Убеждението на Ехли суннет и джемаат

Аллах е един, няма съдружник.
Няма нищо като Него.
Няма нещо, което да Го спира.
Няма друг достоен да му се прави ибадет, освен Него.
Той е Първият – преди Него няма нищо. Той е Последният –
след Него няма нищо.
Той е Оставащият – не изчезва.
Не става нищо друго, освен което Той пожелае.
Човек не може да си Го представи.
Създанията не приличат на Него.
10. Той е жив - не умира, и е постоянно буден – не спи.
11. Създава, без да има нужда за това и дава препитание, без да Му е трудно.
12. Умъртвява, без да се страхува и съживява, без да Му е трудно.
Имал си е качествата и от преди, още преди да създаде създанията. Не Му са се увеличавали качествата и няма да Му изчезнат.
Името Му Създателят не е дошло след създаването на създанията.
Той е Господарят, а не е управляван, не е подчинен. И Той е Създателят, а не е създаден.
Той е Съживяващият мъртвите и това качество винаги си Го е имал.
Това е защото за всяко нещо е Способен и всеки от него се нуждае и всяко дело за него е лесно, не се нуждае от нищо „...Нищо не е като Него и Той е Всечуващият, Всевиждащият.” /сур.Съвещанието ает.11/
Създал създанията със знанието Си.
И им е отсъдил на тях съдби / на създанията /
И им е определил на тях време на живот
Нищо не е било скрито за Него още преди да ги създаде и е знаел какво ще вършат преди още да ги създаде.
И им е заповядал да Му се подчиняват, и им е заповядал да не Му се противопоставят.
Всяко нещо протича по предписанието Му и по Негово желание се изпълнява. Няма желание на рабите освен онова, което е пожелал за тях, това което е пожелал за тях става, което не е пожелал не става.
Напътва, когото пожелае и предпазва и дава здраве и спасение благодат от Себе си. И остава в заблуда, когото пожелае и унизява и дава изпитания справедливо.
Всички те се намират под негово желание между благодатта Му и справедливостта Му.
Няма подобен на Него.
Никой не може да върне присъдата Му и никой не може да промени закона Му, никой не може да надмогне делото Му.
Повярвахме във всичко това и сме убедени, че всичко е от Него.
Убедени сме, че Мухаммед / صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ / е Неговият избран раб /кул/, Пророк и Пратеник.
Той е последният Пророк и е водачът на богоязливите и най-добрият от Пратениците и е любимеца на Господаря на световете.
Всяко претендиране за пророчество след него е лъжа и измислица.
Той е изпратен към всички джинове и хора с истината и напътствието, и светлината.
Убедени сме, че Куранът е думи на Аллах, от Него е дошъл и го е низпослал на Пратеника Си като откровение /вахи/ не е създаден /Куранът/, той не е като думите на хората, а който го чуе и сметне, че е думи на човек, то той става неверник и Аллах го порицава и заплашва с Джехеннема Секар. (Сура.Ел-Муддесир).
Който оприличи Аллах с човек, той става неверник.
Обитателите на Дженнета ще видят Аллах. Сура Ел-Кияме 22-23
Човек за да остане твърдо в Исляма, той трябва напълно да се отдаде на Аллах.
Обитателите на Дженнета как ще видят Аллах, само Аллах знае.
Аллах Всевишният се намира над Трона (Арш) и се спуска в края на всяка нощ до първото, най-близкото до нас небе.
Исра и Миарадж на Пегамбера/ صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ / е истина. Той го е извършил с тялото си в будно състояние. Виж сура Звездата и сура Исра
Хауд, който Аллах Теаля му е дал за неговия уммет е истина /това е езеро /.
Застъпничеството, което си го е запазил за тях /уммета/ е истина.
Обетът, който Аллах е взел от Адем (عَلَيْهِ السَّلاَمُ ) и неговото потомство е истина. Сура Стената 172
Всевишният Аллах знае колко хора ще влезнат в Дженнета и колко ще влезнат в Джехеннема.
