ИСТИНАТА Е ЕДНА!

Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
И какво друго има извън истината освен заблудата?/10:32/
Имам ал-Кортуби е казал: “В този айет има указание за това, че има или истина,или заблуждение, и трето не може да има”./ “Тафсир ал-Кортуби” 8/336./
Всевишният Аллах е казал още в Свещения Коран: И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте!/3:103/
Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “Айетите, забраняващи разногласията в религията указват, че то е порицавано. Всичко това се явява ясно указание за това, че истината пред Всевишният Аллах е една, и всичко друго се явява грешка! И ако всички различни мнения също са били правилни, то Аллах и Неговият Пратеник салляллаху алейхи ве селлем, не биха порицали това”. Виж повече в “Мухтасар ас-Сауа’ик” 2/566./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Моята общност ще се раздели на седемдесет и три течения и всички те ще се окажат в Огъня, освен една!” Тогава го попитали: “А, кои са те, о Пратенико на Аллах??!” И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Това са тези, които следват онова, върху което съм аз и моите сподвижници”. /Този хадис е сведен от Ахмед 4/102, Абу Дауд 2/503, ат-Тирмизи 3/367, Ибн Маджа 2/479. Достоверността на този хадис са потвърдили шейх ал-Ислям Ибн Теймийа, Ибн ал-Кайим, имам аш-Шатиби, Хафиз ал-Ираки и шейх ал-Албани./
Имам аш-Шатиби е казал: “Словата на пророка салляллаху алейхи ве селлем: “освен една” указват, че истината е една и няма в нея разногласия, и ако в истината е могло да има разногласия, то Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не би казал: “освен една”. /Виж повече в “ал-Итисам” 2/249/.
Имам Малик е казал:: “Кълна се в Аллах! Истината е само една, и две противоречащи си едно на друго мнения, едновременно не могат да бъдат правилни!” /Виж “Джамиу ал-баян ал-ильм” 2/82./
От Ибн Омар се предава: “Когато пророкът салляллаху алейхи ве селлем,се върна (в Медина) след битката при Рова “Хандек”, той ни каза: “Нека никой от вас не извършва намаза ал-Аср, докато (не стигне) поселенията на бану Корайза”. Някои от хората били на път, а времето за ал-Аср намаз настъпило, и тогава те казали: “Ние няма да извършим ал-Аср намаз, докато не стигнем там”. Други пък казали: “Не, ще изпълним намаза сега, защото той салляллаху алейхи ве селлем, не е искал това от нас!” И след това разказали на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и той не порицал никой от тях”./Този хадис е сведен от ал-Бухари (946)./
Привържениците на нововъведенията бидаат обичат да привеждат дадения хадис в качеството му на довод. Тоест, подобно на някои последователи на правилото “Ще си сътрудничим един с друг в това, за което сме единни, и ще се разграничим в това, по което имаме разногласие”. Въпреки, че този призив външно да изглежда благороден, той е порочен и противоречи на религиозните основи. Имам ал-Фудайл Ибн Ийад е казал: “Душите са подобни на войници, и тези от тях, които се познават един друг, се обединяват, онези от тях, които не се узнаят, се разделят. И не може да има привърженик на Благородната Сунна, който да съдейства на привърженик на нововъведенията бидаат, освен ако това не е проява на лицемерието нифак”. Виж “Шарх усул Итикад” 1/138.
Шейх Ахмед ан-Наджми е казал: “Този, който призовава мюсюлманите към единство в редиците им, а не за единение на убежденията, то той желае да разруши призива към одобряваното и забраната на порицаваното(амр би ал-мааруф ве енхаа анил –мункер)! Не е разрешено на мюсюлманина да има участие в заблуждението на друг мюсюлманин…От единение на редовете с различни убеждения, никога няма да бъде доволен нашият Повелител Всевишният Аллах. Не е възможно да се обединят редиците със заблудените, защото това е призива на шейтана!” /Виж “ал-Фатава ал-Джалия” 70./
А що се касае до споменатия хадис, то как от него може да се разбере, че истината може да бъде не само една?! Несъмнено е, че заповедта на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е носела конкретен смисъл, и в това отношение правилна е само една постъпка! Ала довод от този хадис за това, че онзи, който е положил усилия, за да постъпи правилно, но е сгрешил, не заслужава порицания, и това е всичко. Хафиз Ибн Хаджар казал: “Да се привежда като довод тази история за това, че всеки муджтахид се оказва прав, не е съвсем правилно. Наистина, в него има указание за оставяне на порицанието по отношение на онзи, който е проявил усърдие иджтихад (в постигането на истината). И също така от този хадис се извлича положението, че такъв човек не заслужава греха”. /Виж “Фатх ал-Бари” 7/409./
От този хадис също така може да извлечем онова, за което е казал шейх ал-Ислям Ибн Теймийа, и то е такова важно понятие, като “разногласие в разбиранията”. Виж “ал-Итикад” 48.
