Големият спор

Големият спор
     Един невярващ срещнал Абу Ханифе и му рекъл:
    - Нека се видим в джамията, там да спорим и да видим кой ще спечели спора.
    На другия ден много хора се събрали в джамията и зачакали началото на срещата. Невярващият дошъл, но Абу Ханифе така и не пристигал. Хората чакали, чакали и невярващият казал:
     - Виждате ли, той се изплаши и не дойде.
    Така хората се разотишли.
     Един ден двамата отново се срещнали и невярващият попитал:
    - Ти защо не дойде онзи ден?
     А Абу Ханифе отговорил:
    - Щях да дойда. Бях тръгнал, но по пътя имаше една много голяма река, нямаше мост и аз стоях и чаках. Чаках дърветата, които са около реката да се отрежат сами, да се нарежат, рендосат, подредят, завържат на сал и аз само да се кача и да дойда да се срещна с теб. Като чул това невярващият казал:
     - Ти чуваш ли се какво говориш! Как може всичко това да стане само?
     - Щом толкова дребна работа не може да стане сама, как е възможно тази Вселена, Слънцето, Луната да се движат без да се сблъскат; дните и нощите да се сменят един след друг и всичко това да става само? - рекъл Абу Ханифе.
     След това невярващият казал:
     - Покажи ми Аллах!
    Абу Ханифе взел чаша мляко и казал:
     - Покажи ми маслото в това мляко, като знаеш, че в млякото има масло. Така знай, че има и Аллах.
     - Какво прави в момента Аллах? - попитъл невярващият.
     Абу Ханифе, който бил седнал на по-ниско място от невярващият казал:
     - Слез и ела да седнеш на моето място, а аз ще мина на твоето.
    Така невярващият и Абу Ханифе си разменили местата. Тогава Абу Ханифе рекъл:
     - В момента Всевишният Аллах те свали долу, а мен ме качи горе!
     Когато невярващият чул тези мъдри думи изрекъл "Ешхеду енля иляхе иллеллах - свидетелствувам, че няма друг бог освон Аллах" и станал мюсюлманин.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

НАМАЗ

1. Същност и значение на намаза Кланянето на намаз е втората основа на исляма след свидетелството, че няма друг истински бог освен Аллах и че Мухаммед (с.а.с.) е Негов раб и пратеник. Ежедневният петкратен намаз е най-важният дълг на човека след като повярва в съществуването и единосъщието на Всевишния Аллах и в пророчеството на Мухаммед (с.а.с.). Повелята за петкратния намаз е низпослана година и половина преди хиджра (преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина) през нощта на възнесението – мирадж . Намазът е ибадет, който пречиства душата, озарява сърцето и издига човека пред Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „ Петте намаза са като пълноводна река, която минава пред дома на един от вас и той се къпе в нея пет пъти на ден ” . 2. Времена за кланяне на петкратния намаз Ислямът предписва кланянето на намаз пет пъти в денонощието. Всевишният Аллах е казал: „ За вярващите намазът е предписание в определено време ” (Сура ен-Ниса, 4: 103). а) Сабах намаз (с...
Прочетете още

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА МИЛОСТИНЯ ЗЕКЯТ

1. Същност на зекята Четвъртата основа на исляма е даването на милостинята зекят. В Свещения Коран Всевишният Аллах е повелил: „ И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и се покланяйте с покланящите се! ” (Сура ал-Бакара, 2: 43). Зекятът представлява 2,5 % (1/40 част) от имуществото на мюсюлманина, надхвърлящо основните му нужди, след достигане на определени стойности и запазването им в продължение на една година. 2. Ползи от даването на зекят: а) пречиства имуществото и сърцето на този, който я дава; б) подпомага бедните; в) осигурява връзката между бедните и богатите; г) премахва егоизма и скъперничеството. 3. Условия, при наличието на които, човек е длъжен да дава зекят: а) да е мюсюлманин; б) да е психически здрав ; в) да е навлязъл в зрелост според исляма; г) да е свободен; д) да притежава имущество или имот над нисаб (основния минимум), като от датата на влизане в притежание на нисаба да е изтекла една пълна лунна година. 4. Имущества, които не ...
Прочетете още

СПОМЕНАВАНЕТО НА АЛЛАХ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР

  В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Слава на Аллах, само Него прославяме и само Него за подкрепа зовем. За опрощение Го молим и за напътствие. При Него търсим закрила от злините в душите ни и от греховността в делата ни. Когото Аллах напъти, никой не ще го заблуди, а когото остави в заблуда, никой не ще го напъти. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах – Единствения, няма Той съдружник и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.Всевишният Аллах казва: „Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.” (Бакара 186) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: “Всевишният Аллах казва: ”Аз съм там, където Моя раб предполага, че се намирам. Аз съм с него, щом Ме спомене. Ако той Ме спомене в душата си, и Аз го споменавам в душата Си. Ако той Ме спомене сред множество, Аз го споменавам сред много по-добро множество от тях. Ако той се приближава до Мен [на разстояние] една педя, Аз се приближавам до него [на разстояние] един лакът. Ако се приближава д...
Прочетете още