ЧИСТОТА

Ислямската религия отделя огромно значение на чистотата.

 Всеки мюсюлманин трябва да е чист, както е казал Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем): "Чистотата е половината от вярата.”

(Муслим)

1. Чистотата в Исляма се разделя на два вида:

Вътрешна (душевна) чистота – това означава да е чиста душата на мюсюлманина от безверие, ширк (съдружаване); измяна;

завист и други пороци.

Външна (физическа) чистота:
- Почистване от видими мръсотии, например почистване след ходене по нужда и др.
- Почистване от невидими мръсотии, например вземане на абдест след сън.

2. Видове мръсотии според шериата:

2.1. Тежки мръсотии – дори и мъничко от тези мръсотии да попаднат по тялото или дрехите – замърсяват и те са:
а) всичко, което излиза от срамните места на човека като:
- Изпражнения
- Урина
- Семенна течност (мени – сперма), (според Ебу Ханифе тя е мръсна, а според имамите Ахмед и Шафии – тя е чиста).
- Веди – прозрачен секрет, който излиза от мъжкия полов орган при стрес, страх и др.
- Мези – прозрачен секрет, който излиза от половия орган при жената и мъжа при възбуда.
- Хаиз – месечно течение (менструация) при жените.
- Нифас – следродилно течение при жените, което трае до четиридесет дена.
- Истихада – течение при болестно състояние на жената.
б) кръв – независимо от какво е тя, се счита за тежка мръсотия.
в) свинята – цялата се счита за тежка мръсотия.
г) кучето.
д) повръщано.
е) алкохол.
ж) мършата – животно, умряло без да е заклано, или животно, което е заклано, без да се е споменато името на Аллах (Субханеху уе Теаля), се счита за мърша, както и всичко, което излиза от животни, които са харам да се консумират.

2.2. Леки мръсотии:
а) изпражнения и урина на животни, чието месо е позволено да се консумира.

Повечето учени определят животните, които стават за курбан, а те са – камила, крава, овца и коза.

Разбира, се на този свят няма нищо идеално, така че идеална чистота трудно се постига.

Наистина човек е създаден несъвършен, поради тази причина Аллах (Субханеху уе Теаля) е дал граници на опрощение за леката и тежката мръсотия.
При тежките мръсотии – допуска се опрощение само за много малка капка.

Например при урината, ако е напръскан, колкото няколко иглени върха, е допустимо – това се отнася за течните мръсотии.

При нетечните се допуска, колкото един дирхем

(средна монета), но това е при положение, че няма вода за почистване.

 Тогава може да се почисти и с друга материя, като е извинен до намирането на вода.
При лека мръсотия – позволено е до ¼ от всяка част на дрехата и тялото при дарура .

Ако някой се съмнява, че е изцапал дрехите си,

то е по-добре да ги смени.

* Най-вероятно е човек да се замърси при ходене в тоалетна, затова мюсюлманинът трябва много да внимава, когато ходи там.

2.3. Култура на ходене в тоалетната:
а) да се направи дуа – (Аллахумме инни еузубике минел хубси вел хабаис)

"О, Аллах, пази ме от джинове, мръсотии и нечистотии!” – тази дуа се чете и преди влизане в банята.

б) да се влиза с левия крак, а да се излиза с десния.

в) не трябва да се говори и да се стои излишно, защото може да има джинове и шейтани.

г) от суннета е да се ходи дори и по малка нужда клекнал, за да не се напръска.

д) след малка нужда да се изчаква да изтече и последната капка от пикочния канал, след това да се измие и подсуши.

е) след голяма нужда да се измие с вода и след това да се подсуши.

 Ако няма вода, може да се почисти и с друго нещо, докато се намери вода.

 Забранено е почистването с кокали и с изпражнения на животни, като пипането на срамните места и измиването да става само с лявата ръка.

ж) в тоалетната да не се влиза с айети от Корана, независимо на какво са написани или завити, или нещо, на което е написано името на Аллах Теаля.

з) да се излезе с десния крак и да се каже:

"Гуфранеке”.
Има пет неща, които са заложени по природа в човека от Аллах (Субханеху уе Теаля):

 почистването на срамните места и под мишниците от косми, рязането на ноктите, пускане на брада и обрязване при мъжете.

МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ПОЧИСТВАНЕ

І. Вода – тя е основното средство за почистване.

От шериатска гледна точка, тя се дели на три вида:

1. Чиста и почистваща – това е неупотребявана вода,

 на която не са нарушени трите основни свойства – цвят, мирис и вкус.

Това са водите от моретата, океана, язовирите, реките, потоците, дъждовната вода.
Хадис: Попитали Пратеникът (с.а.с.) дали може да се вземе абдест от море или океан, а той (с.а.с.) отговорил:

 ,,Водите на моретата и океаните са чисти и всичко, което е в тях, е халал (за ядене), дори и да е умряло”.
Под термина ,,неупотребявана” се има предвид да не е използвана, т.е. ако някой си пъхне ръката в съд с вода , тя става употребявана или, ако се загребе вода в съд, който не е чист, то и водата се счита за нечиста.

Ако водоемът е голям и се замърси водата от единия му край – то от другия е чиста.

Вода, от която е пил човек или животно, което става за курбан, или птица с клюн (без да е имало слюнка в клюна), се счита за чиста.

Ако е пило друго животно, не се счита за чиста.
2. Чиста, но непочистваща вода – от шериатска гледна точка е всяка вода, на която са нарушени едно или трите основни свойства или е употребявана, но става за пране или пиене, е чиста – но е непочистваща.

Такава вода не може да се използва за абдест.

 (Например безалкохолна напитка, т.е. цветът и мирисът са изкуствено променени).
3. Мръсна вода – всяка, която не е от първия или втория вид, т.е. водата, на която са променени свойствата и не става за пиене, миене, абдест.

ІІ. Пръст – тя се използва за абдеста "тейеммум”.

 Чрез пръст се извършва морално, а не физическо почистване.

Също така се използва за почистване например на обувките, ако са изцапани с мръсотия.

Ако куче е пило от някакъв съд, то съдът трябва да се измие шест пъти с вода и един път с пръст.

ІІІ. Почистване чрез изтъркване:
Казва Айше (радиаллаху анха) – жената на Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем):

"Понякога Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) имаше следи от суха сперма и аз му я изтривах, след което той ставаше да кланя намаз.”

 Според една част от учените спермата е мръсна, а според друга – тя е чиста, а самият акт на отделяне, изисква изкъпване.

ІV. Почистване чрез изсъхване – ако едно място е мръсно (например е напоено с урина), след няколко дни от слънцето и вятъра то изсъхва или попива и се изпарява. Това важи само за почвата, за други неща не важи (например – килими).

V. Почистване на кожи чрез сол и обработка.

Кожата на всички животни, с изключение на прасето и кучето, могат да се използват, след обработка със сол.