ОТСЪЖДАНЕ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ПОМОЩ

   Слава на Аллах, мир и благослов над Мухаммeд, над неговото семейство и сподвижници, и над всички, които чрез неговото напътствие са се напътили

В кувейтския вестник „Ал-Муджтамаа", брой 15 от 1970г., под надслов „Спомени за рождението на Пратеника" бяха поместени стихове. Това произведение подписано с името „Амине", е израз на желанието да се потърси помощ от Пратеника на Аллах (с.а.с.) и зов към него да предотврати разделението и неразбирателството. Ето съдържанието:

„О, Пратенико на Аллах, да помогнеш на света побързай,

В битка пламнали са те и в пламъците й горят.

О, Пратенико на Аллах, да помогнеш на своята общност побързай

Вървежа им в мрака на съмненията продължи.

О, Пратенико на Аллах, да помогнеш на своята общност побързай.

Не остана взор в пустошта на безкрайната печал."

По-нататък се продължава с думите:

„О, Пратенико на Аллах, за да помогнеш на своята общност побързай.

Вървежа им в съмненията продължи.

Поведи ги към победа, както и преди ги бе повел,

когато в деня при Бедр ти призова Аллах

и унижението се превърна в славна победа.

Невидими воини има при Аллах."

Аллаху Акбар! (Аллах е Най-велик!) Авторката на стихотворението, без да осъзнава, в неведение, се обръща за помощ към Пратеника вместо към Аллах, при все че помощта е в ръцете единствено на Аллах и не е по силите на Пратеника или някой друг. В своята Книга Всеславния Аллах е казал:

Подкрепата е единствено от Аллах Всемогъщия, Премъдрия. [3:126]

Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви изостави, кой след Него ще ви подкрепи? [3:160]

От Корана, Сунната и единогласието на ислямските учени е известно, че Всевишния Аллах е сътворил създанията, за да се прекланят пред него. За да разясняват преклонението, Той е изпратил пророци и е низпослал книги. Всевишния Аллах е казал:

Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. [51:56]

И при всяка общност изпратихме пратеник: „Служете на Аллах и странете от сатаните!" [16:36]

И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!" [21:25]

Алиф. Лам. Ра. Книга, знаменията на която бяха утвърдени, после разяснени от премъдър, сведущ, за да служите единствено на Аллах - аз съм за вас предупредител и благовестител от Него. [11:1-2]

В тези знамения с ясно значение Всевишния Аллах разкрива, че е сътворил хората и джиновете, за да служат единствено на Него, без да го съдружават с никого. Също така в тях се разкрива, че всички пророци, мир и благослов над тях, са изпратени, за да повеляват цялостно отдаване на Аллах и да забраняват всичко, което е в протироречие с него. И още, Всевишния Аллах известява, че за да не се прекланят пред друг освен пред Него, Той е отредил знаменията да бъдат ясни и категорични. Рабство пред Аллах означава покорство пред Него с вярата, че Той е единственият Бог, като се следват Неговите повели и се съблюдават Неговите възбрани. Това е повелята на множество знамения. Някои от тях гласят:

И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему в религията. [98:5]

И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему. [17:23]

На Аллах служи, предан Нему в религията! Единствено Аллах е достоен за чистата религия. [39:2-3]

Много са знаменията с подобно значение. Всички те ясно показват, че единствен Аллах е достоен за цялостно отдаване, и че не трябва да се служи на друг, освен на Него. Зовът е най-важната част от преклонението, затова зовът може да бъде отправян единствено към Него, както Сам е повелил:

Зовете Аллах, предани Нему в религията, дори неверниците да възненавиждат това. [40:14]

Джамиите са само за Аллах и затова не зовете никой друг заедно с Аллах! [72:18]

Това обръщение включва и пророците, и всички останали творения. Аллах Всевишния е заповядал:

И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, 1што ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите. [10:106]

В горното знамение обръщението е отправено към Пратеника (с.а.с.). Всеизвестно е, че Аллах го е предпазил от съдружаване. Целта е да бъдат предпазени и другите хора. По-нататък Всевишния Аллах казва:

Неверниците са угнетителите. [2:254]

Съдружаването е огромен гнет. [31:13]

При положение, че Пратеника на Аллах се обърне за помощ към друг, а не към Аллах, той ще е от угнетигелите. Какво ше бъде положението на другите хора тогава? Тук се има предвид най-голямото съдружаване.

От тези и от други подобни на тях знамения се разбира, че да се отправя зов към друг освен към Аллах (към мъртъвци, дървета, идоли и други неща), означава да се приеме съдружник на Всевишния Аллах, което противоречи на целта, поради която са сътворени хората и джиновете, и са низпослани книгите. Точно такова е значението на свидетелството - Няма друг Бог освен Аллах - „Ля иляха иллаллах", а неговият смисъл е, че освен Аллах няма друг, който да заслужава преклонение. Това слово, както Всевишния Аллах повелява, доказва, че рабството е единствено в името на Аллах:

Така е, защото Аллах е Истината и защото всичко, което зоват вместо Него, е лъжа. [31:30]

Това е същността и основата на религията. И валидността на служенето зависи от валидността на този принцип, както е казал и Всевишния Аллах:

И вече се разкри на теб и на онези преди теб: „Ако съдружиш с Аллах, твоето дело пропада и ще бъдеш от губещите. [39:65]

И ако бяха Го съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха...[6:88]

Ислямът е религия, изградена върху два принципа, първият - да се служи единствено на Аллах, и вторият -да се служи на Аллах само според шериата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Това е смисълът на свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммeд (с.а.с.) е Негов Пратеник. Онзи, който отправя зов към мъртъв човек, независимо дали той е пророк или друг, към идоли, дървета, камъни или други подобни, и ги зове за помощ или чрез жертвено животно и обещания се стреми към близост с тях, или им се кланя с поклон, той е приел и тях за богове освен Аллах, и ги е сторил равни на Аллах. Това от своя страна се намира в противоречие с основния принцип на религията и е в разрез със смисъла на „Ля иляхе илляллах". Също така, ако някой направи нововъведения в религията, което Аллах не е позволил, се смята, че той не е осъществил смисъла на свидетелството според което Мухаммeд (с.а.с.) е пратеник на Аллах. Всевишния Аллах е казал:

И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах. [25:23]

Това е така, защото доброто дело е прието, ако е сторено с вяра.

Унищожените добри дела са делата на онзи, който умре, съдружавайки с Аллах. Същата участ очаква и нововъведенията, тъй като Аллах не ги е позволил. Те не подхождат на пречистият шериат на Аллах и в отвъдния живот ще бъдат погубени. Пратеника(с.а.с.) казва:

„Ако някой измисли нещо, което не е от нашата религия - то е прокълнато" (Бухари и Муслим).

Жената, за която стана дума по-горе, се е извърнала от Госпадаря на световете, в Чиито ръце се намира и вредата, и ползата, и се е обърнала за помощ към Пратеника, отправяйки зов към него. Без съмнение това е изключително угнетяване и съдружаване. Всевишния Аллах е повелил единствено от Него да се търси помощ и е дал обещание, че ще откликне на зовящия, и е предупредил, че ще прати в Ада онзи, който не пожелае да Го позове. В Свещения Коран е заповядано:

„Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!" [40:60]

Да се търси помощ от жив човек или да се иска от него нещо материално, което е по силите му, не е съдружаване с Аллах. Това е нормално и позволено сред мюсюлманите, както е споменато в разказа за Муса:

Онзи, който бе от неговата общност, го извика на помощ срещу онзи, който бе от враговете му. [28:15]

Пак в историята за Муса Всевишния Аллах повелява:

И излезе оттам страхувайки се, дебнешком. [28:21]

Когато ги сполети беда, при битка или други подобни положения, когато хората изпаднат в нужда, те си търсят взаимно помощ. В сура „Джиновете" Всевишния Аллах е повелил на Пратеника да извести, че самият той не владее нито полза, нито вреда:

Кажи: „Зова единствено моя Господ и никого не съдружавам с Него." Кажи:"Аз нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза." [72:20-21]

Кажи: „Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи. [7:188]

Има много други знамения с подобно значение.