Така също Той знае, какво ще вършат и всеки е улеснен за онова, за което е създаден и делата са според завършека, и щаслив е онзи, който е доволен от съдбата, която Аллах му я дал, а нещастен е този, който не е доволен от съдбата, която Аллах му е дал.
По принцип /в основата си/ съдбата е тайната на Всевишния Аллах за Неговите създания. Не я знаят нито приближен ангел /мелек/ нито изпратен Пророк и човек не трябва да се задълбочава в нея. Всевишният Аллах казва: „Той /Аллах/ няма да бъде питан за това, което върши, а хората ще бъдат питани.” Сура Пророците: 23
Който отрича знанието, което е в наличност става неверник.
Вярваме в ел-Левх /книгата при Аллах, за съдбите/ Сура Бурудж: 22. И вярваме в писалката, и ако се съберат всички създания, за да възспрат нещо, което Аллах го е предписал няма да могат да го възпрат, и ако се съберат всички създания за да направят нещо, което Аллах не е предписал няма да могат да го направят. Писалката е вдигната и страниците са сухи, това което подмине човека, то нямало да го сполети (каквото и да правел), а онова, което го е сполетяло, то нямало да го подмине (каквото и да правел).
Аллах знае всичко още преди неговите създаване и всичко е създал с мяра. Човек трябва да вярва в това.”...и сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” Сура Разгранечяването: 2
„..повелята на Аллах е определена съдба.”Сур Съюзените племена: 38
49.Тронът /Арш/ и Престолът /Ел-Кюрсий/ са истина.
50.Аллах няма нужда от Трона (Арш) /който е най-голямото създание/ нито от другите създания.
51.Аллах обхваща всяко нещо и се намира над тях.
52.Казваме, че наистина Аллах е взел Ибрахим (عَلَيْهِ السَّلاَمُ ) за свой любимец, така също и Мухаммед / صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ / и Аллах е приказвал с Муса (عَلَيْهِ السَّلاَمُ ).
53.Вярваме в меляикетата и Пророците и в книгите низпослани на Пратениците свидетелстваме, че те са явната истина.
54.Наричаме вярващи и муслимани хората, които се обръщат към нашето къбле, когато признават това, с което е дошъл Пророка / صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ /
/муслюман, мюмин, мухсин /
55.Не приказваме много за Аллах, защото не можем да го опишем и не спорим за Неговата религия.
56 Не спорим за айети в Курана и свидетелстваме, че той е думи на Господаря на световете, спуснал се е с него Джебраил / عَلَيْهِ السَّلاَمُ / и научил на него Мухаммед / صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ /, не се равняват на думите на създанията и не казваме че е създаден, не страним от единството /от групата/ на муслиманите.
57. Не казваме за никой от обръщащите се към нашето къбле, че е неверник поради грях, който е извършил ако не смята, че е разрешено вършенето му.
58. Не казваме, че на имана /вярата/ не вреди извършването на грях.
59.Надяваме се за добродетелните от вярващите, че Аллах ще им опрости и ще ги въведе в Дженнета с Неговата милост, но не сме сигурни за това и искаме опрощение за вършещите злини от тях и се страхуваме за тях, но не казваме че са за Джехеннема.
60. Не трябва да бъдем нито отчаяни, нито да бъдем спокойни.
61.Човек не излиза от вярата, ако не отрича онова, което го вкарва в нея.
62.Вярата /иманът/ е изричане с език и потвърждение със сърцето и изпълнение на фарзовете.
63.Достоверните предания от Пратеника на Аллах/ صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ / във връзка с религията са истина.
64.Вярата е една, разликата между вярващите е според богобоязливостта и неследване на мислите /каквото ти хрумне/.
65.Вярващите всички са приближени на Всемилостивия и най-добрите при Аллах са онези, които най-много се подчиняват, и най-много следват Курана.
