Достойнствата на месец Мухаррам и говеенето в деня Ашура

Достойнствата на месец Мухаррам и говеенето в деня Ашура

Хвала на Аллах, Повелителят на световете!

 Мир и благослов на благословения Пророк Мухаммед, печат на пророците и ръководител на пратениците! Мир и благослов на неговото семейство и сподвижници!

Свещеният месец на Аллах, Мухаррам, е благословен и важен месец. Това е първият месец от лунния календар Хиджра, и един от четирите свещени месеца, за които Всевишният Аллах е казал:

Наистина, броят на месеците при Аллах е дванадесет. 

Така е било записано в Книгата на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. 

Четири от тях са свещени. Това е правата вяра.

 Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си.

/9:36/

Абу Бакр радияллаху анху, е съобщил, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “Годината има дванадесет месеца, от които четири са свещени, трите последователни месеца са Зу ал-Каада, Зу ал-Хиджжа и Мухаррам, и Реджеб Мудар, който се намира между Джумада и Шаабан”. 

/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 2958/.

Месец Мухаррам е наречен така, защото той е свещен (Мухаррам) месец, и за да се потвърди неговата святост.

Словата на Всевишният Аллах:

 „Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си”, означават: 

не си навреждайте в тези свещени месеци, защото греха извършен в тези месеци е по-лош, отколкото в другите месеци. Предава се, че Ибн Аббас е казал, относно тези слова 

(Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си) се е отнасяла за всички месеци, след това тези четири месеца били отделени и сторени свещени, така че греха извършен в тези месеци е много сериозен, както и благодеянията извършени в тях носят голяма награда.

Абу Катада е казал по отношение на тези слова

 (Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си), 

че прегрешението през това време в свещените месеци е много по-сериозно и много по-греховно, отколкото прегрешенията във всяко друго време. 

Прегрешението е сериозен въпрос през всяко време, но Всевишният Аллах, утежнява каквото Си пожелае от Своите заповеди по Собствено желание.

 Всевишният Аллах е избрал някои от Своите създания.

 Той Аллах е избрал пратеници измежду меляикетата и пратеници измежду хората. 

Той е избрал от словата за Негова възхвала и споменаване Му (зикр). 

Той е избрал от земята джамиите, Той е избрал измежду месеците – месец Рамадан и свещените месеци, Той е избрал от дните – петъкът и от нощите - Лейлету ал-Кадр, затова благоговейте пред това, което Аллах е повелил да почитаме. Хората на знанието и мъдростта почитат нещата, които Всевишният Аллах ни е повелил да почитаме.

 (Сумирано от Тефсира на Ибн Касир рахимеху Аллах.

 Тефсир на сура ат-Тауба, айет 36).

Достойнството от спазването на голямо количество нафиле говеене през месец Мухаррам

От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 „Най-предпочитаното за говеене (време) след месец Рамадан е говеенето през месеца на Аллах, Мухаррам.”

/Този хадис е сведен от Муслим, 1982/.

Фразата “месеца на Аллах”, е съединяваща названието на месеца с името на Аллах. 

(Според граматическата структура в арабския език, родителния падеж, показва важността на месеца. Бел на преводача.)

Ал-Кари е казал:

 “Съвършено ясно е значението, че се отнася за целия месец Мухаррам”.

 Но, било е доказано, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, никога не е говял цял месец, освен през месец Рамадан, така че този хадис, вероятно, е предназначен, за да се поощри и увеличи говеенето по време на месец Мухаррам, и не означава, че е нужно да се говее в течение на целия месец.

Предадено е, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, обикновено е говял повече по време на месец Шаабан. Вероятно, достойнството на месец Мухаррам не му е било низпослано до края на живота му, преди той да е могъл да говее през този месец.

 (Шарх ан-Навави аля Сахих Муслим).

Аллах избира времето и мястото, както Той пожелае

Ал-Изз Ибн Абдуселям рахимеху Аллах е казал:

 “На времената и местата може да се даде привилегирован статус по два начина – първият земен, т.е. временен, и вторият религиозен/духовен.

 По отношение на вторият привилегирован статус, то е защото Аллах дарява щедростта му на Совите раби в това време или в тези места, давайки за извършените дела огромна награда, като например, възнаграждавайки повече за говеенето през месец Рамадан, отколкото за говеенето през останалото време.

