-ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОЛЕСТТА ''СЛАБОСТ НА ВЯРАТА''

ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОЛЕСТТА ''СЛАБОСТ НА ВЯРАТА'' - I ЧАСТ

 

Болестта „слабост на вярата” има многобройни симптоми и проявления. Някои от тях са следните:

 

1. Човек изпада в прегрешения и нарушава всички забрани според морално-етичната и поведенческа система на исляма. Сред прегрешаващите има такива, които упорито и съзнателно извършват едно и също прегрешение. Има такива, които извършват различни видове прегрешения. Честото прегрешаване води до там, че грехът се превръща в нещо обикновено, става привичка и навик. Сърцето постепенно престава да усеща, че става подвластно на греха, на злото. Човек с такова сърце вече не крие греха си, престъпва забраненото. За него се отнасят думите на пратеника (с.а.с):

 

„Греховете на всички от моята (религиозна) общност ще бъдат опростени, освен на онези, които ги вършат публично и не ги крият от хората. Те са като човека, който през нощта извършва грях и Аллах го скрива. Но на сутринта човекът се хвали: „О, приятелю, нощес сторих това и това.” Такъв човек е прекарал нощта, скрит под покривалото на своя Господ, но на заранта го отмята от себе си и открива греха си.”1 ( Бухари)

 

2. Проява на слаба вяра е налице тогава, когато: Той дори усеща, че сърцето му се е превърнало в твърд камък. Нищо не може да го трогне, нищо не може да го накара да трепне. Аллах, Всевишният и Всеславният е казал:

ثُمَّ قَسَتْ قُلُوبُكُم مِّن بَعْدِ ذَلِكَ فَهِيَ كَالْحِجَارَةِ أَوْ أَشَدُّ قَسْوَةً

 „После сърцата ви закоравяха и са като камъни, дори по-корави!”

/ал-Бакара, 2: 74/.

 Коравосърдечният човек не може да бъде трогнат нито от назиданието на смъртта, нито от вида на умрелите, нито от погребенията. Понякога той самият носи мъртвеца, предава тялото му на земята, но преминава край гробовете, сякаш минава край пътни камъни, напълно безчувствен.

 

3. Немарливостта, нехайството при изпълнение на религиозните обреди също е признак за слаба вяра. Това означава, че по време на намаз (молитва), когато се чете Свещеният Коран, когато се отправя дуа към Аллах и се изпълняват други обреди, човек е разсеян, липсва му отговорност и съсредоточеност. Той не вниква в смисъла на това, което казва, прави го рутинно, „по инерция”, ако въобще спазва този обред. А ако е свикнал да отправя дуа към Аллах по определен начин и в точно определено време, установено в Сунната, той не се замисля за значението на тази дуа. Но Аллах, Преславен и Всевишен е Той,

 „не приема дуата, която идва от едно небрежно и нехайно сърце”.2 (Тирмизи)

 

4. Леност (мързел) при изпълнение на религиозните задължения и обреди и тяхното неспазване. Когато човекът със слаба вяра ги изпълнява, обредите за него са само движения, лишени от дух. Аллах, Велик и Всевишен е Той, е описал лицемерите с думите:

وَإِذَا قَامُوا إِلَى الصَّلَاةِ قَامُوا كُسَالَى

 „Изправят ли се за молитва, се изправят мързеливи.”

 /ан-Ниса, 4: 142/.

 Слабата вяра се проявява и в безразличието към поводите за благотворителност и съзнателното им пропускане. Това е доказателство, че такъв човек не се стреми да бъде възнаграден от Аллах. Той отлага поклонението Хадж, въпреки че е в състояние да го извърши. Може да се отклони от участие във военен поход, макар да не е ангажиран с друго. Закъснява за груповия намаз, а после – и за петъчния. Но пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:

„Някои хора ще продължават да закъсняват [да застанат] в първата редица за намаз, докато Аллах не ги остави в Огъня” 3(Абу Дауд)

. Такъв човек не страда от угризения на съвестта, ако проспи времето за задължителния намаз. Ако пропусне да извърши силен суннет или от обичайните за денонощието дуи или зикр, той не проявява желание да компенсира онова, което е пропуснал. Освен това той съзнателно пропуска суннет или фарз кифайе4. Може да не присъства на Байрам намаз, въпреки че някои от религиозните учени твърдят, че е задължително да се присъства на него, да не участва в намаз при слънчеви и лунни затъмнения, да не се интересува и не участва в погребения, нито пък да се включва в дженазе намаз. Защото такъв човек не копнее за наградата в Отвъдното и не изпитва нужда от нея, за разлика от онези, които Аллах е описал с думите:

 „И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.”

 /ал-Анбия, 21: 90/.

 

Друга проява на мързел при изпълнение на религиозните задължения е нежеланието и ленивостта да се извършва ежедневния намаз, който е от силната сунна (суннети муеккед), да се става през нощта за намаз, да се отива рано в джамията и да се съблюдават останалите допълнителни и незадължителни за мюсюлманина обреди и действия (нафиле). На такъв човек, например, дори и през ум не му минава да извърши намаз в късната утрин (салят ад-духа), камо ли да извърши два рекята намаз в знак на разкаяние (теубе), или пък намаз „истихара”, с който призовава Аллах да му помогне в избора на правилно решение.

 

5. Други прояви на слабата вяра са: потиснатостта, променливото настроение и угнетението. Като че ли такъв човек е понесъл тежък товар и се превива под него. Затова той бързо изпитва раздразнение и досада и от най-незначителното нещо, усеща се притеснен от поведението на хората около него, губи своето великодушие и търпимост. Пратеникът (с.а.с) е описал правата вяра с думите:

 „Вярата е търпеливост и великодушие.” 5.

 Той описва вярващия като човек,

 „който е дружелюбен, общува с хората и хората общуват с него. И няма добро в онзи, който нито общува с хората, нито пък хората общуват с него”. 6

 

6. Друго проявление на слабата вяра е липсата на вълнение, бездушието пред знаменията на Свещения Коран. Такъв човек не го тревожат заканите (заплахите) за мъчение, нито го вълнуват обещанията на Аллах. Описанието на Съдния ден го оставя равнодушен, не го отвежда към размисъл. Затова човекът, чиято вяра е слаба, се отегчава, когато слуша Свещения Коран; душата му не може да вникне в мъдростта на низпосланото, трае дълго да го чете и затова, едва отворил страниците му, той го затваря.

 

7. Друго проявление на слабата вяра е, човек да е безразличен към Аллах, Велик и Всемогъщ е Той, и е нехаен при споменаване на Неговото име и в призоваването Му, Пречист и Всемогъщ е Той. Затова споменаването името на Аллах се превръща в бреме за молещия се от този тип и щом той вдигне ръцете си за дуа, веднага ги свива и се възпира. Аллах описва лицемерите с думите Си:

وَلَا يَذْكُرُونَ اللَّهَ إِلَّا قَلِيلًا

“... И малко споменават Аллах.”

 (ан-Ниса, 4: 142).

 

8. Слабата вяра се проявява и в липсата на възмущение, несъгласие при нарушаване на забраните, наложени от Аллах, Велик и Пресветъл е Той, защото пламъкът на усърдието в сърцето на такъв човек вече е угаснал, тялото му е безчувствено и той не може да реагира и да отхвърли прегрешението. Затова той нито повелява одобряваното, нито пък забранява порицаваното, нито пък трепва пред Аллах, Велик и Пресветъл е Той. Неговият пратеник (с.а.с) описва това обзето от слабостта сърце в достоверен хадис:

“Изкушенията се представят на сърцата така, както е изтъкана рогозката и в нея една по една са вплетени тръстиковите пръчки. Така и сърцето, което се потапя в изкушенията, ще бъде белязано с черна точка”, докато, както го описва пратеникът на Аллах (с.а.с) в края на преданието, стигне дотам, че стане “черно, с пепелив цвят, като преобърната стомна и няма да разпознава одобряваното, нито ще забранява порицаваното, ще бъде само потопено в своите страсти” 7.(Муслим)

 

В сърцето на такъв човек се е заличила любовта към одобряваното и омразата към порицаваното.

 

Всичко това за него е еднозначно и няма духовно прозрение, което да го кара да повелява и да забранява. Такъв човек може би дори ще чуе, че някъде е сторено нещо, което заслужава порицание и отрицание, но той би го приел и ще бъде доволен. И тогава върху? му ще падне бремето на същата отговорност, каквато носи онзи, който е видял лошата постъпка и я е одобрил. Това е същото, за което пратеникът на Аллах (с.а.с) говори в достоверния хадис:

„Ако някъде по земята се извърши прегрешение и онзи, който го е видял, го е презрял – (Пророкът е казал също: „го е отрекъл”) – то той ще бъде [невинен] като онзи, който не е присъствал там. А онзи, който не е бил там, но е останал доволен от сторения грях, ще бъде [виновен] като онзи, който е бил свидетел на греха” 8.( Ебу Дауд)

 Одобрението, което изпитва човек от стореното прегрешение, е дело на сърцето, и това задоволство превръща човека досущ като онзи, който е видял греха, но не го е осъдил.

