Вяра в суетата

За съжаление сред мусулманте в България са разпространени доста суеверия и почитане на измислени празници, на които се вярва и подражава сляпо. Основите на тези суеверия се крият в езичеството, в различни езически обичаи и обреди през различните епохи, както и в християнството.
Именно през месец март хората се закичват и си подаряват специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Според народното поверие мартеницата има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Носят я, докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето.
Според предание, дошло от древността, мартениците носят здраве, щастие и дълголетие. На тях се приписва магическа сила да предпазва от „лошотията”, най-вече от болести и уроки. Извън българската територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова. Доколкото те не са познати на другите славяни, вероятно мартениците са наследство от траките.
Има и християнска версия за март: в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си. След туй излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие.
Не е ли това опит да се решават проблемите без Аллах (Бог), не е ли търсене на някакви странични пътища? Не е ли това наивност и ширк да вярваш, че бели и червени сплетени конци могат да ти донесат здраве, сила, да те предпазват от лошото? Това е опасно вярване и нека всички, които го следват, сериозно да помислят на кого подражават, кой притежава силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество! Кой може да предпазва от лошото и да дарява здраве! Нима забравихме Вседаряващия, Вездесъщия, даващия светлина и живот на всяко нещо, нима забравихме Този, Който ни е надарил с живот и сила? Или предпочитаме по-лесното - да се накичим с някакъв амулет и да не служим на Аллах (Бог), но да загубим?
Аллах (с.т.) казва в Курана:
„Кажи: “Нима ще зовем не Аллах, а онези, които нито ни са от полза нито ни вредят, и ще бъдем тласнати назад, след като Аллах ни напъти...”
(ел-Енам, 6:71)
„И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему...”
(ел-Исра,17:23)
Мусулманинът, който истински се е привързал към религията на Аллах, не вярва в суеверия. Неговата вяра е чиста, той не се страхува от неизвестното, от хората, от животните, които Аллах е създал, от изпитанията... Не се опитва за всяка болка, за всеки проблем, за всяко неразположение да търси причината в някой друг, той я търси в себе си. Приема всичко, което му се случва, с търпение и възхвала на Всевишния, защото знае, че предопределеното е от Него. Опитва се да разреши своите проблеми с помощта на Аллах, като спазва Неговите повели и избягва Неговите забрани. На него не са му нужни амулети, муски и предмети, защото има вяра в сърцето си, която му е достатъчна. Неговото сърце е живо и спокойно, а сърцето на суеверника и отдалечилия се от Аллах е мъртво, изпълнено със страх и терзания.