ИМАН (ВЯРА)

1. Същност на вярата

Вяра в езиков смисъл означава убеденост в истинността на идеята, а като религиозен термин вяра – приемане със сърце на религията, низпослана от Аллах на Негов пратеник.

2. Встъпването в ислямската вяра

Встъпването в исляма става, като се произнесат двете свидетелства изразяващи вярата:

 „Ешхеду ен ля иляхе илляллах”

 (свидетелствам, че няма друг истински бог освен Аллах);

 и „Ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх”

(и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник).

3. Условия на вярата

а) вяра в Аллах;

б) вяра в меляикета (ангелите);

в) вяра в Писанията (Книгите) на Аллах;

г) вяра в пророците на Аллах;

д) вяра в Сетния ден;

е) вяра в съдбата.

Условията на вярата са събрани в т.нар.

 „Аменту”

(Верую):

„Аменту билляхи, ве меляикетихи, ве кутубихи, ве русулихи, ве’л-йевми’л-ахири, ве би’л-кадери, хайрихи ве шеррихи минеллахи теаля, ве’л-беасу беаде’л-мевти хаккун.

 Ешхеду ен ля иляхе илляллах, ве ешхеду енне мухаммеден абдуху ве расулюх

Повярвах в Аллах, в Неговите меляикета, в Неговите Книги, в Неговите пратеници, в Сетния ден, в съдбата – че доброто и лошото е от Аллах.

Съживяването след смъртта е истина. Свидетелствам, че няма друг истински бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник).

4. Вярата – източник на спокойствие и сигурност

Всевишният Аллах е казал:

 „...онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах.

 О, да, сърцата се успокояват единствено при споменаването на Аллах”,

 (Сура ар-Раад, 13: 28).

В живота хората срещат различни затруднения.

Чрез вярата човек не изпада в безнадеждност, а търси закрилата на Аллах, доверява Му се и разчита на Него.

Хората без вяра са лишени от спокойствие и са в безизходица. Те не намират разрешение на проблемите – губят, и земното,

 и отвъдното щастие.

5. Условия за валидността и продължителността на вярата

а) Човек да е повярвал преди момента на смъртта;

б) да не се анулира от слова и дела, изразяващи неверие. Например:

 онзи, който е повярвал във всички повели на религията, но отрече намаза, е загубил вярата си

Религиозните повели в исляма са едно цяло.

 Отричането на една повеля означава отричане на всичко;

в) мюсюлманинът да е убеден, че религиозните повели са за добро и са съвършени.

Неодобряването на някоя от тях води до неверие.

При отстъпване от вярата, за да си я възвърне човек трябва да се покае пред Аллах и да повтори двете свидетелства.