Коранът ни е достатъчен

И когато Муса дойде за определеното от Нас време, и неговият Господ разговаря с него, рече: “Господи, покажи ми се, да Те погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш, ала погледни към Планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Господ се прояви на Планината, Той я срина на прах. И припадна Муса поразен. А когато се опомни, рече: “Пречист си Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият вярващ.”(7:143)

[Аллах] каза: “О, Муса, Аз теб избрах над хората чрез Моите послания и Моето Слово. Вземи онова, което ти дарих, и бъди от признателните!”(7:144)

Есселяму алейкум, Седмичен Коран.

Аллах (Субханеху уе Теаля) описва това красиво събитие между Него и Муса (алейхи селям) в тези два айета на сура Ал-Ар‘аф. Това са айети номера 143 и 144. Искам да изтъкна едно нещо от тези айети. Муса (алейхи селям) е уникален сред пратениците на Аллах, заради това, че е участвал в редовен и очарователен разговор с Аллах.

وَكَلَّمَ اللَّهُ مُوسَىٰ تَكْلِيمًا

„и Аллах говори пряко на Муса...“ (4:164)

Муса участва в много разговори преди това, а и занапред с Аллах (Субханеху уе Теаля). Аллах започва много от тези разговри и участва в тях. Има и много размяна. Това е нещо красиво между него и Аллах. То е специално. Знаете, нали, че той (Муса) е говорил с Аллах толкова много, но никога не Го е виждал. Каква чест е била за човек до този момент да общува не чрез пратеник, а всъщност говори директно с Аллах, лично. Така, че се появило и желанието: „Само искам да те видя.“ Той говори с Аллах толкова дълго време и казва:

رَبِّ أَرِنِي

“Господи, покажи ми се,”

أَنظُرْ إِلَيْكَ

„ да Те погледна!“

Аллах (Субханеху уе Теаля) казва:

لَن تَرَانِ
وَلَٰكِنِ انظُرْ إِلَى الْجَبَلِ

“Не ще Ме видиш, ала погледни към Планината!

فَإِنِ اسْتَقَرَّ مَكَانَهُ فَسَوْفَ تَرَانِي

И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.”

فَلَمَّا تَجَلَّىٰ رَبُّهُ لِلْجَبَلِ

А когато неговият Господ се прояви на Планината,

جَعَلَهُ دَكًّا

Той я срина на прах.

وَخَرَّ مُوسَىٰ صَعِقًا

И припадна Муса поразен.

فَلَمَّا أَفَاقَ

А когато се опомни,

قَالَ سُبْحَانَكَ تُبْتُ إِلَيْكَ

рече: “Пречист си Ти! Разкайвам се пред Теб.

أَنَا أَوَّلُ الْمُؤْمِنِينَ

Аз съм първият вярващ.”

„Аз съм първият вярващ.“ С други думи, „Не, че не вярвам, но, о, Аллах, осъзнах, че преминах границата.“ Причината да цитирам този айет в тези няколко серии, които направихме в „Седмичен Коран“ е, защото Аллах ни е дал определени неща, които да ни доближат до Него, а не ни е дал други неща, като това да не можем да го видим. Не можем видим ангелите. Не можем да видим Дженнета. Можем да чуем за него. Можем да прочетем описанията за него, но не можем да го видим. И затова някои хора казват: „Искам да повярвам, но имам определни условия. Ще повярвам само, когато видя. Имах един студент в колежа, който веднъж каза: „Готов съм да стана мюсюлманин, ако може само да видя джин или нещо такова. Или ако можеш да ми покажеш нещо от Неведомото.“

Казах: „Има причина, за да се нарича "Неведомо."“ Аллах го е създал, заради тази причина. Това е част от вярата ни в Неведомото. Трябва да го достигнеш, чрез интелектуален процес, дори чрез душевен процес. Но то е определено като Неведомо. Някой ще каже, „Но Муса(алейхи селям) е имал добри намерение. Намерението му е било, че „Говорих с Аллах толкова дълго. Имам желание да го видя.“ Дргуите хора нямат такъв голям стремеж. Те казват: „Ще се убедя само, когато видя. Ще повярвам само, когато видя.“ А Аллах казва на Муса (алейхи селям):

قَالَ يَا مُوسَىٰ إِنِّي اصْطَفَيْتُكَ عَلَى النَّاسِ

Каза: “О, Муса, Аз теб избрах над хората

بِرِسَالَاتِي وَبِكَلَامِي

чрез Моите послания (откровения) и Моето Слово (Говоря с теб, ти говориш с Мен. Удостоих те с Моето Слово.).