 Така и за говеенето в деня Ашура, достойнството на който произтича от щедростта и добротата на Аллах към Неговите раби през този ден …” 

(Каваид ал-Ахкам, 1/38).

Денят Ашура в историята

От Ибн Аббас радияллаху анху, се предава, че: 

” Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, пристигнал в Медина и видял, че юдеите постят в деня Ашура. Той попитал: “Какво е това?“ Те отговорили:

 “Това е праведен ден, това е денят, когато Аллах е спасил бени Исраил от техните врагове, и Муса е постил в този ден “. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:

 “Ние имаме повече права от вас върху Муса”, и така той салляллаху алейхи ве селлем, говял през този ден и предписал [на мюсюлманите] да говеят в този ден”.

/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 1865).

Словата „Това е праведен ден” са и във варианта на хадиса сведен от Муслим. 

[Юдеите казали:]

 “Това е велик ден, в който Аллах е спасил Муса и неговия народ и е потопил Фираун и неговите хора”. 

Словата „И Муса е постил”– в хадиса сведен от Муслим има добавка: “… като благодарност към Всевишният Аллах, затова ние ще постим този ден”. 

Съгласно хадиса сведен от ал-Бухари: “…затова ние ще постим този ден, за да го почетем”.

Във версията, сведена от имам Ахмед е добавено:

 “Това е денят, в който Кораба на Нух е заседнал върху планината ал-Джуди, затова Нух е постил този ден [в знак на] благодарност”.

Във варианта на ал-Бухари: 

“Той [салляллаху алейхи ве селлем] казал на своите сподвижници: „Вие имате повече права от тях върху Муса, затова говейте в този ден.

Практиката да се говее в деня Ашура е била известна дори в дните на Джахилията преди мисията на Пророка салляллаху алейхи ве селлем.

 Предадено е за Айша радияллаху анха, че е казала: “Хората от епохата на Джахилията постиха в този ден …” 

Ал-Куртуби е казал:

 “Възможно у корейшите да бил обичай да постят в този ден на основата на минал закон, като такъв от Ибрахим алейхисселям.” Твърди се също така, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е говял през деня Ашура в Мекка, преди да се пресели в Медина. Когато той се е преселил в Медина, е узнал, че юдеите празнуват този ден, затова ги попитал, защо и те му отговорили, така както е описано в гореспоменатия хадис. 

Той салляллаху алейхи ве селлем, е заповядал на мюсюлманите да говеят, за да се отличават от юдеите, които са сторили този ден празник, както е разказано в хадиса от Абу Муса радияллаху анху, който е предал:

 ”Юдеите сторили деня Ашура празник”

 [съгласно варианта на Муслим:

 денят Ашура се почитал от юдеите, които го сторили празник”. 

Съгласно друго съобщение, също от Муслим: жителите на Хайбер (юдеи) празнували този ден, и през този ден жените им, като правило, надявали своите скъпоценности и символи]. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: ”Затова вие [мюсюлманите] трябва да говеете в този ден.” 

/Този хадис е сведен от ал-Бухари/.

Очевидно е, че повод за заповедта мюсюлманите да говеят през този ден е желанието да се отличават от юдеите, защото мюсюлманите говеят а юдеите празнуват, тъй като хората не говеят по време на празник.

 (Сумирано от думите на ал-Хафиз Ибн Хаджар рахимеху Аллах във „Фатх ал-Баари Шарх аля Сахих ал-Бухари).

Говеенето в деня Ашура е било наложено постепенно, като процес на въвеждане на говеенето като задължително в Исляма. Говеенето се е появило в три форми. 

Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл в Медина, той повелил на мюсюлманите да говеят три дни от всеки месец и в деня Ашура, след това Всевишният Аллах сторил говеенето задължително, като е казал в Свещения Коран:

На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите.

/2:183/

(Ахкам ал-Коран ал-Джассаса, част 1). 

С говеенето в деня Ашура задължението е било прехвърлено върху говеенето през месец Рамадан, и това е едно от доказателствата в областта на Усул ал-Фикх, с което е възможно да се отмени по-леко задължение в полза на по-обременително задължение.

Преди задължението за говеене в деня Ашура да бъде отменено, говеенето в този ден е било обезателно, както може да се види от ясната заповед да се говее. 

По-късно, това е било потвърдено допълнително, след това отново потвърдено във вид на обща заповед, насочена към всеки, и още веднъж е било повелено на майките да не кърмят бебетата по време на говеенето. 

