ОТГОВОРНОСТА НА МЮСЮЛМАНИНА В ЖИВОТА
Бойтесе от Аллах и знайте, че Той е създал човека в най-превъзходен облик и най-съваршенна форма. Надарилго е с безброй блага, и да видим каква му е отговорноста в замяна на това достойно положение?
Наистина отговорността на човека е огромна, и ако той съомее да оправдае и изпълни задълженията с който е натоварен за него ще има огромна награда. Но ако той пропилее тази отговорност, очаква го сурово наказание. Всевишния Аллах е заставил всичко, което заобикаля човека да му бъде в помощ, за да може да изпълни тази отговорност с която е натоварен.
Уважаеми братя мюсюлмани!
Найстина чистотата и абдезта са отговорност, намаза е отговорност, и изпълнението на всички неща, които Аллах е заповядал е отговорност, и отбягването на нещата, който е забранил също е отговорност, и отдаването на дължимото към хората също е отговорност. Най-големите задължения на човека са завещани от всевишния Аллах в следния айет: “И служете единственно на Аллах, и не сдружавайте нищо с него! Към родителите се отнасяйте с добрина, и към близкия и сираците и нуждаещия се, и към близкия съсед и към дълечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашета десница! Аллах не обича годеливия самохвалеца.” Сура Ен-Ниса: 36
Този айет от учените е наречен, като знамението на десетте задължения, а те са:
1. Задължението към Аллах
2. Задължението към родителите.
3. Задължението към близките.
4. Задължението към сираците.
5. Задължението към бедните.
6. Задължението към близките /роднините/ съседи.
7. Задължението към към далечните съседите.
8. Задължението към другарите.
9. Задължението към пътника.
10. Задължението към тези над, който имаме власт.
Що се отнася до задължението към Аллах то е най-важното и се нарежда на първа позиция, а то се састои в това да се обожава единствено Аллах и да не се здружава никой с Него. По тази причина Аллах е сътворил човека и в Курана казва така: “Сътворих Аз човека и джиновете единствено за да ми служат.” Сура Ез-Зарият: 56
Обожаването на Аллах е валидно само тогава, когато е искрено и се прави само за Аллах. Както е казал Аллах в следния айет: “Кажи: Аз съм само човек като вас и ми се разкрива, че вашият Господар е единствения Аллах. Който копне е за среща със своя Господар, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господар никога да несдружава с Него.” Ел-Кехф 110
قل إنما أنا بشر مثلكم يوحى إلي أنما إلهكم إله واحد فمن كان يرجو لقاء ربه فليعمل عملا صالحا ولا يشرك بعبادة ربه أحدا الكهف 110
Който не обожава Аллах, то той непременно ще обожава или шейтана или идоли или страстите си. Но обожаването на Аллах е достойнство, а обожаването на нещо друг освен Аллах е унижение и загуба.
След задължението към Аллах по сила се нарежда задължението към родителите и то се изразява в доброто отношение към тях, и избегване на всякакъв вид тормоз, не само физически но и душевен. Това уважение на родителите е в знак на благодарност за техните положени грижи за нашето нормално израстване и пълноцено развитие. Аллах в Курана ни саветва как да се отнасяме към родителите си като казва: “Кажи: Господарю мой помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък.” Ел-Исра: 24
След това по сила се нарежда задължението към роднините и по мойчина и по бащина линия. Това задължение се осъществява като се посещават и им се помага в нужда. След това посила се нарежда задължението към сираците, а за сираци се смятат онези непълнолетни деца който са останали без баща. А задължението къмтях се изразява в попечителството им, проявявяне на добронамереност към тях, полагане на грижи за въспитанието им и запазване на полагащото им се имущество. А това е едно от най-благородните дела, за което Пратеника е казал: “Аз и този, който отгледа сирак в дженнета ще сме като тези два пръста…” Муслим. След това се нарежда задължението към бедните, ато се осъществява като при необходимос им се помага и дава съдака. Пратеника е казал: “Този, който помага на бедните /полочава награда/ като този, който се бори по пътя на Аллах. Прави нощен намаз и държи доброволен оруч.” Муслим. След това идва по сила задължението към саседите и това задължение към тях се изразява в добрите взаимоотношения, запазване на тяхното достойнство и чест, и предпазване от всякакъв вид конфликти с тях. Пратеника е казал: “Съседите се делят на три категории: 1. съседи към които имате три задължения, 2. саседи към които имате две задължения и 3. съседи към които имате едно задължение. Три задължения имете към сасед мюсюлманин роднина, две задължения към съсед мюсюлманин и едно задължение към съсед не мюсюлманин.”
След това се нарежда задължението към приятеля и пътника. Това задължение се осъществява като се отнасяме добре с тях и им помагаме. И накрая но не напоследно място се нарежда задължението към тези над който имаме власт, а това задължение се осъществява в това като се отнасяме добре с тях, неги ощетяваме и насилваме.
Уважаеми братя! Изброените неща в този айет са от основните задължения на всеки мюсюлманин. Ние трябва да потходим съвестно и сериозно към тях, и да ги изпълним така като ни повелява Всевишния Аллах.
Наистина отговорността на човека е огромна, и ако той съомее да оправдае и изпълни задълженията с който е натоварен за него ще има огромна награда. Но ако той пропилее тази отговорност, очаква го сурово наказание. Всевишния Аллах е заставил всичко, което заобикаля човека да му бъде в помощ, за да може да изпълни тази отговорност с която е натоварен.
Уважаеми братя мюсюлмани!
Найстина чистотата и абдезта са отговорност, намаза е отговорност, и изпълнението на всички неща, които Аллах е заповядал е отговорност, и отбягването на нещата, който е забранил също е отговорност, и отдаването на дължимото към хората също е отговорност. Най-големите задължения на човека са завещани от всевишния Аллах в следния айет: “И служете единственно на Аллах, и не сдружавайте нищо с него! Към родителите се отнасяйте с добрина, и към близкия и сираците и нуждаещия се, и към близкия съсед и към дълечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашета десница! Аллах не обича годеливия самохвалеца.” Сура Ен-Ниса: 36
Този айет от учените е наречен, като знамението на десетте задължения, а те са:
1. Задължението към Аллах
2. Задължението към родителите.
3. Задължението към близките.
4. Задължението към сираците.
5. Задължението към бедните.
6. Задължението към близките /роднините/ съседи.
7. Задължението към към далечните съседите.
8. Задължението към другарите.
9. Задължението към пътника.
10. Задължението към тези над, който имаме власт.
Що се отнася до задължението към Аллах то е най-важното и се нарежда на първа позиция, а то се састои в това да се обожава единствено Аллах и да не се здружава никой с Него. По тази причина Аллах е сътворил човека и в Курана казва така: “Сътворих Аз човека и джиновете единствено за да ми служат.” Сура Ез-Зарият: 56
Обожаването на Аллах е валидно само тогава, когато е искрено и се прави само за Аллах. Както е казал Аллах в следния айет: “Кажи: Аз съм само човек като вас и ми се разкрива, че вашият Господар е единствения Аллах. Който копне е за среща със своя Господар, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господар никога да несдружава с Него.” Ел-Кехф 110
قل إنما أنا بشر مثلكم يوحى إلي أنما إلهكم إله واحد فمن كان يرجو لقاء ربه فليعمل عملا صالحا ولا يشرك بعبادة ربه أحدا الكهف 110
Който не обожава Аллах, то той непременно ще обожава или шейтана или идоли или страстите си. Но обожаването на Аллах е достойнство, а обожаването на нещо друг освен Аллах е унижение и загуба.
След задължението към Аллах по сила се нарежда задължението към родителите и то се изразява в доброто отношение към тях, и избегване на всякакъв вид тормоз, не само физически но и душевен. Това уважение на родителите е в знак на благодарност за техните положени грижи за нашето нормално израстване и пълноцено развитие. Аллах в Курана ни саветва как да се отнасяме към родителите си като казва: “Кажи: Господарю мой помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък.” Ел-Исра: 24
След това по сила се нарежда задължението към роднините и по мойчина и по бащина линия. Това задължение се осъществява като се посещават и им се помага в нужда. След това посила се нарежда задължението към сираците, а за сираци се смятат онези непълнолетни деца който са останали без баща. А задължението къмтях се изразява в попечителството им, проявявяне на добронамереност към тях, полагане на грижи за въспитанието им и запазване на полагащото им се имущество. А това е едно от най-благородните дела, за което Пратеника е казал: “Аз и този, който отгледа сирак в дженнета ще сме като тези два пръста…” Муслим. След това се нарежда задължението към бедните, ато се осъществява като при необходимос им се помага и дава съдака. Пратеника е казал: “Този, който помага на бедните /полочава награда/ като този, който се бори по пътя на Аллах. Прави нощен намаз и държи доброволен оруч.” Муслим. След това идва по сила задължението към саседите и това задължение към тях се изразява в добрите взаимоотношения, запазване на тяхното достойнство и чест, и предпазване от всякакъв вид конфликти с тях. Пратеника е казал: “Съседите се делят на три категории: 1. съседи към които имате три задължения, 2. саседи към които имате две задължения и 3. съседи към които имате едно задължение. Три задължения имете към сасед мюсюлманин роднина, две задължения към съсед мюсюлманин и едно задължение към съсед не мюсюлманин.”
След това се нарежда задължението към приятеля и пътника. Това задължение се осъществява като се отнасяме добре с тях и им помагаме. И накрая но не напоследно място се нарежда задължението към тези над който имаме власт, а това задължение се осъществява в това като се отнасяме добре с тях, неги ощетяваме и насилваме.
Уважаеми братя! Изброените неща в този айет са от основните задължения на всеки мюсюлманин. Ние трябва да потходим съвестно и сериозно към тях, и да ги изпълним така като ни повелява Всевишния Аллах.
Коментари
Публикуване на коментар