Обаче това, че разногласията в разбиранията могат да бъдат приемливи, също така не указва, че истинна не е една!
Също така в качеството му на довод, привържениците на подобни мнения привеждат следния хадис: “Разногласието в моята умма е милост”.
Този хадис обаче е измислен. Имам ал-Мунави е предал, че имам ас-Субки е казал за този хадис: “Този хадис не е известен сред мухаддисите. Аз не съм намерил на този хадис иснад нито достоверен, нито слаб, нито дори и лъжлив”. С неговите думи се е съгласил и имам Закария ал-Ансари. /Виж “ал-Асрар ал-марфу’а фи ал-ахбар ал-мауду’а” 509, и “ас-Силсиля ад-да’ифа уа ал-мауду’а” 57./
Така също като довод се използват някои изказвания на праведните предшественици (селеф) относно това, че разногласието между сподвижниците е облекчение и широта. Сред тези изказвания са например словата на Омар Ибн Абд ал-Азиз: “Аз не обичам, ако между сподвижниците на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да няма различни мнения (разногласия). Защото ако те са говорили само едно, то хората биха изпаднали в стеснение. Ала те са имамите, които водят по правия път, и ако човек вземе изказване на някой от тях, то това ще е широта!”
Към това и подобни съобщения има важни забележки:
1. Първо, ако това изказване се вземе външно, то болшинството имами не биха се съгласили с това заявление, както е съобщил Хафиз Ибн Абд ал-Барр, казвайки: “Това е слабо мнение, както считат притежаващите знание, и то е било отхвърлено от повечето учени факихи.!” /Виж “Джамиу ал-баян ал-ильм” 1/393./
2. Второ, в това съобщение става дума за разногласие между сподвижниците, които са най-добрите и знаещи хора на тази общност, и става дума за тяхно разногласие по въпросите на иджтихада, за които няма указания в Свещения Коран , Благородната Сунна или единогласното мнение иджма. И тук нямат никакво отношение различните нововъведения бидаат и заблуждения на многочислените течения и секти, които под прикритието на “приемливото разногласие” внасят явно заблуждение в основите на религията, за които не са имали разногласия нито сподвижниците, нито имамите от Ахлю ас-Сунна, за които няма указание в Свещения Коран и Благородната Сунна!
3. Трето, широта в приемливите разногласия също така не указват, че истината не е една, а две, три или повече! Имам Малик е казал: “Няма в разногласията при сподвижниците никаква широта (облекчения), има само истина и грешка!”/ Виж “Джамиу ал-баян ал-ильм” 2/905./
Имам аш-Шафий бил запитан: “Какво ще кажеш относно изказванията на сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, в които има разногласие?” Той оговорил: “Ние се опираме на онези о тях, които съответстват на Свещения Коран, Благородната Сунна и единогласното мнение, или на най-правилната аналогия!” /Виж “ар-Рисаля” 596-597 стр./
Имам ал-Музани е казал: “Сподвижниците на пророка салляллаху алейхи ве селлем, са имали разногласия и едни от тях са говорили за грешките на другите и са гледали изказванията си един друг. И ако те са смятали, че всички изказвания са правилни, то те не биха постъпвали така!” / Виж “Джамиу ал-баян ал-ильм” 2/911/
Имам Наджмуддин ат-Туфи е казал: “Ако някой каже, че разногласие в общността Умма се явява милост и широта, то ние ще кажем, че тези думи не се опират върху текст от Шерията! И нещо повече, ако това е било така, то съгласието еднозначно има преимущество пред разногласието”. /Виж “ат-Тайин фи шарх ал-арбаин” 272./
И друго много важно, Шерията в основата си порицава разногласия, и те не могат да бъдат милост! Напротив, как може разногласието да е милост, след като Всевишният Аллах е казал, че милост Той не проявява към онези, които имат разногласия?!
