ислямско въспитание и култура

Два са изворите, от които мюсюлманите черпят животворните разпоредби и наставления  – Свещения Коран и Сунната на Мухаммед, Салляллаху алейхи ве селлем. Докато мюсюлманите се основават на тях, те ще бъдат гарантирани срещу заблуда и отклонения. От тези два източника блика светлина,  която е насочена не само към определена част от света, а към целия човешки род,  и не само към хората, а и към джиновете.  Изобилието от тази светлина обгръща и преобразява всеки, който с убеждение се насочи към нея. В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява: „О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!“ (8: 24) Школата на Мухаммед, Салляллаху алейхи ве селлем, е предоставила блестящи принципи и неповторими правила във всяко отношение. Това е така, защото тя е школата на пророка,  Салляллаху алейхи уе селлем, който е приме...

Вярата е сила, възпираща ни от безчестие и мерзост, и подтикваща ни към благородство и добродетелност. Ето защо, когато Аллах призовава рабите Си към доброто и влага в сърцата им неприязън към злото, Той върши това според степента на вярата,  проникнала в душите им. Това е и причината, поради която на толкова много места в Книгата Си Всевишния Аллах се обръща с думите: О вие, които повярвахте! след което изрича и повелята Си към тях, която примерно звучи така: Бойте се от Аллах и бъдете с правдивите! /9:119/ Разяснявайки този въпрос,  Възвестителя на посланието е казал,  че силната вяра неминуемо създава и силен морал,  докато упадъкът на морала води до немощ на вярата или дори до нейната загуба в зависимост от това,  дали злото ще вземе връх или ще бъде потиснато. По повод поведението на безсрамника, който се държи напълно безнравствено, който върши низости и подлости и не желае да се съобразява с никого, Пратеника на Исляма за...

От Абу Хурейра се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Достатъчно е за човек (да му се смята за) лъжа, ако той (пре)разказва всичко, което чуе." Шерията подтиква човек да се убеди в достоверността на това, което той разказва, и забранява да се предава нататък всичко, което той чуе, ако той не го смята за правдиво. Всевишният Аллах е казал:  И не следвай онова, което не знаеш! Наистина, слухът, и зрението, и сърцето ­ всички те ще бъдат питани. /17:36/ Не следвай онова, което не е потвърдено с ясни знамения, а говори и прави само това, в което си уверен.  Не си мисли, че извършените от теб деяния ще бъдат оставени в забвение. И не си мисли, че няма да видиш от тях полза, нито пък вреда. Напротив, слухът, и зрението, и сърцето ­ всички те ще бъдат питани.   И ако на божия раб е известно, че той ще бъде призован към отговор за своите думи и постъпки, и ще се отчита за това, как се е възползвал от тялото, което е било...

1.Нашите знания. Неоползотворени са, защото не работим според тях. 2. Нашите действия. Неоползотворени са, защото не са съпроводени с преданост. 3. Нашето богатство. Неоползотворено, защото се изразходва за неща, за които няма да спечелим награда от нашия Господар. Харчим нашите пари, власт, за неща, от които няма да имаме полза, нито в този свят, нито в другия. 4. Нашите сърца. Неоползотворени са, защото в тях няма любов към Създателя, нито стремеж към Него, нито усещане за спокойствие и преданост. Вместо това, сърцата ни са заети с някой или нещо друго.                                                           5. Телата ни . Неоползотворени са, защото те не са използвани в богослужение /иба...

1. Вяра в Aллах  Вярвам в Аллах (с.т), който няма съдружник, и няма друг Бог освен Него. Нито е раждал, нито е роден и няма равен Нему.  Създателят на небесата и Земята, техният Притежател. Знаещият и неведомото, и явното.  Вечноживият, Който не умира. Вездесъщият, Който не го обзема нито дрямка. нито сън.   Негови са най-прекрасните имена, от които и 99 превъзходни имена, - който ги научи и се моли с тях, ще влезе в Дженнета (Рая).   Дари човека с безброй блага.  Той е този, който го създаде, после съживи, дари го със слух и зрение, след което го дари с добро препитание.  Божият раб е длъжен да се покланя само на Него, Единствения, - като спазва неговите заповеди и оставя това, което Той е възбранил.    Аллах (с.т) знае всяко положение на своите раби, - било то в подчинение или в прегрешение.  Затова, задължение за божият раб е сърцето му да бъде изпълнено с богобоязън, обич и възвеличаване на Аллах (с.т), да се срамува о...