Лишаващите себе си от благото препитание ризк

Този превод е направен от поредицата на известния азербайджански мюсюлмански учен, специалист в областта на мюсюлманското богословие, история и култура Елмир Кулиев – Аллах да е доволен от него – “50 хадиса за проблемите на мюсюлманите”.

В сборника “Сахих” на имам ал-Бухари е приведен следния хадис номер 1928:
رقم الحديث: 1928 عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ ، عَنِ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ ، قَالَ : " يَأْتِي عَلَى النَّاسِ زَمَانٌ ، لَا يُبَالِي الْمَرْءُ مَا أَخَذَ مِنْهُ ، أَمِنَ الْحَلَالِ أَمْ مِنَ الْحَرَامِ ؟ " .

От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “За хората ще настъпи [такова] време, когато човек няма да отдава значение, как той [изкарва парите си], дали [източника на неговия доход] е от позволеното халал или е от забраненото харам.”

Такива времена вече са настъпили, и останаха малко тези, които се грижат за чистотата на своя доход и заработка, както и да се спират пред забраните на Всевишният Аллах. Затова не се учудваме, когато хора, посещаващи джамията и раздаващи милостинята садака, придобиват имущество на кредит или вземат проценти от банки. Намират се дори и проповядващи, които под предлог от необходимост разрешават да се вземат банкови кредити и да се осъществяват операции, забранени от Шерията. Те вкарват хората в заблуда, но думите им не избавят от съмнения дори онези, които ги слушат.
Едни протягат ръце към забраненото заради това, че бързат да спечелят, други не издържат на бедността, трети недооценяват тежестта на греха. Но всички те търсят оправдание за себе си и се успокояват с всеопрощението на Всевишният Аллах. Енергичните предприемачи, стремящи се към големи печалби, оправдават своите действия с това, че раздават милостиня и създават работни места. Когато ги предупредиш за онова, което са забранили Всевишният Аллах и Неговия Пратеник салляллаху алейхи ве селлем, те оставят без внимание фетвите на авторитетните имами, като едва ли не ги обвиняват, че не умеят да печелят пари и не знаят правилата на бизнеса.

Бедните мюсюлмани се позовават на крайната нужда и неспособност да обезпечат семейството си по друг начин. Те действително не се равняват с тези, които живеят в разкошни жилища и се наслаждават на радостите от живота. Най-често те просто искат да имат свой дом и работа, за да се погрижат за своите деца. В даден момент те губят търпение и вземат ипотечен кредит или постъпват на работа в банка или застрахователна компания, надявайки се да измолят за тази крачка опрощение чрез добри дела. Възможно е, това така и да бъде, но то не отменя тежестта на простъпката, която мюсюлманина е длъжен да осъзнае, за да се покае.

Защото става дума не просто за нарушение на шериятските норми. Това е въпрос на вяра в Аллах като Единствения Повелител, даряващ и лишаващ, издигащ и унижаващ и управляващ делата на Своите раби. Всевишният Аллах разпределя богатствата и способностите сред хората и подчинява едни от нас на други, ръководейки се от Своето знание и мъдрост. Той взема под внимание наши деяния и молби и знае, как ще се разпоредим със земните блага и в какво те ще се превърнат за нас. За онези, които са предпочели този земен свят и се е отказал от Дженнета, Всевишният Аллах ще му въздаде напълно в този свят, а онези, които се стремят към Неговото опрощение, Той ги подготвя за вечния живот.

Истинно вярващите се осланят на своя Повелител и Му се доверяват, а слабо вярващите се оплакват от Него и се натъжават, когато не получават желаното. Затова Всевишният Аллах е казал:Нима те разпределят милостта на твоя Повелител? Ние разпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот и въздигаме едни от тях над други, та едните да се възползват от другите. А милостта на твоя Повелител е по-добро от онова, което те трупат./43:32/

Това означава, че различията между хората са част от плана на Всевишният Аллах. Всемогъщият Аллах решава, кой да е богат и кой беден, кой да е щастлив и кой нещастен. Но да приемеш установения от Него ред не означава да притесняваш по-слабия от теб, или пък да се примиряваш с бедността. Правоверният е длъжен да се учи, и работи, и да отправя дуа към Всевишният Аллах да го дари Той с блага и да го избави от нуждите. Наред с това не трябва да се забравя, че в този свят ние сме в изгнание, и сме се оказали тук само, за да заслужим доволството на Всевишният Аллах и ще се завърнем при Него. Нашите прародители са били създадени в Дженнета, но не са устояли пред съблазънта да придобият безкрайна власт дървото на вечността и едно непреходно царство./20:120/ Всевишният Аллах се е смилил над тях и ни е подарил на всички нас шанса да се завърнем там и да спечелим вечното блаженство.

