ислямско въспитание и култура

Споменаването на Аллах Теаля е един от най-достойните и най-лесните ибадети и се нарича зикир. То не изисква нито абдест, нито някакви специални приготовления, и може да се прави във всяко положение, независимо дали човек стои или работи, почива или пътува, дали е прав, седнал, или легнал. Със зикира се печели много севап, печели се Аллаховото задоволство и милост, чрез зикира муслюмана се предпазва от джинове и шейтани. В един свещен хадис, предаден от Пейгамберина САС Аллах Теаля казва : \ Аз съм със този мой кул, който ме споменава, ако ме спомене в себе си и Аз го споменавам в себе си, ако ме спомене в неговото обкръжение и аз ще го спомена сред най-достойните меляйкета \ Също така Пейгамберина САС казва, че този, който споменава Аллах, е жив а този който не Го споменава, е като мъртав. И когато бил запитан кой ще се възползва от защитата Му на къяметския ден, Той отговори: \ Този който каже искрено от сърце “ Ля иляхе иллелах” \, А също така е казал: Този който, последните му ду...

Аз зная ,че ти искаш да четеш Корана така,че да ти завидят дори меляйкетата и да го изживееш буквално като приближените на Пейгамбера ни.Знай,че нищо друго не те прави щастлив,така както изпълнението на ибадетите ни. Зная ,че всяка вечер,когато лягаш в леглото си,ти се измъчваш с въпросите:„Господарю мой,как по-добре мога да Те споменавам,как по-честно мога да ти служа?” Зная ,че мечтаеш домът ти да лъха на наука,децата ти да притежават най-добрия морал и да се надпреварват в добротворство.Ти обичаш много семейството,роднините и съпругата си.И точно толкова желаеш да те обичат,за да процъфтява любовта ви. Зная ,че ти предпочиташ приятелството,братството, взаимопомощта и красотата преди всичко... зная ,че за теб най-голямото богатство на този свят е обичта,уважението и взаимопомощта.Ти си вечнотърсещият,питащият.Обичаш да посещаваш приятелите си,да ги зарадваш.И колко си радостен,когато поскръцне дървената врата и дойде някой да те навести... Зная ,че където и да си,би искал тема за ра...

Скъпи вярващи Темата ни днес ще е за един по-щастлив и по-богат живот. Живот, изпълнен с мир и спокойствие, живот, изпъстрен с почивка и блаженство. Уважаеми братя и сестри , искате ли да го опознаете? Искате ли да разберете пътя към него? Има ли някой сред вас, който не е готов да пожертва цялото си богатство, за да постигне този лек и блажен живот и да му се наслаждава? Няма ли да се впечатлите и изкушите от този живот, ако ви известя, че постигането му е във възможностите на всеки един от нас? Не се налага никой от нас да жертва провизии или пари? Напротив, пътят за постигането му е много лесен и достъпен, без усложнения и трудности, а и на всичкото отгоре е гарантиран, без ни най-малко съмнение. В него има гаранция и потвърждение, в него има обещание, което е не нарушимо. Този живот е успокоение и облекчение за всеки в тъжни и радостни моменти, в здраве и болест, у дома и на път, в бедност и богатство, във всяко едно положение ще живее един блажен и хармоничен жив...

Три неща не могат да бъдат върнати назад: Стрелата, изстреляна от лъка; Прибързано казаната дума; Пропуснатата възможност. Али/р.а./ Аллах Всевишния и Преславния е повелил: „Не е ли настъпило за вярващите време, сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях бяха нечестивци.” /ал-Хадид, 57:16/ Имам Ахмед, Аллах да се смили над него, предава хадис, разказан от Абу Джурай ал-Худжейми: „Отидох при Пратеника на Аллах и му рекох: „О, Пратенико на Аллах, ние сме хора бедуини, затова ни научи на нещо, чрез което Аллах да ни облагодетелства! Тогава той рече: „Не омаловажавай никоя добрина, дори и да пресипеш от твоето ведро във ведрото на онзи, който иска вода; дори и да заговориш ближния си с ведро и засмяно лице”. 1* Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: „Един човек, както си вървял, минал край клон от дърво...

1. Винаги се старай да вземеш ифтитах текбир (текбирът, с който се започва намаза) с джемаата. Стой колкото се може по-дълго в джамията и научи нефиса си (душата си) да ходи рано за намаз, за да усетиш щастието. 2. Предпазвай се много от греховете. Те са основата на тревогите и мъките, причина за нещастията и са врата на бедите и кризите.3. Разбери, че който те одумва, ти подарява от добрите си дела, взима от лошите ти и те прави известен. 4. Не живей в измислен свят, а живей в реалността, защото искаш от хората това, което не могат да ти дадат. Бъди справедлив. 5. Живей обикновен живот. Пази се от благосъстоянието, прахосничеството и лукса. Всичко това развлича тялото и връзва душата. 6. Гледай към тези, които са по­-зле от теб в телата, богатството, имота, работата и децата, за да разбереш, че си по-добре от хиляди хора. 7. Посещавай болниците, за да разбереш благодаттаа на здравето; затвора - за да видиш благодатта на своботата; и лудниците, за да осъзнаеш благодаттаа ...