66.Вярата е вяра в Аллах, в Неговите меляикета, Неговите книги, Неговите пратеници, в Съдния ден и в съдбата с доброто и лошото в нея, в сладкото и горчивото, че е от Всевишния Аллах.
67.Ние неправим разграничение между Пратениците и вярваме във всичко онова, с което са дошли.
68.Вършещите големи грехове са за Огъня/Джехеннема/, обаче няма да са вечно там, ако умрат признавайки единството на Аллах, та дори и да не са извършили теувбе, Аллах ако иска ще ги опрости. „Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае....”(сура Жените)
А ако иска ще ги накаже в огъня със Своята справедливост после ще ги изкара оттам със Своята милост и застъпничество на хората, които Му се подчиняват, и после ще ги въведе в Дженнета. „О, Аллах, утвърдини в Исляма, докато Те срешнем!”
69.Смятаме, че е разрешено да се кланяме зад имам, който е праведен или грешник, от онези, които се обръщат към нашето къбле и смятаме, че е разрешено да им се кланяме дженезе намаз.
70. И не казваме за никой от тях, че ще е в Дженнета или в Огъня, и не казваме, че сме свидетели, че някои от тях са неверници или мушрици (съдружаващи) или двуличници, ако не показват някакъв явен довод за това, а скритите им неща ги оставяме на Всевишния Аллах.
71. Не смятаме, че е разрешено да се вдига сабя срещу никой от уммета на Мухаммед (صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ ), освен за който е заповядано.
72. Не смятаме, че е разрешено да се излиза срещу нашите водачи и управители, дори и ако престъпват и не правим дуа срещу тях и не преставаме да им се подчиняваме. И смятаме, че подчинението на тях е от подчинението към Аллах, което е задължение, ако те не заповядват грях и ние се молим за тях за добро и здраве.
73. И следваме суннета и джемаата (групата на вярващите), а те са сахабетата и ет-табиун (тоест следващите ги в доброто до Съдния ден) и страним от неща, противоречащи на Исляма и от разногласие и разделение.
74. И обичаме справедливите и доверените хора и мразим несправедливите и недоверените хора.
75. И казваме Еллоху еалем (Аллах знае най-добре) за това, което ни е неясно.
76. И смятаме, че е разрешено да се прави месх върху местове при пътуване и при непътуване, както е споменато в преданията.
77. Хаджът и джихадът ще продължат с управителите на мюсюлманите, праведните от тях и престъпващите от тях, до Къяметския ден, нищо не ги анулира.
78. Вярваме в писарите ел-Кирам ел-Кятибин (меляикета отдясно и отляво на всеки човек).
79. Вярваме в мелека на смъртта, който е упълномощен да прибира душите.
80. И вярваме в наказанието в гроба за онзи, който го е заслужил (неверници и вършели грехове от мюсюлманите) и въпросите на Мункер и Некир в гроба за Господаря, Религията, и Пейгамбера (صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ ).
81. Гробът е градина от градините на Дженнета или дупка от дупките на Огъня.
82. Вярваме в съживяването след смъртта и възмездието за делата на Съдния ден, и показването на делата, и равносметката, и четенето на Книгата (Курана), наградата, наказанието, мостта ес-Сират и везните.
83. Дженнетът и Огънят са създадени, няма да свършат никога. Всевишният Аллах е създал Дженнета и Огъня преди да създаде творенията и създал за тях обитатели, който е пожелал за Дженнета чрез благодат от Него, а който е пожелал за Огъня със справедливост от Него и всеки върши дела за онова, за което е създаден.
84. Доброто и лошото са предписани за рабите.
85. Аллах не възлага на душа повече, отколкото й са възможностите (виж последния айет на сура Бакара).
86. Делата на рабите са създадени от Аллах и са извършени от тях.
87. Човек не може да извърши нищо без Аллах да му е дал сила и възможност за това.
88. Всяко нещо (всичко) протича според това, което Всевишния Аллах е пожелал, според знанието Му и отсъждането Му и предопределението Му. Той върши каквото пожелае и никога не е несправедлив. Той не върши никакво зло и няма никакъв недостатък. „Той няма да бъде питан за това, което върши, а те ще бъдат питани.” (сура „Пророците” : 23 айет).
89. От дуата на живите и от техните садаки има полза за мъртвите.
90. Всевишният Аллах отговаря на дуите (откликва) и решава проблемите (нуждите).
91. Негово притежание е всяко нещо и никой не може да живее без Аллах за миг, а който помисли дори за миг, че може без Аллах да живее (без Неговото напътствие), то той става неверник.
92. Аллах се ядосва и бива доволен, но не като създанията.
93. Обичаме сподвижниците на Пратеника на Аллах (صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ ), но не прекаляваме в обичта, нито отхвърляме някой от тях и мразим онзи, който ги мрази и ги споменава с лошо. Ние ги споменаваме само с добро, с обичането им се печели севаб, а с мразенето им се извършва неверие, двуличие и престъпление.
94. Признаваме, че след Пратеника на Аллах (صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ ) заслужил за халиф е Ебу Бекр Ессиддик (رَضِيَ اللّهُ عَنْهُ ), после Умер ибнуль-Хаттаб (رَضِيَ اللّهُ عَنْهُ ), после Усман (رَضِيَ اللّهُ عَنْهُ ), после Али (رَضِيَ اللّهُ عَنْهُ ) и те са праведните халифи (хулефауррашидун).
95. Десетимата известени за Дженнета са: Ебу Бекр, Умер, Усман, Али, Талха, Ез-Зубейр, Сеад, Сеид, Абдуррахман ибну Ауф, Ебу Убейде ибнуль-Джеррах (Аллах да е доволен от всички тях).
96. Който приказва добро за сподвижниците на Пратеника на Аллах (صَلَّى اللّهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّمَ ) и за неговите жени и потомството се е опазил от двуличието.
97. Първите учени и техните наследници в знанието, които са вършили добро и са учили хадисите и фикха не бива да се споменават с друго освен с добро, а който ги спомене с лошо не е на правия път.
98. Не казваме, че евлиите са по-добри от Пророците (عَلَيْهِمُ السَّلاَمُ ).
99. Вярваме в чудесата керомат, ако е достоверно преданието за тях (ако е разказан от хора вярващи и казващи истината).
100. Вярваме в признаците за Киямет: излизането на Ед-Деджаль, спускането на Иса – синът на Мерйем от небето, вярваме на изгряването на слънцето от запад и излизането на животното от земята.
101. Не вярваме на гадатели, нито на човек, който приканва към което противоречи на Корана и суннета, и на въпрос, на който учените са в единодушие.
102. Смятаме джамаата (единството на мюсюлманите), че е правилното и истината, а разделението е отклонение и наказание.
103. Религията на Аллах на земята и на небето е една и тя е Ислямът, Всевишният Аллах казва: „Наистина религията при Аллах е Ислямът. (сура „Родът на Имран” : 19 айет). Всевишният Аллах казва: „Избрах за вас религия Исляма.” (сура „Трапезата” : 3 айет).
104. И той Ислямът е средният път, в него няма гулюв (прекалено хвалене на някой без да заслужава това) няма и тексир (подценяване на някой, и несправедливо хулене) в него няма оприличаване на Аллах с нещо, нито отричане на Негови черти, създанията са принудени да вършат някои неща, но не са принудени да вършат грях или добро, човек не бива да бъде спокоен, нито отчаян.
105. Това е нашата религия и нашето убеждение, явно и скрито и ние стоим далеч от всеки, който противоречи на това, което споменахме. Ние искаме от Всевишния Аллах да сме твърди, стабилни в религията (вярата) и с нея да умрем и да ни пази Аллах от различни хрумвания и заблудени групи като Ел-Мушеббихе (който оприличават Аллах с нещо), Ел-Муатезиле, Ел-Кадериййе и други такива, от онези, които противоречат на суннета и джемаата.
وَ الْحَمْدُ لِلّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ.