ИБАДЕТА И ДЖЕННЕТА



Пратеника с.а.с. е казал:
 "Никoй няма да влезне в Дженнета благодарение на своя ибадет.”
Попита ли го:
 И ти ли, о, Пратенико, на Аллах?
„Да, и аз”, отвърнал той..."
Дженнета е вселдсвие благоволението на Аллах!
Чрез ибадета, който човек извършва, не може да отдължи благодатта, дори за едното си око например.
 Ето защо, никой няма да заслужи и влезне в Дженнета, заради ибадета си.
 За да се заслужи обаче благоволението на Аллах са необходими както вяра, така и дела!
 В хадис от Бейхаки, Пратеника с.а.с. е казал, че след като е провалено сърцето на човек и делата му са провалени.
Аллах Не гледа /красотата на/ вашите лица и имот ви, а гледа вашите сърца и дела.
/Муслим/
И спомени в Книгата Идрис!
Той бе всеправдив, пророк.
И го въздигнахме Ние на извисено място.
 Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки.
Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите.
Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела.
Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени...
/19:56-60/
(Употребената тук дума “поколения” (халф) се схваща предимно в негативен смисъл ­ “скверни поколения”.
Наред с нея съществува и позитивен вариант на думата ­ “добри поколения”(халаф).)
Тук са споменати красноречивите качества на пророците, на водачите на поколенията от потомството на Адам.
 Те са олицетворение на ближните на Всевишния – отдадените, пример за всеки, който се стреми към задълбоченото познаване на вярата и религията.
Когато бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат.
 Те свеждат глави пред Всевишния в покорство – безусловно изпълняват Неговите повели.
Непосредствено след това се споменават поколенията, които са ги последвали и красноречивия контраст между двете групи ясно проличава в определена разлика между двете – изоставянето на молитвата и следването на страстите.
Тук ясно е посочена и причината за изоставянето на молитвата – следването на страстите, което от своя страна е причина за погубване на тези поколения.
Това е така, защото с пренебрегването на молитвата се погубва и вярата.
Непосредствено след тази смразяваща картина идва напомняне за изхода от нея – покаянието, връщането към вярата и праведните дела: освен онези, които се покаят и вярват,
и вършат праведни дела...
Стълба на религията и водещото в праведните дела е поддържането на молитвата.
Тя е основното средство за поддържане на връзката със Създателя и вярата, поради което Пратеника с.а.с. е казал: „Между вярата и изоставянето на молитвата стои неверието.”
Заключението в това знамение е красноречиво:
Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени...
И благовествай онези, които вярват и вършат праведни дела, че за тях са Градините, сред които реки текат!..
 /2:25/
А които вярват и вършат праведни дела ­ Той ще изплати напълно техните награди и ще им надбави от Своята благодат.
 /4:173/
А които вярват и вършат праведни дела, ще ги въведем в Градините, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно и завинаги ­ истинно обещание от Аллах.
 А кой е по-верен от Аллах в словата?
 /4:122/

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

НАМАЗ

1. Същност и значение на намаза Кланянето на намаз е втората основа на исляма след свидетелството, че няма друг истински бог освен Аллах и че Мухаммед (с.а.с.) е Негов раб и пратеник. Ежедневният петкратен намаз е най-важният дълг на човека след като повярва в съществуването и единосъщието на Всевишния Аллах и в пророчеството на Мухаммед (с.а.с.). Повелята за петкратния намаз е низпослана година и половина преди хиджра (преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина) през нощта на възнесението – мирадж . Намазът е ибадет, който пречиства душата, озарява сърцето и издига човека пред Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „ Петте намаза са като пълноводна река, която минава пред дома на един от вас и той се къпе в нея пет пъти на ден ” . 2. Времена за кланяне на петкратния намаз Ислямът предписва кланянето на намаз пет пъти в денонощието. Всевишният Аллах е казал: „ За вярващите намазът е предписание в определено време ” (Сура ен-Ниса, 4: 103). а) Сабах намаз (с...
Прочетете още

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА МИЛОСТИНЯ ЗЕКЯТ

1. Същност на зекята Четвъртата основа на исляма е даването на милостинята зекят. В Свещения Коран Всевишният Аллах е повелил: „ И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и се покланяйте с покланящите се! ” (Сура ал-Бакара, 2: 43). Зекятът представлява 2,5 % (1/40 част) от имуществото на мюсюлманина, надхвърлящо основните му нужди, след достигане на определени стойности и запазването им в продължение на една година. 2. Ползи от даването на зекят: а) пречиства имуществото и сърцето на този, който я дава; б) подпомага бедните; в) осигурява връзката между бедните и богатите; г) премахва егоизма и скъперничеството. 3. Условия, при наличието на които, човек е длъжен да дава зекят: а) да е мюсюлманин; б) да е психически здрав ; в) да е навлязъл в зрелост според исляма; г) да е свободен; д) да притежава имущество или имот над нисаб (основния минимум), като от датата на влизане в притежание на нисаба да е изтекла една пълна лунна година. 4. Имущества, които не ...
Прочетете още

СПОМЕНАВАНЕТО НА АЛЛАХ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР

  В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Слава на Аллах, само Него прославяме и само Него за подкрепа зовем. За опрощение Го молим и за напътствие. При Него търсим закрила от злините в душите ни и от греховността в делата ни. Когото Аллах напъти, никой не ще го заблуди, а когото остави в заблуда, никой не ще го напъти. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах – Единствения, няма Той съдружник и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.Всевишният Аллах казва: „Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.” (Бакара 186) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: “Всевишният Аллах казва: ”Аз съм там, където Моя раб предполага, че се намирам. Аз съм с него, щом Ме спомене. Ако той Ме спомене в душата си, и Аз го споменавам в душата Си. Ако той Ме спомене сред множество, Аз го споменавам сред много по-добро множество от тях. Ако той се приближава до Мен [на разстояние] една педя, Аз се приближавам до него [на разстояние] един лакът. Ако се приближава д...
Прочетете още