Ситостта погубва човека, а гладът го съживява. Да, няма грешка, това е самата истина. У непрекъснато сития човек се проявяват и материални, и духовни болести. За материалните болести предупреждават по най-убедителен начин лекарите. Голяма част от болестите се появяват при препълнен стомах. А за духовните болести свидетелства самият живот. Не въздействат наставленията и беседите на човек, който е препълнил стомаха си. И най-мъдрите слова да бъдат изречени, и най-ценните съвети да бъдат дадени, и косъм по него няма да мръдне, защото стомахът му е пълен, а окото и сърцето му са мъртви. Ето защо една велика духовна личност е казала: –Вас ситостта ви погуби, нас гладът ни съживи! Велика истина се крие в тези слова. Виждаме дори Пратеника на Аллах, мир и благослов за него, често да гладува. Един ден Фатма, любимата щерка на Пророка (с.а.с.), дошла при него с парче хляб. Казала: –Току-що опекох хляб, донесох едно парче за теб. Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал: –Дъще, за пръв пъ...

„ И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.” (Худ, 11:6) Нашият Пейгамбер (с.а.с.) многократно повтаряше да не бъдем крайно настоятелни в този преходен свят. Един ден както четеше сура Преумножаването, изведнъж промълви: „О, сине на Адем! Ти, който вечно повтаряш „Имота ми! Имота ми!“ Нима всичко останало освен, което използваш и употребяваш тук и изпращаш преди тебе в отвъдното (като садака), за да те посрещне е твой имот? Човек умира и заминава, имотът му на друг остава. (Муслим). Тези многозначителни думи на Аллаховия Пратеник наблягат на мисълта човек да се убива, за да спечели и да трупа имот, който утре ще остане на друг. Така той поучително ни обрисува образа на онези, които понякога забравят преходността на този свят и стават роби на своя имот и имущество. През целия си живот Аллаховия Пратеник ни е учил как да умножаваме онова, което се добива с доволство и споделяне. Той е искал хора...

Слава на Аллах, Повелителя на световете! Мир и благослов на Пророка Мухаммед, на семейството му и всички негови сподвижници. Призивът към религията на Аллах е дълг на всеки мюсюлманин и мюсюлманка. Всевишният Аллах е повелил: Кажи:“ Това е моят път.Аз и моите последователи призоваваме към Аллах с прозорливост и съгласно убежденията.”/12:108/ Призивът е вид поклонение и проявление на покорност към Аллах: За всички общности сторихме обреди,които да изпълняват.И да не се препират с теб за това!И призовавай към твоя Повелител!Ти си на правия път./22:67/ И още Всевишният Аллах е казал: И затова проповядвай[Исляма] и правия път следвай,както ти бе повелено!/42:15/ И призивът не се ограничава с лекции и уроци, които са способни да дават само учените, както някои си мислят. Всяка мюсюлманка може да стане призоваваща към Аллах със своето поведение и взаимодействие с околните, както и със своето знание, когато предава на другите своите знанията за религията, и с търпение и надежда за на...

От Айша (радиаллаху анха) нашата майка и съпруга на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) се свежда, че попитали Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за най-ценното и възнаградено дело при Аллах Теаля, а той отговорил: „Постоянно извършваното дело, дори да е малко."   (Бухари, Муслим, Абу Дауд, Нисаи, Ибни Мадже, Ахмед) Заради постоянното щастие. Добрият мюсюлманин знае, че за да може да запази ценностите, които притежава е необходимо да живее съобразно с тях. Ето защо той живее живот, изпълнен с постоянно и непрекъсващо се рабстно. Истината по този въпрос ясно е изразена в знамението: „И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!"   (15:99) Освен това, мюсюлманите се окачествяват като най-добрата общност: „Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече."   (3...

Той е безмълвен и не говори. Гласът му обаче е по-силен от гласа и на най-гласовития оратор. Той не притежава красиви и подредени изрази. Неговият поглед обаче е по-задълбочен и от най-проникновените слова на всички наставници. Той не поклаща, нито ръка, нито глава, наляво или надясно, за да въздейства върху слушателите. Защото от само себе си въздействието му е силно и преди въздействието върху тялото, въздейства върху сърцата. Това е „дупката", в която в крайна сметка ляга човекът. Там започва първият изпит и ще бъдат видени първите последствия. Този безмълвен наставник е гробът. АР-РАфИ СЕ ОБРЪЩА КЪМ ГРОБА Аллах да се смили над Мустафа Садък ар-Рафи, който се обръща към гроба по следния начин: „Ах ти! На всеки човек казваш „Ела" и всъщност всички пътища водят към теб. Никой път не отива по-далеч от теб и няма път за връщане от там. Само в теб има равноправие. В теб влизат и кралят, и героят, и управителят, и бедният, и богатият.” Поради силната наставническа роля, която и...

Всеки човек, се стреми по един или друг начин към щастието, но за съжаление много малко хора го постигат. Стремежът към хармония и красота е заложен в човека и всеки се бори, всеки тръгва по някакъв път, за да удовлетвори това свое желание. Много философи и психолози измислят различни учения за постигане на щастието, за успокояване на човешкия дух, но повечето от тези идеи са останали само на белия лист без да намерят практическо приложение, а други макар и прилагани на практика не са успели да изпълнят своето предназначение. За да е изпълнено с щастие човешкото съществуване изключително важна роля играе вътрешната хармония, но по какъв път се достига до нея? Според някои вътрешната хармония се постига когато човек се откаже от свръхжеланията си. Известният френски философ Ж.П. Сартър смята, че свободата е единствената възможност за съществуване на човека, според него когато човек е изцяло свободен, живее истински. Но възможно ли е това? Истина е, че никога и в никое общество човек не...