فَخُذْ مَا آتَيْتُكَ

„Вземи онова, което ти дарих.“

وَكُن مِّنَ الشَّاكِرِينَ

„И бъди признателен.“

Вижте какво Аллах му казва: „Вземи онова, което ти дарих и бъди признателен. Искаш повече от това, което ти дарих. Дарих ти повече от всеки друг.“ А сега си представете това да го приложим върху нас. Аллах ни е дарил Коран. Аллах ни е дарил Коран. И някои хора казват: „Е, не съм сигурен, че Корана ми е достатъчен, така че да усъвършенства вярата ми. Трябва ми нещо повече.“ Напомням ви думите, които Аллах напомня на Муса (алейхи селям):

فَخُذْ مَا آتَيْتُكَ وَكُن مِّنَ الشَّاكِرِينَ

„Вземи онова, което ти дарих и бъди признателен.“

Моят аргумент към хората, които търсят нещо повече е, че те всъщност все още не са се вкопчили в Корана. Защото, ако ти си го направил, ще си усетил тази книга. Ако наистина си се вкопчил в тази книга, ще си разбрал, че няма какво повече да искаш. Субханаллах. Това е. Какво повече може да искам от Словото на Аллах? Ето защо Аллах (субханеху уе Теаля) на друго място в Корана казва:

أَوَلَمْ يَكْفِهِمْ أَنَّا أَنزَلْنَا عَلَيْكَ الْكِتَابَ يُتْلَىٰ عَلَيْهِمْ

„Не им ли бе достатъчно, че ти низпослахме Книгата, която се чете пред тях?“(29:51)

Не им ли е достатъчно, че низпослахме книга към тях, която им се чете? Аллах поставя въпроса по този начин: „Не им ли е достатъчно?“ Защото са се обърнали към Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и са казали: „Покажи ни чудо.“ Те казват: „Покажи ни чудо.“ А Аллах казва: „Не. Не им ли е достатъчно, че им низпослах Книга?“ Това е в Сура Ал-Анкебут. Това е от позитивното и негативното. От скептична гледна точка, а дори и от гледна точка на вярващия. Ако имате слаб Иман, ако имате слаба вяра и се питате „Как да усиля вярата си?“ Казвам ви: „Корана е досатъчен.“ Ако минавате през тежки времена, борейки се с вашите изкушения, имате душевна болка, минавате през тежък период, премахвайки старите си лоши навици, Корана е достатъчен.

وَشِفَاءٌ لِّمَا فِي الصُّدُورِ

„...и изцеление на онова, което е в гърдите...“ (10:57)

Даден ви е шанс. Подценявате силата, която ще ви промени към нещо далеч по-добро от това, което сте в момента, да ви трансформира напълно. Субханаллах.

Напомням на себе си и на вас, че Аллах (Субханеху уе Теаля) ни е дарил нещо, от което не бихме могли да искаме повече и да прекараме живота си, опитвайки се да изчерпим себе си, разбирайки смисъла на тази Книга, мъдростта и напътствието, съветите на тази Книга и нейната неизчерпаемост. Моля се месеца, когато „вкусите“ от тази Книга, този вкус да ви накара да желаете да научите повече и повече, и повече, и повече за Корана и тази привързаност към това да искате да изцелите себе си и да се подобрите ще продължи до последния дъх, който ще поемем на тази Земя.

Барекеллаху ли уе лекум.

Уе – Селяму алейкум уе Рахметуллахи уе берекятух.

Автор: Нуман Али Хан