Предадено е от Ибн Месуд, че когато говеенето през месец Рамадан е станало задължително, то задължението за говеенето в деня Ашура е била отменена, това означава, че говеенето през този ден повече не е било задължително, но все пак е било желателно (мустехаб).

Достойнствата на говеенето в деня Ашура

От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава: “Никога не съм виждал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, толкова силно да желае говеенето в някой ден и да му отдава предпочитание пред всеки друг ден, както в този ден, денят Ашура, и в този месец, подразбирайки месец Рамадан”. 

/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 1867/.

 Неговото силно желание означавало, че той салляллаху алейхи ве селлем, е имал намерение да говее през този ден с надеждата да получи награда за това изпълнение.

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: 

“За говеенето в деня Ашура аз се надявам, че Аллах ще приеме това като изкупление за предходната година 

(изминалата година)”. 

/Този хадис е сведен от Муслим, 1976/. 

Това е от милостта на Аллах към нас; 

за говеене в течение на един ден Той ни дава изкупление на греховете от една цяла година. 

Наистина,

Аллах е Владетелят на великата благодат.

/3:74/

Кога се пада денят Ашура?

Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:

 “Ашура и Тасу’а’ – са две разтегнати названия

 [гласните са разтегнати], както е написано в книгите по арабски език. Нашите сподвижници са казали:

 ”Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам,

 и Тасу’а’ – това е деветия ден.

 Такова е нашето мнение, и мнението на повечето от учените. Такова е ясното значение на хадисите и това което ние разбираме от общата формулировка. 

Това и обичайното разбиране на учени по арабския език.”

 (ал-Маджмуа)

Ашура е ислямско название, което не е било известно във времената на невежеството джахилия.

 (Кашшааф ал-Китаб, част 2, Саум Мухаррам). 

Ибн Кудама рахимеху Аллах, е казал:

 “Ашура – това е десетият ден на месец Мухаррам. 

Това е мнение на Саид Ибн ал-Мусейиб и ал-Хасан. 

Именно, за това е предал Ибн Аббас, казвайки:

 ” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил да се говее в деня Ашура, десетия ден от месец Мухаррам”.

 /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, който е определил хадиса като достоверен хасан сахих/.

Мустехаб е (поощрява се) говеенето на Тасу’а’ (деветият ден) 

и Ашура (десетият ден)

Предадено е, че Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:

 ”Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е говял в деня Ашура, и повелил да се говее през този ден, хората му казали:

 „О, Пратенико на Аллах!

 Това ден, който се чества от юдеите и християните. 

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:

 Ако доживея до следващата година иншаАллах, ние ще говеем и през Тасу’а’ - деветия ден. 

Но се случило така, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал този свят преди да настъпи следващата година.” 

/Този хадис е сведен от Муслим 1916/

Имам аш-Шафий, неговите съратници,

 и Ахмед и Исхак и други са предали:

 „Да се говее в деветия и десетия ден е мустехаб (поощрява се), тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем,

 е говял в десетия ден и е имал намерение да говее в деветия ден.

На това основание може да се каже, че съществуват различни степени на говеене в деня Ашура, като най-малката от тях е говеенето само през десетия ден и по-добрата да се говее и през деветия ден. Колкото повече се говее през месец Мухаррам,

 е толкова по-добре и за предпочитане.

Причината и мъдростта на въпроса, защо когато се говее на деветия ден Тасу’а’ е мустехаб (поощрява се)

Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:

 ”Учените - наши сподвижници и други – са споменали няколко причини, за поощряване на говеенето в деветия ден Тасу’а’:

1. Зад това стои намерението да се отличаваме от юдеите, които почитат само десетия ден.

2. Намерението се състои в това да се добави друг ден към Ашура. То е сродно на забраната да се говее само в петък, както е споменато от ал-Хаттаби и другите.

3. За безопасност, и за да се удостовери, че се говее през десетия ден, в случай, че съществува някаква грешка в наблюдението на луната за началото на месец Мухаррам, и деветия ден фактически се явява десети.”

Най-сериозната причина – това е да се отличаваме от хората на Книгата.

 Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах е казал: ”Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е забранил подражание на хората от Книгата в много хадиси, като например неговите слова по отношение на Ашура: 

“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.” 

/ал-Фатава ал-Кубра, част 6, Садд аз-Зараа’и’ ал-Муфдийя иля ал-Махаарим/.

