ПОКАЯНИЕТО

 

“О, раби Мои, всички вие вършите грях и денем и нощем, и Аз опрощавам всички грехове. Затова молете Ме за опрощение и Аз ще ви опростя.” свещен хадис(кудси), разказан от Абу Зар ал- Гифари /
 
Такава е повелята на Всемилостивия. От нас, Неговите раби се иска да пристъпим, за да се доближим до Него, а именно, да се покаем за своите прегрешения – неволни или преднамерени. Колко малко иска Той от нас, за да ни потопи в необятната Си милост:
* да престанем с греха;
* да съжаляваме за стореното;
* да се покаем с намерение никога да не постъпваме така.
Изглежда толкова лесно, но така ли е?
Никой не е съвършен, освен Аллах. За нас, хората остава възможността да се стремим да бъдем по-добри, за което Бог ни е показал пътя. Всеки миг живот е още една възможност, дадена ни от Него, за да осъзнаем грешките си и да се поправим. Аллах Всевишния е повелил:
“…освен онези, които се покаят и поправят, и оповестяват (низпосланото). От тях ще приема покаяние. Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.” /2:160/
“…освен на онези, които после се покаят и поправят. Аллах е опрощаващ, < p>милосърден.” /3 :89/</p> “Ние изпращаме пратениците единствено като благовестители и предупредители. За които вярват и се поправят ­ за тях не ще има страх и не ще <p>скърбят.”/6:48/</p> “…освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден. А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние. /25:70,71/
 
Най-късият път към доброто е покаянието.
Често оправдаваме греховете си с нашите “добри” намерения. Всъщност често се опитваме да скрием онова, което е в подсъзнанието ни. Понякога човек дори не си дава сметка, че е така. И едва след дадена постъпка разбира, че други мисли и желания са го подтиквали и тогава, може би идва съжалението, душевната борба и дискомфорт, че не е трябвало да постъпи така, че е престъпил границите на Аллах.
В някои случаи, това може да се окаже непоправимо, в други фатално...
Пътят към Ада е осеян с “добри” намерения...
Замисляме ли се, че е така или си казваме: ”Човешко е да се греши!”
Аллах го знае, затова ни е дал възможност, с която да се коригираме.
От нас се иска само да застанем смирени пред Него, с открито сърце и да сме искрени в покаянието! Аллах Всевишния е повелил:
“И покорно свеждат чела до земята , плачейки и им надбавя Той смирение.” /7:109/
Този шанс имат само отдадените Нему – да застанат покорни и смирени, свели чела до земята в поклон, с отддени сърца искайки Неговото опрощение. С тази милост са облагодетелствани само отдадените, защото са убедени, че
“...опрощение и милост от Аллах е по-добро от онова, което трупат...” /3:157/
Какво облекчение, каква велика благодат е човек да почувства милостта на Аллах! А за това имаме възможност всеки миг! Нима не го съзнаваме? Трябва ли да пропускаме шанса си и да отлагаме във времето?
Утре може да бъде невъзможно това, което можем да направим още днес!
“...и не губете надежда за милостта на Аллах!...и следвайте най-прекрасното...И се обърнете към своя Господ, и му се отдайте...” / 39:53,55.54/