 

9. Друга такава проява на слабата вяра е себелюбието и желанието за изява, които се проявяват по различни начини: – Властолюбие и водачество (лидерство), без да осъзнава отговорността и опасността, които произтичат от тази власт. За това е предупредил пратеникът на Аллах (с.а.с) с думите си:

„Вие ще се стремите към властта да господствате и в Съдния ден ще се разкайвате за това. Добра е кърмачката, и лоша е тази, която отбива кърмачето." 9 (Бухари)

 Думите „добра е кърмачката” се отнасят за началния период на господството, когато човек получи властта да управлява, защото тогава тя носи пари, високо положение и облаги. Думите му: „лоша е тази, която отбива кърмачето”, се отнасят за края на господството, защото този период е изпълнен с убийства, интриги за премахване на врага и поемане на последиците от управлението в Съдния ден. Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:

 “Ако желаете, ще ви известя за властта и какво представлява тя: първоначално е упрек (за вина и отговорност), после е съжаление, а накрая е мъчението в Съдния ден. Освен за онзи, който е справедлив.” 10 (Табарани)

 Ако чрез властта човек изпълнява своя дълг и поема отговорност за неща, в които няма по-добър от него, и заедно с това полага усилия, дава съвет и е справедлив, както е сторил Юсуф (а.с.), то тогава ще кажем: „Да, той върши добро и проявява благородство!” Но в повечето случаи господството е неутолимо желание за лидерство, стремеж да се измести по-добрия, непризнаване правата на другите, присвояване и монопол на позицията, от която може да се повелява и забранява.

 

–Човекът със слаба вяра обича да оглавява събранията и да застава на почетното място, да си присвоява думата, да налага на другите своето мнение, желае да го слушат и да командва, за подобни прояви ни е предупредил пратеникът на Аллах (с.а.с) с думите си:

„Бойте се от тези кланици!”(т.е. от почетните места)11. (Бейхаки)

 

– Слабоверецът е, който обича хората да му стават на крака, когато той влиза при тях, като по този начин задоволява жаждата за величие на болната си душа. Пратеникът на Аллах (с.а.с) е рекъл:

„Който се радва, когато рабите на Аллах му стават на крака, да се подготви за дом от Огън.” 12 (Бухари)

 Затова когато Муауия влязъл при Ибн аз-Зубайр и Ибн Амир, Ибн Амир станал на крака, а Ибн аз-Зубайр продължил да седи, (според една версия на хадиса, той бил по-улегнал от двамата). Тогава Муауия рекъл на Ибн Амир:

„Седни, защото съм чувал Пратеникът на Аллах (с.а.с) да казва: Който обича хората да му стават на крака, да се подготви за дом от Огън.” 13 ( Ебу Дауд)

 Подобен тип хора се разгневяват, дори когато се спазва сунната, според която предимство има намиращият се вдясно. И ако такъв човек влезе някъде, където са се събрали хора, за него няма покой, докато някой не стане и не му отстъпи място да седне, въпреки че Посланикът (с.а.с) е забранил да се прави това с думите:

 „Никой да не вдига друг от мястото му, за да седне на него.” 14 (Бухари)

 

10. Слабата вяра се проявява в алчността и скъперничеството. Аллах е прославил мединските сподвижници на пратеника (ансар) в Писанието Си и е казал:

 

 „Предпочитат [преселниците] пред себе си, дори ако те самите са в нужда.”

 /ал-Хашр, 59: 9/

И е пояснил, че сполучилите са онези, които са се опазили от скъперничеството в душите си. Несъмнено слабата вяра поражда алчност. Дори пратеникът (с.а.с) е рекъл:

“Скъперничеството и вярата никога не могат да се съберат в сърцето на един раб.” 15 ( Несаи)

 Що се отнася до опасността, която крие алчността, и следите, които оставя в душата на човека, то Мухаммед (с.а.с) е разяснил това с думите си:

 „Пазете се от алчността! Защото именно тя е унищожила онези преди вас. Повелила им е да бъдат скъперници и те са станали скъперници. Повелила им е да прекъснат кръвните връзки и те са ги прекъснали. Повелила им е да бъдат разпътни и те са станали такива.” 16 ( Ебу Дауд)

 

В сърцето със слаба вяра намира място и скъперничеството. Човекът със слаба вяра, не дава почти нищо в името на Аллах, дори и ако бъде призован да даде садака (милостиня), дори и когато вижда, че неговите братя мюсюлмани са изпаднали в нужда и са сполетени от беди. Няма по-изразителни и по-въздействащи корективи за този случай от словата на Всевишния и Всемогъщия:

 „Ето, вие сте онези, които са призовани да раздават по пътя на Аллах. Но сред вас има скъперници, а който е скъперник, той само спрямо себе си е скъперник. Аллах е Пребогатият, вие сте бедните. И отвърнете ли се, Той ще ви замени с други хора и те не ще бъдат като вас.”

/сура Мухаммед, 47: 38/

 

11. Друго проявление на слабата вяра е човек да говори едно, а да върши друго. Всемогъщият Аллах е казал:

 „О, вярващи, защо говорите онова, което не вършите? Най-омразно пред Аллах е да говорите онова, което не вършите.” 

 /ас-Сафф, 61: 2,3/

Няма съмнение, че това е проява на лицемерие, и че онзи, който говори едно, а върши противното, ще бъде съден от Аллах и ще стане омразен на хората. Хората, които ще горят в джехеннемски огън, ще открият истината за онзи, който е повелявал в земния живот одобряваното, но не го е изпълнявал, и им е забранявал порицаваното, а сам го е извършвал.

 

Забележки:< p>1 Разказан от ал-Бухари. Във „Фатх”, [става дума за „Фатх ал-бари”, големия коментар на ал-Аскалани върху сборника с хадиси на ал-Бухари], хадисът е 10/486, издание на „Дар ал-Фикр”.</p>< p>2 Хадисът е разказан от ат-Тирмизи, под номер 3479 в „Достоверната верига [от авторитети]” („Ас-силсила ас-сахиха”), под номер 594.</p>< p>3 Разказан от Абу Дауд, под номер 679 в „Достоверното предание за възжелаване на Рая” („Сахих ат-Таргиб”), номер 510.</p>< p>4 Фарз кифайе – задължение, което отпада от една част от мюсюлманите, ако друга част го изпълни, като погребението.</p>< p>5 „ас-Силсила ас-сахиха”, номер 554, 2/86.</p>< p>6 „ас-Силсила ас-сахиха”, номер 427.</p>< p>7 Предаден от Муслим, номер 144.</p>< p>8 Разказано от Ибн Дауд, номер 4345. В Сахих ал-джами този хадис е под номер 689.</p>< p>9 Предаден от ал-Бухари под номер 6729.</p>< p>10 Разказан от ат-Таберани в „Големия речник на ат-Таберани” („Муаджам ат-Таберани ал-Кебир”)17/72, в „Сахих ал-джами” е под номер 1420.</p>< p>11 Предаден от ал-Байхаки, 2/439, в „Сахих ал-джами” хадисът е под номер 120.</p>< p>12 Разказан от ал-Бухари в „ал-Адаб ал-муфрад 977”, вж. също „ас-Силсила ас-сахиха”, 357.</p>< p>13 Разказан от Абу Дауд, под номер 5229 и от ал-Бухари в „ал-Адаб ал-муфрад 977”. В „ас-Силсила ас-сахиха” този хадис е под номер 357.</p>< p>14 Предадено от ал-Бухари, „Фатх”, 11/62.</p>< p>15 Предадено от ан-Нисаи в неговия сборник с хадиси „ал-Муджтаба” (“Избрано”), 6/13. В „Сахих ал-Джами” 2678.</p> 16 Предадено от Абу Дауд, 6/324. В „Сахих ал-Джами” този хадис е под номер 2678.

ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОЛЕСТТА ''СЛАБОСТ НА ВЯРАТА'' - II ЧАСТ

 

12. Слабата вяра се проявява и когато човек злорадства и е доволен от провалите, загубите, бедите или липсата на благодат, които сполетяват братята му мюсюлмани. Такъв човек изпитва радост, защото благодатта у другите е изчезнала, защото е изчезнало онова, което другият е имал вповече от него.

13. Проява на слаба вяра е и когато на деянията се гледа единствено от гледна точка на това, дали се извършва прегрешение или не, без да се обръща внимание на действията, които заслужават порицание. Когато искат да сторят нещо, някои хора не се интересуват от благотворителните и праведни дела, а само питат: „Това дело води ли до грях, или не? То забранено ли е, или само е нещо, което ще бъде порицано (мекрух)?” Това състояние на духа води човека до там, че той попада в капана на съмнителното и заслужаващото порицание, което пък го кара някой ден да престъпи забраните и да извърши грях. Човекът с такава душевна нагласа не се спира и извършва порицаното или пък съмнителното, за него е важно само то да не е забранено. Това е основният смисъл в думите на пратеника (с.а.с): „... Този, който избягва неясните неща, се пречиства пред религията си и честта си. Но който попадне в неясните неща, той изпада в непозволеното, подобно на пастир, който пасе стадото си около забранено място и всеки момент стадото може (да влезе) да пасе в него...”1.

 

Има и такива хора, които щом разберат, че нещо е забранено, питат дали забраната е строга или не?! И колко голям ще е грехът им, ако го сторят? Такива хора не се интересуват от това да се предпазят от порицаваните и лоши постъпки, те по-скоро са готови да извършат най-малкото забранено деяние и да омаловажат низостта на греха. В резултат на това те дръзват да престъпят забраните на Аллах и да премахнат преградите между себе си и непокорството. Затова пратеникът (с.а.с) е казал в достоверния хадис: „Зная хора от моята общност, които в Съдния ден ще дойдат с добри дела - големи и чисти като планините на Тихама. Но тогава Аллах, Всемогъщ и Всесилен е Той, ще превърне делата им в разпиляна пръст”. Тогава Саубан рекъл: „О, пратенико на Аллах, опиши ни ги, покажи ни ги, за да не сме едни от тях, без да знаем”. А Мухаммед (с.а.с) отвърнал: „Те са ваши братя, от вашия род са, през нощта извършват същите религиозни обреди, каквито извършвате и вие. Те обаче са хора, които останат ли насаме със забраните на Аллах, ги престъпват” 2. Затова ще видиш, че подобен човек изпада в прегрешение без никакви задръжки и колебание. Той е по-лош от онзи, който извършва грях след колебание и объркване. И двамата представляват опасност, но първият е по-лош от втория. Този тип хора лесно извършват грях и това се дължи на слабата им вяра. Те не смятат, че стореното от тях е нещо, което трябва да бъде отречено и порицано. Затова Ибн Месуд (Аллах да бъде доволен от него) описва състоянието на вярващия и това на лицемера с думите: „Вярващият гледа на своите грехове така, като че ли е седнал под планина и се страхува тя да не падне върху му?. А грешният и разпътен човек гледа греховете си като мухи, които летят пред носа му, и той ги гони ей така”, (т.е. махва небрежно с ръка и ги прогонва)” 3

 

14. Слабата вяра се проявява в презрение и пренебрежение към онова, което е одобрявано, и незаинтересованост към малките добрини. Мухаммед (с.а.с) ни наставлява да не бъдем такива. Имам Ахмед (Аллах да се смили над него) предава хадис, разказан от Абу Джурай ал-Худжейми: „Отидох при пратеника на Аллах (с.а.с) и му рекох: – О, Пратенико на Аллах, ние сме хора бедуини, затова ни научи на нещо, чрез което Аллах да ни облагодетелства! Тогава той рече: – Не омаловажавай никоя добрина, дори и да пресипеш от твоето ведро във ведрото на онзи, който иска вода; дори и да заговориш ближния си с ведро и усмихнато лице” 4. И така ако някой дойде и поиска да си налее вода от кладенеца, а ти вече си вдигнал ведрото и го излееш в неговото, то тази постъпка, макар външно да изглежда дребна и незначителна, пак не заслужава да бъде омаловажавана. Удостоена с възнаграждението на Аллах Теаля е и постъпка, когато някой се обърне към ближния си със засмяно лице, когато човек почисти боклуците в джамията, та дори една сламка да е от земята. Може би точно тази дребна постъпка ще бъде причина за опрощаване на греховете; Аллах ще възнагради Своя раб, че е сторил тези дела, и ще му прости. Мухаммед (с.а.с) е рекъл: „Един човек, както си вървял, минал край клон от дърво на пътя и си казал: „Кълна се в Аллах, ще го махна настрани, за да не пречи на намюсюлманите”. Поради това Аллах го въвежда в Дженнета”. 5