Ибн Хаджар радияллаху анху, е казал в своя коментар към хадиса: “Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”: 

“Това, което той салляллаху алейхи ве селлем, е разбирал под говеене в деветия ден, вероятно е било, не това, че той салляллаху алейхи ве селлем, ще се ограничи само с този ден, но би го добавил към десетия, или като предпазна мярка, за отличаване от юдеите и християните, което е най-вероятно. 

Това е което можем да разберем от няколкото съобщения, предадени от Муслим.”

 (Фатх, 4/245).

Постановление за говеенето само в деня Ашура

Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е казал: 

“Говеенето в деня Ашура, се явява като изкупление (кефарет)

 за една година, и не е лошо (мекрух) ако се говее само през този ден…” [ал-Фатава ал-Кубра, част 5].

 В „Тухфат ал-Мухтаадж ли Ибн Хаджар ал-Хайтами” се казва: “Няма нищо неправилно в говеенето само през деня Ашура.” [част 3, Бааб Саум ал-Татау].

Говеенето в Ашура, дори ако този ден се пада събота или петък

Ат-Тахави рахимеху Аллах е предал: 

„ Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни е позволил да говеем в деня Ашура и ни е убеждавал да постъпваме по този начин. Той не е казал, че ако този ден се падне в събота, то не трябва да говеем.

 Това свидетелства, че тук са включени всички дни от седмицата. Според нас – и Аллах знае най-добре – може и да се случи така, дори това да е вярно

 (че не трябва да се говее в събота), то ние не почитаме този ден и се въздържаме от храна, напитки и полови сношения, което правят юдеите. 

Що се отнася до онзи, който говее в събота, без намерение да се почита този ден, и не постъпва така, защото смятат събота за благословен ден, то в този случай няма нищо лошо [мекрух] …” [Тухфат ал-Мухтаадж, част 3, Бааб Саум ал-Татау, Мушкил ал-Асаар, част 2, Бааб Саум Йeум ас-Себт].

Авторът на ал-Минхадж е казал:

 “Осъдително е (мекрух) да се говее само в петък …’. 

Но не е мекрух ако се добави към него и друг ден (четвъртък), както е съобщено в достоверните хадиси.

 Човек може да говее в петък, ако това съвпада с неговото задължително говеене (месец Рамадан), или когато се говее за изпълнение на клетва, или ако отговява пропуснато задължително говеене, както е указано в достоверните съобщения.”

Ал-Бахути рахимеху Аллах е казал:

 “Осъдително е преднамерено да се отделя съботата за да се говее, от хадиса на Абдуллах Ибн Бишр, който е предал от своята сестра:

 “Не говейте в събота, освен в случаите на задължителното говеене.” 

/Този хадис е сведен от Ахмед с добър джейид иснад, както и от ал-Хаким, който е казал:

 „Съгласно условието на ал-Бухари/,

 и защото този ден се почита от юдеите, затова да се отделя този ден за говеене, означава да им се подражава… освен в тези случаи, когато петък или събота съвпадат с деня Арафа или деня Ашура, и когато човек има навика да говее в тези дни, 

то в такъв случай това не е мекрух, защото навика на човека има определено значение”.

 (Кашшааф ал-Кинаа, част 2, Бааб Саум ал-Татау).

Какво е нужно да се направи, ако има съмнение при определяне на началото на месеца?

Имам Ахмед е казал:

 “Ако съществува съмнение по повод началото на месеца, трябва да се говее в течение на три дни, за да сме уверени, че сме говели в деветия и десетия ден (Тасу’а’ и Ашура)”. 

/ал-Мугни ли Ибн Кудама, част 3 – aс-Сиям – Сиям Ашура/.

 Ако човек не знае кога е започнал месец Мухаррам, но иска да бъде уверен, че говее на десетия ден, той е длъжен да предположи, че месец Зу ал-Хиджжа е бил тридесет 30 дни – съгласно приетото правило – и трябва да говее в деветия и десетия ден (тогава, ако Зу ал-Хиджжа е бил двадесет и девет 29 дни, той може да е уверен, че е говял Taсу'а' и Ашура).

 Но отчитайки, че говеенето през Ашура е желателно (мустехаб), а не е задължително (ваджиб), на хората не е предписано да гледат луната за новия месец Мухаррам, както те са длъжни да правят в случая с настъпването на месец Рамадан и Шаввал.

Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид