Защо започваме денят със зикр и го завършваме също със зикр?

Талк ибн Хабиб казва: „Наистина правата на Аллах са твърде велики, за да може един Негов раб да ги изпълни. Наистина Неговите благодати и дарове са твърде много, за да могат да бъдат изброени. Тогава единственият начин да се спасите е да ставате всяка сутрин и да се разкайвате за греховете си и да си лягате всяка нощ и да се разкайвате за греховете си.“ (Бидия уен Нихая - ибн Кесир)

Т.е. да четете Сеийидул Истигфар (Господарят на опрощението). Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва: „Най-добрата молитва за опрощение е: „О, Аллах, Ти си моят Господар. Никой освен Теб не заслужава да бъде обожаван. Ти ме сътвори. Аз съм Твой раб. Приемам Твоя завет и обещавам да го спазвам доколкото мога. Търся закрила при Теб от злото, което извърших. Признавам благодатите Ти над мен. Признавам греха си. Опрости ми, защото наистина никой не може да опрощава, освен Теб.“ Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е добавил: „Ако някой го изрече през деня с твърда вяра в него и умре същия ден преди да се мръкне, той ще бъде от хората от Дженнета. Ако някой го изрече през нощта с твърда вяра в него и умре преди да се развидели, ще бъе от хората от Дженнета.“

Ебу Хурейра предава, че Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Меляикета идват през деня и нощта, събират се всички по време на сутрешния и следобедния амаз. Тогава тези, които са били при вас през нощта се изкачват към Аллах, Който ги пита (а Той знае отговора по-добре от тях) „Как оставихте моите раби?“ А те ще отговорят: „Оставихме го, докато кланяха и отидохме при тях, докато кланяха.“ (Бухари) Първото дело, което тези меляикета ще засвидетелстват в деня на вярващия е намаза и последното дело, което ще засвидетелстват е намаза. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ също така казва: „Който извършва намазите ел-бардейн (Феджр и Аср) ще влезе в Дженнета.“ (Бухари и Муслим)

Краят

Ако човек не може да прецизира началото и края на делата, то от милостта на Аллах е, че Той предлага на Неговия раб друг начин, така че това да не стане доказателство против него на Съдния ден. Най-слабата форма на богослужение е, когато поне краят на дадено дело е извършен префектно. Това е подчертано най-вече в хадиса на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Делата са според техния завършек.“(Бухари) и „Чиито последни думи са Ля иляхе илляллах“ (Няма друг бог освен Аллах) ще влезе в Дженнета.“ (Ебу Дауд)

Предава се, също така, че Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал, че който остане след сутрешния намаз Феджр, изричайки Аллаху екбер, СубханаАллах, Ля иляхе илляллах, докато изгрее слънцето, е по-обичан за мен от колкото онзи, който е нахранил два роба (или повече) от децата на Исмаил. Който направи това след следобедния намаз Аср, докато слънцето залезе, е по-обичан з амен от онзи, който е нахранил четири роба от децата на Исмаил.“ Това показва, че последното дело е по-важно от по-ранното, както показва и наградата.

Най-важният етап от едно състезание е неговият финал. Каквито и грешки да е направил атлетът от началото или по средата на състезанието, може да ги компенсира в неговия край. Това е и важността на стремежа най-вече към края на някакво дело, особено в напреднала възраст. Колко заповат много добре, но краят им е лош? Но въпросът не е какво е отминало, а какво можем да покажем наяве и то да има най-добрия завършек.