 

Душата, която презира малките добрини, крие в себе си зло и слабост. Като наказание е достатъчно подценяването на малките добрини, заради което човек да бъде лишен от голямото предимство, описано от пратеника (с.а.с): „На онзи, който премахне препятствие от пътя на мюсюлманите, ще му бъде записана една добрина. А от когото е приета една добрина, ще влезе в Дженнета”. 6 Муаз (Аллах бъде доволен от него) вървял с един човек, навел се и вдигнал от пътя камък. Тогава другият го попитал: „Какво е това?” А той му отвърнал: „Чух пратеникът на Аллах (с.а.с) да казва, че „който премахне камък от пътя, Аллах ще му запише една добрина, а който е сторил добрина, ще влезе в Дженнета” 7.

 

15. Нехайство спрямо проблемите и каузите на мюсюлманите. Такъв човек не се чувства засегнат от проблемите на мюсюлманите, не е състрадателен, не съчувства на другите, не ги подкрепя нито с дуа, нито със садака, нито с помощ. Той е безчувствен към страданието на неговите братя по света, когато те са сполетени от терор, потисничество, насилие и бедствия. Той е удоволетворен от собствената сигурност и безопасност. Подобно поведение е резултат от слабата вяра, искреният вярващ не е себелюбив. Пратеникът (с.а.с) е казал: „Вярващия спрямо вярващите е като връзката между главата и тялото. Вярващият более за другите вярващи, както тялото более, щом страда главата.” 8

 

16. Проява на слабата вяра е прекъсването на братската връзка с братята по вяра. Пратеникът на Аллах (с.а.с) е рекъл: „Ако двама са свързани с обич заради Аллах, Всевишен и Всемогъщ е Той, или заради исляма, онова, което ще ги раздели, е първият сторен грях. В друга версия на хадиса се казва: „ще бъдат разделени само от греха, сторен от един от тях” 9. Това е доказателство, че прегрешението може да се окаже лошо предзнаменование за прекъсване на братските връзки. Тази отчужденост, която понякога човек усеща към братята си мюсюлмани, е следствие на слабата вяра, която гасне в сърцето му заради сторени прегрешения. Всевишният Аллах прави така, че Неговите раби не приемат в сърцата си прегрешилия, той губи доверието и уважението им, живее сред тях в немилост и самота, презрян и лишен от вниманието и помощта на другите. Така той губи приятелството на мюсюлманите и се лишава от защитата на Аллах, защото Той е, Който ги закриля.

 

17. От проявите на слабата вяра е и когато човек не се чувства отговорен да работи за делото на ислямската религия, когато не се стреми да я разпространява и да й служи. Това е съвсем противоположно на поведението на сподвижниците на пратеника (с.а.с), които, щом приели религията, веднага се почувствали отговорни към нея. Такъв е ат-Туфайл ибн Амр, Аллах да бъде доволен от него! Непосредствено, след като приел исляма, веднага отива да призове племето си към Аллах. Едва приел религията и веднага почувствал, че върху него пада огромна отговорност, и затова поискал от пратеника (с.а.с) да го върне при племето му. И се върнал, призовавайки към Аллах, Пречист и Всемогъщ е Той. Днес много хора остават безучастни дълго време, докато започнат да призовават към Аллах, Всемогъщ и Всеславен е Той!

 

18. Слабата вяра се проявява в страха и ужаса, които човек изпитва, когато го сполети някаква беда, или когато се появи някакъв проблем. Виждаш как трепери от ужас, губи равновесието и здравия си разсъдък, разсеян, с втренчен поглед. Състоянието му е учудващо, когато бъде сполетян от нещастие и беда. Той не вижда изход, обзет е от грижи, не може да се изправи пред действителността със самообладание и силно сърце. Всичко това произтича от слабата му вяра. Ако вярата му е силна, той ще устои, може да посрещне най-голямото нещастие и най-жестоката беда със сила и непоколебимост.

