НЕПРИЯЗЪНТА НА ДЯВОЛА КЪМ ХОРАТА

“Сатаната е ваш враг.
 Затова го приемете като враг!
 Той призовава своите последователи само за да станат обитатели на Пламъците.”
 (Сура Фатир, 6)
 
В Корана дяволът се използва като общо название за създания, които денонощно, без никаква почивка, полагат усилия да отклоняват хората от Божия път, да ги подмамват с най разни обещания и по този начин да им осигурят да прекарат вечния си живот в Ада, като тези техни усилия ще продължат чак до Деня на възкресението.
Предшественикът на всички дяволи и най-големият от тях е Иблис, който със сътворението на Адем се противопоставя на Всевишния.
 
Творецът създал Адем и поискал от ангелите да сведат чела пред него.
Докато те изпълнявали  заповедта на техния Повелител, Иблис (Сатаната), който бил от джиновете, не свел чело пред Адем и казал, че е по-висше същество от него.
Поради това свое непокорство и високомерие той бива прогонен от Божието царство.
В Корана Всевишния съобщава за опълчването на дявола срещу Него и прогонването му от Рая така:    
“И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на меляикетата:
 “Сведете чела пред Адем!”
 И те се поклониха освен Иблис.
Той не бе от покланящите се.”
 (Сура Араф, 11)

“Рече [Аллах]:
"Какво ти попречи да се поклониш, когато ти повелих?" Рече [Иблис]:
"Аз го превъзхождам.
Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от глина."
 (Сура Араф, 12)

“Рече:
 "Напусни Дженнета!
 Не ти подобава да се гордееш тук. Вън!
 Ти си от унизените."
(Сура Араф, 13)

Преди да си тръгне от Рая, той поискал от Всевишния отсрочка, за да може да отклонява хората, които обвинява за положението, в което е изпаднал.
 И така Бог му дал отсрочка до деня на възкресението:
“Рече: “Дай ми отсрочка до Деня, когато бъдат възкресени!”
 (Сура Араф, 14)

“Рече [Аллах]:
 “Ти си сред отсрочените.” 
(Сура Араф, 15)

Ето така борбата на Иблис срещу човека започна. И Всевишният решил да напълни Джехеннема /Ада/ с Иблис и всички останали, които му подражават.
В Корана Бог съобщава това така:
“Рече: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път.”
 (Сура Араф, 16)

“После ще идвам при тях и от-пред, и отзад, и отдясно, и отляво, и ще откриеш, че повечето са небла-годарни.”
 (Сура Араф, 17)
“Рече: “Излез от него порицан, прокуден!
 Който измежду тях те последва ­ Аз непременно ще напълня Ада с всички вас.”
 (Сура Араф, 18)

И така Иблис, който бива прогонен от Дженнета, започва своята борба, която ще продължи до Деня на възкресението.
Той мами хората и за да ги отклони от правия път, ги дебне коварно.
Тайно всява в сърцата им съмнения.
Той успява да измами множество хора, а някои от тях дори привлича изцяло в своите редици. 

Kато се има предвид, че дяволът е враг, който може толкова коварно да се доближава до човек, то за да го отбягваме, трябва да бъдем изключително предпазливи.
 Едно от основните условия е да познаваме дявола.
 Когато, за да го опознаем, погледнем към него, ще видим, че той притежава един странен и мистериозен начин на мислене.
В основата на този използван от Иблис и по-късно усвоен от всички негови последователи начин на мислене лежат надменност и високомерие. 

От една страна, Иблис приема съществуванието и безкрайната сила на Създателя, а от друга пък му се противопоставя.
Това е едно доста противоречиво състояние. Дори след като е призовал хората към неверие, дяволът им казва, че се бои от Бог и ги изоставя. Това е съобщено в един от айетите от Свещения Коран така:
“Подобно на сатаната, който казва на човека: “Отхвърли вярата!”
 А щом стане неверник, казва:
 “Непричастен съм към теб.
Страхувам се от Бог, Господа на световете.”
 (Сура Хашр, 16)

Такова е състоянието и на всеки, който отрича съобщеното от Всевишния в Корана, който тълкува по своему нещата, които Бог е заръчал,
и се отнася към Божиите заповеди, като че са неуместни.
Тези хора, също както Иблис, знаят за съществуването на Господа, но поради гордостта и високомерието си изпадат в неговото положение. 

Странното тук е състоянието на тези, които вървят по петите на дявола, който с безкрайна завист и високомерие се опитва да повлече хората към Джехеннема.
През цялата човешка история тази част от хората, които се преструват, че не познават отвъдния живот и Господа, са тези, които са измамени от дявола.
 Те са предпочели дявола пред Бога и са взели за пример неговото високомерие, надменност и злина.

Ето така сатанизмът е пътят на онези, които дяволът е измамил и отклонил от Правия път, онези, които са станали негови ученици.
В Корана положението им е описано така: 
“Завладя ги сатаната и ги накара да забравят споменаването на Бог.
 Тези са привържениците на сатаната.
Ала привържениците на сатаната са губещите.”
 (Сура Муджадала, 19)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

НАМАЗ

1. Същност и значение на намаза Кланянето на намаз е втората основа на исляма след свидетелството, че няма друг истински бог освен Аллах и че Мухаммед (с.а.с.) е Негов раб и пратеник. Ежедневният петкратен намаз е най-важният дълг на човека след като повярва в съществуването и единосъщието на Всевишния Аллах и в пророчеството на Мухаммед (с.а.с.). Повелята за петкратния намаз е низпослана година и половина преди хиджра (преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина) през нощта на възнесението – мирадж . Намазът е ибадет, който пречиства душата, озарява сърцето и издига човека пред Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „ Петте намаза са като пълноводна река, която минава пред дома на един от вас и той се къпе в нея пет пъти на ден ” . 2. Времена за кланяне на петкратния намаз Ислямът предписва кланянето на намаз пет пъти в денонощието. Всевишният Аллах е казал: „ За вярващите намазът е предписание в определено време ” (Сура ен-Ниса, 4: 103). а) Сабах намаз (с...
Прочетете още

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА МИЛОСТИНЯ ЗЕКЯТ

1. Същност на зекята Четвъртата основа на исляма е даването на милостинята зекят. В Свещения Коран Всевишният Аллах е повелил: „ И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и се покланяйте с покланящите се! ” (Сура ал-Бакара, 2: 43). Зекятът представлява 2,5 % (1/40 част) от имуществото на мюсюлманина, надхвърлящо основните му нужди, след достигане на определени стойности и запазването им в продължение на една година. 2. Ползи от даването на зекят: а) пречиства имуществото и сърцето на този, който я дава; б) подпомага бедните; в) осигурява връзката между бедните и богатите; г) премахва егоизма и скъперничеството. 3. Условия, при наличието на които, човек е длъжен да дава зекят: а) да е мюсюлманин; б) да е психически здрав ; в) да е навлязъл в зрелост според исляма; г) да е свободен; д) да притежава имущество или имот над нисаб (основния минимум), като от датата на влизане в притежание на нисаба да е изтекла една пълна лунна година. 4. Имущества, които не ...
Прочетете още

СПОМЕНАВАНЕТО НА АЛЛАХ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР

  В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Слава на Аллах, само Него прославяме и само Него за подкрепа зовем. За опрощение Го молим и за напътствие. При Него търсим закрила от злините в душите ни и от греховността в делата ни. Когото Аллах напъти, никой не ще го заблуди, а когото остави в заблуда, никой не ще го напъти. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах – Единствения, няма Той съдружник и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.Всевишният Аллах казва: „Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.” (Бакара 186) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: “Всевишният Аллах казва: ”Аз съм там, където Моя раб предполага, че се намирам. Аз съм с него, щом Ме спомене. Ако той Ме спомене в душата си, и Аз го споменавам в душата Си. Ако той Ме спомене сред множество, Аз го споменавам сред много по-добро множество от тях. Ако той се приближава до Мен [на разстояние] една педя, Аз се приближавам до него [на разстояние] един лакът. Ако се приближава д...
Прочетете още