Изкупление за злословие и покаяние

Знай, че всеки, който извърши грях, трябва да се разкае за това.
Покаянието в отношенията с Аллах трябвада отговаря на три условия:
1. Човека трябва да прекрати извършването на греха незабавно.
2. Трябва да изпитва угризения и страдания за това, което е направил, и
3. Трябва да реши никога да не прави греха отново.
Покаянието в отношенията с хората трябва да отговаря на горните три условия, заедно със следното, четвърто:
4. Да прекрати всяко притеснение, което е причинил или да поиска прошка.
И така, задължението на извършилия злословие,
е покаяние в съответствие с тези четири условия,
защото злословието засяга и правата на човека и затова трябва да поиска прошка от този,
за когото е злословил.
Достатъчно ли е да се каже на човека:
„Аз злослових за теб и те моля да ми простиш този грях“ или трябва да се съобщи какво е говорил?
На това учените от Шафи’ мадхаб дават две гледни точки:
Първата: Казването на това, което е говорено, е условие.
Ако той е опосрен без да казва какво е говорил, прошката е недействителна, както би бил опостен за кражба на неидентифицирани пари.
Втората: Осведомяването на човека за казаното не е условие, защото той можеда не издържи на това и да не прости.
Затова знанието за това не е узловие, за разлика от примера с откраднатите пари.
Първото мнение е по-силно, защото хората могат да прощават определени злословия, а други – не.
Ако жертвата е мъртва или отсъства, човека се освобождава от необходимостта да иска прошка.
Но учените казват, че трябва много да се моли за него и да иска прошка, като извършва много добри дела.
Знай, че не е задължение на този, за когото са злословили, да прости на злословилия това.
Защото да се даде и вземе е право, така и избора за това. Все пак е желателно (мустахаб) да се прости, за да се освободи брата мюсюлманн от този грях и за да бъде щастлив да получи голямата награда за прошка и любов от Аллах.
Аллах Всевишния е казал:
„...които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората,
- Аллах обича благодетелните“.
(Ал Имран, 134)
като си напомни, че: „Това в ече се е случило и нищо не може дасе направи за това.
Затова ще е неправилно да не се даде шанс да получи награда и да не простя на брата си мюсюлманин“.
ллах казва:
А който търпи и прощава, това е от значимите дела.
(Аш-Шура, 43)
И е казал:
Придържай се към снизхождението...
(Ал-Араф, 199)
Съществуват много аят, подобни на приведените по-горе.
В достоверен хасис, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„Аллах поддържа раба (Си), докато раба поддържа брата си“.
Аш-Шафи, Аллах да го помилва, е казал: „Този, когото търсят, за да зарадват, а той не се радва, че шейтан“.
И споменатото поощряване на човек да прости злословието, е правилното.
Що се отнася до казаното от Саид ибн Ал-Мусаийб:
„Не прощавам на тези, които ме притесняват“ и това, което Ибн Сирин е казал: „Не му забранявам това и не му разрешавам това, защото Аллах му е забранил злословието, а аз никога няма да разреша това, което Аллах е забранил“ – това е недостоверно, защото е грешно.
Това е защото човек, който прощава на някого, не му разрешава нещо забранено.
Той само упражнява правото на възмездие, което му е дадено.
Текастовете от Корана и Сунната ясно указват, че е желателно да се прощава и да се използува правото на възмездие, което е установено за дадения случай.
Възможно е думите на Ибн Сирин да означават:
„Не позволявам да се злослови за мен“.
Това би било правилно, защото човек обикновено казва:
„Този, който е злословил за мен трябва да изчистви петното от честта ми“ и това означава, че не позволява това да се случи.
По-скоро той забранявана други да злословят за него, както и забранява други да бъдат наклеветени.