ПРИНЦИПИ ВЪВ ВРЪЗКАТА НИ С АЛЛАХ

…

Един ден Абдуллах ибн Умер /радиеллаху анхума/ излязъл с група приятели на разходка из пустинята в близост до Медина. Когато седнали да похапнат към тях се приближило едно момче, което пасяло овце. Поздравило ги със селям. Ибн Умер го поканил да седне да хапне с тях, а момчето му отвърнало: „Не! Аз говея.” Ибн Умер се учудил и му казал: „Говееш в такъв горещ ден сред тези чукари, пасейки овце?!”

Тогава Ибн Умер поискал да тества неговата честност и благочестие, и му казал: „Може ли да ни продадеш една овца от това стадо да заколим, хем ще ти я платим, хем ще ти и дадем от месото за да си разговеш с него?”

Момчето им отговорило: „Това стадо не е мое, а на господаря ми.”

А ибн Умер му рекъл: „Просто му кажи: „Изяде я вълк.”

Овчарчето се ядосало и се отдръпнало от тях, вдигнало пръст, сочейки към небето и казало: „А къде е Аллах?!”

Ибн Умер останал, плачейки да повтаря думите на овчарчето („А къде е Аллах?!”) След като се прибрал в Медина, изпратил пратеник до господаря на овчарчето, за да купи стадото заедно с момчето и след това освободил момчето.

Всеки вярващ винаги трябва да се отнася по този начин към Аллах /Субаханеху уе Теаля/. Не обмисля и не престъпва към прегрешение, защото знае, че Аллах е с него, вижда го и го чува.

Има някои принципи, които трябва да се спазват от мюсюлманина във връзката му с Аллах.

1. Не съдружава с Аллах /Аззе уе Джелле/ عدم الإشراك بالله:

Мюсюлманинът служи на Аллах без да съдружава с Него нищо. Аллах, Всемогъщия, Създателя, Единствен е достоен за преклонение без съдружаване. Аллах казва: „И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него!....” /Ен-Ниса-36/

2. Искрено покланяне на Аллах:

4. Търсене на помощ от Аллах: الاستعانة بالله

Мюсюлманинът търси помощ единствено от Аллах. Той е убеден, че Аллах е способен да дава и лишава. И затова се моли на Него и към Него се обръща с искане за успех и помощ. Аллах казва: „Кажи: “О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила.” /Али Имран-26/

А Пратеника/саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „И когато се молиш, моли се на Аллах, и когато търсиш помощ, търси помощ от Аллах.” /Ет-Тирмизи/

5. Любов към Аллах محبة الله

Мюсюлманинът обича Аллах и не Му се възпротивява. Аллах казва: „…А които вярват, най-силно обичат Аллах….” /Ел-Бакара-165/

6. Възвеличаване на ритуалите Му تعظيم شعائره

Мюсюлманът възвеличава заповедите на Аллах, и бърза да ги изпълни. Също така възвеличава Неговите забрани и се стреми да се отдалечава от тях, не проявява ленивост или небрежност при изпълнението на актовете на поклонение и възвеличава обредите на Аллах, защото знае, че това увеличава богобоязливостта. Аллах казва: „Така е! А който зачита обредите на Аллах, това е от набожността на сърцата.” /Ел-Хадж-32/

7. Негодува при нарушаване забраните на Аллах الغضب إذا انتُُهكت حرمات الله:

Когато един мюсюлманин забележи някой да извършва грях или настоява за извършване на грях, се ядосва заради Аллах, стреми се да промени това зло и този грях, които е видял. Един от най-големите грехове, който погубва човек и предизвиква гнева на Аллах е ругаенето на Аллаховата вяра, ругаенето на Неговото Писание или Неговия Пратеник /саллеллаху алейхи уе селлем/ . Мюсюлманинът се гневи на това и се старае да възпре този, който го прави и го предупреждава за наказанието на Аллах, Всемогъщия.

8. Уповава се на Аллах التوكل على الله:

Мюсюлманинът се уповава на Аллах във всичките си дела. Аллах казва: „И се уповавай на Вечноживия, Който не умира,…” /Ел Фуркан-58/

Също така казва: „И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен. Аллах осъществява Своята повеля. Аллах направи мярка за всяко нещо.” /Ет-Таляк-3/

А Пратеника/ саллеллаху алейхи уе селлем / казва: „Ако вие истински се уповавате на Аллах, Той би ви дал прехраната така, както дава прехраната на птиците, които сутрин излитат гладни, а вечер се прибират сити” /Ет-Тирмизи/

9. Задоволяване с предопределеното от Аллах لرضا بقضاء الله:

Мюсюлманина е примирен, с това което е предопределил Аллах. Всъщност това е признак на вярата в Аллах. Вярващият търпи това, което го е застигнало и не възразява, както казват някои хора: „Защо постъпваш така с мен, о, Господарю мой?” Той не възразява срещу това, което Аллах е отредил, а напротив - казва това, което е угодно на неговия Господар. Аллах казва: „И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените.” /Ел-Бакара-155-157/

11. Благодарност към Аллах شكر الله:

Аллах, Всемогъщия ни е благословил с безброй благодати, за това е дълг на вярващия винаги да благодари на Аллах със сърцето и частите на тялото си. Аллах казва: „Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.”/ Ибрахим-7/

12. Покаяние пред Аллах التوبة إلى الله

...

Аллах, Всеопрощаващия казва: „О, вярващи, покайте се пред Аллах с искрено покаяние и вашият Господ ще отмахне от вас прегрешенията, и ще ви въздаде в Градините, сред които реки текат.” /Ет-Техрим-8/

Също така казва: „И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите.” /Ен-Нур-31/

А Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва: „О, хора, покайте се пред Аллах, аз се покайвам пред Него по сто пъти на ден.” /Муслим/

Накратко това са някои от принципите на поведение на мюсюлманина към Аллах: благодари Му за благодатите и се срамува от Него, откровен е в покаянието си пред Аллах, уповава се на Него, надява се на Неговата милост, страхува се от Неговото наказание, доволен е от предопределеното, и търпи изпитанията Му, не се кланя на друг освен на Него, езикът му не спира да споменава Аллах, не се кълне в друго освен в Аллах, търси помощ само от Аллах, винаги се съобразява със своя Господар и е искрен към Него и явно и тайно.