Родени ли сме да бъдем „свободни”?

Свободата – един безценен дар.
„Свободната воля е най-трудният за разбиране и оценяване дар от Аллах. Човекът, който изостави егото си и се съгласи да бъде раб на Аллах, винаги ще бъде истински свободен.”
Свободата е едно от най-ценните неща, въпреки че много от нас нямат представа колко ценна е тя, докато не я изгубим. Тя се смята за едно от изконните човешки права и опитът да се отнеме това право без основателна причина е голям грях. На всички ни харесва да мислим, че сме свободни и че имаме свободна воля, когато правим избора си в живота – но нека да се замислим за момент за реалната ситуация. Наистина ли сме родени да бъдем свободни? И ако да, по какъв начин? Какво означава това за нас?
Като за начало, свободата, която всъщност имаме е много по-ограничена, отколкото вероятно осъзнаваме. Да започнем с един простичък пример, който всички ще разберем, нещо, което се отнася до нашите физически тела. Колко свобода имаме при прозяване или кихане, или изпотяване, при кървене или дишане...? Колко свобода имаме относно това, което можем да видим или чуем, да усетим или да накараме нашите мускули и крайници да работят? Можех да тичам за автобуса и да катеря планини – но без значение колко силно и да настоявам, че съм свободна да го направя сега – не мога да го сторя. Дори не мога да се изправя; ако пиша по-дълго време, краката ми се схващат до толкова, че не мога да се изправя. Нямам абсолютно никакъв контрол над това, което става вътре в тялото ми – нямам никаква представа как бъбреците ми отделят отпадъците или как разбират кое е необходимо и кое трябва да се изхвърли. Нямам представа какво кара сърцето ми да бие или кога ще спре. Не мога да избера дали да отделям слюнка, дали кръвта ми да се съсирва и т.н.
А що се отнася до хората, с които съм свързана. Нямам свободата да избирам родителите или прародителите си, или пък братята и сестрите си. Не мога да избера облика си. Опитах се да избера кога да се родят собствените ми деца, но не стана, както очаквах. Нямам никаква идея какъв пол ще са децата ми или как ще изглеждат. Някои хора вярват, че е въпрос на време, за да можем чрез генетиката уж да си правим деца по поръчка – но тогава – разбира се – тези малки хора пак няма да имат свободата да избират как той или тя ще изглеждат. Така че, когато се замислите върху всичко това – ни най-малко изглежда, че човека има голяма свобода, нали?
И още нещо, вярата в свободата на човешкия дух е едно от ключовите неща, които Аллах ни е разкрил. Исляма ни учи, че това е нещото, което Аллах е дал на хората и нещото, което не е дал на меляикетата. Може д ане можем да избираме как да изглеждаме физически, но трябва да изберем какво ще правим относно нашата духовна активност. Аллах иска да поемем контрола върху себе си и да направим личния избор, да действаме по собствен начин – но Той никога не ни кара насила. Дори може да не вярваме в Него и да изберем да Го пренебрегнем или д ане му се подчиним. Милиони хора го и правят.
Както и се случва, ние не сме програмирани роботи. Не реагираме по един и същ начин на дадена ситуация; някои от нас са много по-щедри, великодушни, прощаващи, полезни и д асе справят с нещата много по-добре от други. Но не е задължително да бъдем такива. Ако видим възрастна жена, мъчеща се по пътя с тежки торби, можем да изберем дали да отидем да й помогнем, да я съборим и да откраднем торбите й; да я пренебрегнем или да я наругаем и да избягаме. Това навежда на интересни мисли. Можем да се позабавляваме предполагайки какво би сторил всеки отделен индивид на възрастната жена с торбите. Но всички имаме чувството на „дълг”; мислим си, че знаем какви действия е длъжен да предприеме добрия човек, религиозния човек, съвестния човек.
Когато казваме, че един човек е длъжен да направи нещо, допускаме, че човекът е свободен и може да го направи. Напълно безсмилсено е да говорим, че еди кой си е длъжен да й помогне, например, ако човек е „несъзнаващ” или пък живее в далечна страна. „Длъжен” предполага „може”. Така, ако Аллах може да прави каквото си поиска, тогава очевидно е, че за Него е напълно възможно да контролира нашия разум и избор. Това е нещо, което е във възможностите на самите човешки същества, така че е твърде лесно за Аллах. Обаче, факт е, че Той позволява на хората да избират да не вярват в Него и да не правят това, което Той иска, убедително демонстрирайки, че Аллах не роботозира човешкия разум.