Изминали са хиляди години от тогава, и света се е променил, но същността на изпитанията си е останала предишната. Забраненият плод, пред който не са устояли Адам и Хавва, както и преди, на техните потомци им се струва източник на безкрайна власт. Той е толкова привлекателен и мечтан, че омайва човека по-бързо, отколкото шейтан, и затова Всевишният Аллах е казал: И нека никога да не ви подмами земният живот, и нека никога най-измамният съблазнител [шейтана] да не ви подмами за Аллах!/31:33/

Това означава: нека преходните земни радости не ви отвличат от поклонение на Всевишният Аллах и извършване на благодеяния, и нека шейтан не ви съблазни за безграничността на Божията милост. Всевишният Аллах е предупредил за земните съблазни преди да е споменал за шейтан, защото те са най-голямата опасност за правоверния.

Хората си мислят, че забранените блага ще ги направят щастливи или ще ги избавят от нужди, но те само им добавят грижи. Всеки грях оставя в душата на човека безобразно петно, което, като се увеличи, го отделя от Всевишният Аллах и възпрепятства приемането на неговите намази [молитви]. Последствията от това са толкова опасни, че праведните предшественици селеф са предпочитали да се откажат от един съмнителен дирхам, вместо да раздадат стотици хиляди като милостиня садака. Известният аскет Йусуф Ибн Асбат е казал: “Ако юношата се покланя много на Всевишният Аллах, то шейтан казва: "Вижте, с какво се храни". Ако той се храни с непозволено харам, то шейтан казва: "Оставете го и не си губете времето с него. Нека бъде усърден и силите да го напуснат. Той ще загине без ваша помощ" /ал-Бейхаки/.

Да се откажеш от това, което Всевишният Аллах е забранил, е по-лесно, отколкото да се пречистиш от отрова, която се смесва с плътта и кръвта. Парите не миришат, но греховете се прилепват към душата, срастват се с нея и я карат да гние. Те променят човека, лишават го от срам пред Всевишният Аллах и пред хората и увеличават неговите нужди. Той започва да извършва прегрешения, които вчера за него са били неприемливи, и престава да различава между позволеното халал и забраненото харам. Той се запознава с богати и високомерни хора, сред които не е прието да се говори за Всевишният Аллах, и се отделя от правоверните, които му напомнят за смъртта и равносметката. Постепенно той започва да презира своите предишни приятели и забравя, че някога е мечтал за богатство, именно, за да помага на бедните и слабите.

Ако Всевишният Аллах го съжали и се смили над него, то ще му изпрати изпитание, което ще отрезви опиянения му разсъдък. Ако пък човек се отвърне от тези знамения и остане глух към увещанията, то Всевишният Аллах ще започне да го дарява със земните блага, за да го попита в един прекрасен ден за всичко, което той е придобил и изхарчил в своя земен живот. В Свещения Коран е казал:И защо, когато ги поразяваше Нашето наказание, те не се смиряваха? Ала сърцата им закоравяваха и шейтана им разкрасяваше онова, което вършеха. И щом забравяха какво им се напомняше, Ние разтваряхме пред тях врати за всичко. И тъкмо когато ликуваха за онова, което им бе дадено, сграбчвахме ги внезапно и ето ги ­ изпаднали в отчаяние!/6:43-44/

Много в този свят не е това, което ни се струва, че е. Благополучието може да бъде илюзия, а богатство — най-голямото нещастие. Ние виждаме само външната страна на нещата, като не подозираме, какво се крие зад нея. Искаме да сме успешни и строим планове, но благото винаги е в това, което избира за нас Всевишният Аллах. Ако ние сме честни с Него, то Той ни води по най-лесните пътища, предпазвайки ни от беди, завистници и дори от самите нас. И ако се отказваме заради Него от забраненото, то Той непременно ни го заменя с нещо много по-добро. Случва се така, че ние проявяваме нетърпение и се оплакваме за неуспеха, а в същото време Всевишният Аллах, лишавайки ни от нещо малко, ни избавя от големи нещастия и загуби.

Нашият земен ризк (дял, препитание) е предопределен и е бил записан, когато сме се намирали в утробите на майките, и никой от нас няма да напусне този свят, без да е изпил своята чаша до дъно. Не е по силите ни да спечелим повече, отколкото Всевишният Аллах вече ни е предписал, ако ние правим всичко от нас зависещо за спечелването разрешените блага. И няма да бъдем питани, защо не сме заработили и спечелили своя милион или не сме станали успешни бизнесмени, но ще бъдем питани, как сме спечелили всеки лев и как сме се разпореждали с него.

В достоверен хадис се казва: “Ако човек се безпокои за отвъдния живот, то Всевишният Аллах поставя богатство в неговата душа и му помага да се съсредоточи [върху главното], и този свят смирено идва при него, а ако човек се безпокои за земния живот, то Всевишният Аллах поставя бедността пред очите му и разсейва мислите му, и в този свят той няма да получи повече от това, което му е било предписано.”/Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ат-Тирмизи/

Разумният правоверен се стреми към доволството на Всевишният Аллах, предпазва себе си от всичко забранено и търпеливо се труди с надеждата за Неговата милост. Неговите помисли са свързани с бъдещия отвъден живот, и земните блага той използва, за да се запаси с добри дела. Той не се заглежда по домовете и украшенията на онези, които са по-богати от него, за да благодари по-добре на своя Повелител. Него го вълнува, дали добросъвестно изпълнява своите задължения и дали не остава задължен към онези, с които го свързват делови отношения. Ако му се струва, че неговия труд не се оценява по достойнство, то той отправя дуа към Всевишният Аллах да го възнагради по най-хубавия начин. А може би, независимо от всички негови старания, Всевишният Аллах не му изпраща богат ризк (дял, препитание), за да го предпази от изпитанията, които той няма да издържи, или от нещастия, които ще го лишат от покой. А може би, Всевишният Аллах ще му изпрати богатство чрез праведни деца, които ще съумеят по-добре да се разпореждат това богатство.

Каквото и да се случи с правоверният, той е твърдо убеден и знае, че всичко това е по волята на Всевишният Аллах, Който се грижи за него по-добре, отколкото той самия може да се погрижи за себе. И още той знае, че Всевишният Аллах може да промени него самия и да измени неговата съдба. Затова той настойчиво отправя дуа към Всевишният Аллах да го дари с твърда убеденост и правилни знания, а така също блага в този и в отвъдния живот. Той не спуска ръце, не се отчайва за милостта на своя Повелител, Всемогъщия и Велик Аллах и не се спира до постигнатото.

В сборникът “Сахих” на имам ал-Бухари е приведен хадис за това, че веднъж, когато пророка Айюб се е къпал гол, върху него се изсипали златни скакалци. Той взел своите дрехи и започнал в тях да събира златните скакалци, и тогава изведнъж Аллах му казал: “О, Айюб! Нима Аз не те избавих от нуждата в това, което виждаш?” Айюб отговорил: “Разбира се, кълна се в твоето могъщество, но аз не съм се избавил от нуждата в Твоята благодат.”

Какъв честен и директен отговор, достоен за пророка на Всевишният Аллах, алейхисселям! Човек постоянно се нуждае от милостта на Всевишният Аллах и не трябва да се отказва от нея, ако получава благата си по позволен халал начин. Пророкът Айюб, преминал през най-тежки изпитания, прекрасно е знаел за това. Той е знаел, колко лесно е да се покланяш на Всевишният Аллах и да се прави добро, бивайки здрав и намирайки се в безопасност. Той е знаел, на какви изпитания се подлага човека, когато го постигат бедността, нещастията и тежките болести. Затова той не е искал да се откаже от даровете на Всевишният Аллах, и така трябва да постъпваме ние с вас — за да можем по-добре да се отблагодарим на Всевишният Аллах, да не зависим от хората и да извършваме повече добри дела благодеяния.

Никакви богатства обаче, не си струват, заради тях човека да си навлече гнева на Всевишният Аллах и проклятието на хората и да погуби своя бъдещ (отвъден) живот. Както милостинята садака не намалява имуществото на човека, така и нечестния харам доход и печалба не го правят по-богат. Да се устои пред съблазните ни помага само вярата, и в един съд вярата и парчето хляб, заработено по непозволен харам начин.
О, Аллах! Дари ни с благо в този живот и в отвъдния, и посредством разрешените халал Твои блага ни отдалечи от всичко забранено харам, и по Твоята милост ни избави от нуждата ни от който и да било, освен от Теб! Амин!

اللَّهُمَّ لاَ سَهْلَ إِلاَّ مَا جَعَلْتَهُ سَهْلًا ، وَأَنْتَ تَجْعَلُ الْحَزَنَ إِذَا شِئْتَ سَهْلًا
Аллахумме! Ля сахля илля ма джа‘алта-ху сахлян, ва Eнтe тадж‘алю-ль-хазана иза ши’та сахлян.
О, Аллах! Леко е само онова, което Ти Си облекчил, и ако Ти пожелаеш, то ще направиш тази печал лека!

اللَّهُمَّ اكْفِنيِ بِحَلاَلِكَ عَنْ حَرَامِكَ ، وَأَغْنِنِي بِفَضْلِكَ عَمَّنْ سِوَاكَ .
Аллахумме! Икфи-ни би-халяли-кя ‘ан харами-кя ва агни-ни би-фадли-кя ‘ам-ман сива-кя.
О, Аллах! [Направи така, че] позволеното от Теб да ме избави от необходимостта да се обръщам към забраненото от Теб, и по Твоята милост ме избави от [необходимостта ми] от който и да било, освен от Теб. Амин!

Преводът е направен от поредицата на известния азербайджански мюсюлмански учен, специалист в областта на мюсюлманското богословие, история и култура Елмир Кулиев – Аллах да е доволен от него – “50 хадиса за проблемите на мюсюлманите”.

Превод: Ридван Мустафа Кадьов