Всевишният Аллах е казал: И ако твоят Повелител бе пожелал, щеше да стори хората една общност. Ала те не престават да влизат в противоречия, освен които [заслужават] твоят Повелител да ги помилва и Той ги е сътворил [за това]. И се сбъдна Словото на твоя Повелител: “Непременно ще напълня Джехеннема с джинове и хора-всички заедно.”/11:118-119/
Омар Ибн Абд ал-Азиз е казал: “И тези, които се намира под милостта на Аллах, са създадени, за да не изпадат в разногласия”. /Виж “Ахкам ал-Коран” 3/1072./
Ибн Вахб е казал: “Чувал съм от имам Малик, че тези, които е помилвал Аллах, не изпадат в разногласия”. /Виж “Ахкам ал-Коран” (5/66)./
Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: О вие, които повярвахте! Покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход!/4:59/
Имам ал-Музани е казал: “Аллах е проявил порицание към разногласието, и е заповядал при разногласия да се обръщаме към Свещения Коран и Благородната Сунна. И ако разногласието е от религията, то Всевишният Аллах не би порицал това. И ако споровете бяха от Неговата мъдрост, то Аллах не би заповядал при тях да се обръщаме към Свещения Коран и Благородната Сунна.”. / Виж “Джамиу ал-баян ал-ильм” 2/910./
Всевишният Аллах също така е казал:Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия./4:82/
Имам Ибн Хазм е казал: “Аллах е указал, че разногласието не е от Него. Разногласието съществува в битието само по волята на Всевишният Аллах, така както съществуват неверието и другите грехове”. /Виж “Ахкам ал-Коран” (5/64)./
Имам ал-Хаттаби е казал: “Ако нямаше разногласия и всяка вещ бе наречена с името си – позволено халал или забранено харам, то не би имало изпитание! Би изчезнало усърдието в постигане на истината, и всички хора биха били равни помежду си, а достойнството на учените би пропаднало!” /Виж “Ааляму ал-хадис” 1/218. /
По такъв начин, на нас ни става ясно, че в основата си разногласието не е никаква милост, и че то съществува в качеството му на изпитание!
Също така относно това, че разногласието е нещо много лошо се предава и от сподвижниците:
Ибн Месуд радияллаху анху е казал: “Разногласието е зло!” /Сведено от Абу Дауд 1960. /
И така, разбираме, че разногласията в основата си са забранени, но също така разбрахме, че сред разногласията има и приемливи. Разногласия бива три вида, както е разяснил шейх ал-Ислям Ибн Теймийа:
Първият вид – това е разногласие в разновидностите на поклоненията (ихтиляфу танауу’). Към него се отнасят различните слова и дела, всяко от които е узаконено, така както е било с различните четения на Свещения Коран, относно което между сподвижниците е имало разногласие, за което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ги е порицал и е казал:: “Двата вида четения са правилни” /Този хадис е сведен от ал-Бухари 3/146.
Към този вид разногласия се отнасят и различията във вида произнасяне на езана; дуа при започването на намаза,; формите на сядането в намаза и произнасяните при това зикри за възхвала на Аллах; разновидностите при намаза при страх и други подобни разногласия във видовете поклонения. Всички тези видове са узаконени, независимо, че на едни от тях се дават повече предпочитания пред другите по силата на определени причини.
Вторият вид – това е противоположното разногласие (ихтиляфу тадад). Това са два абсолютно противоречащи си един на друг положения, такива като Благородната Сунна и нововъведенията бидаат, забраненото (харам) и позволеното (халал).
Третият вид – това е разногласие в разбирането (ихтиляфу афхам). Пример за това е казаното от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем:“Нека никой от вас не извършва намаза ал-Аср, докато (не стигне) поселенията на бану Корайза”,и той салляллаху алейхи ве селлем, не е порицал сподвижниците, които са разбрали тези слова по различен начин. / Виж “ал-Иктида” 32-48.
Първият и третия вид разногласия са разрешени, а що се отнася за втория вид, то той е забранен харам.
И Всевишният Аллах знае най-добре!