ПРАЗНИКЪТ В ИСЛЯМА

Както всеки обред, така и празниците в исляма са повод за прославяне ня Аллах Всевишния.

По думите на пратеника на Аллах вярващият човек е удивителен. Когато го застигне добро, прославя Аллах и печели. Когато го застигне зло пак прославя Аллах и пак печели. По принцип и молитвата, и служенето, и живота, и смъртта на вярващия са за Аллах, Господа на световете. Няма изключение дори за празника - напротив и той започва с молитва, със среща с Господа на световете. Прославата на Аллах Всевишния е мъдростта заложена от Него в сътворяването:

Прославата е за Аллах ­ Господа на небесата и Господа на земята, Господа на световете. /45:36/

Това е изключително важно, защото не би могло да има истинска радост за сърцето и душата на човека без тя да е свързана с Онзи, Който дарява радостта. Много често хората изпитват удовлетворение от това, че са се срещнали с една или друга известна личност и това често се повтаря в разказите за живота им. Какво да кажем за вярващия, който осмисля религията си и заставането му за молитва е среща с Господа на световете? Каква среща?! Какво изживяване?! Каква благодат?! Велика среща, която се осъществява най-малко пет пъти на денонощие. Това е най-великата среща, която може да осъществи човек на този свят.

Празникът също започва с молитва, със среща с Господаря на световете. Изключително е важно подготовката за тази среща да бъде пълна. Когато човек се подготвя за молитва обръща внимание на физическата си чистота и обмиването, което естествено е необходимо да се направи, но още по-важно е душевно да се подготви за срещата със своя Господ. Само с такава нагласа човек може да изживее щастието от срещата с Всевишния, Всемогъщия Творец.

Ето така започва и празника за убедения вярващ. За него е важна всяка минута, всяко дело. И в съня си той вижда мъдрост – даване възможност на тялото да си отпочине, за да бъде по-жизнено и дейно за дела, които дават смисъл на живота му.

Празникът е празник и има срещи между близки и приятели, има и празничните трапези. Всичко това е от благодатта на Аллах и вярващия е в правото си да се възползва от нея. Ако обаче не се добави и специалното отношение между вярващите, ако липсва опрощаването помежду им, това означава, че празника е непълен и изпразнен от съдържание. Хората днес са изключително материализирани и погълнати от живота и много често повърхностно, традиционно празнуват, което не е в състояние да даде желаното удовлетворение в сърцата и душите им. Въпреки множеството изживяни празници често се срещат хора, които остават сърдити с месеци, години, дори и за цял живот, а това е в противоречие с повелите на нашата религия. Опазил Аллах! Това е голяма беда. Аллах Всевишния да се смили над тях и да смекчи сърцата им! Човек може да остане сърдит на своя брат по вяра три дни – това е допустимото, по нататък е в грях.

Нека точно през тези дни си спомним за едно от важните качества на вярващия споменато в Свещения Коран, а именно, че той е извиняващ и още, че Аллах Всевишния обича благодетелните: ...които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните... /3:134/