Пратеника (с.а.с.) е отправял зов единствено към Аллах и от Него е търсел помощ. По време на битката при Бедр той настоятелно търсел подкрепа и помощ от Аллах срещу враговете си, казвайки:

„Господарю мой, изпълни обещанието си към мен!" Абу Бакр (р.а.) казал: „Стига, Пратенико на Аллах! Несъмнено Аллах ще изпълни обещанието Си към теб." В тази връзка било низпослано следното знамение:

Когато призовахте вашия Господ за помощ Той ви откликна: „Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг."Аллах стори това само за радостна вест и за да се успокоят с него сърцата ви. Помощта е единствено от Аллах. Аллах е всемогъщ, премъдър. [8:9-10]

В тези знамения Всевишния Аллах споменава, че подкрепа се търси от Него и известява, че е приел зова на вярващите, като им е изпратил помощ. По-нататък се казва още, че помощта не е дошла от ангелите и че Аллах е изпратил с тях помощ само за да благовестват вярващите с победа и доверие, като е допълнил, че помощта идва от Самия Него: „Помощта е единствено от Аллах". В сура Ал Имран 123 („Родът на Имран") се казва: „Аллах вече ви помогна при Бедр, когато бяхте слаби. Бойте се от Аллах, за да сте признателни."

В това знамение Всевишния Аллах е разкрил, че в деня на битката при Бедр сам Той им е помогнал. По този начин е пояснил, че силата и оръжието, което им е дарил, и помощта, която е изпратил с ангелите, и вестта за победата са причина за чувството на увереност, но победата не е от тях, а само и единствено от Аллах. След като това е така, как може да бъде в рамките на позволеното авторката на цитираните по-горе стихове да не предпочете Господаря на световете, който има сила над всичко, а да насочи своя зов за помощ и успех към Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари...

Несъмнено това е най-презряното невежество и най-голямото престъпване в съдружаването с Аллах. Тази жена трябва да се покае с искреност и да моли Аллах за опрощение. Това е възможно, като от сърце прославя Аллах и сърдечно му се покори, и предпазвайки се от Неговите забрани съжалява за стореното и се откаже от него, и възнамери повече да не го повтаря. Това е истинското покаяние. Само че ако при даден случай има дял и човек, то към покаянието е необходима и четвърта точка - да бъде върнат този дял и да се иска опрощение от този човек. Всъщност Всевишния Аллах е заповядал на Своите раби да се покаят и е обещал, че ще им приеме покаянието, повелявайки:

И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите! [24:31]

Не ще ли се покоят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е опрощаващ, милосърден. [5:74]

И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот -Аллах е възбранил това, освен по право, -и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. В Деня на възкресението ще бъде удвоено за него мъчението, в което унизен ще пребивава вечно, освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден. [25:68-70]

Той е, Който приема покаянието от Своите раби, и опрощава лошите дела, и знае какво вършите. [42:25]

В тази връзка Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:

„Ислямът изчиства онова, което е било преди него. Покаянието пък изличава онова, което е било преди него." Съдружаването с Аллах е най-голямата опасност и най-големият грях, и да не изпадат в опасността, в която е изпаднала споменатата вече авторка и заради това, че наш дълг е да даваме наставления на хората.

Призовавам Всевишния Аллах да поправи нас и всички мюсюлмани, да благоволи за всички нас разбирането на религията, да предпазва всички мюсюлмани от злините на страсти и деяния. Несъмнено Той е, Който ще стори това и Той над всичко има сила. Мир и благослов от Аллах да бъдат над Мухаммeд (с.а.с.) – Неговия раб и Пратеник, над неговото семейство и сподвижници...