още

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА МИЛОСТИНЯ ЗЕКЯТ

1. Същност на зекята Четвъртата основа на исляма е даването на милостинята зекят. В Свещения Коран Всевишният Аллах е повелил: „ И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и се покланяйте с покланящите се! ” (Сура ал-Бакара, 2: 43). Зекятът представлява 2,5 % (1/40 част) от имуществото на мюсюлманина, надхвърлящо основните му нужди, след достигане на определени стойности и запазването им в продължение на една година. 2. Ползи от даването на зекят: а) пречиства имуществото и сърцето на този, който я дава; б) подпомага бедните; в) осигурява връзката между бедните и богатите; г) премахва егоизма и скъперничеството. 3. Условия, при наличието на които, човек е длъжен да дава зекят: а) да е мюсюлманин; б) да е психически здрав ; в) да е навлязъл в зрелост според исляма; г) да е свободен; д) да притежава имущество или имот над нисаб (основния минимум), като от датата на влизане в притежание на нисаба да е изтекла една пълна лунна година. 4. Имущества, които не ...
Прочетете още

СПОМЕНАВАНЕТО НА АЛЛАХ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР

  В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Слава на Аллах, само Него прославяме и само Него за подкрепа зовем. За опрощение Го молим и за напътствие. При Него търсим закрила от злините в душите ни и от греховността в делата ни. Когото Аллах напъти, никой не ще го заблуди, а когото остави в заблуда, никой не ще го напъти. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах – Единствения, няма Той съдружник и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.Всевишният Аллах казва: „Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.” (Бакара 186) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: “Всевишният Аллах казва: ”Аз съм там, където Моя раб предполага, че се намирам. Аз съм с него, щом Ме спомене. Ако той Ме спомене в душата си, и Аз го споменавам в душата Си. Ако той Ме спомене сред множество, Аз го споменавам сред много по-добро множество от тях. Ако той се приближава до Мен [на разстояние] една педя, Аз се приближавам до него [на разстояние] един лакът. Ако се приближава д...
Прочетете още