 

19. Слабата вяра се проявява, когато човек често спори. Пратеникът (с.а.с) в достоверния хадис е казал: “След като хората вече са били на правия път, само спорът може да ги отклони от него” 10. Спорът, без доказателства и аргументи и без истинска цел, води до отклоняване на човека от правия път. Колко често днес хората водят безпочвени спорове помежду си, без да притежават необходимото знание, без да бъдат водени от разумни и добронамерени цели, без да се позовават на Книга, която да ги просвещава. За да се откаже от тази порицана черта на характера си, на човек му стигат за стимул и коректив следните думи на пратеника (с.а.с): „Гарантирам, че онзи, който се откаже от спора, дори да е прав, ще получи дом в покрайнините на Дженнета” 11.

 

20. Привързаността към този живот и силното увлечение от неговите наслади. Сърцето се привързва към света до такава степен, че човек усеща болка, ако пропусне нещо от светските наслади и блага, като пари, висок сан и пост, жилище. Тогава той се чувства онеправдан, лишен от благоволение и нещастен, защото не е получил онова, което са получили други. Той изпитва голяма болка и се измъчва много, когато вижда, че неговият брат мюсюлманин е получил от насладите на живота онова, което е подминало него самия. И тогава у него се поражда завистта, която го тласка да пожелае неговият брат да изгуби тази благодат. Точно в тази връзка ни е предупредил пратеникът (с.а.с) с думите си: „В сърцето на истинския раб на Аллах вярата и завистта не могат да се съберат.” 12

 

21. Слабата вяра се изразява и тогава, когато речта и поведението на човека придобиват чисто рационален характер и белегът на вярата изчезва. Когато такъв човек заговори, в думите му няма да откриеш почти никакво позоваване на Свещения Коран или Сунната, нищо от думите на предците ни – първите праведни мюсюлмани (Аллах да се смили над тях).

 

22. Проява на слабата вяра е и прекаленото внимание, което човек обръща на себе си: на храната, облеклото, жилището, колата. Видно е, че такъв човек прекалено задоволява страстите си интересува се от разкоша. Затова се облича елегантно, хвърля усилия, за да си купи скъпи дрехи, украсява жилището си, разхищава пари и време в такива подобрения. А това са неща, които не са му необходими, той ги трупа, въпреки че сред братята му мюсюлмани има някой, който изпитва крайна нужда. Този човек прави всичко това, за да се потопи в доволство и разкош, които са забранени от религията ни. Това се има предвид в предадените думи от Муаз ибн Джебел (р.а) от пратеника (с.а.с). Когато Мухаммед (с.а.с) го изпратил в Йемен, му заръчал: “Пази се от доволството и разкоша, защото рабите на Аллах не живеят в разкош” 13.

 

Забележки:< p>1 Хадисът се намира в двата сборника с достоверни предания „ас-Сахих” на Муслим и ал-Бухари. При Муслим е под номер 1599.</p>< p>2 Разказан от Ибн Маджа, номер 4245. В „Допълненията” се казва, че веригата от авторитети на този хадис е достоверна. В „Сахих ал-джами” е под номер 5027.</p>< p>3 Разказан от ал-Бухари. „Фатх”, 11/102. Вж. „Таглик ат-таалик”, 5/136, „ал-Мактаб ал-илми”.</p>< p>4 „Муснад” на Ахмад, 5/63. В „ас-Силсила ас-сахиха” хадисът е под номер 1352.</p>< p>5 Разказан от Муслим, номер 1914.</p>< p>6 Разказан от ал-Бухари в „ал-Адаб ал-муфрад”, номер 593. „В ас-Силсила ас-сахиха е 5/378.</p>< p>7 „Ал-муаджам ал-кабир” на ат-Тибрани, 20/101, „ас-Силсила ас-сахиха”, 5/387.</p>< p>8 „Муснад” на Ахмед, 5/340, в „ас-Силсила ас-сахиха”, номер 1137.</p>< p>9 Ал-Бухари в „ал-Адаб ал-муфрад”, номер 401 и Ахмад в „ал-Муснад”, 2/67. В „ас-Силсила ас-сахиха”, 637.</p>< p>10 Разказан от Ахмад в „ал-Муснад”, 5/252. В „Сахих ал-Джами”, 5633.</p>< p>11 Разказан от Абу Дауд, 5/150. В „Сахих ал-Джами”, 1424.</p>< p>12 Предаден от ан-Нисаи в „ал-Муджтаба”, 6/13. В „Сахих ал-Джами”, 7620.</p> 13 Разказан от Абу Нуайм в „ал-Хиля”, 5/155. („Ал-Хилят ал-аулия уа табакат ал-асфия”

 

Из "Отслабването на вярата", Мухаммед Салих ал-Мунаджджид